Krisal, и аз на моменти абсолютно се изумявам как е възможно две деца на едни и същи родители да са толкова тотално различни!!! При това, не ме разбирайте погрешно, не ги сравнявам, нито определям кой по-добър, кой по-лош - всеки си има и положителни, и отрицателни страни, обаче ми е странно как може да са толкова различни...
- Публикувана: 24 ян. 2008, 00:09 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2008, 14:08 ч.
Темпераментните деца - тема 2
Тинкърбел да това имам предвид, при нас също това отмества кризата и помага да се съсредоточим спокойно върху намиране на решение на проблема. За мен това е много ценно защото аз самата също съм емоционална и бурна натура и като се съберат два огъня на едно място става доста топличко да ти кажа 
.
Затова отсрочката, която ми дава метода е прекрасна за мен. Но си права, че тя не решава проблема сам по себе си.
.Затова отсрочката, която ми дава метода е прекрасна за мен. Но си права, че тя не решава проблема сам по себе си.
Krisal, и аз на моменти абсолютно се изумявам как е възможно две деца на едни и същи родители да са толкова тотално различни!!! При това, не ме разбирайте погрешно, не ги сравнявам, нито определям кой по-добър, кой по-лош - всеки си има и положителни, и отрицателни страни, обаче ми е странно как може да са толкова различни...
), но всичките знания на света не ми помагат толкова, колкото търпението. И все пак...понякога ми идва много нанагорно...ужасно е трудно, наистина. Така че много добре ви разбирам, момичета. 
Затова и следя темата с интерес! 
А при нас възрастовата разлика е още по-голяма - 7 и 1/2 години, при това едното е момиче, а другото момче... Честно ви казвам, като се роди малкият, направо се чудех аз дете гледала ли съм... Таткото ни се майтапи, че добре, че малкият се е родил втори, иначе сигурно с едно дете сме щели да останем 
Но в интерес на истината трябва да си призная, че с малкия, макар и мноооого по-трудно, ми е доста по-интересно. Каката беше една свитичка, плахичка, все трябваше да я окуражаваме - явно сме се справили, де, защото сега е страхотно момиче. Да не дърпам дявола за опашката, ама почти нямаме проблеми с нейния пубертет...засега...
Затова съм убедена, че търпението е голяма сила - и с малкия ще подейства - ама отвреме навреме запасите ми клонят към критичната нула
Но в интерес на истината трябва да си призная, че с малкия, макар и мноооого по-трудно, ми е доста по-интересно. Каката беше една свитичка, плахичка, все трябваше да я окуражаваме - явно сме се справили, де, защото сега е страхотно момиче. Да не дърпам дявола за опашката, ама почти нямаме проблеми с нейния пубертет...засега...
Затова съм убедена, че търпението е голяма сила - и с малкия ще подейства - ама отвреме навреме запасите ми клонят към критичната нула
Здравейте, момичета, записвам се при вас.
Явно сме за вашата група.
Синът ми е на 1.7 г, извънредно палав. Проходи рано, с говора не го докарва още много, но е свръхдинамичен, кипи от енергия. никога не мога да седна и за секунда докато е буден и в движение. Не се заиграва с нищо, не седи дори минута на дупето си. Ако го накарам да разгледаме книжка на втората картинка вече се изнервя, бута всичко и тръгва пак да скача и да тича. не съм някой маниачка, която да очаква да седи все на едно място детето, но и това е направо...
Не слуша никак, когато направи беля първо обяснавам, ама вече си позволявам и да шляпна едно леко по дупето, но все едно нищо не е станало. Започнах да повишавам тон, когато прави беля, но и това не помага. науми ли си нещо, сто пъти ще отиде и ще посегне и ще го направи. Невероятно любопитен е. Иска всичко да пипне, всичко да бутне, до счупи. Вече започнах да се замислям как да контролирам тази неизчерпаема енергия. Понякога когато не му обръщам внимание идва, скубе ме и ме хапе. Не обича да го прегръщат, да го целуват.
Иначе ако му кажеш нещо да направи, опитва се да го свърши.
Ще следя темата с интерес. Предполагам, че допускам някъде грешки, но и се убеждвам, че всяко дете се ражда с някакъв характер...
Явно сме за вашата група.
Синът ми е на 1.7 г, извънредно палав. Проходи рано, с говора не го докарва още много, но е свръхдинамичен, кипи от енергия. никога не мога да седна и за секунда докато е буден и в движение. Не се заиграва с нищо, не седи дори минута на дупето си. Ако го накарам да разгледаме книжка на втората картинка вече се изнервя, бута всичко и тръгва пак да скача и да тича. не съм някой маниачка, която да очаква да седи все на едно място детето, но и това е направо...
Не слуша никак, когато направи беля първо обяснавам, ама вече си позволявам и да шляпна едно леко по дупето, но все едно нищо не е станало. Започнах да повишавам тон, когато прави беля, но и това не помага. науми ли си нещо, сто пъти ще отиде и ще посегне и ще го направи. Невероятно любопитен е. Иска всичко да пипне, всичко да бутне, до счупи. Вече започнах да се замислям как да контролирам тази неизчерпаема енергия. Понякога когато не му обръщам внимание идва, скубе ме и ме хапе. Не обича да го прегръщат, да го целуват.
Иначе ако му кажеш нещо да направи, опитва се да го свърши.
Ще следя темата с интерес. Предполагам, че допускам някъде грешки, но и се убеждвам, че всяко дете се ражда с някакъв характер...
Леле... колко сте изписали... Елфина моята дъщеря беше същата /то и сега е така ама в по-умерен вариант/. Темпераментните деца имат нужда от много обич, внимание, разбиране и търпение, на които ние не винаги сме способни, особено след тежък ден в офиса, когато единственото ти желание е да си починеш... но то хайванчето си иска неговото, ние трябва да се настроим така, че да откликваме на нуждите на децата...
О, да, учители... говорете ми... Днес поредната случка, сега пак ми предстоят разговори... Тази седмица имам много работа и децата са на градина от 7 до 7 в общи линии, което никога не им се е случвало. Съответно Ники беснее в "часовете" и аз получавам оплаквания - по английски ставал да се разхожда, на танците - тичал в салона и прочее. 3 дена обяснявам и разяснявам причините. Днес го водя пак рано сутринта, отгоре на всичко леко болен и много недоспал от нощес. Пак обяснявам. Уредих баба им да ги вземе на обяд. Отива жената и го намира наказан в коридора пред физкултурния салон, защото на танците тичал 
Бясна съм, откакто го чух. И ще го отпиша от танците. Но лошото е, че пак ще слушам лекция как се държи така, защото не подкрепям учителките в опитите им да го "вкарат в релси". Как пък толкова няма една учителка, която да може да се занимава с децата на тяхното ниво, да ги заинтригува с нещо, да учат, играейки, а не строени в редичка 
Бясна съм, откакто го чух. И ще го отпиша от танците. Но лошото е, че пак ще слушам лекция как се държи така, защото не подкрепям учителките в опитите им да го "вкарат в релси". Как пък толкова няма една учителка, която да може да се занимава с децата на тяхното ниво, да ги заинтригува с нещо, да учат, играейки, а не строени в редичка 
Мислех, че няма да се впрягам вече от твои реплики. И Вики има забележки по (забележете) физическо!!! В предучилищна група 
Ами, че час по физическо е все пак, и тогава ли да стои мирен 
Явно не успяват да се сетят, че могат просто да ги пуснат да потичат малко и после да се заемат със структурираните игри.
Дано директорката намери начин. Катето я слагаха на пейката като не прави каквото там трябва да се танцува, защото пречела на другите 
Явно не успяват да се сетят, че могат просто да ги пуснат да потичат малко и после да се заемат със структурираните игри.
Дано директорката намери начин. Катето я слагаха на пейката като не прави каквото там трябва да се танцува, защото пречела на другите
Ами анджек, де, и аз за това се възмущавам... Айде, английски по- бива, макар че на 4 год... Но танци или физическо и мирен???? Направо се борим срещу вятърни мелници май... Хората на това ги учат в университета явно...
Но чакайте сега като се наоплаквах, да ви разкажа и за най-сполучливите ми преговори с учителка. Състояха се в писмен вид При нас дават в петък тетрадките и гледам Ники, че се опитва да изтрие едно нещо. Като погледнах - намръщено човече със забележка "Влагай повече старание". И като ме хванаха лудите, тя беше писала с червено, аз взех зелено. Направих усмихнато човече и написах, че детето "пише" прекрасно за възрастта си, влага достатъчно старание, а и да не е така - малко окуражаване би свършило повече работа от намръщено човече и забележки... Оттогава или има усмихнати човеци в тетрадката, или нищо... Дали пък не е по-добре да им пиша писма 
Но чакайте сега като се наоплаквах, да ви разкажа и за най-сполучливите ми преговори с учителка. Състояха се в писмен вид
При нас дават в петък тетрадките и гледам Ники, че се опитва да изтрие едно нещо. Като погледнах - намръщено човече със забележка "Влагай повече старание". И като ме хванаха лудите, тя беше писала с червено, аз взех зелено. Направих усмихнато човече и написах, че детето "пише" прекрасно за възрастта си, влага достатъчно старание, а и да не е така - малко окуражаване би свършило повече работа от намръщено човече и забележки... Оттогава или има усмихнати човеци в тетрадката, или нищо... Дали пък не е по-добре да им пиша писма 
