kak da obqsnq na sina si?

  • 10 684
  • 147
  •   1
Отговори
# 30
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
нормално е да има агресия. но не бива да си твърде мекушав - и да му прощаваш всичко - дръж се сякаш нищо не се е променило - когато е лош го наказвай, карай го да върши ежедневните си задачки...абе не му отпускай края иначе неговите чувства ще се изродят в тази агресия и после връщането назад ще е още по-трудно!
трябва да си твърд! и въобще дръж се сякаш нищо не се  е променило - така лека полека детето ще осмисли факта, че живота за вас продължава и то по стария начин -т.е. ти го обичаш, но не му позволяваш твърде много волности! знам, че е трудно - такъв проблем имат и родителите на болни дечица! но заради тяхното добро - не бива да отпускаш края и трябва да си строг но справедлив!

# 31
  • Мнения: 4 244
Аз виждам ч1е и ти имаш нужда от помощ -= да си майка и баща едновременно е доса трудно особено като стане от днес за вчера.
А с детето как да подхождаш. Лош е не защото не те обича, напротив сега просто го е страх и теб да не загуби.
Това е една малко парадоксална реакция но е факт. Независимо на каква възраст е детето то минава през нея. Аз затова се опитах да се самоубия, но добре че не успях
Оставяй го да плаче, гушкай го като дойде и зарязвай всичко само за да го гушненш в тоя момент. Не казвай никога След малко или После. Това прави нещата още по лоши в неговите очи.
Знам че ти е ужасно трудно, но ще се справиш. Още повече имаш и нашата морална подкрепа и винаги можеш да си изплачеш душата тук
Вярвай в себе си и в любовта към детето си и ще успеете двамата! Но се въоръжиу с цялото си търпение

# 32
a sled vreme ako se zapribira  kakste ponese deteto fakta 4e q vidq kak se ka4va s bagaza si i zaminava bez da se obarne nazad?

# 33
  • Мнения: 4 244
Децата прощават много бързо
Може да се отдръпне от нея в първия момент, защото ще го е страх да не би пак да си тръгне, но след това ще се отпусне.
Ако дойде примерно само да ги види, приготви се за буря - малкия няма да иска дори да я погледне в най лошия случай.
Така той ще се опита по своему да я накаже. Може даже да се разболее изведнъж (без наистина да е болен).
Така правеше понякога брат ми когато баща ни идваше да го вземе за свиждане (мале каква грозна дума). Казваше че е болен, почваше да повръща да кашля да вдига температура и когато баща ни дойдеше и чуеше че е болен, казваше Добре! и си тръгваше.
Тогава брат ми ставаше от леглото и почваше да скача от радост. Майка ми се поболяваше от мъка в тия момент. Да не казвам че симптомите му отзвучаваха веднага. Едно уточнение - брат ми беше на 8 г. тогава.
Най добре е наистина да го заведеш на тоя психолог дето ти го дадоха и да видиш какво ще излезе от това

# 34
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Ами то зависи от теб - дали ще си я прибереш или не.
Детето ще реагира на създалата се ситуация - а тя ще зависи от твоето решени!
Зависи от много неща - щколко време я е нямало, дали през това време го е виждала и чувала, ти как си обяснил отсъствието й.

Но май ти се надяваш тя да се върне? Нали? Детето ще страда, докато ти не си изясниш нещата за себе си - дали приемаш това, че си е отишла - независимо дали с добри или лоши чувства, но докато живееш с тайната надежда нещата да се оправят - детето също няма начин да намери покой!

Кога се разделихте? Колко време мина? Имаш ли надежди нещата да се върнат по старо му?

# 35
neznam ot den na den stava po zle a tova men me pritesnqva mnogo,za drugite ne6ta prosto neme interesuvat minalo zaminalo,no toi nemoze

# 36
zamina si predi 6 dena i ot togava krai nese interesuvala pove4e dali e zivo ili?

# 37
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ами това е много кратък период!!!!
съвсем нормално е детето да е в това състояние - сина ми страда трети ден, че има нов креват! а представяш ли си тази радикална промяна!?
спокойно, не бързай с психиатри психолози и тем подобни! дай му време - но ако след месец-два нещата са все така - тогава вече ще стане зле
просто се опитвай максимално да поддържаш стария му ритъм на живот! детето има нужда от обичайните за него неща за да се чувства сигурно

# 38
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
И не се опитвай да замениш майкат - голяма грешка ще е - можеш да правиш това което е правила тя ама по-добре му кажи -"хайде да го направим по нов начин..." че иначе едно сравнение с при опит да й подражаваш само ще го нарани

Децата обичат дребните неща, които изпълват ежедневието им - да се будят по един и същи начин, да ядат с любимата лъжица и тем подобни. Максимално му ги осигури - и нещата ще се подобрят постерпенно. Ясно е че не всичко ще е както преди.
Но пак ти повтарям - много е важно да не се промени отношетнието ти към него - да не го глезиш повече от необходимото или да не си по-строг от преди. Просто да си стария тати когота детето познава

# 39
# 40
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ти си си същия  Wink  само малко тъжен и самотен и разочарован - но това не ти пречи да бъдеш с ДЕТЕТО си същия...с него няма причина да си различен - ще е много трудно предвид емоционалното ти състояние но това е най-верния начин да му помогнеш!
бъди силен - нали знаеш, че туй дето не ни убива ни прави по-силни...пък съм сигурна, че малкия ще ти бъде опора в борбата  Wink  ти имаш него - докато аноя зарязалата го може да остане с пръст в г.. дето вика народа! сега детето надали те прави особено щастлив - по-скоро е още една грижа на плещите ти /да ме простят родителите ама си е така понякога/ но това са временни емоции - за разлика от непреходната любов!

# 41
neznam otkadeto i da pogledna samo qdove

# 42
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
нали знаеш хубавите неща стават бавноа а и струеват скъпо  Wink
късмет пък ако можем снещжо да помогнем - ама уви пътя ксъм детето трябва да го извървиш сам

# 43
  • Мнения: 8 163
Цитат на: pampi
zamina si predi 6 dena i ot togava krai nese interesuvala pove4e dali e zivo ili?

Малеее, ама тя случката съвсем прясна! Нищо чудно, че и на двама ви сърцата кървят...
Опитвай се да прекарваш с момченцето си колкото се може повече време. Излизайте на разходка, носи го на раменете си, за да може да докосва свежите листа, показвай му, че животът продължава и че светът е красив. Знам, че ще ти е трудно, защото и ти страдаш.
Що се отнася до това как да обясниш на детето, че майка му все още го обича, каквото и обяснение да дадеш, трябва първо ТИ да си повярвал в него. Моля те, опитай се да намериш сили и да се убедиш, че тя, въпреки безотговорната си постъпка, обича детето си. И с годините това й чувство ще става все по-силно. Страхувам се обаче, че когато то се превърне в непреодолим копнеж и тя реши да потърси детето си и теб, вие няма да имате нужда от нея.
Казвам ти, майчината обич не гасне.
Ако това ще ти помогне, мисли за нея като за починал човек. Заминала е и никой не я чака да се върне. Помисли си как би обяснил на детето си подобен факт. И добави към него непресъхващата майчина любов.
Пък нали знаеш, "за умрелите или добро, или нищо"  Wink

# 44
  • Мнения: 1 366
Не измъчвай детето и себе си - потърсете (и за двамата) професионална помощ. Само психолог (има и детски такива) и човек, които е неутрален спрямо Вас би могъл да помогне. Познати, приятели и още по-малко роднини могат да поемат тази функция. Не отлагайте нито миг - само професионална помощ! Времето не е в твоя полза, така че побързай, ако ти е еня за психологическото равновесие на детето ти (а и твоето не е за подценяване). Ти също трябва да си стабилен, за да помогнеш на детето.

Вярвам, че ще се справите!!!

Общи условия

Активация на акаунт