С какво се промени вашият живот към по добро????

Трябва да помисля над тази тема,не съм се замисляла с какво се е променил живота ми към по-хубаво.Имам  си Петя ,която ми се смее с глас, иска да гали косата ми и знае къде е входната врата за да излезем на разходка. Т. е. имам много и цялото щастие ми го е подарила тя,без да се замисля дали го заслужавам. За това решихме да я възнаградим с братче или сестриче за да си има приятелче в живота. Тя го заслужава .

Не мога да повярвам!
Нима никоя от вас не намира щастието и радоста,въпреки проблемите?
Нима не намирате и хубавото?
Наистина не предполагах ,че няма да се пише по тази тема ,жалко

Чакай,всеки е щастлив по своему.Но явно болката все още надделява.А и в това  грипаво време още не са я видели темата.Накрая ще се съберем тук все щастливи хора.  Ще видиш.

Ами най-голямото щастие е, че го имам, независимо от проблемите. Той е толкова искано дете  Промени се целият ми живот, промених се и аз, научих се да се радвам на малките неща, на момента... Доброто е, че дори и в най-тежките ни моменти, винаги е имало поне "сламка" надежда, за която да се захванем. Щастлива съм, когато ми казва "мамо, обичам те", допреди година дори не вярвах, че скоро ще чуя тези думи... Във всяко изпитание, във всяка трудност, с която се сблъскваме винаги може да се намери нещо добро, важното е да го потърсиш...

Ей,това е едно от нещата,за който си дадох сметка като се роди Ивка.С Теди наистина приемах всичко за даденост.Той проходи на 10 м. и за мен беше нормално,не му отдадох голямо значение.
Ивка проходи на 1 г. и 8м. и бях най щастливата майка на света.Толкова бях горда от постиженията и упорството и.
Горда бях и когато отидохме в Израел и лекарите очакваха да видят дете в инвалидна количка,а тя търчеше пред болницата.
Живота ми се промени много и към добро.Ивка ми помогна да стана по добър човек!Да се радвам на дребните неща!Да оценявам всеки жест и всяка мъничка победа!И най важното след дълъг период да отричане,на обвинения се научих да гледам нещата от добрата им страна.Ако не беше проблема на Ивка,аз щях да си остана една обикновена и посредствена майка!

О, чакай Вики и мама, просто незнаеш колко мога да пиша .
Щастлива съм, разбира се.
Дъщеря ми за 2 г. ме научи на толкова неща, колкото неуспях да науча за 30г.
Какво имам впредвид...На 10 месеца се усмихна за пръв път, но знаете ли какво направих аз, плаках с часове от радост, това беше най-прекрасното нещо в живота ми, обадих се на цялото семейство, на всичките си приятели и плакахме дружно.
Казаха ми, че няма да вижда, не следеше, не реагираше и в един момент започна...такава радост и щастие беше...няма думи, с които да опиша чувствата си.
Тя е едно много щастливо дете, смее се постоянно.
В нашето семейство не се караме за битови, ежедневни неща, защото след 18 часа в стаята на Сиси е купона, всички сме си у дома, пеем, защото така иска тя, казваме си стихчета, смеем се...нямаме време да се караме и спорим, всяка свободна минута е за нея.
Тя осмисля живота ни, има за какво да се боря и когато постигне нещо, дори и мъничко, това ми носи несравнимо щастие.
Тя... едно мъничко детенце, ни научи да сме борбени, силни и да се радваме  много на малкото, да ценим стойностните неща.
Детенцето ми е прекрасно и ме прави много, много щастлива.

А така ви искам,извинете ме но се притесних,защото не ми се искаше да повярвам ,че обръщаме внимание само на лошите неща,а в същото време има толкова много добри

Вероятно ще повторя някого, но появата на специално дете ме накара да преосмисля ценностите си, да се прекроя по-широко, да се радвам на дреболии и да не хвърча в облаците. Направи ме Любознателна и повярвайте ми, никога не съм чела толкова и с такова желание, както откакто имам компютър Не съм сигурна, че животът се е променил към по-добро, но съм сигурна, че критерия ми за добро е станал различен по начин, който да ми помогне да усетя и щастието по друг начин.

Не съм сигурна, че животът се е променил към по-добро, но съм сигурна, че критерия ми за добро е станал различен по начин, който да ми помогне да усетя и щастието по друг начин.
Напълно подкрепям казаното от Любознателна то важи за мен на 100 процента

Това наистина е чудесна тема , не мога да се похваля само с хубави неща но пък и има толкова  хубави поводи с които да се похваля , само като се сетя преди три години че не можеше абсолютно нищо да прави сам , нито можеше да говори добре , сега вече нещата постепенно се подреждат , е само аз си знам на каква цена е всичко това но по важен е напредъкът,А толкова се радвам като протегне към мен ръчички и ми каже Мамо, обожавам те ,

Вики и Мама поздравления за темата!  ХУбаво е човек да отчита и хубавите ,не само лошите страни на живота,още повече ,че понякога наистина Той се подрежда 100% към по-добро! В тоя ред на мисли мога да кажа за себе си и моите деца.КОгато родих малката и ми казаха,че тя имала микроцефалия,че щяло това да промени живота ни,че било в следствие на ЦМВ или пък токсоплазмоза почуствах,че умирам..КОгато  8 месеца по-късно  се оказа,че Тя е добре и се радваме  на цветущо здраве ,няма как да не осъзнавам нещата под различен ъгъл.Всичко ,което ми се случва,всичко което преживяваме.Научих ,че винаги има смисъл да се бориш и да не с е отказваш,че най-голямото богатство е собствената вяра,силата, правото ти н а избор.Вярата в по-добрия резултат и правото на избор как да постъпиш  и как да се отнесеш към проблемите изобщо.В този смисъл няма как да не отбележа,че живота ми се промени. Смятам,че към по-добро..Станах по-толерантна  и по -търпелива ,радвам се и на по -малките неща.Надявам се искренно да продължат да ни се случват чудеса,а те да са заразни ...

Едва ли някой е мечтал живота му да се подобри точно по този начин... Но смятам, че всеки тук е станал много по-добър, по-толерантен и по-състрадателен. Това:
е безкрайно вярно.
Научихме се да намираме щастие и в най-дребните неща. А там, то е най-истинско!

Въпреки всички проблеми,които имам с дъщеря ми,аз все пак се научих да се радвам на дребни неща,които не съм си и помисляла,че може да ме радват.Например това,че виждам как детето ми все повече успява да бъде по-самостоятелно,как все по-добре произнася думички,които до скоро не й се разбираха,как като ми каже "мамо,много те обичам"и на мен ми идва да разцелувам целия свят и куп едни такива "дребнички"неща,които ме карат да бъда най-щастливата мама на света.

Както всички вас така и аз съм преживяла много неща заедно със децата(аз говоря в множествено число)
Да животът ми се промени и то доста  имам чувството че преди не съм осъзнавала какви са ценности те  в живота какво е истинска борба за живот но тези малки фъстъчета ме промениха толкова много че ако някой ми беше казал преди време че аз ще сам тази която съм сега щях да му се изсмея.
Една от най големите промени в мен е ТАРПЕНИЕТО
Благодарна съм че имам три прекрасни деца
Вики и мама за сетен път успя да ме накараш да се почуствам щастлива че имам тези малки
"талибанчета"
Благодаря на господ че ги имам.

Не знам дали няма да прозвучи малко нескромно, но освен много щастлива се чувствам богоизбрана, защото покрай проблемите   на специалния ми син се срещнах с толкова много прекрасни родители на специални деца. Човек е щастлив ако  намери един двама истински приятели в живота си, а аз намерих толкова много сродни души сред вас. Има хора, които чувствам много близки... Те си знаят кои са! 
Освен това синът ми "изрови" в мен  качества, които не съм и подозирала , че притежавам.    Това ме кара да се чувствам пълноценна.

Не знам дали животът ми се е променил, но аз със сигурност се промених според мен към по-добро. Започнах да възприемам света по друг начин и всикчко което ми се случва. Станах по-търпелива и може би по-силна. Започнах да търся решения, а не проблеми

Преди да се роди Ния, смятах че съм перфекционист. Сега смятам, че съм била нетолерантна, ограничена и вечно недоволна. Много неща се промениха с това, че тя се роди с проблем. Накратко казано, преосмислих ценностите и приоритетите в живота си...всички сте казали в каква посока.
Практическите ползи бяха, че разбрах,
че мога да разчитам на мъжа си, че той наистина е моята духовна половинка;
успокоих отношението си към свекървата и започнах да я разбирам по-добре, дори и да не одобрявам всичките и действията, вече не ме изкарват от нерви;
хора, които нямат отношение към семейството ми и не са важни за мен, не могат да ме засегнат по никакъв начин
разбрах, че дали ще страдаш или ще си щастлив е въпрос на личен избор...
... и на всичко това ме научи едно преждевременно родено бебе

Привет и от мен,
   В личен план необходимостта да съм в добра форма за многобройните ни занимания с Гери така реорганизира всекидневието ми, че спя по 7 – 8 часа здрав сън, пуша най-леките цигари и почти не пия алкохол, старая се да се храня здравословно, дори спортувам по малко. Интересите ми в областта на психологията придобиха конкретни очертания – детска психология, педагогика, логопедия, научих много нови и интересни неща. Заради Гери си взехме куче /по препоръка на nnnnina/ и сега му се радваме всички вкъщи – и голямата ми дъщеря, и аз, и разбира се, Гери. Пак заради Гери решихме да се преместим да живеем на ново място, на по-чист въздух, надявам се скоро да стане. Запознах се със страхотни хора, в това число и пишещите в този форум. Забелязвам с учудване, че и черупката ми като че ли е станала по-здрава. Има и още неща, но спирам засега.
   Поздрави, целувки на дечицата.   

Когато Ана-Мария се роди,не можах да се радвам,защото не се знаеше тя дали ще оцелее.След това  се радвах,до момента в който започнаха да се редят един след друг проблемите около нея.Дълго време бях изпаднала в депресия,много се карахме у дома,абе въобще приятна картинка ,с течение на времето и сега ,детето ми е смисълът на живота ми,тя е всичко,никой и нищо не могат да ме разлюлеят ,нищо не е в състояние да ме изкара извън равновесие,станах по-търпелива,НО станах и много взискателна към хората около мен.Кръгът от приятели съм го стеснила с годините,защото хората трябва да приемат детето ми такова каквото е-а то е дете като всички останали.

някои ми беше казал преди години 4е когато господ оби4ал някого го поставял пред изпитания за да види как ще се справи със тях. така 4е напред моми4ета ние сме богоизбрани.
няма да повтарям никои от вас но отговора мми е същия като на вси4ки вас по горе. На последък много се смеем с мъжа ми на  отговорите на колгримур Колгримур. Не се страхуваите и горе главата.
П.С. 4етох в нау4ните списания по повот едно есе което пиша относно аутизма и връзките на такива деца с другите и се оказва 4е над 50% от високо функционалните аутисти и аспергерите  имат приятелски отношения, 35% имат интимна връзка поне ведъж.
тук имаше едно предаване америка некст топ модел на което една от у4астни4ките беше с аспергер синдром която ж момена е в университет в 4икаго и има приятел това моми4е беше на 5 моясто и едо от наи красивите.
ина4е Коли е голям сладур постоянно се навира на компютъра а ние го ограни4аваме а тои " уфф все казваш не"
и ние се заливаме от смях мога още много да цитирам но нямам време. всеки изминал ден е едно забавление и неща които не са ми правили впе4атление с дъщеря ми сега ми се набиват в о4ите.

Много хубава тема, Мамо на Вики! Честита нова прическа на малката сладурка

Целият ми живот се фокусира след появата на Маги в живота ми. За първи път се усещам цяла и осмислена. Всеки миг с нея е зареден с обич и светлина. Всеки път като каже: Тази е мойта майка! сърцето ми спира от щастие! Бог праща много изпитания, но и дарява много радост!    

Освен преосмислянето на ценностите, за които повечето от вас вече са писали, промяната при мен е още една. Научих се да се боря. Със зъби и с нокти, без да се отказвам, в името на детето ми. И така станах по - уверена и в отношенията си с околните, в работата също. Научих се да бъда толерантна, нещо, което преди ми е убягвало 
И не на последно място - намерих много нови приятели тук 

Станах по-силна 

Вчера ми казаха една хубава фраза и бързам да ви я напиша - "когато си минал много лошо,видял си некрасиви неща,научи се да мислиш с хубаво и надежда 48-часа напред в бъдещето,през които ще се случи чудо и да го очакваш,а ако искаш да се обърнеш назад,то запомни неща станали до 24-часа.Аз лично не мога да го спазвам,но с времето се научих,че най-хубавото е когато детенцето ми ме прегърне,много силно и ми каже "обичам мамо".Това е моето най-голямо щастие,най-големият успех и всичко което се случва с нас е заради нея

Диагнозата, която чух за детето си, когато то беше бебе на половин годинка, и 10-те месеца след това, които прекарахме между ежедневната рехабилитация в "Красна поляна" и прегледите при всички детски невролози, които практикуват в София, ме направиха по-добра, по-разумна, по-силна и по-благодарна към Съдбата, която ми помогна днес моето дете да може да тича и да прави много бели.
Научих се да се радвам на малките победи, научих се да забелязвам "различните" хора наоколо.
Станах по-добър приятел на себе си и разбрах, че за един миг животът ти може да стане много по-различен.

Научих се да споделям, да търся съвети и да разбирам чуждата болка без много думи.
Мисля, че станах малко по-добра към света, който имам около себе си.

И както е написала bim bam- щастлива съм, че болката, която всеки от нас носи в сърцето си, ни намери тук, за да ни направи едно цяло. 

аз се научих да бъда търпелива, да не съм толкова напориста и прибързана
научих се, че мога и много, но бих могла и с по-малко заради децата си
научих ске, че има неща които не зависят он нас и не може да ги променим и за наше добро иб било добре да ги приемем

Разбрах, че няма невъзможни неща.....като се започне от шока "това неможе да се случва на мен" и завърши с озъзнаването на това, че аз съм тази, за която  да направи невъзможното за да помогне на детето си е нещо съвсем възможно....

Мисля,че съм много по-толерантна към другите.
Разбрах,че имам най-прекрасния съпруг на света.

Чета и всеки момент ще се разрева.
Като се замисля определено живота ми се промени и особено аз самата,но не и по този начин по-който бих искала      
Станала съм супер изнервена,избухлива и съм голяма песимиска за съжаление.В нищо не вярвам,а определено не трябва да е така,понеже детето ми се развива с такава скорост и така нормално,почти като всяко друго дете    Дай боже да продължава и занапред така    но защо така немога да се радвам както би трябвало просто немога да си го обясна,много е тъжно   
Не смятам,че и Вие сте чак толкова щастливи колкото пише 
Не искам никой да обиждам просто така си го мисла.Простете ми ако някой от вас съм засегнала   

Tediiva, може би не проблемите, които имаш с детенцето си, те карат да се чувстваш така. Неотдавна си правих разни изследвания по съвет на гинеколожката ми, оказа се, че ми е завишен един от хормоните на щитовидната жлеза и това е причината да изпитвам тревога, както и да ям много, а да не пълнея. Много често хормоните, а също и мозъчната химия са причина да не се чувстваме добре. А дечицата са си супер, независимо от проблемите, предполагам, няма да го отречеш. Пожелавам ти скоро да се почувстваш по-добре, помни, че щастието ти е в твоите ръце! 

Tediiva, не става въпрос кой колко е щастлив,то е ясно че не сме, не че не сме,просто можеше  да сме малко по Идеята е друга и мисля че най точно казано е това:
Предполагам ,че важи за всички ни

иди на психолог има полза

аз съм доволна че,заболяването на дъщеря ми ме срещна с толкова много добронамерени и ведри хора(и лекари и непознати до момента),че върнах вярата в добротата която при научаването на диагнозата бях позагубила!Благодарна съм на Господ,че ме среща с добри хора(и не толкова добри )които ми помагат да продължа напред!

..........и само още нещо,животът ме дари с любящ,внимателен и невероятен мъж(втори!)който ми помага да се грижа по-добре за моето куцо патенце,за разлика от забравилия за нея баща! 

Tediiva, нестава въпрос за това, колко сме щастливи, а дали въпреки болката и всичко лошо, което ни се случва успяваме да открием и красивото/ щастие, радост, безгранична и безусловна обич/в живота на децата си.
Болка има и ние си я споделяме, но има и радост и щастие от всичко преосмислено, оценено, научено и преживяно.
Сутрин ставам  приближавам се до нея, тя се протяга, аз и казвам, добро утро мамче и тя ми се усмихва с най-красивата и лъчезарна усмивка на света и деня ми започва с едно мъничко щастие, а можеше да го няма.

 

Да така е.
Аз определено обожавам щерка си и много я обичам,но пусто постояно си мися за лошите неща. Май верно ще се замисля за помощ   

по този повод китайците имат много хубава поговорка /цитирам по памет/:
Не съжалявай за това, което си можел да имаш, а се радвай на това, което имаш сега!

ей това се научих да правя, откакто се роди дъщеря ни. единствено важно е настоящето.
Tediiva, понякога такова състояние като твоето може да е признак на депресия, която не бива да се подценява. Не се притеснявай да потърсиш професионална помощ...или като начало да опиташ с неща като релаксация, медитация, йога...на мен ми помогнаха.

   Моят живот, или по-точно нашия живот се промени,о да наистина към по-добро
Всичко написано по-горе отговаря и за мен,направиме по-инатлива в добрия смисъл,никога,ама  никога не оставям нещата за утре или по-нататък,преди да се роди моето малко слънчице си правихме планове постоянно,не че сега сме се оставили на течението да ни носи,но гледаме на живота леко с насмешка,поне се стараем да оценяваме много дребните и незначителни ситуиции
Tediiva и аз имах такъв момент ,та нали сме жени все пак,по-емоционални,понякога повече отколкото трябва но нали затова ни харесват и обичат.  НЕ ти давам съвет просто идея,аз когато се почувствах така събрах бандата от тримата лигурчовци /лиглювци/ и отидохме на по-далечния парк уж на разходка, и почна едно търкаляне,едни диви крясци беше невероятна терапия за всички получи се без да искаме ,беше много готино,заредихме се с енергия и добри емоции за известно време
Та когато решиш обади ми се ще те заведа да се увериш лично на парка ,ела непременно с твоя екип /семеиство/   та това е част от дребните щастливи мигове и моменти които ако го нямаше малкия сладкиш незная дали щях да ги правя,правиме повече простотии,но така е по-готино
Щастлива съм не лъжа ,защото позволявам на щастието да вирее в мен,и да заразявам макар понякога и изкуствено/реве ми се а се смея/ Леле дали нямам раздвоение на личноста

аз съм не само щастлива,аз съм горда и доволна от факта,че съдбата ме дари именно мен с моето момиченце,защото както казва някой по-горе,явно аз съм човекът който може да направи това дете щастливо и аз мога да обърна света, ако това ще помогне на детето ми!Нали знаете,всичко което не ни убива,ни прави по-силни!Дъщеря ми е моят живот,моето страдание и моето дълго чакано щастие!Заедно сме,силни сме и сме щастливи!

аз съм не само щастлива,горда съм за това че,животът дари именно мен с момиченце като дъщеря ми(частично ДЦП),защото както беше писал някой по-горе,явно аз съм човекът който може да направи това дете щастливо и аз съм тази която може да обърне света наобратно,ако това ще помогне на дъщеря ми!Тя е моето слънчице,моето страдание и моят живот!Заедно сме,силни сме и сме щастливи!Нали знаете,всичко което не ни убива,ни прави по-силни!БОРЕТЕ СЕ!

 Отдавна следя темата и все се каня и аз да напиша нещичко.
Промених се и аз,и хората около мен.И продължаваме да се променяме.Осъзнах,че не съм ревливата глезла,свикнала да мрънка за най -малкото нещо,осъзнах,че съм силна млада жена,способна де се бори,да пада,да става ,да се поизтупа и пак да продължи...и така до безкрай.Не че не ми беше добре да живея в един идеален свят без проблеми,но разбрах,че това не е реалността.Разбрах освен това,че до себе си имам прекрасен човек,на когото мога да разчитам и дано да е все така.Всъщност откакто се роди Бубка и разбрахме за проблема и-именно това като че ли постави началото на нашето истинско семейство.
Преди бях някак все негативно настроена,сега се усмихвам на дреболии.Това не означава,че не плача,напротив,но намирам смисъл в неща,които преди не забелязвах.
Освен това разбрах,че съм сгрешила в професионалния си избор -вместо икономист трябваше да стане детска учителка.Но не е късно-все някой ден моята мечта да работя/а защо не и да създам собсвенна/ в детск градина,в която ще се обучават и деца с проблеми.

И при нас промените са почти същите.Семейството ни е по-задружно, умеем да ценим и обикновените неща и най-вече малката ни принцеса ни зарежда с много щастие и усмивки.

Здравейте!Във всеки отговор намирам част от себе си.Вие сте най-смелите майки на света. Въпреки че моето дете не остана с увреждания до скоро имаше съмнение  и за това се чувствам част от този форум,който чета в продължение на 1г и 6 месеца. Както вече е споменато от някоя мама преди мен,истинско щастие е да видиш първата усмивка и проследяване с поглед,премятане на играчка от едната ръка в другата(тогава плаках от радост) ,първото обръщане,сядане,пълзене,изправяне и накрая първите стъпки.Всяко нещо съм го чакала с такъв трепет и тревога и винаги съм плакала от радост и вълнение след като го е направил.Моят малък син ще бъде винаги за мен едно специално дете и много често "благодаря" на Бога че ме е дарил с такова дете,за да мога да разбера истинското значение на думата щастие.И не мисля сега по този начин защото той вече е добре и няма опасност,когато се роди бях сигурна, че с каквото и увреждане да остане няма да се откажа и ще се боря до край,а ако стане ясно че  няма как да отстраним проблема ще дам от себе си всичко за да се чувства обичан и значим. С какво ме промени към по добро?-Ценя всяко нещо което ми се случва и знам че не е случайно,не го приемам за даденост;това което преживяхме със съпруга ми ни сплоти още повече;всеки път когато се наложи да му правя забележка за нещо или било да му се скарам се замислям за факта ,че едва не го загубих;станах по-силна отколкото вярвах че мога да бъда;разбрах и открих истинската любов,защото такава любов не може да съществува дори между мъж и жена ,каквато е любовта към детето.

По повод на същото изказване във форума, който чета за деца със синдрома на сина ми, една майка беше казала "А аз пък му казах на Господ да не ме надценява".
По темата: нямам какво да добавя. Преосмисляш си живота, ценностите, радваш се на много по-малки и незначителни неща. Опитвам се да мисля позитивно и да си повтарям "Всяко зло за добро". Може да напусна работа ако нещата станат по-зле - и без това много се ядосвах там. Сега съм вкъщи, доходите ни паднаха драстично - опитвам се да се убедя, че пък съм си непрекъснато с бебето, иначе щях да работя вече. Друг е въпросът, че той пък не иска да пие от гърдата... Децата проядоха разнообразни храни, нещо, което преди не можех да им наложа, но сега успях, с идеята, че може би така влияем на епилепсията на Руби.
Не мога обаче да не кажа, че предният ми живот ми липсва, и не мога, просто не мога да приема това, което се случва на малкото ми момченце. Освен това винаги съм мислела, че можеш да се пребориш с трудностите, сега отново си припомних какво е да си безсилен пред нещо.

Възхищавам се на всички вас!
Вие сте страхотни майки!
След проблемите които имахме с най- малкия ни син, най-вече се промених аз. Осъзнах че децата са най-големите съкровища които имаме на този свят. Всичко друго, което се е прокрадвало в живота ми с табелка  "важно" избледня.
Имам добра приятелка която има вече  8 деца. Много пъти съм си мислела колко ли им е трудно финансово, в отглеждането, възпитанието... Е, с Божията помощ оправят се някак. Сега виждам само едно: това тяхното е благословение! : 8 живи и здрави деца, без проблемно раждане.
Да са им живи и здрави и да растат умни и разбрани!
Много ми беше докривяло от реакцията на майка ми като разбра че съм бременна с трето, при 2 големи деца, живот  на квартира и разни други. Добре че не се убива с думи и с поглед.
В момента , когато детето ми се бореше за живота на прага на смъртта осъзнах, че немога да и се сърдя, мина ми изведнъж и завинаги.
Сега, както казаха няколко майки по-горе, като виждам, че детето ми прави нещо ново направо ми премалява от радост. Неща които с батковците са ми се стрували естествени, сега са като малко чудо. Въобще живота е чудо.
Напр. преди няколко дена започна да вика на едно куче бау бау - голямо щастие- назовава с дума или като го видя да хваща нещо дребно, трохичка с две пръстчета, палец и показалец.
А тези неща специално ги следя, заради по малкия батко, който има дислексия , по-късно проговори, след преглед при невроложка установи,  че има малко проблеми с фината моторика и до днес има проблеми в училище, най-вече с писането, с четенето е вече добре.
А преди все мърморех, негодувах, карах се много на баткото, тъй като преди време никой в Бг не поставяше такава диагноза, само оставах с притесненията, огорчението и непрекъснатите укори на учителите и разни баби, че е мързелив, не пише в час, от детската градина та до днес. Сега вместо да му кажа : ех, най-после и ти се научи да си връзваш обувките, това децата го могат от детската, мога искрено да се зарадвам на всяко негово постижение. Та той е едно от моите съкровища които Господ ми е поверил! И вярвам, че Той ще си има грижата за всичко. Като при Форест Гъмп - той получи всичко, което за хората олицетворява американската мечта някак между другото, а това което остана важно за него беше верността и любовта.

Съжалявам, че повдигам темата сега, но когато се пишеше активно в нея нямах времето да седна и да напиша за промените в живота ни, свързани с късното проговаряне на Роско и аутизма на Йони.
Приятели! Винаги съм имала истински такива, но специалните родители на специални деца, с които се запознах и нося в сърцето си са изключителни. Благодаря им
Специалистите, които са работили и работят с децата ни. Позитивни и креативни, пълни с идеи, те ме научиха как да правим развиващи игри и играчки с дребосъците.
Живот и здраве скоро ще направя своя изложба. От както се помня шия, на куклите, на сестра ми, на себе си, на приятелите ни, последните години най вече подаръци. Една галеристка видяла едни одеалца, които бях пратила за Коледа и ме покани да направя изложба в нейната галерия. Колкото и да бях поласкана трудно бих събрала куража да го направя, ако не беше нуждата на Йони от DAN лекар и невъзможността да си го позволим в момента. Почти съм готова с нещата, утре ще дадем за рамкиране първите и надявам се скоро да летят за Бостън.
Динамичния ми начин на живот. Винаги съм водила такъв, липсваше ми през последните години. Днес дните ми са точно такива, на моменти бих казала даже твърде динамични, граничещи с преумора, но пък си заслужава всяко усилие. Определено не ми липсват приключения с децата, с доволни дози адреналин.
Харесвам живота си, заради всички хубави моменти, а те уверявам ви не са никак малко. Винаги  има 2 страни, старая се да гледам от хубавата такава.
Мога да изброя още доста промени за добро, но тези са едни от големите.
Нашите деца са най голямото ни благословение- както казва татко им и аз съм напълно съгласна с него.

Точно преди 2 години включиха дъщеря ми в един експеримент или по точно клинично проучване,от тогава живота ми се промени тотално към по добро.
Като цяло аз съм си доволен човек имам красива дъщеря ,две здрави момченца и един прекрасен човек до мен..
Колко и тъпо да звучи ,живота ми се промени към по-добро като се регистрирах в бг.мама
Тук освен съвети намерих -приятели и преоткрих човешкото у хората!!!