Боже, как пропада сегашната младеж! По мое време беше достатъчно да мечтая да съм индианец, за да имам кон.
- Публикувана: 28 ян. 2008, 08:13 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2008, 11:18 ч.
Ей, лицемерки, да побъбрим за мечтите!
Отдъхнах си.
По някое време реших, че нещо с мен не е наред.
Благодарение на родителските ми "амбиции", които ме тероризираха с класически балет, езици, музика, други изкуства и елитни учебни заведения, докато аз се оплаквах, с днешна дата се радвам на завидни придобивки от материален и морален и светски аспект, по отношение на собствената ми личност.
Може би ми беше и малко неудобно да си призная, че детето ми се е сдобило с амбициозна майка, която има доста планове за бъдещето и с Божия помощ ще тероризира дъщеря си с подобна строева подготовка, докато аз кротко мечтая за нейното бляскаво бъдеще.
По някое време реших, че нещо с мен не е наред.
Благодарение на родителските ми "амбиции", които ме тероризираха с класически балет, езици, музика, други изкуства и елитни учебни заведения, докато аз се оплаквах, с днешна дата се радвам на завидни придобивки от материален и морален и светски аспект, по отношение на собствената ми личност.
Може би ми беше и малко неудобно да си призная, че детето ми се е сдобило с амбициозна майка, която има доста планове за бъдещето и с Божия помощ ще тероризира дъщеря си с подобна строева подготовка, докато аз кротко мечтая за нейното бляскаво бъдеще.
Никога, въпреки, че съм единствено дете, не съм била обект на прекалени, болни или неосъществени родителски амбиции. Гласували са ми сякаш някакво доверие и само отстрани съм била наблюдавана и поощрявана. Не мога да играя бридж и 3 чужди езика не говоря, нито свиря на музикален инструмент, но пък винаги съм се чувствала изключително самостоятелна и отговорна, както и мъдро подбираща посоките си на развитие. Благодаря им за гласуваното доверие, което мисля, че оправдах. И не им се сърдя, че не свиря на пиано - ако имам желание и сега мога да се науча:) С децата си, живот и здраве, един ден бих процедирала по подобен начин.
Мечтаех да стана стюардеса. И съм сърдита на родителите ми, че не бяха по-настоятелни в желанието си да кандидатсвам в езикова гимназия, а ме оставиха сама да реша. Тогава се отказах. Защо не настояваха? Трябвало е да са по-амбициозни, аз съм била на 13 години и съм имала нужда от тяхното настояване 
Нямам болни амбиции по отношение на децата си. Единствената ми мечта беше да запиша моята Мария на балет (тогава тя беше бебче), но след като и поставиха диагноза Хиперактивност и дефицит на внимание, мечтата ми рухна като пясъчен замък. Сега мечтая просто да са здрави децата ми. 
е, то и на дъщеря ми мечтите не са по-малко шантави. искала да става циганин като порасне, за да кара каручка с кон..... 
Сигурна съм, че това не е била само моя мечта мечтаех да стана боклуджия и да се возя на оранжевия камион Сигурна съм, че това не е била само моя мечта
Сигурна съм, че това не е била само моя мечта Аз пък съм се возила, фъц.
Когато за първи път като ученичка ме пуснаха да отида сама (с приятелка) на море, това беше една от трагико-комичните случки, които ми се случиха. Някои не бяха хич смешни, ‘щоту бях многу наивно-проста. И доверието към мен баш тогава си беше грешка на родителите ми.
е, то и на дъщеря ми мечтите не са по-малко шантави. искала да става циганин като порасне, за да кара каручка с кон.....
Сигурна съм, че това не е била само моя мечта не е, Дона, ако всички, които сме мечтали да станем боклукджии, бяхме станали, нямаше да има работна ръка за останалите професии
Аз пък съм се возила, фъц.
Нито капитанска съпруга. искала да става циганин като порасне, за да кара каручка с кон.....
Ще го преживее, споко. И моята имаше такава мечта когато беше на три. После обаче се отказа и реши, че ще стане Барби.
Мечтаех да стана продавачка и детска учителка. Станах и двете, поне според дипломите. Не се сърдя на родителите ми, че не ме спряха. Оценям това, че ме оставиха сама да разбера грешката си.
