Деца в детската градина="хулиганчета"

Judy,   .
Изразила си мислите ми в много отношения.
 

От това, което прочетох в темата не видях някой да го приема за нормално. Разбира се, че не е.
Както казах и по-нагоре смятам, че вина има и учителката - не че само тя е виновна, но и тя има вина. Защото ако не може да се справи с деца на 4 години ( независимо колко груби и арогантни са те), то какъв педагог е тогава. И заявявам най-отговорно, че децата се държат по един начин с едни учители и по друг с други, това е факт. Майка ми дълги години беше учителка, беше строга и справедлива, децата я уважаваха и никой не си позволяваше да направи нещо нередно, камо ли да я обижда. Същите тези деца през това време лепяха листчета с обидни квалификации на госпожата по химия, в час по химия чупеха мебели, картини и т.н. Това за какво говори - според мен само едно - добрия педагог може да се справи и с "най-проклетите" и невъзпитани деца.
Разбира се, че вината не е и само нейна. Незнам за коя градина става въпрос, но щом казваш, че е елитна, бог знае децата на какви новобогаташи и тузари ходят там, а всички знаем, че за тях децата им винаги са прави, и изобщо е трудно човек ( в случая учителката) да покаже на такъв родител кое е редно и нормално за неговото дете и кое не , при положение че самите родители мислят, че те са най-велики и всички трябва да се съобразяват с тях ( и на това съответно са научили и децата си).

Честно казано малко се съмнявам "хулиганчето" да е разбрало изобщо  какво е редно и какво не. За съжаление. 

Зависи от детето и от начина, по който после ситуацията е интерпретирана основно от г-жата (надявам се, че тя е поговорила след това с детето  ). 

Може би защото повечето майки се притесняваме по тези въпроси изключително много. И с основание.
Понякога самата аз се чувствам безсилна- големи момчета набили съседчето, взели топката  на сина ми. Отиват со кротце со благо при родителя на едното- няма го, при родителя на другото- и двамата били от месеци в чужбина /!/, а детето е на 10 години /това, дето е взело топката/- с кого да говоря? С детето? То ме гледа, мига на парцали и хуква да бяга при първа възможност, не че съм му посегнала.
Ами не можем да сложим по един възрастен пазач да следи децата ни на всякъде до 18 годишната им възраст!
Искам да съм сигурна, че ако се обадя където е нужно ще има кой да се погриже за това 10- годишно момче, например. Или за 14 годишната върла пушачка на трева от съседния блок, нищо, че има комплект и половина родители /двама "татковци" и една мама/. Или за побойника от класа, който колкото и забележки на него, на родителите му да правиш, колкото и родителски срещи да свикваш в "негова чест"- все тая. /Докато някое дете не пострада сериозно или не се случи нещо с фатален край/
Какво може да направи един учител за едно такова дете? Каква е моята власт да направя нещо? /Опитвала съм и съм установила- никаква./

Чак ме хваща страх, като чета как сте нападнали момичето, неопитна била, щяла да види... Как е възможно, нима искате да кажете, че това е естествения път на нещата и че трябва да се примирим с него и да си лежим на кълката "дете е".

Няма сила на света, която може да ме накара да повярвам, че децата са просто такива. Моят скромен опит (и тук не ме изяждайте!) показва, че точно кусурите от които се оплакват родителите в по-съзнателните години на децата си, точно те са ги поощрили, предизвикали, несъзнателно насърчили или просто са ги допуснали.

И аз вдигам ръце понякога, и моята малка спокойна и добричка шушулка за секунди може да се превърне в скубещо и викащо чудо, но това не означва, че го отдавам на детските особености, на госпожите или на групата. Възприемам го като още едно проявление на жълтите сополи от градината - не ги драматизирам, лекувам ги, духам ги, къса ми се сърцето от тях, но не ги приемам като даденост.

Госпожата не е Господ, но за децата трябва да авторитет. Възможно е в конкретната ситуация слабости на госпожата да са причина за наблюденията на авторката, но при всички случаи има и голяма доза "хулиганство".

Но единственият безспорен авторитет си остава родителя!

Единственото, което мен ме дразни е генерализацията. Затова и съм толкова остра в постингите си.
Това описание на авторката на темата:
"Не спряха да крещят, да се дърпат, да газят в калта...", поне за мен отговаря на поведението на повечето деца в група, излязли навън след дълго време вкъщи, примерно... Това, че едно или две от тях са били по - буйни, или по - невъзпитани или какъвто и епитет да им лепнете, не означава, че го заслужават те, или още по - малко всички останали....
Това, че жената с тях имала уморен вид също нищо не говори...
Това, че едно дете гази в локвите, не го прави потенциален убиец...
Споменатите убийци, според мен са били нещастни деца...

Изобщо, не може така, седейки отстрани, без някога да сме се докосвали до определена възрастова или социална група да я анатемосваме само от една тяхна проява, да правим генерални заключения и какво ли не...

Искате да ми кажете, че вие сте се държали по абсолютно еднакъв начин вкъщи, в училище, с приятелки, с гадже?!  Дали да не изровя темата, в която разказвахме какви чудеса от храброст сме вършили като деца, и да се анализираме сега колко от нас са изроди в обществото?!?

Именно. 

Ами, да беше започнала така... Щях да ти кажа, че те разбирам; че твоите страхове са общи с нашите; че всички ние четем, пишем говорим именно, за да предотвратим подобни прояви в децата си; че първата и най - важна крачка във възпитанието на едно дете - било то твое или чуждо - е да не му лепим епитети, да не го обиждаме и да се опитаме да го разберем...

Случка: Около 7ч. вечерта на спирката се бият 2 деца на около 7-8 години. Приближава се един мъж към тях и започва съвсем кротко и спокойно да им говори нещо, да ги пита, да разговоря... След 2 мин. ги черпеше с бонбони, след още една се качи в тролея, а на 5-тата момчетата се прегърнаха и продължиха напред...
Дали, ако 3-4 гневни лелки скочеха срещу тях и започнеха да им викат - побойници, хулигани, убийци..., реакцията на момчетата щеше да е същата?!

ПП. Моля, не го приемай лично или буквално. Просто ми е пресен примерът...

Много точно казано MamaZ. 

Това е от въzпитанието , някой на него му е викал така, може и в градината някой    като гледам в други теми какво става по градините, а и как нямат уважение към въzпитателката.

това по скоро на игра ми прилича и ние си мяткахме чантите в кофите и си скачахме върху шапките 



върху всичко можешда иzгубиш контрол, по вероятно е да иzгубиш контрол върху колата си на пътя , а може и върху съпружеските си отношения да zагубиш, може и в служебния живот ... Как да е zастраховка няма. Не виждам с вслучката някой да е zагубил контрол над собственото си дете, zагубила е контрол учителката над поверената и група деца. Това е друг въпрос. Мениджъра може да zагуби контрол над предприятието, тимлидера над тима, треньора над отбора ... което не zначи, че другите са невъzпитани, диви, хулигани и какво ли не, а че той е объркал конците или няма опит и качества zа такава работа.

Това zависи само от теб и от това колко те обича детето ти, колко ти вярва и колко раzчита на теб, също така то в какво е научено да вярва , на неговата самоотценка в света . 


Хората могат да се ухапят отzад и да си прикаzват каквото искат, може жената да е най щастливата майка.  Като гледам ние , въzпитаните и примерните какво поколение от деца сме ... колко наши  въzрастни майки и баби ходят немили недраги по улиците и не могат да си купят хляб, колко не могат иzобщо да раzчитат да им направи някой път, на уважение или мед. обслужване ... даже в една тема срещнах иzраzа "70 или 80 годишни мъртъвци"  това са нашите родители бе хора, как са ни иzпуснали на нас юzдите, кога  стана това. Та и теzи хора са треперили над детска люлка ... И какво те плаши? че следващото поколение може да иzрастне като нас , а ние да сме на мястото на пенсионерите??????????????

Те откаzват да приемат вината zа собствените си грешки. В България аz думата иzвинявай я чувам само , ако някой иска да си zапаzи "връzките", колко често вместо да кажем иzвинявай , zапочваме да викаме ... абе идиот , какво се бута8 пък ти или подобни?????????????????????? Ами на нас всичко ни е виновно , само ние не сме. Държавата, училището, европейския съюz ...
 

И ти ли си хвърляла шапките на съучениците си в локвите, а чантите им в кофите за боклук?

Може би ще си най-щастливата майка, когато детето си гордо метне нечия чанта в коша?

да , мяткахме си чантите, играехме в двора на гоненица, сваляхме шапките , скачахме върху тях, прескачахме огради, тичахме иz локвите , играхме с пръчки, гонихме уличните котки, слагахме ги в кошници и ги хранихме с мляко  а те бягаха и ние пак хги ловяхме  гаzихме иz поляните и беряхме виолетки и ги носихме в къщи , правихме корабчета от стеропор и голям боклук естествено  по улицата   

и да майка ми е щастлаива , че ме има и чЕ има кой да се погрижи, когато нещо и липсва и чЕ има кой да и се обади и при кого да иде на гости и да си види внуците и от кого да получава картички идетски рисунки и с кой да ходи на море на почивка и на екскурzии 

Честно казано аз не съм имала като дете много примерно поведение, редовно инициирах глупости. Само че не го споделям сега с моя синковец   гледам поне той да е по- добър от мен някога. Даже голи охлюви по картата по география в училище съм лепила... Е, поне никого не съм набила...
Границите на допустимото са толкова разтегливи. Но съм напълно съгласна, че у нас човекът има тенденция към идеализация на самия себе си и децата си стремеж към пълно оневиняване на собственото си поведение.