А за жените от ислямския свят- и аз си мисля, че са различни, не може да обобщаваме. Имам прекрасни впечатления от някои- свекърва ми например е много мила и чувствителна, а най- голямата сестра на момчето ми, Палаша, е страшна сладурана- чаровна, усмихната, добронамерена и ми се радваше без да си го крие. Малко ме притесняваше една от етървите- отначало ме прие много радушно, после май взе да се дразни- предполагам защото момчетата разиграваха цял театър, когато искаха да ме измъкнат от някоя домакинска работа и да ме придърпат в тяхната компания. Все гледах да й помагам, ха дано спре да ме гледа с този страшен поглед, ама... А и нещо шушукаха с другата снаха, то си личеше че ме обсъждат, ама като не им разбирах Най- накрая един от братята махна пренебрежително с ръка "Абе, остави я, проклета е..." Лошото е, че нямаше как да общувам с нея, тогава не знаех и дума на фарси, с деверите бъбрех на английски- не че го говоря перфектно, но се разбирахме.
Със стотици жени се сблъсках на организираното от свекървата празненство /за афганистанските празници е обичайно да се канят 300- 500 души/. Освен хилядите други впечатления адски се подразних от това публично обсъждане. Мен и другите три снахи ни сложиха да седнем на един диван, а другите насядаха на няколко реда столове около нас- като на кино. И като се почна едно сочене с пръст, едно въртене на очи, едно говорене на висок глас
Аз бях бясна и нарочно задържах погледа си върху клюкарките- а дано се почувстват неудобно и да престанат да ме зяпат толкова нахално и да ме сочат, ама- ядец. На никоя от мадамите не й пукаше. Ами като решиха, че трябва да станат да танцувам- майко мила Така грубиянски никой друг не ме е дърпал и един път да успеят да те вдигнат от дивана, започва едно лудо блъскане към дансинга, все едно не си човек, а животно.
Слава Богу, не всички бяха такива, но в общата маса от жени това ми се наби в очите и ушите- пъстротата на носиите, къносаните ръце и пети, соченето с пръст и крясъците