загубих моята звездичка

Миличка, съжалявам, че си преживяла нещо толкова ужасно!
Аз имах проблеми с плацентата.Бях в 31 г.с., когато ми казаха, че има нещо като застой на кръв в плацентата, което е нормално към края на бременността, а не в 8-ми месец. Ходих при Балев и като му обясних проблема веднага ме включи на Доплер, за да провери кръвотока на пъпната връв.Слава Богу, всичко беше наред. Балев ми каза също, че е много опасно ако тези явления са от страната на прикрепване на плацентата към матката / при мен бяха в самата плацента /.Тогава може да се получи недохранване на плода и фатален изход.
Не мога да намеря думи, за да те утеша. Но мога да ти пожелая скоро да се радваш на жива и здрава рожба!

различни може да са причините
правят се генети
чни изследвания да се отхвърлят сериозни вродени аномалии
аз напр и двете брености имах подобни проблеми - кръвотока в началото на бреемността бе лош, после се оправи и в края когато завдигах кръвно пак Бе лош и то доста на моменти - предположи се, че и първата ми бременост с високо кръвно и бебе родено на термин 2.7кг /те.е все пак дребно за 51см/ е било същата, но тъй като никой не ме бе гледал на доплер - няма как да знам
аз за себе си съм убедена, че ако направя тгенетични изследвания ще изскочи нещо някъде....защо при теб Борянче не са ги направили...направо не знам...това си е безразсъдство като знам какви неща се случват ако си предразположена и как могат да се предотвратят ако се знае предварително....

Слънчице, krasa , съжалявам за загубите ви, момичета! Съжалявам, че още две майчета няма да се радват на заслужено щастие... 
Слънчеце, добре е, че поне знаеш причината - така следващият път ще са различни нещата.

   наистина много тъжно....просто нямам думи

съжалявам за малкото ангелче!

на теб мило слънчице една силна прегръдка

 Слънчице ,съчувствам ти най искренно .Зная какво е в душата ти. Преживях го преди 6 мес .Загубих бебето ,което родих на 5 дни. Роди се със сърдечна малформация .В началото е страшно. Аз не исках да виждам никого ,нито да разговарям нищо абсолютно .По цял ден лежах на леглото и блуждаех .Но дойде деня в който трябваше да се върна на този свят ,заради по голямото ми момченце  ,заради съпруга ми и всички останали .Защото те също имаха нужда от мен .Ще се съвземеш от раздялата с твоето ангелче, но в сърцата ни винаги ще има една огромна празнина. На ме н всичко ми е пред очите все едно беше вчера .Дано съдбата ти  се усмихне и дари с едно здраво бебече  .Пожелавам ти го!

Много съжалявам за загубата ти.

Четя вашите истории и плача и ... не мога да спра сълзите си. Моите съболезнования Мили Майчета... Болката ви е голяма и не може да се опише с думи и аз ви подкрепям от все сърце и искрено ви желая да намерите покой за загубата... и утеха в ежедневието ...

Бъди силна слънчице колкото и да е трудно .Знам колко много боли и никога няма да спре да боли . за нашите малки ангелчета дано там където са няма болка

Слънчице, аз ти писах на лични веднага щом видях първия ти пост след загубата. Не знам дали изобщо си го получила,защото не отговори.  Моята първа бременност приключи по абсолютно същия начин, само дето бебетоо ми беше малко по-голямо- 1900 грама. Преждевременно остаряла плацента, бебе, изостанало в развитието си. Е, при мен никой не видя изоставането, докато по време на секциото не чух "Много е малък, много е малък". Никой не ми е правил доплер тогава, понеже бременността ми беше "безпроблемна" и лекарката повече се грижеше да ми се кара да не ям много, за да не дебелея, отколкото да следи бебето, за думата "плацента" изобщо не съм я чувала при прегледите... Аутопсията не даде никакви отговори. Правих какви ли не изследвания след това- всичко, за което съм прочела, съм направила. Факт е, че единствената анатомична особеност, която намериха миналия път- по-различно прикрепване на плацента и пъпна връв, го имам и сега. В момента обаче съм в 39 г.с., отдавна мина фаталната 36 г.с., а доплера ни е много добър и, да чукна на дърво, бебка си расте. Според д-рите е малко по-мъничка. Ще видим много скоро дали са прави. Предполагам сега ще започнеш да правиш и ти куп изследвания. Ако всичките са добри/както и предполагам ще бъде/, просто си намери един много добър лекар за следващата бременност, който да те следи много- до 8я месец поне на 2 седмици, че може и всяка- за твоя успокоение. Последния месец- всяка седмица доплер и запис на тонове. Дори да няма проблем- като чуваш сърчицето на бебето, ти самата ще се чувстваш по-спокойна.
Аз забременях на 9я месец след секциото. Независимо от разни мнения, че трябва да се чака 2 години. Чувах всякакви мнения- от 6 месеца пазене, та дори срещнах мнение да се чака 4 години!!?? Лошото е, че сме абонирани за секциото, но в името на децата си сме готови на всичко...
 Много кураж ти желая. Знам колко е трудно, но вярвам, че ще намериш сили да се изправиш и да продължиш. 

Здравей Слънчице,
 Много съжалявам за загубата ти, знам че много боли. Аз също загубих бебето си на 16.02.08, но в 25 г.с. Уж всичко беше наред -  изследвания, видеозон.И само ден след като бях ходила на контролен преглед (при, който лекаря ме увери, че всичко се развива добре) получих кървене, след което постъпих в болница и седмица след това получих болки и разкритие и трябваше да родя моето бебче в 25 г.с., при което шансове да оцелее нямаше никакви.
 На мен лично много ми помагат тези форуми и най-вече разбирането и подкрепата на хората със сродни души тук. Има много силни хора, успели да се съвземат и сега са щастливи със свойте живи и здрави бебчета. Това трябва да ни дава сили и да продължим напред! Знам, че е трудно, но имаме ли друг избор???
 Трябва сме силни, ако искаме един ден да си гушкаме бебчетата и да им се радваме!
 А нашите ангелчета дано почиват в мир...

момичета благодаря ви за това ,че сте с мен и за милите думи.не знаете колко много ми помагате с вашата подкрепа.чувствам,че има кой да ме разбере и има с кого да споделя когато ми се плаче.за всичко БЛАГОДАРЯ.

Здравей Сланчице,
на 27.03 аз загубих  моето момиченце. Родих си го мъртво! На 24.03 излязох по майчинство и тогава гинекологът ми ме уверяваше, че всичко е перфектно и няма за какво да се тревожа. На 27-ми вечерта, към 12ч започнах да получавам контракции. Не можех да повярвам и на път за болницата си мислех само, че е много рано и бебка не може да се ражда толкова рано. Молех се всичко с нея да е наред. В родилно отделение ме прегледаха и когато ми казаха щях да умра! Сърцето й не биеше! Милото ми момиченце се беше увило в пъпната връв и се беше задушило! Всичко мина много бързо. Бебчето ми се роди 1460гр, 44см, с увита около вратлето му пъпна връв! Показаха ми го и сега не мога да забравя как изглеждаше! Исках само да го докосна, но го отнесоха! Сърцето ми щеше да се пръсне! Не мога да повярвам, че не сам осетила какво става!
Докторите ми казваха, че може би така е по-добре, че може да е имало увреждания. Вчера излязоха резултатите от аутопсията и се оказа, че детето ми е било напълно здраво, всички органи са му били развити и ако се е родило живо е щяло да оцелее!  И така за 2ч животът ми се преобърна и вече нищо няма смисъл! Не мога да спра да плача! Толкова го обичам и винаги ще го обичам! Никога няма да го забравя!!!

sladurana_83,искам да ти вдъхна кураж . Спомням си когато аз писах тук за моятя загуба колко много сили и кураж ми дадоха момичетата .Разбрах точно в този форум ,че не съм единственна и колко момичета като мен след известно време са си родили живи и здрави бебета .Дано някой ден и с нас се случи .От сърце го желая на всички сродни души!

 sladurana_83, сигурно няма да успея да притъпя болката ти с това, което ще напиша.
Болката ще бъде част от теб. Няма да изчезне. Това го знам от баба ми. Тогава и не подозирах какво е загубата.
Жената на 76 години помнеше своето малко първородно момченче. Отиде си от този свят щастлива, че то я чака там. И че ще бъдат отново заедно.
Но докато дойде време за новата й среща с непрежалимото й бебче, тя беше успяла да види как растат следващите й деца.
Колко много жени са изпитали загубата. Ужасно много. Лошото е, че няма край. 
Сега е много важно с мъжът ти да споделяте заедно болката си.  Да не я изживявате поотделно. 

миличка знам колко те боли.тук всяка една от нас те разбира и знай,че плачем сьс теб.това няма да те накара да спреш да плачеш или да забравиш,но се моля да ти помогне да се научиш да живееш с тази болка.прегрьщам те силно и знай,че колкото повече време прекарваш с нас толкова по-бьрзо ще се справиш с мьката си.на мен тези прекрасни жени тук ми помогнаха,всяка по своему,да не подлудея от мька.пиши винаги когато искаш.