Каква е причината, да живеете в чужбина?

е, честито и много успехи в учението и балансирането между него и семейството

всеки си има неговата причина
нашата: БГ се оказа твърде малка за гениялния ми съпруг 
там просто няма по-сериозни софтуерни фирми на неговото ниво

постоянно или не само времето ще покаже
на мен ми харесва чистата природа и липсата на милиони маймуни, както и нормалните цени на къщите, за разлика от безумието в София

затова ще се радвам, ако останем повечко
поне докато си отгледаме децата
после на старини кой знае къде на топло ще ни отвее или ще си моржуваме тук

ами нашата при4ина е малко по разли4на мъжа ми е 4ужденец,а и тук усл0овията за живот са по добри

Спечелих на времето конкурс за специализация за 4 години. Дойдох сама и за малко. После останах тук на работа. Мъжът ми е българин, но се запознахме тук, тук се родиха и двете деца. Тежка раздяла с родителите ми не е имало, аз отдавна живеех сама(заради учението) и промяната не беше много травмираща. Успех

Дойдох в Холандия,защото се омъжих,мъжа ми е холандец.Не съм се разделила трудно с родителите си- живеех сама от 18 годишна (много ми беше полезно).Сега дори се чувам с тях по-често,а като се замисля май и се виждаме по-често.Докато живеех в Бг все бях заета с някаква работа.
Не е чак толкова трудна адаптацията,ако не драматизираш повече,отколкото е необходимо.Зависи дали си самостоятелна или мнооого привързана към близки и приятели.
А ако не ти хареса винаги можеш да се върнеш,дори и да си ходиш на всеки няколко месеца.

Просто не ни се живееше вече в България...

Първо честито за стипендията
Второ - и аз така дойдох, сякаш разказваш моята история, ...
Получих стипендия, мъжът ми не искаше да идва с мен, все мърмореше, опитваше се всячески да усоети моето тръгване...но аз тръгнах, почти на всеки две седмици си бях в БГ заради детето, след около няколко месеца започнаха кавгите, разправиите,...че съм си изоставила семейството...след година разводът ми беше факт. Започнах тук нелегално да работя, изкарвах много повече отколкото вече бивсшия ми съпруг, през лятото си вземах детето /беше тогава на 14 год/, след като завърших магистратурата, имах една година да си намеря работа, започнах, получих официално документи за работа, ...сега съм Фрау Магистър, имам си много доходна работа, детето ми е вече тук с мен, и имам ново семейство.
Тази история с мен се случи преди около 5 години

Ей за това съм в чужбината и само през лятото ходя на почивка в БГ /на море/
Желая ти всичко добро   

Подвоумих се какво да напиша, но реших да бъда просто откровена - беше ми писнало от
- българските ни мъже с ориенталските маниери
- от липсата на всякакво уважение към жената
- от неплатените сметки и невъзможността да ги платиш
- от близо седем години залягане над учебниците и невъзможността да се реализираш с това, за което си драпал
- от речта на ректорапри дипломирането/който каза да бъдем некорумпирани и да следваме Хипократовата клетва/, а в същото време той операция за под 200о долара не правеше
- и т.н....
Мога много да изброявам.... Благодаря на бога, че срещтнах и Човека, който да ме подкрепя, разбира и обича, такава каквато съм
Не всичко е розово и да бъдеш и живееш в чужбина си, всеки си плаща своята цена. На мен много ми липсва семейството, но разбирам, че не мога да имам всичко и въпреки това мечтая някой ден и това да се осъществи. Животът е нищо без мечти.

На теб ти пожелавам много успех! Не се отчайвай от недоверието и подценяването към чужденците. Влизай при нас, ще те подкрепяме и помагаме, както можем!
И не си изпускай шанса....

Много е прав мъжът ти да не иска Кемниц.
Доколкото знам, това е рядко утепан град.
Но щом е за наука, за сполука, сполай ви.
Шумен е, братче, центърът на просветата,
но и в Кемниц ще научиш един език отгоре.
Аз дойдох за три месеца в Германия, имах
отпуска, после си харесах една специалност
в един университет и поостанах. Тривиално.

Омъжена съм за грък, но се запознахме и поживяхме в Бг. След като се оженихме дойдох тук, за това и никога не съм се чувствала емигрант и не съм изпитвала неговите несгоди.
Успех!

И от мен ЧЕСТИТА СТИПЕНДИЯ  

Аз съм тук с мъжа си италианец,който си ме взе от Бг още  и аз го последвах 
И след кратко шмиткане из Евро съюза се 'прибрахме' в неговия роден град и се роди малчо.

Ти с каква нагласа тръгваш - да се усториш там или да учиш и после да се върнеш?Ясно е,че от сега не знаеш точно какво искаш....а на мъжът ти защо не му се тръгва - защото има работа,която си харесва или не му се учи нов език и смята,че ще му е трудно да се климатизира?
Въпроси,на които само ти знаеш отговора!

Аз бих отишла сама в началото и бих се поогледала каква е обстановката и след поне първите 6 месеца бих взела решение!А и особено ако досега не си живяла някъде за дълъг период от време!

Вярно 2 год не са малко,но не прибързвай....вариант да си вземеш детето с теб има ли?така ше научи и още един език!

Успех 

И аз- стипендия за специализация, тогава се запознах и с мъжа ми и по-късно се преселих окончателно. Адаптацията в друга държава е дълъг и труден процес, не е като да си турист или специализант за ограничен период време. Но ако искаш да живееш в чужбина и си настроена за това- всичко си идва на мястото с времето. Имаш възможност през времето на специализацията да се ориентираш и прецениш къде искаш да живее твоето семейство.

По стечение на обсоятелствата мъжът ми е чужденц, но от предишните ми излизания в чужбина като ученичка, студентка и работеща персона имах вече едно на ум за емиграция - навсякъде има плюсове и минуси, но от минусите на България ми беше леееко писнало в един момент. .
Успех в ученето.

Честита ти стипендия  . Щом си кандидатствала за нея, значи си искала да заминеш. Аз заминах като теб, но нямах деца. Заминах от любопитство. Българите имат много да учат и много ще научат в чужбина. Всяка възможност за излизане трябва да се използва. Какви са тези драматизми. Имаше време когато нямахме избор - СССР или БГ, даже в СССР ходеше не всеки  . Давай смело напред, супер опит е това  .
Виж със семейството е малко сложен въпроса, дано успeeш да убедиш мъжа си. 

  Омъжих се за израелец (евреин) и дойдохме в Израел.Тук живота е по-добър и  моят си плува  в свои води накратко.Това е важно за глава на семейство.Не е временно идването насам.За носталгия не ми се говори , че то няма лек 

Благодаря ви момичета   
Още като дете съм живяла в Германия и я наричам моята втора родина,  а и преди 4 години бях отново там със стипендия, тогава бях младоженка (2 месеца след сватбата заминах), но като има дете е друго. Въпреки това ще замина с голямо удоволствие, за да се върна пак и да работя това, което ще специализирам.
Много интересно, че много от вас са заминали също със стипендия, какво и къде сте учили?

за мъжа разбрах, Щом не иска, не мож го мръдна, но детето за две години 
не видях колко е годиШна дъЩеря ти, но Щом казваШ, 4е има възможност, бих я взела с мен. при това Ще нау4и език, което хи4 не е за пренебрегване.

ина4е по темата : аз се омъжих, така 4е ситуацията е разли4на.
желая ти успех.

Любов 

Най_напред 4естито за стипендията    Много успехи и попътен вятър ти желая 
А сега на въпроса ти: омъжих се за тукаШен и ето ме на' ве4е 10 години по тези места 
Само искам да добавя ,4е подкрепям с две ръце написаното от феиам: две години без децата си не бих могла да живея. На мен две седмици ми се виждат като цяла ве4ност...
И на мен ми стана интересно заЩо съпругът ти не иска да тръгне с теб  Сигурно не иска да остави работата си там или? А той би ли имал възможност да работи неЩо в ДЕ през тези две години?

Тук специално се преместих заради мъжа ми.
Проблеми с носталгията си имат повечето хора, но за мен не бяха големи, защото и преди не живеех в България, а се подвизавах в страната на "поетите и мислителите", за където си се запътила и ти

4естита ти стипендия и от мен   

По написаното от теб, виждам 4е желанието ти да замине6 е голямо.
Не знам при4ините по които мъжа ти не бил заминал с теб...А той съгласен ли е да те 4ака 2 години?А съгласен ли е детето му да е отглеждано от баба и дядо?

Аз ли4но не бих оставила нито детето си,нито мъжа си за цели 2 години.
Разделяла съм се с дъ6теря си за 2 но6ти (бях в болница) и ми се сториха цяла ве4ност.С мъжа ми това лято бяхме разделени на два пъти за по 1 месец и ми бе6е едно пусто....

Това разбира се не озна4ава да променя6 мнението и желанието си....всеки сам знае.

Ина4е аз съм в Италия заради мъжа си,който е италианец.Това лято 6те станат 3 години от както сме женени.
Първата година се адаптирах и си признавам,4е изживях трудни моменти.
Сега ве4е съм се окупитила и се 4увстам в свои води 

Успех и дано да вземе6 правилното ре6ение за себе си 

Е моята история бе6е като от сапунените опери.Мъжът  ми ме познава от бебе понеже имаме 17 години разлика.После емигрирал в Африка....По това времеаз съм напредвала във 2 ри клас .След 10 години емигранство се завърна за малко и  се видяхме в Бг,  бе6е една либоф.. А след това се бракувахме и после се хвърлихме в бясно обикаляне из Европата  и Острова докато не се приземихме отново в Испания...Та така...

LIMON4E, аз също съм от Шумен и искам да ти честитя стипендията. Виж, и за мен навремето кариерата беше най-важното. Не оставяй детето си, защото ще му липсваш в най-важните години от развитието му, а по-късно то ще има тежки емоционални проблеми... Ще израстне независимо, но връзката между вас ще се пропука... Не се разделяй със съпруга си, ще страдаш - просто го убеди, че там е по-добре за живеене и вземи семейството си с теб! Всички физически раздели оказват пагубно влияние, сега го планираш като "временно", но после може да доведе до сериозни проблеми... Знам всичко това от личен опит...

Аз заминах на работа в Чехия, защото в Шумен (а по-късно и в други български градове) не можех да намеря постоянна работа.
Често бях безработна, а през последната зима преди да замина, дори съм и гладувала...

Много от нас са просто принудени да напуснат скъпата Татковина заради "хубавия" живот и "блестящите перспективи", които тя ни предлага...

Носталгията остава за цял живот, не се лекува... Това е носталгия не по мястото "България", а по България на духа, по времето, което отмина... По тази България, която вече няма да се върне...

Но поне навън се живее човешки...

Естествено,че и аз не бих издържала 2 години без детето си, но нали живеем в 21век и има превозни средства 
Мъжът ми не иска да си оставя нещата тук. Той не би работил за някого, понеже досега винаги за него са работили.
А дъщеря ми най-много бих искала да дойде, за да се разхожда по чисти улици да играе в хубави, запазени, чисти детски площадки, нещо което е съвсем естествено в западния свят! Много ми е неприятно да водя детето си в парка тук, където люлките и  пързалките са счупени  и крият опасности.  Но сама не бих могла да се грижа за нея в Германия, тъй като искам да наблегна на ученето.

детска градина?

Естествено,че и аз не бих издържала 2 години без детето си, но нали живеем в 21век и има превозни средства 
Мъжът ми не иска да си оставя нещата тук. Той не би работил за някого, понеже досега винаги за него са работили.
А дъщеря ми най-много бих искала да дойде, за да се разхожда по чисти улици да играе в хубави, запазени, чисти детски площадки, нещо което е съвсем естествено в западния свят! Много ми е неприятно да водя детето си в парка тук, където люлките и  пързалките са счупени  и крият опасности.  Но сама не бих могла да се грижа за нея в Германия, тъй като искам да наблегна на ученето.

[/quote]

Много мислих какво да ти напи6а,4е да не прозву4а прекалено груба.
Постъпи така, 4е един ден да не се обвинява6 и да не бъде6 обвинена както от детето си,така и от съпруга си 

п.с.Братов4ед ми го гледа баба ми докато леля ми си стъпи на краката в Италия.Е ве4е е на 24 години и не спира да и го натяква 
А да....леля ми се разведе ......

Постави ДЕТЕТО си над всичко. Това е правилната посока. Но... ти си решаваш.

LIMON4E, виждам че имаш голямо желание да го направиш. Ако не го направиш заради детето и съпруга, няма ли един ден да ги обвиняваш за това, че са те спрели и ограничили. Важното е половинката ти да те разбира и подкрепя Германия е на един хвърлей, през ваканциите ти ще си в България, а отпуските таткото ще идва с детето, може и някоя баба или дядо да наминат А представи си, че успееш да комбинираш обучение и гледане на детето там или пък на татито да му хареса. Трябва да се пробва, ако не ти допадне, предполагам имаш възможността да събереш багажа и да се прибереш 

Е тoва че имаш мъж и дете не значи че трябва да им станеш роб. Хората се развеждат и без да са разделени, ако не знаят и не могат да се подкрепят. 2г си е рискован период, не бива да се забравя, но като го имаш в предвид е по-лесно.

Меги, разбира се, че не бива да се робува на семейството, но не е добре за едно дете да бъде оставено от майка си в такава крехка възраст. Дори и за 2 години. Знам го от личен опит, после детето ще има проблеми... Най-малкото външни "доброжелатели" непрекъснато ще го нараняват с реплики от сорта "мама те изостави заради кариерата си и заради парите"...  После боли цял живот... Бабата - колкото и грижовна и всеотдайна да е - не може 100% да замести Мама. Малката ще плаче скришом върху снимките на Мама, а в пубертета няма да й пука за родителите...
Идеалният вариант е поне Детето да е с Мама. Лимонче, намери някакъв начин!

"Животът е това, което се случва, докато правим планове" 

В кратце - 6 години съм била разделена от съпруга си ( синът ми 1.5 години от баща си) и не мога да не се съглася с думите на Джоя. Раздялата не беше по наше желание и за съжаление зависехме от обстоятелствата.
Синът ми все още носи последствията от раздялата с баща си, въпреки, че тогава мислехме, че е малък и няма да помни. Не искам да описвам подробности, но ако имам избор НИКОГА повече не бих подложила детето си на подобен стрес и травма, каквито изживя синът ми. От тогава минаха почти 4 години, но резултатите са все още налице.

Никой не говори за робуване на семейството, а за съобразяване с ангажиментите, които имаш към хората около себе си. Един от двама ви трябва да направи компромис- ти или мъжът ти, но в никакъв случай не правете компромис с детето!

Ние тръгнахме заради по-доброто заплащане.

Работа и малка доза авантюризъм
В БГ бяхме добре платени, но като дойде предложението за работа в Белгия не се колебахме особено. Искахме да се пробваме.
Не се чувстваме емигранти, само експатс. Беглия просто е една спирка от пътя ни.

Искам само да кажа че дъщеря ми само 4 месеца беше при бабите и дядовците б БГ. Това беше преди 4 год и все още хленчи за това че сме я изоставили. Все още е силно травмирана 
Надявам се че детето ти ще може да се адаптира, успех!

 
Тандори ,би ли споделила ,може и на ли4ни ако искаш за травмата която е останала в сина ти при такава дълга раздяла.

Ние сме раздлени със съпругът ми за по месец-два...моята работа е свързана с БГ и работя и живея в Бг ,а във Фр-я си по4ивам и гледам детето..
Синът ми е на 2 години и за сега раздялата му се отразява позитивно.
Баща му му липсва, естествено,но се 4уваме по няколко пъти на ден, говорим си по скайп,виждаме се с камера, а когато може идва и тук...Съпругът ми е толерантен и никога не ме е спирал.Един ден ми каза - не съм аз този да ти кажа какво да правиш.Не искам после ако напуснеш мен да обвиняваш за това и да си нещастна и депресирана...Ина4е е много уморително - по пътищата , самолети ,а сега като дойде и второто незнам как ще се организираме,но съм доволна ,4е поне до сега успях да работя това което ми доставя удоволствие , и да съ4етая ли4ния си живот с работата..
Към авторката - всеки сам решава за изборите които прави , и търпи последствията от тях .Така , 4е успех..

не съвсем по темата, но да успокоя авторката, че раздялата не значи непременно травма за детето в дългосрочен план

Отгледана съм от баба си и дядо си в продължение на 4 години, докато майка ми и баща ми живееха другаде. Виждах ги 4-5 пъти годишно. Радвала съм се на много повече внимание, отколкото брат ми, който е изключително гледан от родителите ми.
Една заета майка не е непременно по-добра за детето от едни изцяло посветени нему дядо и баба. Зависи от характера на детето.

Лимонче, поздравления за стипендията и успех в бъдещата ти кариера   
Възхищавам се на българската съвременна жена, четейки по форума, колко всеотдайна майка, жена, работеща/учеща и мъдра е.
Чета понякога форумите и много се кефя на българките по света и в бг. даже често пъти се и просълзявам от някои истории, от дълбочината на чуствеността на жената.
Аз също живея в чужбина, не по план, а по стечение на обстоятелствата, при мен също бълбукат понякога и противоречиви чувства. Живяла съм за определени периоди в разл. точки на европа и америка, засега съм се кротнала тук, откъдето е съпругът ми и имаме 2 дечица. До скоро работата му беше свързана с дълги и чести отсъствия от дома, но вече не е така. Това неминуемо се отрази на връзката ни и особено на липсата, която изпитваше по-голямото ни дете. Слава Богу, сега нещата придобиха по-семеен вид.
Аз подкрепям мнението на повечето тук пишещи да бъдете заедно с детето /детска градина, тагес мутер .../ и мъжа, зависи каква му е работата. Може да бъде при теб и да контролира нещата дистанционно, да пътува до бг за изв. време, после пак да се връща и така. въпроса е да не сте разделени 2 г., в които да се видите 3 - 4 пъти, защото това със сигурност ще ви отчужди, за добро или за лошо.
а сестра ми е гледана от 1 до 3,4 г. от баба ни и тя до днес казва, че е изоставена от майка ни, която по същия начин учеше и напредваше в кариерата, остава си травма раздялата в детството.
Желая ви да вземете най-соломоновското за вас решение и успех и кураж в живота.   

Омъжена съм за холандец ,и съм много щастлива тук...Аз пускам бързо корени,и се адаптирвам пак така берзо към ситуацията ...Но и аз си бях казала,че няма да се омъжа за БГ ..,не ми се говори за причини,за да не се обидят мамите омъжени за бг...
Оставила съм само мамa и бабчето ми,във Варна...баща ми и брат ми живеят в Испания,а той е от София,и роднините в София така или иначе ги виждах много рядко...

получихме много добро предложение за работа, освен това ни беше писнало и се бяхме нагледали на лицемерие и малодушие в БГ

сега мога с ръка на сърцето да заявя, че живеем спокойно и щастливо, не сме се връщали в БГ и не ни липсва

Заради съпругът ми сме в чужбина. По стечение на обстоятелствата /нищо, че е българин/ е започнал професионалната си реализация тук и засега продължава. Така че, аз направих компромиса.В този смисъл, напълно разбирам съпругът ти. Не е никак лесно да се решиш на другото, когато в твоите представи се чувстваш реализиран в България. Моето мнение е, че ако и докато той не е готов, не го насилвай да направи това. А иначе, надявам се да сме временно, поне с това обещание той ме "убеди"  .
Да си дам и за друго мнението /че нали ние българите все си го предлагаме и без да ни го искат/: ако наистина нагласата ти е, че това заминаване е само една прекрасна възможност за усъвършенстване, специализация, последваща реализация, че е нещо временно, което е поредната стъпка към осъществяването на по-дългосрочен план, а не нагласата на емигранта, мисля, че ще ти е много по-лесно, престоят ти ще е много по-пълноценен и неусетен.Ще успееш да изпиташ и използваш само положителното и ще си спестиш всичко отрицателно.
За детето въпросът е малко по-сложен, но и аз като теб смятам, че вече има толкова много и все по-облекчени начини за комуникация, за предвижване, така че дано и там успеете.

 Напълно те подкрепям. Точно по тази причина и аз не съм в България. Искрено съжелявам за това, но.....фактите са си факти 

заради съпруга ми сме в чужбина.Откакто го познавам все мисли как да излезе и да се махне от България.Дойдох тук за да го върна обратно и решихме да останем 1г. и да съберем някой лев.А изминаха вече 4г.Ако не беше той изобщо нямаше да напусна България.Надявам се скоро да се приберем в родината всички заедно,защото не искам да се разделяме.

И аз като пове4ето мами искам да те поздравя за стипендията и дано вси4ко ти вьрви като по вода в у4ението.Моето мнение ,е 4е трябва да си вземеШ детето и да опитаШ с него там,повярвай ми има на4ини,да се гледа детето и да се у4и,пьрвият месец Ще ти е трудно,но няма лесни неЩа в този живот .Мисле,4е Ще ти е по трудно без него отколкото с него .Мьжьт ти като те 4ета май няма да си промени реШението оЩе пове4е ,4е детето няма да е при него през тези две години .Зная,4е истинската лУбов се показва тогава когато най _много се нуждаеШ от нея .
Виж,аз сама си гледам детето и в продьлжение на година и половина у4ех ,работех и си гледах детето ,само weekend_ите понякога го взимаШе баЩа му.Ами трудно ми е било,но определено нямаШе да успея ако не беШе детето при мен.От както се разделих с таткото на млакият от Бг вси4ки ми казват(майка,татко....) да им пратя детето там,пьк аз тук да си"опавя "живота пьрво и после пак да си го взема Неее,трудно е без децата,миналото лято беШе в Бг за ваканцията,4е нон_стоп ми повтаряШе 4е искал да ходи при баба и при дядо и аз тук бях пред полудяване ,пьк той там даже и не питал за мен .Сега само 4ака да свьрШи у4илиЩето и пак да трьгне за Бг ,еййй голяма луБОВ .

Моята при4ина да сьм тук е неясна ,мисля,4е не бих изтьпяла простотията която среЩам в Бг ,та даже и по улиците ,нари4айте ме превзета,надута и там каквото било,но аз не мога да преживея факта,4е в Бьлгария никой не спира на пеШеходни пьтеки и ако слу4айно реШиШ да минеШ пред някоя кола на пеШеходна пьтека ШоФИОра слиза и по4ва да те псува (това от ли4ен опит).Мисля,4е не бих могла да сторя това на детето си.Тук има спокоен живот,детските плоЩадки са 4исти,ако в автобуса му стане лоШо и повьрне ,ШофИора пьрво пита как е детето и после се замисля ,за изцапаното,нали се сеЩате в Бг какво Ще ни се слу4и .Ей такива работи....Пьк и какво да правя аз сама там с дете......Тук може много да работя по някога, но поне зная заЩо е .
Искрено ти желая ,да намериШ най_правилното реШение и най_ве4е да сте цялото семейство     

Поздравления за стипендията 
Ще ти пожелая успено завършване на учението и ако може да се съберете цялото семейство за да си по-спокойна.

А, моята причина да напусна страната беше лична - държавата не беше достаттъчно заинтересувана от благополучието и сигурността на децата  ми и се наложи да търся спасение някъде по света...

Радвам се че се наложи на сила да напусна страната. Тук сме по-добре, по-спокойни и по-щастливи 

Ако бях на твое място бих помислила в/у това къде съм спечелила стипендия и какъв е смисъла от спечеленото.
Има места, които по-добре да ги няма на картата на образованието т.е решаващ ще ми е този критерий.  Стипендия където и да е не може да ме отдели от семейство, дете, ако не ми е ясно какво следва след това и какви врати ще ми отвори евентуално.  Ако прецениш, че си заслужава  -  отивай, аз не бих се колебала за добър университет и добри хоризонти (не само за мен, а и за децата, в крайна сметка).

Моята причина - никога не съм търсила живот извън София и дойдох доста неподготвена, дори сега мисля, че съм взела решението твърде лесно. Обаче, както казва една приятелка " Като дойде една любов, спукана ти е работата".    И при мен стана така. Дойдох заради мъжа си, щастлива съм, имам проблеми, като всички хора, не ми е постлан с рози пътя. Но правя всичко възможно да успея не само в любовта ( там съм сигурна, че съм изтеглила златния билет), но и за себе си -  да намеря мястото си тук, да имам добра работа и доход, да създам нов кръг приятели, да не загубя връзките си в България.
Не мисля, че сбърках, напротив - става ми все по-хубаво и все по-добре се чувствам тук.

Напуснах БГ подтикната от горните причини. Дойдох с намерението за временно пребиваване, с цел работа. Поостанах времнно за 2 години като междувременно срещнах съпруга си  , също чужденец в тази държава. Сега тук е моят живот. БГ не ми липсва, какво да ми липсва от там, освен моята приятелка и семейството ми.....

Относно твоята стипендия и заминаване, първо честито!!!!!
Ако можеш убеди съпруга си да опитате заедно в Германия, пък ако не му хареса ще се приберете. Не ми се вижда добра идея да се разделиш така с него и детето ви.

Съпругът ми е високоплатен специалист, чиято професия почти не се практикува в България. Колкото и да не ми се иска да призная, за момента неговата кариера ни дърпа напред и затова  се преместихме. Все пак, това че сме с добри доходи ни позволява да поддържаме две домакинства и половината от времето съм си в България. За стандарт и начин на живот не ми се говори.
Към авторката: Щом има желание, ще намерите и начин и ще се справите   

Тук съм за6тото искам.Дойдох,видях и не искам да си ходя.Тук се запознах със сега6ната ми половинка и сме много 6тастливи заедно.Липсват ми само роднините.

Съвсем пресен случай: снощи говорих с познат чиято съпруса също спечели стипендия в чужбина. Той има чудесна работа тук но в момента е там при нея за да си намери раота там. Ще се устроят там, ще вземат и детето и след дипломирането и ще се върнат. Той каза следното: за мен семейството е основно и най-важно, не може да се разделяме с жена ми. След 5 години тя вече ще е съвсем различен човек, ние ще се отчуждиме, никога няма да сме същите и предпочитам да зарежа работата и родината си отколкото да остана сам след време.

Честито за стипендията и за новото начало!
Дойдох в чужбина за да си пробвам късмета
нещата потръгнаха хареса ми
и сега не искам да се прибирам!

Дойдох тук поради много причини, но най-важната си остава детето ми. За да й осигуря по-добър живот от това което ни предлага България, много често се замислях преди да дойда да оставя малката на баба й за кратко, за да се устроя някъде извън БГ, но уви това не можеше да се случи. А там идържах сама семейство от 3 души. Е сега мен ме издържат, но мисля че си го заслужавам.
Не мисля че си питала въобще дали да оставиш семейството в името на следването, но повярвай мъжът ти сам ще пожелае да остане след като дойде за малко при теб.
Може да прозвучи малко гадно но тук и най-малкото село е по-добре от нашите тъй хубави и проспериращи големи драдове
Поздрави за стипендията и успех в ученето      

Лимонче, честито за стипендията и...помисли като дойдеш тук на място, дали все пак не искаш да си вземеш детето с теб. Кемниц може да е утепан град, но е в Изтока и местата в детските градини и ясли са достатъчно. Ако си в уни-то, не вярвам да няма детска към него. 
 

Мъжът ми е чужденец и това е основната причина.

Привет и от мен!
От 8 месеца и половина сме в Ню Йорк. Причината е, че искахме да се махнем от Германия (съпругът ми е живял там 17 години, аз 5 и половина). В професионален план и за него и за мен, тук е по-добре.
Ние сме бързо адаптивни, както се шегувам аз - урбанни номади.

Дойдох тук за година.Така поне си мислех.Но се запознах с бившето с гадже и останах. След като се разделихме, вече нямаше какво да правя в Бг. Ако се бях върнала, трябваше да започна всичко отначало. Затова предпочетох да остана. Незнам дали постъпих правилно.

моя мъж е белгиец и затова съм тук , никога не съм искала да емигрирам или ми е било цел да се махна от бг , напротив , ама ето каде се узовах съдба
не мога да се адаптирам и това е , може би и заради това ²е съм по цял ден у дома с бебето , много ми липсва бг и родителите ми и приятелите

Дойдох достатъчно млада и недотам зелена, да си правя дисертацията  . После пък се запознах с мъжа ми... и останах.

А за съм тук по "съпружеска линия".
Мъжа ми го поканих от "чужбинска" фирма. Дойдохме да видим как е, с уговорката, че сме за 3 години (докато е майчинството), но със задна мисъл "Ако ни хареса па може да останем". Е, не ни хареса. Тръгваме си!
А теб - честито за стипендията!

Аааааах НЕ!   

А3 дойдох да следвам тук с намерението като 3авърШа да се прибера в бг. По време на следването работех, к.м края на следванеот се 3апо3нах с приятеля ми. С него и реШихме да останем да живеем на неутрална 3емя, а3 да не се връЩам в бг, а и той да не се връЩа в Италия. Така останахме тук, намерихме си хубави работи, имаме дете, къЩа и ку4е и не се и 3амислям 3а връЩане в бг. Ако някой би ми го ка3ал това преди 10 години Щях да му се и3смея, но животът е непредвидим.
А а3 НИКОГА не бих останала бе3 детето си, навярно 3аЩото майка ми навремето тръгна да прави аспирантура в Германия и ме остави на 11 месеца на баба и вуй4о да ме гледат. И досега връ3ката ни куца.