Здравейте майчета,не съм от най-активните във форумите,но когато имам проблем или радост я споделям и вие сте винаги на среща.Тези месеци се едновременно най-щастливите и най-трудните от живота ми !Моето щастие е дъщеря ми,която е на 2 месеца,но отношенията с таткото куцат.Не знам какво става-депресията ми мина бързо,гледам да съм ведра,усмихната въпреки недоспиването.Чувствам се дебела,нежелана,винаги намира нещо за което да се хване,че не е наред!А бяхме влюбени,щастливи,обичаме се.Може би ревнува,иска си вниманието от преди да дойде малката.Той по принцип е нежен,много чувствителен и домошар.Аз съм емоционалната и по дива,но сега искам да избягам и да не се връщам!!!Но май вече не е толкова лесно,както преди да станем трима!!!Дано да мине бързо ,защото студеното време ме затваря в къщи и нервите ми няма да издържат.
Ще се пробвам да те успокоя,защото при нас нещата не са се оправили напълно,но натам върви.Когато малкия беше на 4-5 месеца аз нещо издивях,незнам защо.Следродилна не съм имала,или ако съм имала,то тя не е била страшна.Ама наистина имах 4увството 4е полудявам.Все бях крива,за секс и не ми се мислеше даже,раздразвах се от най-малкото,4ак малкия взе да ме дразни по едно време(което зву4и грубо,но на моменти наистина беше така).Но Слава Богу ми мина.Но.............съпруга ми май не успя да преглътне лесно моите постоянни депресии и нерви.И неминуемо отношенията ни се бяха обострили,бяхме зпо4нали да се 4епкаме за някви дреболии и се изнервяхме взаимно.А преди раждането не се бяхме карали за нищо,ама наистина никога преди.В момента вси4ко това ми се струва дале4но и пак сме на вълната на която бяхме преди бебето- ''Мило,много те оби4кам'' 
Така 4е помни,4е вси4ко е период,и минава.Просто поговорете открито и ще видиш,4е има резултати! 
