И аз съм доволна, че в гадния ми пубертет не ме остави, а продължи да ме ръчка, въпреки, че се дърпах, протестирах и гневях. Децата имат нужда от опорни точки и ние трябва да им ги поставим.
- Публикувана: 28 ян. 2008, 08:13 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2008, 11:18 ч.
Ей, лицемерки, да побъбрим за мечтите!
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?
Някой да се похвали, че досадните занимания в ранна детска възраст са му донесли някакви дивиденти, така да се каже?
Някой да се похвали, че досадните занимания в ранна детска възраст са му донесли някакви дивиденти, така да се каже?
Зависи къде и с кого се говори на тази тема.
Не зная какво съм спечелила или изгубила, но определено не се поддавах на амбициите на нашите. Предлагаха ми неща, които не харесвах, но ми отказваха други, които харесвах. И така. Сега гледам с децата да не правя така, а се съобразялам с желанията им. Естествено, няма да съм очарована ако искат някакви екстремни спортове, сигурно ще се постарая да ги отклоня. Засега нещата вървят добре.
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?
Срам-не срам, ще призная, че всичките ми шансове в тоя живот започнаха с една от редките победи на майка ми над мен и избора ми да следвам в школата в Симеоново право. ЗорлЕм ме изстреля да уча Счетоводство в УНСС и малко след началото на студентската ми агония в нещо, което ненавиждам, се отвори път към 13 години кариера благодарение на именно тази специалност, която никога не съм работила де факто...
Неведоми са пътищата...
Понякога, изпаднала в кризисни ситуации, ми се случва да изпитам невероятен прилив на топли чувства към хора със странни, да не кажа почни неизвестни професии. Последният такъв "обект" беше един ключар, когото едва изнамерих в неделя следобед, и който с такава почти вълшебна лекота се справи с иначе сложната ключалка със счупен ключ в нея, че ми идваше да го разцелувам 
В такива моменти се сещам, че има по света и други освен прависти и икономисти, освен пилоти и обветрени капитани на кораб...
Не съм амбициозен родител. Мечтая си разни неща, ама между мечти, планове и реалности и т.н. - разстояние бол.
В такива моменти се сещам, че има по света и други освен прависти и икономисти, освен пилоти и обветрени капитани на кораб...
Не съм амбициозен родител. Мечтая си разни неща, ама между мечти, планове и реалности и т.н. - разстояние бол.
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?
Моите нямаха никакви, т.е. не са ме ръчкали, наставлявали, насочвали. Прекалено много ме оставяха аз да решавам, отчитам го като минус. Добре, че едно гадже ме вкара в правия път
Искам само децата да са здрави, да растат и да живеят собствения си живот. Ще настоявам най-много да се занимават с някакъв спорт (аз самата не съм спортна натура и не искам те да повтарят грешката ми), за езиците се подразбира от само себе си, то си е задължително. Каквото ги влече, какъвто талант имат -ще могат да ходят на курсове, за да го развиват. Искам да мога винаги да ги подкрепям, а каква професия ще си изберат зависи само и единствено от тях. Ще им дам насока винаги да мислят за свой бизнес, а не да стават служители. Но и служители да станат, ако са доволни - защо не.
Аз съм благодарна на родителите си, че са били амбициозни и настойчиви към мен. На 33 г. съм освен, че владея български език, защото много българи не владеят родния си език, свободно говоря немски, руски, добре се оправям с английски и португалски. Ходила съм на курсове по рисуване. Завършила съм висше образование - магистър съм по право. Имам собствена практика. А да и плувам, яздя, играя тенис на корт. За съжаление бридж не се научих да играя - прекалено много математика. Що се отнася до познаване на приборите за хранене - естествено, че е добре човек да знае кой за какво е и как се ползва, но дори и да не знаеш е въпроса да можеш да наблюдаваш околните и да копираш, да разиграеш театър без околните да те заподозрат. А ще се присъединя към тихите луди/ голф играчите/ на малко по - зряла възраст.
... А ще се присъединя към тихите луди/ голф играчите/ на малко по - зряла възраст.
Аз го практикувах и на по-млада възраст. Прекрасен спорт е това!
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?
Някой да се похвали, че досадните занимания в ранна детска възраст са му донесли някакви дивиденти, така да се каже?
Някой да се похвали, че досадните занимания в ранна детска възраст са му донесли някакви дивиденти, така да се каже?
)
Ох, ами сега, как да си призная! Дъщеря ми скоро заяви, че иска да стане точно шпакловчик. Ако успея добре да я изфинтирам, може да я насоча към скулптурата, ама и това май не е много престижно...Остава да кръстосам пръсти и да се надявам да и мине мерака.
Сега сериозно. Държа да са образовани. В коя област, те ще си изберат.
Сега сериозно. Държа да са образовани. В коя област, те ще си изберат.
Дааа, шпакловчик.
Аз пък като бях малка, искаха да стана циркаджийка, ама на неразбрани родители случих.
Между другото, една от темите на таз-годишната среща на икономическия форум в Давос е била, "Към каква професия да насочим децата си в условията на глобализиращата се икономика". Няма ясен отговор, разбира се, защото светът сега се развива толкова бързо, че каквато и "работа" да препоръчаме сега, тя най-вероятно няма да е актуална като децата завършат университета. Желаните умения, обаче, са: езикови умения; да се научат да общуват добре; да знаят как да преговарят; да разбират други култури (и т.н.)
Аз пък като бях малка, искаха да стана циркаджийка, ама на неразбрани родители случих.
Между другото, една от темите на таз-годишната среща на икономическия форум в Давос е била, "Към каква професия да насочим децата си в условията на глобализиращата се икономика". Няма ясен отговор, разбира се, защото светът сега се развива толкова бързо, че каквато и "работа" да препоръчаме сега, тя най-вероятно няма да е актуална като децата завършат университета. Желаните умения, обаче, са: езикови умения; да се научат да общуват добре; да знаят как да преговарят; да разбират други култури (и т.н.)
X
Реклама