Стън, много си права. Мерси! 
Реших, че вече ми е време да гледам филма Тайната.
Реших, че вече ми е време да гледам филма Тайната.
- Публикувана: 21 фев. 2008, 11:01 ч.
- Последно мнение: 25 март 2008, 05:17 ч.
Изяснихте ли се?
Аз приключих с изясненията още преди да реша окончателно,че за брака ни спасение няма.
Казах какво ми е липсвало, какво не ми е харесвало и точно поради кои причини съм на път да взема решение за развод.
Първия етап на реакцията беше-отговор на атаката с атака-бях виновна за всичко разбира се.
Втория етап на реакцията-повтаряне на старата песен на нов глас. В смисъл аз казвам кое ме е мъчило, но все едно на някакъв съвсем неразбираем език, така че отговора е такъв, все едно нищо не съм казала(дано ме разбирате правилно, че малко объркано стана)
Еми аз се отказах, имах желание дори за елементарно поддържане на връзка заради щерката, но постоянните опити за намеса и държане на сметка(по инерция) ме отдалечиха съвсем.
Сега контактите ни са сведени до възможния минимум и общите приказки само дъщеря ни.
Още ми трепери под лъжичката само за месеца през лятото , когато тя ще трябва да е при него, но вярвам, че и с това се свиква.
Казах какво ми е липсвало, какво не ми е харесвало и точно поради кои причини съм на път да взема решение за развод.
Първия етап на реакцията беше-отговор на атаката с атака-бях виновна за всичко разбира се.
Втория етап на реакцията-повтаряне на старата песен на нов глас. В смисъл аз казвам кое ме е мъчило, но все едно на някакъв съвсем неразбираем език, така че отговора е такъв, все едно нищо не съм казала(дано ме разбирате правилно, че малко объркано стана)
Еми аз се отказах, имах желание дори за елементарно поддържане на връзка заради щерката, но постоянните опити за намеса и държане на сметка(по инерция) ме отдалечиха съвсем.
Сега контактите ни са сведени до възможния минимум и общите приказки само дъщеря ни.
Още ми трепери под лъжичката само за месеца през лятото , когато тя ще трябва да е при него, но вярвам, че и с това се свиква.
Ние снощи се изяснявахме 2 часа по телефона.
В резултат в момента нервите ми никакви не останаха.
Днес прочетох част от темата с представянето на самотните родители. Всичко 1:1.
Не можел да споделя с мен, не съм се радвала на успехите му, карала съм го да се чувства маловажен.
Как го било яд че не съм като някаква негова колежка - с нея нещата били съвсем други и разбрал какво е да го обичат.
Накрая мъдро заключи, че не съм толкова лоша колкото му казвали и трябвало да си починем един от друг и да видим какво ще стане.
В резултат в момента нервите ми никакви не останаха.
Днес прочетох част от темата с представянето на самотните родители. Всичко 1:1.
Не можел да споделя с мен, не съм се радвала на успехите му, карала съм го да се чувства маловажен.
Как го било яд че не съм като някаква негова колежка - с нея нещата били съвсем други и разбрал какво е да го обичат.
Накрая мъдро заключи, че не съм толкова лоша колкото му казвали и трябвало да си починем един от друг и да видим какво ще стане.
Това е безумие и ми е наследство от постоянното натякване, че аз съм виновната, аз съм съсипала живота на много хора, аз не съм преценила БНД колко е слаб и мекушав и естествено аз съм забременяла! 
Сабинче, кой ти ги натяква тия работи - само БНД-то ли или има още някой, който да му припява. Щото ако е само БНД-то, я му тегли една цветиста българска.....
Направо съм ужасена от факта, че си му позволила до такава степен да ти натрапи чувството за вина, че то да се пренесе и в работата ти. Извинявай, не съм психолог за да правя подобни категорични заключения, но така както ги описваш нещата, те усещам направо като да си развила комплекс за виновност, а това вече е много лошо - непрекъснато да се вторачваш в себе си и да се страхуваш, че някъде нещо си сгрешила. И кви са тия простотии "виновна си чи си забременяла"?! 
Незнам какъв наглец трябва да си за да изръсиш подобно нещо, щото за тая работа /със забременяването/ доколкото ми е известно са нужни двама. Едва ли си втората Дева Мария, както и не ми се вярва да са те оплодили инвитро. 
Ааааа, аман от дебелооки олигофрени бе! 
Сиси, извинявай, че се поотплеснах от темата, ама като прочета няква такава свинщина, дето Сабина е описала, и направо кръвта ми завира!
Да. За психолог съм вече, даже за психиатър...
Работя по въпроса за повдигане на самочувствието ми, ама нещо нямам резултати обнадеждаващи...
Наясно съм колко дълбока травма ми е нанесло отношението на БНД и се надявам с времето да избледнее.
Аааа, Никси, не сдавай фронта, моля те. Виновни сме. Точка.
Ти много лежерно взе да го даваш - не била виновна за глада в Сомалия и за озоновата дупка - е кой е виновен тогава, а??
Ти много лежерно взе да го даваш - не била виновна за глада в Сомалия и за озоновата дупка - е кой е виновен тогава, а??
Ми ти, как кой
Споко... И аз влизам в списъка с виновните. Днеска съм виновна, щото не взех малкия навреме от детската градина. Тц,тц,тц, не знам да се смея ли да плача ли. Търча като кон (в колата, де) от работа вкъщи и обратно и един-единствен ден от цял месец насам си позволих да отида на фризьор, разбираш ли, и закъснях за детската градина. Ужас! Как не ме е срам.. 
Не, не се 'изяснихме'. Аз отказах. За това и сега аз съм виновната, въпреки че той отвори думата да се разделяме - а аз само се съгласих.
Ние се изяснявахме цели 2 години... Ако можехме да се изясним до край сега още щяхме да сме заедно.
Просто в един момент на мен ми писна и толкова. Да приемем дори, че аз съм виновната и лошата и какво от това? Трябва да подтисна себе си и да живея в нещастие, щото съм лоша ли? Или да си закача "Алена Буква" на гърдите - та да ме сочат хората?
Като съм лоша и виновна - дадох възможност да си намери добра и невинна. 
Ние се изяснявахме цели 2 години... Ако можехме да се изясним до край сега още щяхме да сме заедно.
Просто в един момент на мен ми писна и толкова. Да приемем дори, че аз съм виновната и лошата и какво от това? Трябва да подтисна себе си и да живея в нещастие, щото съм лоша ли? Или да си закача "Алена Буква" на гърдите - та да ме сочат хората?
Като съм лоша и виновна - дадох възможност да си намери добра и невинна.
Аааа, моят си каза, че е виновен още в началото. Без да го искам при това... После обаче се намери за какво и аз да съм виновна - ще отворя някой път отделна тема за това - и нещата се оляха съвсем. Затова няма какво повече и аз да изяснявам - разбрахме се, че и двамата сме виновни, че сме много различни, разбрахме се, че детето ще се възпитава в дух на вазимно разбирателство, подкрепа и НИКАКВА употреба на алкохол пред него от негова страна и толкоз. Сега остава да се разведем, че да сложа и официалния кръст на тази история. Уфф, бая се уморих, честно...
И аз съм от виновните (за какво ли не) установихме, че и той има вина , но някак доста маааалкаа.А пък и аз вече пораснах и не вярвах на обещания , исках дела и реални резултати.Ама мухъла като е мухъл, как да поема отговорности ...После се оказах виновна, че искам да бъда нормално работещо момиче и отгоре на всичко да живея спокойно .Е, не можело...Ми като не може...бай бай...