Местата, където сте ходили; пространствата, които сте запомнили

Езерото COMO невероятно място 
Рим- всичко там ме изпълва със спомени изживяни с най любимите ми хора  красота, величие и много магазини 
Букурещт,потънал в сняг и студ ,нотел Meriott   и 3 дена почивка и безгрижие със сестра ми 
Кушадасъ, залези,море и ядене на корем 

Стръмният склон от Pigs Peak към ЮАР.
Там плаках и още го помня.


А, да, и там съм плакала.
И още ще плача, знам си.

страхотните дървета на барселона. градът ми се стори ужасен, атмосферата доста посредствена, но дърветата ... не мога да го опиша просто. страхотен спомен  .

Ниагарският водопад. Как пропътувахме стотици километри, за да сбъдне той една моя мечта. Пръските от водата по лицата ни, по-широки усмивки никога не сме споделяли. Грохотът от падащата вода, чувствам се толкова малка в прегръдките му. Пътят наобратно, когато се загубихме по някакви странни пътища - само ние и виещото се до безкрай шосе, чувството, че сме само ние в целия свят.
Мелнишките пирамиди. Невероятното спокойствие, което ме обзе, гледайки бездната под мен. Онази самотна пейка под онова самотно дърво. Чувство, близко до медитацията. Чувствах се толкова лека, толкова необременена, толкова чиста и невинна.

Много искам да посетя Мароко.

А защо се смееш, Лисе? Или това е смях през сълзи? 
Аз даже не можах и да заплача, понякога емоциите преминават отвъд плача 

Защото, Блонди, и за мен Париж е
нещо много специално, ама много!
Ама много много, ако ме разбираш.

Белоградчишките скали Там се почувствах ...част от космоса, нереална, толкова мъничка,и същевременно толкова необятна, горда, силна, сякаш се отделих от тялото си и погледнах вселената

Устието на река Ропотамо[/b] Несравнима красота

Истанбул..площад Таксим Живота в действие

Женева-на езерото на една пейка ядейки бонбони Рафаело-гепени от магзина............
Истанбул-центъра-лудница,пиейки фреш..........

Последното място, което наистина спря дъха ми, беше едно малко градче в Гърция. Пътувахме към Кавала, но идвахме от Ситония, избрахме пътя по картата, която имахме. Та шосето се виеше в планината, долу се бунтуваше морето. Невероятна красота! Изведнъж слезнахме в ниското и се оказахме на най-прекрасния залив, който съм виждала. Спряхме, излезнахме да снимаме, там сякаш времето беше спряло! Рибари със стари лодки, загорели от слънцето, ни се усмихваха. Говориха ни. Нищо не разбирахме, но ни беше хубаво  просто да седим там. Усещането беше сякаш съм у дома, уют и топлина. Там пих най-хубавото кафе!
А само преди няколко дни се върнах от Пампорово. Навръщане се изви буря, валеше ситен сняг и духаше! Но планината беше величествена. Горда и красива. Не случайно аз чувствам себе си най-силно, когато карам ски.
А от детството ми имам едно особено усещане: пея народна песен, облечена в носия, носена от поколения. Тогава за първи път почувствах, че принадлежа на някого, част съм от нещо древно и истинско.
  за темата!

Забързани да оставим всичко зад гърба си....препускащи към Копривщица в тъмнината. Там ме лъхна аромата на старите дървени къщи,чевермета от кръчмите...и най-вече усещане за близост,нежност и доверие...там,в Копривщица! Никога няма да забравя това усамотение!

Първото ни пътуване до Созопол заедно. Трепет от неяснота,въпроси без отговори,страх...поглед към града вече не като туристическа дестинация,където ще си печем дупетата...поглед,каращ ни да се отдръпнем и да се приберем вкъщи или да се хвърлим надолу с главата към мечтите ни...

Охридското езеро - дълго бленувана екскурзия,донесла ми енергия за години напред...показала ми величието на българите. Представях си въпросната Биляна,там на брега,белеща платното си...тръпнеща в очакване за среща с любимия си.

Всяко едно пътуване с любимия,независимо от посока,ден и час...мълчаливите минути и тези, през които говорим един през друг...
Големи усмивки паднаха тази сутрин!
Благодаря за темата!
 

Така една моя позната се завърна от Лондон / където беше отишла да работи, ама не стана та си поседя малко и се върна/ отговори на въпроса ми дали е успяла да разгледа града с бодрото: "О, да! Всички магазини обиколих!"

А, сега по темата.
От съвсем малка имам едно, хм, пространство, което съм запомнила. Като видение.
Огромен площад с красив каменен фонтан по средата /от онзи тип с библейски сцени и пишкащи ангелчета/. Наоколо се разхождат дами с чадърчета и господа с бастуни, облечени в пищни одежди, от 18 век, преминават файтони. Чуват се птички и грее срамежливо пролетно слънце!
Наблизо има красив зелен парк, а срещу него ниски сгради с прекрасни каменни фасади. А над тях - най-синьото синьо небе, което някога съм виждала.
Не знам как да го охарактеризирам това. Само да затворя очи и го виждам, чувствам, помирисвам - сякаш съм била там! А не съм... Като спомен от минал живот е...
Каквото и да е, е много приятно на усещане!

Градината с кактусите на двореца в Балчик . Малкият кей с пингвините , който вече го няма , рано сутрин .
Връх Ботев рано сутрин .
 вр. Ореляк
 вр. Хвойна
 вр. Руен
Миланската катедрала
Щутгарт - Фойерзее
Една малка стая в Балчик , на стара къща , пълна с книги , люлеещ се стол и един специален човек се люлее на него .
Една оранжева кола , на една зелена поляна , на едно специално място в Родопите .
Сигурно остарявам , защото съм станал сантиментален .

 Преди много години, една баба Кина, в стария Созопол, при която отсядахме със сестра ми по време на "Аполония" няколко години подред, ме научи да обичам морето през есента. Живееше в една от дървените къщи, много близо до шадраванчето с ...не знам какви са тия птици-лебеди, жерави?...все едно. Къщата я имаше снимана едно време на всички снимки, които туристите изпращаха на роднините си от Созопол-тези, които продаваха в претъпканата от хипарливи и артистични образи поща, чакащи реда си да звъннат в къщи (нямаше и помен от мобилни апарати още )...Баба Кина, лека и пръст, ни научи да готвим риба с ориз по нейната си гръцка рецепта, въпреки, че това и досега не мога да го ям , нищо че добре го готвя... ...Накара ни да повярваме, че ятата щъркели, които прелитаха над плажа, заминавайки на юг, не трябва да навяват тъга, а да те радват с красотата си...Научи ни на още много неща, при това ей така, мимоходом...Бърборана беше... Винаги се усмихвам , когато си спомням това колоритно бабе... Беше мъдра като Моисей...
 
  Връх Марагидик, видян от края на Априлци (Ослец)...през май, на една огряна от слънцето тъмно-зелена поляна...Марагидик е моята "корона", но е твърде тежка, затова си стои там и ме чака, а аз я наглеждам отвреме-навреме ...наскоро пак я зърнах-цялата в сняг...Винаги се вълнувам...
 
  Дискотеката в стола на музикалното училище, първата училищна дискотека, на която отивам......и аз съм в 8 клас...абсолютен ''заек"...И ФСБ крещят "Протегнах две ръце да те прегърна..." и на танц ме кани звездата на училището, който е ...о, ужас!, в 11 клас...За секунда самата аз ставам звезда...
 
  Тъмната баня...преди повече от 8 години, май че толкова станаха...точно на 8 декември...двете лентички на теста за бременност и абсолютната увереност, че ще родя мечтаното момченце...увереността дойде заедно с името, което щях да поискам да му дам...и съпругът ми крещи от щастие по телефона и се хвали подред ,на когото се сети да се обади...
 
  Чуруликането на лястовичките сутрин, което ни буди, заедно с нахалното слънце прозиращо през старите щори, в първите дни на лятната ваканция...двете със сестра ми си шепнем някакви детски тайни и се кикотим, докато се разсъним, а от кухнята мирише на мамините милинки и билков чай...маминият "вещерски'' чай от билки, които заедно събираме по поляните над къщата... 

Изгревите над Черно море - искрящи, многоцветни и усмихнати...

Залезите край Дунав - огнени, изгарящи и неустоими...

Цъфналите безбрежни жита в началото на лятото в родната ми Добруджа - навяват у мен 
чувството за абсолютно спокойствие и тишина...

Златните слънчогледи, ширнали се безкрайно, през юли...

Топлината на слънцето край морския бряг...

И всички онези моменти, когато съм мислено с любимите хора - дори да не помня какво точно са казали или направили, винаги ще помня начина, по който ме карат да се чувствам....