КАНДИДАТСТВАНЕ СЛЕД 7 КЛАС V

didkapitka, а някой от класа виждал ли е бележката изобщо? 
Мисълта ми е, че никой не може да каже, дали Маги е била болна или не.
Винаги може да се измисли нещо.
   На мен обаче ми стана кофти за друго нещо. Чудя се, защо са толкова озлобени тези деца?
Дали защото на тях не им пишат бележки и се чувстват прецакани или това просто е повод, за да се заядат. Може би истинската причина се корени в думата "баровка".    Решили са, че щом е богата, значи трябва да бъде мачкана. А освен това Маги е и умна. И сега им се отваря случай да я накажат заради всичко това. Опитват се да възстановят някаква си тяхна безумна справедливост.
Целуни Маги. Тя е страхотна! 
А с озлобени хора тепърва ще се среща. Всички ги срещаме. Само дето децата по-трудно крият злобата си.

Аз мисля, че това е причината.
Относно "баровството" аууу, че гадна дума..та относно него, първо, никога не съм се числила дори мислено към тези групи. Да, живеем спокойно, малко над средното ниво, нямаме финансови затруднения и си позволяваме удоволствия, ...но и много работим (аз и съпруга ми, сега да не си помислиш, че си говоря в трето лице  ). И второ, Маги никога не се е различавала от останалите деца (най- малкото учи в държавно училище), не е парадирала с нищо, а и родителите на съучениците и не са просяци- доколкото съм запозната, имам двама колеги сред тях, банкери, бизнесмени...
Считам обаче,че настроенията са и заради слабостта на повечето учители към Маги. И то не е толкова слабост, а то когато детето е благодатно и старателно, знае и учи, будно е и заедно с още само две деца тегли целия клас(иначе биха заспали), какво да искаш повече? Това им е болката. Че сега пък и на училище няма да ходи, пък те- на тръстиката. И с този АК им бърка в здравето, тъй като точно нея не искат да видят там  Не стига, че седем години се чувстват все недоучили в сравнение с нея (без значение как го постига), не стига, че получава признанието и симпатиите на учителите им, ами сега и това добро училище...много им идва.
Оффф, това са глупави подробности, а аз им отделих ужасно много време и нерви. А утре още повече. Изобщо сега ли трябваше да се случи това? Когато трябва да сме максимално спокойни? Както и да е, ще го преживеем!

Пък на теб все не става дума да ти благодаря- и за поздравлението за РД, и за едно много мило послание пак по повод мой рев...а и сега отново си тук! Благодаря, мъдро дете си ти ... и земно 

И понеже новият ден настъпи, да кажа, че ще е много готин  , както и че децата ще успеят! Вярвате ми, нали? 

Дидка, да знаеш, че всяка учебна година децата имат право на 5 дни отсъствия по домашни причини. Това става като родителят се обади на класният и изпрати бележка (написана от самият него). Може да трябва и молба предварително, не знам точно. Моя приятелка ще освободи сина си 2 дни от училище преди изпита точно с този мотив - домашни причини. Не би трябвало да ти откажат, това е съвсем официално, така че поинтересувай се.

Дидка, като слушам, просто ми иде....  Наистина е адски гадно това, което се случва, но ме навеждаш на мисълта, как трябва да предупредя Ивчето, да не казва какви ги вършим, като реша да не я пускам на училище.
Освен това, никой не може да докаже дали е била в къщи заради изпит или не. Може пък да каже, че просто е искала да види реакциите им и очакванията й са се оправдали. 
А освен това не ви ли беше Хаджова класна - тя е супер яка, много готин и разбран човек, поне по мое мнение. Аз си мисля, че тя в никакъв случай няма да направи проблем, а освен това какви са тия сополанковци, които си мислят, че могат да държат те сметка кой идва и не идва на училище. Те за какво се мислят???
Иначе и ние не се разбираме много много с тези около нас. От 2 месеца и предлагам хиляди варианти за рождения ден, какво ли не измислих , какви ли не идеи й дадох от готини по готини, ама не и не. Последно даже й предложих да си организира с 2 приятелки, които уж са й най-добрите приятелки в къщи с преспиване - естествено и аз там. Да си правим палачинки сутринта, разни други работи им бях намислила  - и това не.
Всъщност нежеланието й като цяло е от това, че никой не заслужавал от тоя скапан клас И хич да не ти пука какво си мислят някакви комплексарчета. Аз винаги съм им набивала в канчетата на моите, че е важно те да са тези, които да са лидери, другите да искат да подражават на тях, а не те да гледат масовката и да искат да са едни от стадото.

Любимата ми реплика е Don't imitate - inovate!!!

 

Крисче, Хаджова няма да направи проблем- аз я попитах, преди да предприема тази стъпка- поиска само медицинска бележка, а в това отношение няма да имаме проблем. С директорката също няма да имаме проблеми, тъй като сме дарители на училището (редовни  ) и изобщо няма да повдигне въпроса. Проблемът е другаде- в децата...защото какъв е този хъс за мърсотии и мъст от малки, каква е тази озлобеност,къде е вродената градивност, още повече, че всички тази година се пекат на един огън  , къде е пословичната ученическа солидарност? Или различните (да не кажа по- умните, че е нескромно) ще ги тъпчем, докато можем, че сега ни е паднало. А като те слушам за Ивчето, все едно Маги...стиска зъби да свърши годината, че отдавна  средата там и отесня. С малки, ама мноооого малки изключения. Успокоителното е , че не е сама-ето и Ива...
Галче, това много полезно да го зная. Може и да послужи за по- нататък   
Днес бързам... И този сняг...да не попари цветята 

Подарявам ви усмивка за деня с едно от последните есета на Маги (сигурна съм, че ще ви усмихне   )
 
Кое  от всичко, което притежавам е мое?


Мой е
Животът, защото аз избирам Пътя си.

Свободата...имам свободата на птиците.

Родителите...най-прекрасни на света!

Приятелите- неподправени.

Родината...моя красива.

Огъня...в моите очи

и болката на сълзите ми.

Земята, която ме роди.

Небето и малкото облаче, като сметанов сладолед, защото аз го измислих.

Цветята, взели розовото на бузите ми.

Свежестта, като моя дъх.

Волята, да се изправя, когато падна.

Силата да застана срещу проблемите си.

Мечтите, единствени.

Обичта, на и към хората.

Мнението, възгледите, истински мои, най- мои от всичко.

Светът- единствен мой свят, натежал от щастието ми, светещ с моето слънце, мой неповторим, приказен свят!


Дано и на вас създаде емоцията, която даде на мен и ме държи още 

Хубав ден на всички, децата със сигурност ще успеят!      

А възможно е и някои от "сополанковците" да смятат, че е добре правилата да са валидни за всички.
Иначе разбирам идеята за оставане вкъщи - аз миналата година също го направих няколко пъти, в края на двата срока, когато вече не се преподава, а само се изпитват за оформяне на успеха и на практика оформените си губят времето. Особено след 24.05 вече беше почти безпредметно да ходи на училище. Но дъщеря ми отлично знаеше, че това не е съвсем в реда на нещата, случва се по изключение и няма да се превърне в практика. И по тази причина не го споделяше с никого. Струва ми се, че сте пропуснали тази уговорка.
И съвет от препатил - внимавайте да не ви "прегорят" децата. Много изпити, много състезания, много олимпиади, а е още краят на март.

Schreier, Маги никога до този момент не е отсъствала от училище, освен когато е била болна. Независимо имало ли е какво да учат, край на годината ли е, или пък трябва да се пътува уикендно на спа. Дори през ум не ми е минавало да го правя, въпреки че, сега като слушам други майки, а и теб, има резон. Устна уговорка с нея не съм правила, но явно съм пропуснала да кажа тук, че заниманията и освен ежедневни са и целодневни, така че да стане явна физическата невъзможност да се присъства на две различни места едновременно. И естествено, въпросът вече изобщо не опира до това кое е редно или не, а какви са приоритетите. Тя ги знае отлично.
А относно правилата си абсолютно права, но все ми се струва, да не кажа сигурна съм, че не това ядосва "бунтарите", тъй като всеки от тях е извън правилата. Групата на гамените (онези, отворените, с цигарите, алкохола , двойките и девойките  ). Останалите си мълчат, защото са слаби.

И понеже много добре знам какво имаше предвид Дидката, затова и си позволих да ги нарека "сополанковци". И също като Дидката, смея да заявя, че много добре знаем и спазваме правилата и никога не сме си позволявали да отсъстваме, просто така, защото днес ни е домързяло да отидем на училище. schreier Ако смяташ, че деца, които едвам закърпват 3ката, пречат в час на останалите, които искат да учат, подиграват им се, унижават ги, само защото искат да учат и показват знанието си, като резултат от труда си и желанието си за развитие, имат право да й държат сметка, аз категорично не съм съгласна с теб. Именно тези, които изобщо не спазват никакви правила, нямат респект от никой, не уважават никой и нищо и цел в живота им е как да направят поредната гадост или простотия - не благодаря. Даже думата, която използвах е доста нежна за тях.

Вижте тази статия. За мен е много вярна. И няма защо да ме учудва всъщност поведение на деца като тези, които Дидката споменава - те са просто продукт на системата:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=allmnenia&mater=MjYwMDs4OQ#comments

Не, не смятам нищо от изброеното.
Но не смятам, че "сополанковци" е нежна дума за деца. Вярно е, че не ги познавам, но ми се стори малко прекалено високомерно отношението ви, при положение че нещата не са съвсем изрядни (по същество бележката е фалшива).
А и всъщност идеята ми беше по-скоро, че деца като Маги (а и моето миналата година) трябва да знаят с кого си имат работа и да са по-резервирани в отношенията си. Завистта и недоброжелателството са реалност, с която тепърва ще се сблъскват.
А за статията, много интересна, но все пак защо вашите деца не са продукт на тази система?

Все още считам, че сополанковци е нежна дума, за деца като тези, които държат друго дете притиснато до земята, а други двама се качват на чина и скачат върху него.
Може би не съм се изразила съвсем правилно за системата. Естествено, че и ние прихващаме, но там е вече момента, в който ние-родителите трябва да се намесим. Това, което искам да кажа е, че определено моите деца не изглеждат като описаното (а аз също гледах образа на това момиче с родителите до нея и наистина картината беше ужасяваща, поне според моето разбиране. Всъщност по-скоро тъжна. И тези родители, които се гордееха от това, че дъщеря им изглежда така ). И определено, децата ми знаят кой е Азис, просто защото всички знаят кой е, и защото за да отричаш нещо, трябва да го познаваш, за да можеш да кажеш какво не ти харесва в него. И защото се старая, да говоря ежедневно, кое е добро и кое е зло. Защото се опитвам да им обяснявам, как трябва да изпитват удоволствие и да се чувстват щастливи, когато ей така, просто от вътре им идва да направят нещо за друг, нещо добро, нещо градивно и да не чакат награда за това, а просто да се чувстват щастливи правейки го. За любовта между хората, тази чистата. (аз под любов не разбирам само любовта между мъжа и жената), а за мен е доста по всеобхватно понятие. И защото може би не винаги ще успяват да бъдат разбрани, но поне да се опитват.  А в ситуации, като в началото на поста ми, да не се опитват да се намесват пряко, но и да гледат безучастно, а да помогнат с каквото могат (в случая като намерят учител, който да помогне).
Но надали тук е темата и мястото за обсъждане.

Дидка, да ти кажа правичката (надявам се да не ми се обидиш) никак не съм съгласна, с това което си направила. Предполагам, че основните ти мотиви са огромната майчина грижа и обич!
Не смятам, че правилата трябва да се нарушават, защото видиш ли и другите го правят. Твоето момиченце ще се съпоставя и сравнява с тези, които не нарушават правилата, а не с останалите т.нар. "сополанковци". В крайна сметка нали, за да имаш очи да налагаш правила трябва да си изряден.
Убедена съм, че можехте да направите програмата така, че да не отсъства. Щеше да е по-трудно, разбира се. И аз видях, че доста родители освободиха децата си, когато моят син беше седмокласник, но на мен и през ум не ми е минало да го правя.
Освен това ще ви споделя защо никога не си правя шега с болнични листове и бележки - когато беше на около 1-1,5 г. сина ми, свекърва ми, която е лекарка му "уреди" някаква карта, за да може да вземаме с намаление витамини и др. неща от аптеката - беше нещо, като ваучер.....и като почна това дете да прави алергични бронхити....., та оттогава не дърпам дявола за опашката.

А кой е казал, че правилно е единствено и само ходенето на училище? И самия факт на ходене ли е нещото, което е върховно постижение? Не е ли целта на ходенето, получаване на познанието? Ако някой стига до познанието доста по-бързо от другите, трябва ли да тъпче на едно място с тези, които са по-бавни и да бъде наказван за това, че иска под друга форма да увеличава познанието си, вместо просто да ПРИСЪСТВА и това да е по-правилно.
Аз скоро попрочетох темата за хоумскулинга и съжалявам, че не мога да си го позволя. Нито имам времето, нито нужната квалификация за това. И се възхищавам на родителите, които успяват да го правят. Спестяват много тревоги на децата си, както и обиди. Но моите деца ходят в официално признатите училища, защото нямам алтернатива. Това значи ли, че това е най-правилното. Просто ми звучите чак като църквата от средновековието, но Слава Богу е имало хора, които до последно са твърдяли "И все пак Земята се върти".
Не съм против правилата, а съм против просто така по инерция да казваме - това е правилно защото ТАКА. И аз не бих дала бележка по болест, защото като Мравче веднъж използвахме за 3 дни такава и после бяхме болни. Бих й дала бележка написана от мен. И пак да кажа, че никога до сега не съм я спирала от училище и никога не съм й позволявала да си помисли дори, че може да кръшка, но като ми каже някой ТАКОВА е правилото и че тия дето са присъстващи, но зяпащи и пречещи, нищо градивно не създаващи, чудещи се как да разрушат и изграденото, те са видиш ли радетелите за правда и истински праведните - Пази Боже.

Ама че страсти са се разгоряли...момичета, успокойте се.
Не се сърдя на никого, който е изразил мнението си, независимо от различията му с моето.
Всеки говори от неговата "камбанария". И ако сега обяснявам за ПОСЛЕДНО, то е именно, защото уважавам казаното от вас. Винаги е могло да бъде друго, нашият случай не е изключение, но обстоятелствата наложиха вземането на това ми решение и аз ни най-малко не съжалявам за него. Ако бях съобразила, в началото на годината, че ще решим една от сериозните ни цели да бъде АК, щях да наема още тогава учители, а не да разчитам на последните три месеца преди изпита. Нито щеше да бъде необходимо да ходим на три места на уроци през последните две седмици, на едно от които са 4 часа, останалите- по два,(общо осем) и ежедневно. И смятам, че поправянето на грешката, която допуснах "да не усетя навреме накъде духа вятъра " е много по- важно в момента и за мен, и за детето ми, пред това да заобиколим правилата. Не се срамувам от това, както и не се гордея. Това е решението ми.
Последиците също са за нас, но няма да ги приема от тези, които системно и рецидивно нарушават правилата. И морала. И добрия тон. Меко казано.