Първият път му сложих лентичката с двете чертички в картичката му за рожденния ден, а вторият път направих теста и заедно погледнахме резултата.
- Публикувана: 7 фев. 2008, 09:37 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2008, 13:44 ч.
Хубавата вест за малкото съкровище
Първият път когато забременях,нищо не му казах,а за гергиовден му поднесох новината и той много се радваще ,три седмици обаче по-късно 0направих спонтанен аборт и го преживяхме много зле.Затова сега нищо не следяхме,предишният месец ми закъсня,като че ли искаше да ме предупреди, и когато и на следващият месец започна да ми закъснява,хич не с е усетихме,една сутрин отивайки на работа след един месец закъснение,реших да си купя тест -оказа се положителен,обадих му се и той си мислеше ,че се шегувам докато не видя на видеозона 
мъже 
мъже
Аз се усъмних, че има нещо чак в деня, в който трябваше да ми дойде, на него не му се вярваше 
. На сутринта станах преди него и направих теста, щях уж да го изненадвам, ама като видях двете чертички и хукнах, трепереща да го събуждам. Още ме бъзика, че не съм му казала "Ще ставаш татко", ами само съм повтаряла "Виж, две са", "Две са", а той милия сънен се пули в тъмното /щорите са пуснати/ и вика "Нищо не виждам" 
, че ставах да му цъкна лампата да види. Като видя, се ухили като мита ряпа и ме запрегръща 
. Живот и здраве другия път ще го изненадам 
.
. На сутринта станах преди него и направих теста, щях уж да го изненадвам, ама като видях двете чертички и хукнах, трепереща да го събуждам. Още ме бъзика, че не съм му казала "Ще ставаш татко", ами само съм повтаряла "Виж, две са", "Две са", а той милия сънен се пули в тъмното /щорите са пуснати/ и вика "Нищо не виждам" , че ставах да му цъкна лампата да види. Като видя, се ухили като мита ряпа и ме запрегръща . Живот и здраве другия път ще го изненадам . Оо"Бременна съм, ще си имаме бебче най-после. Теста ми е положителен", а той се обърна и отвърна: "Аз на лентички не вярвам!" 
Същото каза и моя мъж
Същото каза и моя мъж
И двата пъти не беше планирано.Нямаше изненади тъй като първият път се събудих една сутрин (седмица преди очакваната менструация) и бях сигурна, че съм бременна.
Вторият път пак се чувствах странно, бяхме на една свадба на другия ден повръщах доста.Гърдите ми станаха напрегнати (стават така само като съм бременна
) и се усъмних, та на третия ден си направих теста но предварително му бях казала, че съм бременна.
Първият път се шашнахме малко и двамата, вторият се радвахме много, не беше планирано точно да работим по въпроса но вече разговаряхме за второ
Вторият път пак се чувствах странно, бяхме на една свадба на другия ден повръщах доста.Гърдите ми станаха напрегнати (стават така само като съм бременна
) и се усъмних, та на третия ден си направих теста но предварително му бях казала, че съм бременна.Първият път се шашнахме малко и двамата, вторият се радвахме много, не беше планирано точно да работим по въпроса но вече разговаряхме за второ
Две седмици преди да си направя тест, таткото ми съобщи, че съм бременна и ще си имаме момченце. Аз поразмишлявах известно време над думите му, опитах се да си спомня кога ми беше последния цикъл и като не успях, го пратих за тест. Почти веднага се появиха две много ярки черти. Показах му го, той се зарадва, но не се изненада. Вечерта, като се върнах от работа, прочетох в нета, че тестовете понякога дават грешни резултати. Купих си още един тест, резултатът беше същия.
Може би седмица преди да ми дойде се светнах, че май нещо оплесках сметките този месец (както една мама беше писала някъде - грешка в елементарната математика). Най-сладката грешка на света!!!
Та след два дни закъснение си направих теста - положителен. Голямо щастие, голям рев, добре, че си бях сама вкъщи, че току виж ме бяха затворили в лудница, както си и подскачах насам-натам. Това става два дни преди рождения ден на таткото. Реших да стискам дотогава и да му подаря новината. Няма по-дълги 48 часа от тези, които изживях тогава. Обаче не се сдържах и му подметнах, че съм му приготвила страхотен подарък, а той взе, че се сети Забаламосах го нещо, но много строго се скарах на себе си, че за малко да се издам по толкова глупав начин. И понеже точно тези дни беше лудница (бяхме се хванали да ремонтираме апартамента), успях само да купя една картичка и в нея написах нещо то рода "ЧРД, вчера те излъгах, обичам те". Нещо такова. Добре де, точно това беше, мога ли да го забравя... И той, като го прочете, първо ме погледна питащо, после нещо прещрака и изстреля за три секунди "Че си бременна? Бременна ли си? Бременна си?!!!". Ех, момичета, никога няма да забравя този поглед...
Та след два дни закъснение си направих теста - положителен. Голямо щастие, голям рев, добре, че си бях сама вкъщи, че току виж ме бяха затворили в лудница, както си и подскачах насам-натам. Това става два дни преди рождения ден на таткото. Реших да стискам дотогава и да му подаря новината. Няма по-дълги 48 часа от тези, които изживях тогава. Обаче не се сдържах и му подметнах, че съм му приготвила страхотен подарък, а той взе, че се сети
Забаламосах го нещо, но много строго се скарах на себе си, че за малко да се издам по толкова глупав начин. И понеже точно тези дни беше лудница (бяхме се хванали да ремонтираме апартамента), успях само да купя една картичка и в нея написах нещо то рода "ЧРД, вчера те излъгах, обичам те". Нещо такова. Добре де, точно това беше, мога ли да го забравя... И той, като го прочете, първо ме погледна питащо, после нещо прещрака и изстреля за три секунди "Че си бременна? Бременна ли си? Бременна си?!!!". Ех, момичета, никога няма да забравя този поглед...
Таткото ме накара да направя тест - взех си 2 и първият като се оказа положителен, се израдва страшно много, както и аз, но не ни се вярваше - направих и втория и той не спря да ме прегръща и целува, а аз да плача - от радост и от огромната отговорност, която осъзнах, че ще нося до края на живота си.
правехме опити и много искахме бебче ,но понеже стомаха ме болеше като когато да ми дойде изобщо не подозирах че този път е станало
1ден след като ми закъсня направих тест(в банъта на работа)и се уплаших първоначално като видях 2 те чертички.после си записах час за преглед веднага след работа.Идеше ми да изкрещя на всички че ще ставам мама
След като лекаря потвърди се прибрах и зачаках таткото да се прибере.той ме попита дали още ме боли стомах-Казах му че май 9 месеца няма да ми идва.Той много се шашна
и не спря да пита "ама сигурно ли е"
това е -когато го видя бебока разбрах че никога не е бил по щастлив
1ден след като ми закъсня направих тест(в банъта на работа)и се уплаших първоначално като видях 2 те чертички.после си записах час за преглед веднага след работа.Идеше ми да изкрещя на всички че ще ставам мама
След като лекаря потвърди се прибрах и зачаках таткото да се прибере.той ме попита дали още ме боли стомах-Казах му че май 9 месеца няма да ми идва.Той много се шашна
и не спря да пита "ама сигурно ли е"това е -когато го видя бебока разбрах че никога не е бил по щастлив
Таткото ме накара да си купя тест, след като едва не починах по пътя от Смолян до София след сватбата на наши приятели. То беше гадене, беше ужас. 3 дни отлагах купуването и накрая като купих се чуди цял ден дали да го направя и реших да отложа за сутринта. От вълнение почти не спах и в ранни зори се насадих в банята с теста в ръце. Резултата бе светкавичен - 2 ярки чертички, но тъй като пишеше да се изчака 20-тина секунди не смеех да дишам докато изтече времето. После още няколко минути съзерцавах теста,а сълзите ми вече течаха на порой. Таткото след като се забавих дойде и почука на врата и ме пита дали съм добре. Успях само да му покажа теста и той клекна на земята до мен и ме прегърна с очи пълни със сълзи от радост. След това ме гушкаше и целуваше докато стана 8:00 часа и ме прати на лекар, за да потвърдим новината. Докторът ми направи ехографски преглед и ми каза, че съм бременна в третия месец. Аз пак отприщих сълзите, които с толкова усилия сдържах. Голям рев падна, защото се обадих на таткото да му потвърдя новината. Докато изляза от болницата успях да звънна на родата да им кажа така чаканата от 2 години вест. То беше радост, то беше рев.
Правихме опити от 2 месеца,но още преди опитите си "намирах"признаци.На вторият месец ми закъсня 4 дена ,но се страхувах да направя тест.На него му писна от фалшиви тревоги.Един ден на работа дойдоха 2 приятелки и ме навиха да си направя тест.Откачих и почти се разплаках като видях 2-те чертички...Същият ден мъжът ми заминаваше командировка в Испания за 3-4 дена и оставаха 2часа докато тръгне.Мислех да измисля нещо оригинално но не се стърпях и веднага му звъннах да дойде в офиса.Още от вратата му скочих на врата ,подадох му теста и му казах "положителен".Той веднага ме прегърна и почти се разплака .През цялото време ме прегръщаше и повтаряше колко ме обича!Сега сме в щастливо очакване на нашето слънчице!