От една майка КЪМ биологичните родители

  • 18 139
  • 175
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 084
Днес порастнахме. С още една година.
Само дете не знаем в колко часа сме родени. Само че не могат да задат въпросите си колко големи са били, как са изглеждали. И нямам снимка, която да им покажа колко мънички са били...
Знаеш ли, тази вече те нямаше в разговора преди лягане. Питаха защо толкова много хора са им звънили. Всички техни роднини се обадиха. Споделиха с тях празника....
На мен ми е малко тъжно. Колко ли време им остава преди да проумеят защо аз съм им майка.  Дали за тях рожденния ден ще стане деня, който няма да обичат и няма да свързват с празник? Моля Бог да не стане. Моля Бог да намерят сили да ти простят. За да могат да се чувстват щастливи.
Помоли се и ти. За ТЯХ!

# 136
  • космополитно
  • Мнения: 941
Днес порастнахме. С още една година.
Само дете не знаем в колко часа сме родени. Само че не могат да задат въпросите си колко големи са били, как са изглеждали. И нямам снимка, която да им покажа колко мънички са били...

На мен ми е малко тъжно. Колко ли време им остава преди да проумеят защо аз съм им майка.  Дали за тях рожденния ден ще стане деня, който няма да обичат и няма да свързват с празник? Моля Бог да не стане. Моля Бог да намерят сили да ти простят. За да могат да се чувстват щастливи.
Помоли се и ти. За ТЯХ!

Калина, по хубав повод и по красив начин връщаш темата в изначалната й рамка!
Да са ти здрави и радващи те момчетата!  Hug А на теб  ти желая да спреш да се терзаеш от въпроси за теб-Майката и Нея (независимо как я наричаш)! Тя е била призвана да се погрижи като износи 9 месеца твоите момчета. От там насетне грижите и майчинството са поверени свише на теб! Аз го разбирам като Божия благословия и Дар Божи на квадрат!  bouquet

# 137
  • Мнения: 14
Калина, много здраве и усмихнати личица пожелавам на твоите момчета! Децата ни са обградени с много любов, търпение и грижи от наша страна и от страна на нашите близки, но това дали ще компенсира факта "изоставяне" от НЕЯ? В чисто емоционален план, разбира се... Попивам думите на майките, минаващи по този път и не знам доколко болезнени ще са за нас тези разговори и откровения, но много ми се иска да не помрачават дните на детенцето ми, доколкото е възможно. Тепърва ни предстои, но на този етап нямам никакво отношение към БМ.

# 138
  • Мнения: 1 800
Venecias, добър върпос защо не осиновяват деца от САЩ . Честно да ти кажа нямам отговор, не знам защо и ние първо искахме да осиновим от Б-я, но разбрахме, че няма как да стане на този етап. Тогава искахме от Гватемала (познаваме с-во осиновили оттам), но когато решихме да правим това, затвориха държавата за осиновяване поради корупция-адвокати взимаха в хиляди $$ само за един подпис, а също се оказа, че някои от децата са откраднати и дадени и осиновяване...Едва тогава се замислихме за осиновяване от тук. Може би, защото мн. хора чакат за дете тук, а от някои други държави е по-лесно и колкото и ужасно да звучи има по-голям избор на деца(мразя се че пиша това, но за съжаление е така).  По-принцип децата в приемна грижа са тези, които са отнети от семействата си и са по на няколко години, имат някакви заболявания и те са в групата за така нареченото хуманитарно осиновяване. По принцип с-ва с отраснали деца  го правят този вид осиновяване, имат опита и възможностите да водят тези деца на терапии, плащат за лечения и т.н.


аистенок, мерси за линка. аз в другите теми нямам навика да влизам и съжалявам, ако оспамвам тази Peace ще се запиша тези дни и там, хубава тема.


Калина, Честит Рожден Ден на вас!

бях обещала на Venecias превод на разказ на БМ, но е и за теб(и всички нас). Пожелавам ти да си силна и да намериш сили да й простиш. Прегръщам те силно Hug
----------
Писмо от БМ за дъщеря й( със съкращения):

" Моя любима Каси,

Не мога да повярвам, че си вече тук. Не мога да повярвам че скоро няма да си с мен. Това е най-трудното нещо, което някога съм правила. Надявам се и се моля, че никога няма да ми се наложи да правя нещо толкова трудно отново. Искам просто да те гушкам и никога да не те пусна.  (тук е кратък  разказ как непланирано е забременяла)...

След дълги разговори с баща ти решихме да те дадем за осиновяване. Ние знаем, че не можем да ти осигурим най-добрия живот за теб...

Аз прочетох писмото, в което родителите ти изразяват желанието си и надеждата да осиновят. Прекрасно е ! Четох и мн. други писма, но винаги се връщах към това на родителите ти.Аз се молих и размишлявах дълго, не исках да взема грешно решение.. Искам да бъдеш в правилното семейство, защото много те обичам. Ти си толкова красива, държа те здраво и не искам никога да те оставя да си отидеш.

Каси, искам да знаеш колко много те обичам. За това те давам на твоите родители. Утре трябва да те предам в техните ръце и да се сбогувам с теб. Дори не мога да ти кажа, колко много те обичам.  Искам най-доброто за теб. Искам да имаш майка и баща. Аз ти дадох живот, а сега твоите родители ще те отгледат и възпитават.  Слушай ги. Те знаят какво е най-доброто за теб, аз им се доверявам напълно.

Скъпо дете, обичам те безкрайно, не мога да повярвам колко много те обичам.  Ти беше с мен 9 месеца и това е толкова специално време за мен.  Аз пазя в сърцето си всяка минута, която съм успяла да прекарам с теб. Не искам да заспивам тази вечер, страх ме е да не проспя последните ни часове заедно. Обичам те!"

знам, че е дълго, но искам да приключа с параграф от разказа на друга БМ:

" Да имам моето момиче, ме промени, даде ми нови сили. Аз съм съвсем различен човек, след като преминах през този ужасен огън. Чудя се кой някъде другаде минава през същите страхове като мен. Искам да знаят, че аз оцелях. Ситуацията на всеки е различна, но за мен, моето момиче е специално, писано е било да е бъдем заедно за кратко време, но ще я нося в сърцето си завинаги".



# 139
  • Мнения: 2 172

" Моя любима Каси,

Не мога да повярвам, че си вече тук. Не мога да повярвам че скоро няма да си с мен. Това е най-трудното нещо, което някога съм правила. Надявам се и се моля, че никога няма да ми се наложи да правя нещо толкова трудно отново. Искам просто да те гушкам и никога да не те пусна.  (тук е кратък  разказ как непланирано е забременяла)...

След дълги разговори с баща ти решихме да те дадем за осиновяване. Ние знаем, че не можем да ти осигурим най-добрия живот за теб...

Аз прочетох писмото, в което родителите ти изразяват желанието си и надеждата да осиновят. Прекрасно е ! Четох и мн. други писма, но винаги се връщах към това на родителите ти.Аз се молих и размишлявах дълго, не исках да взема грешно решение.. Искам да бъдеш в правилното семейство, защото много те обичам. Ти си толкова красива, държа те здраво и не искам никога да те оставя да си отидеш.

Каси, искам да знаеш колко много те обичам. За това те давам на твоите родители. Утре трябва да те предам в техните ръце и да се сбогувам с теб. Дори не мога да ти кажа, колко много те обичам.  Искам най-доброто за теб. Искам да имаш майка и баща. Аз ти дадох живот, а сега твоите родители ще те отгледат и възпитават.  Слушай ги. Те знаят какво е най-доброто за теб, аз им се доверявам напълно.

Скъпо дете, обичам те безкрайно, не мога да повярвам колко много те обичам.  Ти беше с мен 9 месеца и това е толкова специално време за мен.  Аз пазя в сърцето си всяка минута, която съм успяла да прекарам с теб. Не искам да заспивам тази вечер, страх ме е да не проспя последните ни часове заедно. Обичам те!"




Вярвам , че чувствата на тази БМ са истински.
 Моето послание към БМ сложих в един друг блог като коментар преди година (две сме- писмо до нея).Беше нещо, което ме накара да седна и д пиша.
 Не го сложих тук, не знам защо.Сигурно да не бъда разпната.
Давам линк към него сега, в този специален за нашето семейство месец.

http://www.detstvomoe.org/archives/43

# 140
  • Мнения: 1 249
benson10, Hug 


Благодаря за инфото и за всичко, което споделяш. Не отричам, ча е искрена авторката, вярвам и, но не ми е достатъчно това.
Минавам за най-противния тук на мамите образ (с малки изклчючения), та няма какво да загубя ако попитам директно.

Как точно това писмо помага на детето ?
С една прашинка дали му намалява товара ?
Цитирам една от нас: "в мен има празнина, празнина, която никога няма да запълня".
Как помага това писмо на тази зееща празнина ?
Ще опитам и с хумор. Не знам кой от американските президенти бил казал, че беден човек да се държи достойно било  като празен чувал да стои прав. Ето аз се чувствам като празен чувал или като нещо с една огромна празнота. Стоя права, ама едвам издържам.
Та това писмо с какво ще ме напълни ?

На мамите може и да им помага. Уважавам чувствата им.
Ама на детето как ?

# 141
  • Мнения: 2 123
Бенсон!!! Благодаря ти че пишеш и споделяш. Мисля, че всяка тема за размисъл е полезна...
Започвам с това, за да не се засегнеш. Моля ти се  Praynig, недей, това, което ще напиша по-долу е просто разсъждение по темата...

Темата за писмото ... ами не знам... много по американски написано (не влагам нищо лошо в това)... представям си ако прочета подобно писмо... толкова неискрено ми се струва, толкова няма да му повярвам, че ще ме нарани още повече...

Прилича ми на другата дема, дето БМ плачела... тогава осъзнах, че има жени, които оставят децата си, след което се изживяват като благородни жертви, докато в представите им децата живеят честито и охолно. Такава конструкция не ми беше хрумвала и дълбоко ме потресе.


Каси, искам да знаеш колко много те обичам. За това те давам на твоите родители.
ами как става това....

Имаше един стар виц... какво било нахалство - да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш къде отива... малко на това ми прилича


Бенсон - нали не се обиждаш - полезен е всеки опит

# 142
  • Мнения: 1 249

... тогава осъзнах, че има жени, които оставят децата си, след което се изживяват като благородни жертви, докато в представите им децата живеят честито и охолно. Такава конструкция не ми беше хрумвала и дълбоко ме потресе.



Фуси,

Това не  е най-разпространената конструкция, май е единствената. То аз за друга не съм и чула.


Бенсон и всички мами,

Моля, не ме разбирайте погрешно, в смисъл, че отричам това, че децата ви са добре сега и са с вас на топло и уютно място (както в преносен, така и в пряк смисъл).
Тази реалност, която се развива пред очите ви, си е точно толкова реална, както и тази, която се осъзнва или не на един етап и която няма как да се види.

Като си пишем тук ние си помагаме един на друг.
Понеже няма как да пишем без да четет и други, може би вас огорчаваме без да искаме.
За нас и двете реалности са нашият живот.

Това писмо за пореден път ми казва, че изоставяне е равно на любов. Мерси. Имайте си я вие тази любов. Аз искам по-простичка и не така благородна като тази на авторката на писмото.

А на тази БМ от последния абзац с "ужасния огън" искам да задам само един въпрос. Дали и е хрумвало, че едно дете е в същия този огън без да е стоприло каквото и да било ?

Последна редакция: пт, 13 мар 2009, 14:36 от Miraetta

# 143
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Цяла сутрин мисля върху това писмо. (първото)
Да искрено е, обаче в мен се породиха въпроси, може и да са глупави, но :

1. Аз също не мога да осигуря най-добрия живот за децата си. Не мога да им осигуря отделни стаи, не мога да отида в магазина и да им купувам най-добрите дрехи и обувки без да се съобразявам с цената, няма да мога да ги запиша в най-добрите детски градини и училища защото не мога да си го позволя финансово... Това прави ли ме безотговорна и лоша майка?

2. Обичам децата си до полуда. Когато Ваньо тръгна на детска градина първия ден пих успокоителни, защото празната къща ми действаше влудяващо. Не мога да си представя как аз ще си легна, а тях няма да ги има до мен или в съседната стая (това още не се е случвало). Когато ги пусна на разходка с някого се чувствам неспокойна докато се върнат. Това обсебваща и ненормална любов ли е?

3. Ако покажа това писмо на детето си как да му обясня, че и аз няма да го изоставя ако един ден реша, че не му давам това, от което има нужда?

# 144
  • Мнения: 1 249
Ганка направо ми формулира мисълта.

Аз на дете това писмо не бих показала.
Все едно да му изровя душата за още нещо ако е останало, че  да му го изпие тази куквица - авторката (БМ имам предвид).
Да ме простите за израза, моля.

Наистина ли не осъзнавате, че тези жени живеят и за сметка на енергията на децата, които са изоставили.
Позамислете се.
Едно такова писмо си е широка фуния за точене на енергия от едно дете и БМ добре се е застраховала.

Последна редакция: пт, 13 мар 2009, 14:46 от Miraetta

# 145
  • Мнения: 2 123
А - ето... още една гадост... от страна на БМ имам предвид...

Мира ми я показа... мале, мале, много съм наивна - ужас  Embarassed

Аз съм майка, представям си как БМ на моето дете оставя подобно писмо... не мога да не му го покажа... не си представям как ще скрия такова нещо... И сега какво, знам, че ще съсипя детето си, ако му го дам, от друга страна нямам право да го скрия....

Е на това му викам рафинирана агресия на въображаемата жертва

Не че няма вариант, да си поема отговорността и да не му го дам  Crossing Arms Аууу как се ядосах

# 146
  • Мнения: 1 843
Сега... надали е толкова трудно да го разберем.
Нужно е едно простичко нещо: да си спомним или да си представим, ако не сме го изживявали... как, някого, когото сме обичали ни каже, че си тръгва и ни напуска, защото... ни обича.

Няма човешко създание, което да намери логика, било тя прагматична или емоционална и да намери покой в такава ситуация.

Някак си играем много опасно с думи като "любов", "обич"...

Съгласна съм, може и да е... обичала (каквото и да значи това) детето родено от нея. Но е обичала себе си повече. Лошо няма, но нека не се крием зад красиви фрази.

# 147
  • Мнения: 3 715
Ако не беше толкова лично и скрито толкова нависоко в нас в един шкаф, щях да препиша нещо от документите на сина ми. Обаче ме е страх да се кача на стълбата.
Някой ден може би ще се престраша, все още го обмислям. Точно за тази тема е, ама някак не искам да си разголя детето толкова, пък и нямам право. Ще видим, мисля все още.

# 148
  • Мнения: 1 249
Е на това му викам рафинирана агресия на въображаемата жертва




Аз така чувствам нещата. Друг може по друг начин.
Но винаги са ме вбесявали тези БМ, които злоупотребяват с порядъчността на родителите.

Мамите, които осиновяват, са много отговорни, грижовни и порядъчни към децата си и не биха скрили без да се укоряват подобно писмо. Аз не знам как бих постъпила. Радвам се, че не ми се налага.
А като дете все едно го имах това писмо, но устно. Майка ми разказваше как ме уговорили два месеца преди да се родя и колко плакала родилкатa и колко много книги била прочела тези месеци в дома и бла-бла, все нея съжалявахме.
Забаламосана в съжаление и вина и  към БМ,  пропилях доста години, в които моите деца и съпруг преминаха около мен като в сън.  Ограбих тях за да давам енергия на БМ, която меко казано не я заслужаваше.
Сега наричам нещата с истинските им имена, отслабнах с около 14 кг. без особени усилия, само като се оттърсих от тази жена и започвам да се уча да се съсредоточавам върху това, което си струва.
Но свободата да го започна ми даде това, че прогледнах, нарекох изоставянето с името му на зловещ акт, сторен поради причина, че тя е избрала по-доброто за себе си. 

Искам само да кажа, че аз не смятам подобно писмо нито за благородно от страна на БМ, нито за израз на обич.

А за израз на опит за впримчване и на детето и на  родителите му.


Детето - проблемно или не, родителите - стараят се всичко да правят както мислят, че е най-добре за детето и семейството, но не греши само който не прави нищо, а кой е в най-прекрасния и непомръкващ образ - Тя, ооооо, благородната, която няма как да си опетни образа защото просто я няма през целия реален живот, в който родителите отглеждат детето...
Еми като я няма, няма как и да и помръкне образа Sunglasses Wink.
А и като четем такива писма и полекичка забравяме как се създават децата и се увличаме от илюзията, че са резултат от природни стихии и на милото момиче  са му се стоварили като гръм от ясно небе.
Както и научаваме, че детето е бреме, тежест, която и се е стоварила без нейно участие и тя по един благороден начин излиза от ситуацията  жертвайки себе си.
А и хвърля по един хомот на родителите как се била жертвала именно за да има детето най-доброто. И хората да си имат едно наум, че само "най-доброто" оправдава тази велика жертва. Хич и да не си и помислят за нещо добро, само "най-доброто"  Wink.
Не стига, че го изоставя
 (= казано без да го усукваме, съгласява се с него да се случи всичко:
 в това число и смърт,
 и издевателства,
 съгласява се тя да не научи за това
и да не е в състояние да помогне с нищо
 или да предотврати нищо),
 ами и претенции се прокрадват - да не и помръкне образа и непременно "най-доброто".

Абе мамите от форума и докато са на кафе, ако се наложи и до тоалетната да идат за минута не си оставят бебетата без надзор ...,  а тя си го оставила за цял един живот и спокойна ... ама само от благородство, да знаете.

Родители, не и се връзвайте. Вие знаете по-добре от тази жена, кое е най-доброто за вашите деца, както и за вас самите
И нищо не и дължите.

Последна редакция: пт, 13 мар 2009, 17:23 от Miraetta

# 149
  • Мнения: 2 123

Искам само да кажа, че аз не смятам подобно писмо нито за благородно от страна на БМ, нито за израз на обич.

А за израз на опит за впримчване и на детето и на  родителите му.




Е - това е... по точно и ясно от това няма... за съжаление

Общи условия

Активация на акаунт