Публикувана: 21 фев. 2008, 17:44 ч.
Последно мнение: 22 фев. 2008, 18:50 ч.

В дома на обесения за въже не се говори

4 003
41
1

# 15 21 фев. 2008, 19:59 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Спазвам, но винаги успявам да се класирам с някоя нелепост Confused

Общо взето, концентрацията ми трае кратко и се връщам в нормалното си състояние на несериозност. Особено, когато съм най-притеснена, най-много ръся-вицове, глупости ooooh!

# 16 21 фев. 2008, 20:05 ч.

Мнения: 1 866

Спазвам го и аз. Обаче често се колебая дали това е най-правилното, защото за съжаление от личен опит знам, че като си от другата страна, понякога копнееш някой да заговори пред теб за собствената ти болка, за да ти даде възможност да си я изговориш. Мълчанието по тези въпроси, особено когато продължи много години, подтиска. И като виждаш, че другите мълчат и ти си мълчиш, защото те е страх пък да не ги натовариш. По-лошо - страх те е да не вземат да те избягват. Накрая когато посмееш все пак да кажеш нещо се оказва, че другите всъщност не са чак толкова страхливи и са готови да се натоварят, за да споделят болката ти. Даже установяваш, че са искали много дълго време да ти кажат някои неща, но и те не са смеели. Олеква доста, когато накрая се намерят сили да се започне все пак разговор. На мен ми се случи след 10 г. И то само с един човек. Ужасно много се разстроих, но и намерих малка доза успокоение. Осъзнах, че хората помнят, а аз си мислех вече, че всички са забравили завинаги и съм останала съвсем сама с тъгата си.

# 17 21 фев. 2008, 20:06 ч.

Мнения: 4 292

Мои близки 8 г. нямаха деца. Миналата година момичето забременя, след като вече нямаха почти никаква надежда, но в напреднала вече бременност се случи нещастие и загуби детето. Никой не говори за това, нито те, нито ние. Знам колко много чакаха това дете, за това не бъркам с пръст в раната.
Аз самата също мразя да ми припомнят неща, които ми причиняват болка. Особено много се дразня когато ме утешават, без да съм търсила ничия утеха. Хубаво е хората да разберат, че човек говори за болката си тогава, когато се чувства готов за това.

# 18 21 фев. 2008, 20:11 ч.

Мнения: 2 401

Охх

спазвам, и ми се ще и другите да го правеха. Някои хора обаче предпочитат да говорят за болката си, някои си мислят, че ти си от тях и насочват натам темата.. така, че да не се сърдим на нетактичните.

# 19 21 фев. 2008, 20:22 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Ми Лилибон, с моя любим човек Heart Eyes

(сещаш се) понякога си говорим по нейната/нашата трагедия. Понякога е нужно да се говори... Но с нея сме много свързани. И явно затова ни се удава и тази тема.
Но няма правило. Не всеки притежава такт и чувство за мярка.

# 20 21 фев. 2008, 20:26 ч.

Мнения: 2 891

Мда, не говоря, но понякога, заради това се получават конфузните моменти с неловкото мълчание.

# 21 21 фев. 2008, 21:10 ч.

София
Мнения: 3 099

Спазвам. И до ден днешен със собственият ми брат не говорим за трагедията, довела до загубата на първото му дете и последващия развод с първата му съпруга. Беше се затворил в себе си и в дома си, докато се съвземе (около 2 години). Така пожела - уважихме желанието му, бяхме търпеливи и не го натискахме - работеше много, говореше малко и го виждахме почти случайно. Не, че беше лесно и за нас...
В резюме: аз изострям сетива за сигнали от потърпевшата страна и приемам "правилата". Всеки е различен и правилата са различни.

Hug

# 22 21 фев. 2008, 21:19 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

С риск отново се изтреса нещо не много лицеприятно ще кажа, че така декларираната тактичност не се среща често във форума.

Иначе, всичко е според зависи.

Случвало ми се е с часове и смях да обсъждам с хора в количка неща, които ако запитам тук ще бъда наречена всякак.

# 23 21 фев. 2008, 22:10 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Reza в чт, 21 фев 2008, 21:19

С риск отново се изтреса нещо не много лицеприятно ще кажа, че така декларираната тактичност не се среща често във форума.

Реза, доколкото разбирам, говорим за реални ситуации, все пак. Тогава някаси човек се сдържа от само себе си.
Или греша?

# 24 21 фев. 2008, 22:14 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в чт, 21 фев 2008, 22:10

..говорим за реални ситуации, все пак. Тогава някаси човек се сдържа от само себе си.
Или греша?

Грешиш.
Поогледай подписите, все пак.

Форумът е реалност.
Или греша?

# 25 21 фев. 2008, 22:24 ч.

Мнения: 803

Честно казано зависи от човека срещу мен, колко близки сме, каква точно е ситуацията. Повечето пъти не зачеквам аз темата, но ако човекът реши да сподели с мен, изслушвам, не прекъсвам, съпричастна съм. Реагирам интуитивно - в зависимост от ситуацията, понякога усещам, че е време да се смени темата, или по някакъв начин да разведрим обстановката.
Имало е моменти, когато мълчание от моя страна по дадена трагедия, се е приемало като незаинтересованост и дори грубост. А аз просто не съм знаела, дали е било редно да започна разговор.

# 26 21 фев. 2008, 22:26 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Lilibon в чт, 21 фев 2008, 17:44

На мен обаче ми стана интересно, доколко спазвате или не спазвате тази мъдрост и какво е произтичало от това?
Драматична ситуация? Задушевен разговор? Неловко мълчание? Обида?

Аз говоря и повдигам. Не се притеснявам... много. Малко - да. Понякога опипвам почвата, но общо взето говоря, да, директна съм, пряма. Питам, интересувам се. Но когато е за първи път се и извинявам предварително, хората са различни все пак. Правя го заради едно единствено нещо - не го правя от нездраво любопитство или за да клюкаря, а когато харесвам, уважавам или ми е близък даденият човек. Правя го от загриженост, от желание да помогна. Имам пред себе си 2-3 подобни случая, досега не е ставало в резултат на нахлуването ми нищо неприятно и неловко, даже напротив. Разсъждавам от своя гледна точка като човек и като човек учил психология - колкото повече се говори, обсъжда и споменава даден загубен човек, болка, тъга, мъка, грешка, несгода... толкова по-лесно се живее с това. Факт е, че тесногръди и ограничени хора има много. Но наказанието си е тяхно. За останалите не е проблем да се отпусне човек с тях. Пример - вървим по улицата, срещаме просяк без крак, без ръка... хората се смущават, бягат или пускат бързо стотинки и пак бягат. Аз давам парички, но ВИНАГИ клякам до него, поздравявам, подавам ръка, питам какво се е случило с него, от какво е недъгът му, интересувам се. Мои приятелки казват, че е срамота така да правя, избързват напред и ме чакат там, неудобно им е. Но самият човек някакси не се чувства неудобно, говори, даже е изненадан, но не и недоволен. Може и да греша, не знам, това е моето мнение, Лилибон. Heart Eyes

# 27 21 фев. 2008, 22:40 ч.

Мнения: 603

Съобразявам се с поговорката за познати, но за много близки до мен хора - не! Предпочитам да говорим, отколкото да ги виждам да страдат и да се затварят със всеки ден все повече и повече в себе си. Пример: Преди три месеца загубих баба си, която е и майка на моята майка. Тя беше до нея в последните й няколко месеца. Беше безкрайно изтощена психически и физически. Кой й е по близък от мен, брат ми и баща ми. На чие рамо да изплаче мъката си? На нашето.

# 28 21 фев. 2008, 23:03 ч.

Мнения: 2 353

По-често се усеща се кога човек иска да говори и кога да мълчи за болката си, но невинаги е така. Случвало ми се е да се гипсирам, защото не знам как да реагирам и да изръся безумна глупост, дано не съм наранила някого без да искам.
Не познавам човек, който би бръкнал в раната нарочно.

# 29 22 фев. 2008, 10:05 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Блонди, хареса ми отговора ти, макар че е различен от общоприетото. bouquet

Той, обесеният, колкото и да не го споменаваме, продължава да си виси там в съзнанието на близките му. А по линия на асоциациите не трябва да се споменават и думи като връвчица, конец, примка, таван, човек, люлея се, студен, защото пак ще им напомнят за същото. Тоест на практика споменаването е невъзможно да се избегне, макар че споменалият го може и да не разбере.

Трудна тема за разговор, мерило за това доколко близки сме със събеседника си.

Но пък във форума явно сме си много близки, щом обсъждаме какво ли не. Simple Smile

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

ХАМАС нападна Израел

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: