Дано не ни се налага да правим такъв избор!Иначе в такъв момент човек реагира различно , но мисля че работата не е най-важното нещо в тоя живот 
- Публикувана: 24 ян. 2008, 13:55 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2008, 18:18 ч.
Бихте ли зарязали работата си...
Два пъти зарязвам всичко за да гледам дете. За неопределено време, не само за две години.
Мога да зарежа всичко ако се налага да гледам родител, но никой родител няма да ми позволи. Да не се налага, но ако се наложи ще взема отпуск колкото мога и после ще наема човек. Първо защото болния няма да се чувства добре като знае че някой се жертва заради него и второ защото ще трябват пари за лекарства и изследвания а като не работя ще трябва децата ми да живеят в лишения.
Мога да зарежа всичко ако се налага да гледам родител, но никой родител няма да ми позволи. Да не се налага, но ако се наложи ще взема отпуск колкото мога и после ще наема човек. Първо защото болния няма да се чувства добре като знае че някой се жертва заради него и второ защото ще трябват пари за лекарства и изследвания а като не работя ще трябва децата ми да живеят в лишения.
За майка ми бих зарязала всичко !
За детето ми и мъжът ми също !
Това са най-скъпите за мен същества
и заслужават всяка жертва от моя страна !
Майка ми цял живот се раздава за нас,
минала е през какво ли не, лишавала се е,
отгледала ни е сама и няма сила, която да
ме спре да й върна поне 1/10 от всичко,
което е направила за нас !
За детето ми и мъжът ми също !
Това са най-скъпите за мен същества
и заслужават всяка жертва от моя страна !
Майка ми цял живот се раздава за нас,
минала е през какво ли не, лишавала се е,
отгледала ни е сама и няма сила, която да
ме спре да й върна поне 1/10 от всичко,
което е направила за нас !
От работа само се гърбавее, работят само
балъците и пролетариите от всички страни.
балъците и пролетариите от всички страни.
Не думайте, Ваше Величество!
Ако се налага да спра работата си, независимо докъде съм стигнала в кариерата си ще го направя и зе детето и за родителите си.
В момента, въпреки че си гледам детето съвестно, работя и не се чувствам гърбава от това.
Семейство и лични работи се зарязват, работата просто се сменя или реорганизира, въпрос на приоритети. Не бих си зарязала родителите, всичко друго е въпрос на интерпретация и организация, точно работата няма да е фактор за решението ми, струва ми е абсурдна тази гледна точка.
Добре, де. Обикновено каквото и да е лечение - струва адски много пари. Ако напуснете работа, за да сте до родителите си, с какви средства бихте плащали лечението или просто ще им правите компания до последния миг? Да не се налага подобно нещо да го изживява никой, но аз не бих се отказала така лесно от родителите си, а ако нямам средства да плащам за лекарства, апаратура, добри грижи и т.н. - това за мен би било равносилно на отказване от тях и примирение със ситуацията.
Баща ми, да е жив и здрав, преди около 2 години имаше проблеми с частично парализиране - имаше прищипване на нерв на гръбнака, заради което постепенно започна да се обездвижва от кръста надолу. Вариантите бяха 2 - или мама да напусне работа, за да го гледа /самият той работи, много деен човек е, занемава се с много неща и положението буквално го съсипваше - физически и психически/ и той постепенно да се парализира или да се дадат страшно много пари, да се направи изключително рискова операция и баща ми да се възстанови над 90%. Избрахме 2-рия вариант. Ами ако нямахме средства за въпросната операция?... Сега баща ми е почти напълно възстановен, отново работи, прави всички свои любими неща - пътува, шофира, дори спортува...
Баща ми, да е жив и здрав, преди около 2 години имаше проблеми с частично парализиране - имаше прищипване на нерв на гръбнака, заради което постепенно започна да се обездвижва от кръста надолу. Вариантите бяха 2 - или мама да напусне работа, за да го гледа /самият той работи, много деен човек е, занемава се с много неща и положението буквално го съсипваше - физически и психически/ и той постепенно да се парализира или да се дадат страшно много пари, да се направи изключително рискова операция и баща ми да се възстанови над 90%. Избрахме 2-рия вариант. Ами ако нямахме средства за въпросната операция?... Сега баща ми е почти напълно възстановен, отново работи, прави всички свои любими неща - пътува, шофира, дори спортува...
Ако напуснете работа, за да сте до родителите си, с какви средства бихте плащали лечението или просто ще им правите компания до последния миг?
Както казах по-горе, зависи от ситуацията. Някои хора имат работа, която им позволява да съчетаят двете неща, други може да разчитат на спестявания ... Всеки си преценя сам.
Баба ми изгледа родителите и свекърите си. 4 болни по различно време. Всичко е много относително. На моменти изнемогваше със своите си родители, тъй като не всички болести протичат така, че болният да е контактен и адекватен, кротък и смирен. Не знам дали ви се е случвало да молите 70-80 годишен човек да си изпие хапчетата, когато той смята, че това са пълни боклуци, или пък прави точно обратното на това, което лекарите са му предписали. Знам, че за нея това беше пълен кошмар и всеки път се заканваше, че ще наеме човек да ги гледа, защото й е писнало. От друга страна всичките й братовчедки нареждаха "как ще ги оставиш, родители са ти" . Възрастните, особено пък болни, могат да са по-зле и от малките деца.
Дано не се налага да реорганизираме ежедневието си по такива поводи. Пък като ни дойде на главите, ще измислим най-правилното за конкретния случай.
Дано не се налага да реорганизираме ежедневието си по такива поводи. Пък като ни дойде на главите, ще измислим най-правилното за конкретния случай.
Аз знам какво е, понеже съм се грижила буйстващ възрастен човек с деменция. Криехме ножовете, заключвахме терасите, последните месеци като не можеше да се обслужва сам беше особено трудно .... Да не дава Господ да видим родителите си в такова положение 
На чужд гръб и сто тояги са малко, да. Другите най-близки роднини при нас дойдоха да видят болния чак накрая, като беше ясно, че това са последните му часове.
От друга страна всичките й братовчедки нареждаха "как ще ги оставиш, родители са ти"
На чужд гръб и сто тояги са малко, да. Другите най-близки роднини при нас дойдоха да видят болния чак накрая, като беше ясно, че това са последните му часове.
Ами тези, дето ще си зарежат работата, кладенец с петрол ли имат в задния двор, за да си вадят пари и за себе си, и за децата си, и за болните родители, като спрат да работят?
Няма да спра да работя, просто ще напусна сегашната работа и кариера. Питането е за това. И от нас мога да работя, правила съм го години наред.
Ако напуснете работа, за да сте до родителите си, с какви средства бихте плащали лечението или просто ще им правите компания до последния миг?
Както казах по-горе, зависи от ситуацията. Някои хора имат работа, която им позволява да съчетаят двете неща, други може да разчитат на спестявания ... Всеки си преценя сам.
Е, да. Така погледнато е различно.
Ако има начин да се грижиш и да го съчетаеш с работата си - ОК. Аз по този начин си гледах децата до над 2 г., без да спирам да работя и без да ми се отрази на "кариерата" - просто работех от вкъщи.
Аз разбрах въпроса по различен начин - дали напълно бих се отказала от работа, развитие, кариера и т.н. Напълно не бих се отказала никога, защото след това животът трябва да продължи, а и имам деца...
Не знам дали е егоистично, но не бих зачеркнала с лесна ръка собствения си живот. Дано не ми се налага никога да правя подобен избор, но съм убедена, че родителите ми никога не биха приели да направя за тях подобна жертва.
Препоръчани теми