Сърдят ли ви се децата ви?

Моята дъщеря до 3-тата си година ме възприемаше като персонал. Нежностите бяха са баща и и бабите - задълженията - за мен. Не се безпокой, ще отмине тази фаза. Викането го ограничавай максимално, ти това и сама го усещаш, ако искаш да и покажеш, че си ядосана, намери друг начин. Успех!

Моите деца ме обичат безусловно. Дори и да ги опердаша без причина, пак не ми се сърдят. Търсят любовта ми, стремят се към нея, изпитват я. Сърдят се само, ако съм обещала нещо, но съм забравила да го изпълня. И то за мъничко.
Всъщност твоето дете ти се цупи, а не се сърди. Реагира на твоята грубост, може би е по-чувствителна, по-потайна в чувствата си. Това, че не демонстрира обич, не означава, че такава няма. Баба й е различен от теб човек - затова се държи различно с нея. Може би ти не я предразполагаш достатъчно често, трябва да я поглезваш повечко. Детето явно обича да бъде приласкавано, но има задръжки към теб.

И аз съм от персонала в нас. Нежностите са към баща й.  И на мен ми е неприятно, но се надявам да премине понякога започва да ми се гали и да се гушка в мен.

сърди се, предава номера, но после пак се гушкаме! нормално.

Единствено на мен дава да я прегръщам и целувам постоянно, сама ме търси и се гуши много. Към всички останали действа изибрателно, дори на баща си се дърпа в повечето случаи /няма още 4г./. А пък аз най - много се карам и наказвам. Минавам за "лошото ченге" вкъщи 
Явно си е до дете и до изградени вече взаимоотношения. И на мен ми се сърди, но много за кратко, после сама идва и иска "Да се сдобрим".

Точно така е при нас,само че детето ми е едно.

Благородно ви завиждам за безусловната обич на вашите деца. Но ми давате надежа, че поне по-късно във времето и аз ще получа някоя ласка 

Спокойно, ще мине и този период. На мен целувки се дават и ме гушка, но и често се случва да ми вика "махай се", " не те искам , мамо", ... това и на баща си го казва, но по - рядко. Аз съм по - цял ден с него и също не съм от най - търпеливите, мисля че е период и ще си мине, ако им показваме любов и разбиране въпреки всичко , нещата ще са наред за вбъдеше. На мен най - големия ми кошмар е да не изгубя връзката с него и да не стане така, че когато има наситина проблем и има нужда от мен пак да ми каже"не те искам"...

А защо реши, че обичта на детето ти е условна 
Аз пък мисля, че и то както и ти имате право на негативни чувства. Както ти може да се разсърдиш, така и то може. И не бива да се подтискат тия чувства, защото агресията идва именно от това. Съгласи се, че ти ако си ядосана не би искала човека дето те е ядосал да те прегръща и целува веднага след скарването  Така е и за детето ти. Аз съм чувала от дъщеря ми какво ли не.. вкл. и "Не искам да си ми майка"  Никога не съм се впечатлявала от тези неща, точно обратното, показвала съм й, че има право да чувства и по-важното да показва чувствата си. Единственото, за което правя забележка е ако в яда си започне да хвърля например. Никога не е удряла в пристъп на яд. Не толерирам тези прояви, но да каже "Ядосана съм" - да.  Тогава й казвам, че я разбирам и правя разбор на причините поради които е ядосана. Така се успокоява за 1 минута и остава със сигурността, че е разбрана 

Опитай това да направиш и ще има ефект, ще видиш 

Дъщеря ми реагира по същия начин и то дори ако съм й се скарала или не е станало на нейната - върти учи, бръчка вежди, не ме гледа в очите, мрънка или мълчи упорито и аз мисля, че реагирам много грешно, защото започвам да я целувам и прегръщам и излиза, че ме играе по тънката струна.
 
За гушкането забелязвам, че започва да ме гушка дори когато спим. Но и аз съм доста гушкава и постоянно я преследвам и току я туширам, за да я мачкам и целувам.

Може би ако ти се държиш към нея по-гушкаво и тя ще ти отговори със същото.

И Тери ми се сърди,но засега за кратко.Пък и аз гледам винаги да и се извиня и да и обясня защо става така.

Ооооо да и още как!
Само когато повиша малко тон и ....."Пък аз ти се сърдя!"
Цупи ми се, после иска да и се извиня и сме готови.
Обясням и защо и съм се скарала и така .... 

Калина започна да ми се сърди откакто тръгна на градина. Вечер като я взимам и понеча да я целуна винаги ме отблъсква и започва да се цупи или да нервничи. Един вид, наказва ме, че съм я оставила там целия ден...Започнах да не й обръщам внимание и да не реагирам на тези изблици. По някое време, като й мине, тя сама идва при мен и отново много се обичаме...

Досега не ми се е разсърдвала ,но не дава да япрегръщаме много,да я целуваме още по-малко.Само когато е болна,сама идва и се сгушва в мен.Като бебе постоянно искаше да е в ръцете ми,може да и е писнало от мен

Моята като се разсърди, аз се сърдя повече и излизам, тя пък тича да ме прегръща и да съжалява за случилото се. Но племеницата ми се сърди с дни.

Сърди ми се, но по съвсем други поводи. Когато се скараме, обикновено и на двамата ни е ясно защо и не се правят сцени.
В събота си купих една дреха, чийто цвят не хареса на дребния и той се обиди, седна на земята в магазина и каза, че този грозен цвят не ми отива на лицето и ако го купя той щял да накъса дрехата и да я изхвърли, обикаляше около мен с една цикламена дреха и повтаряше, че това било моят цвят. Доста рева- от Граф Игнатиев го Красна поляна и обясняваше на хората в трамвая, че майка му има ужасен вкус и купува дрипи.

Оооо, редовно, обаче го приемам нормално. Започват изпълнения за Оскар.
Вчера вечерта му отказах в 11 часа да му пусна филм. И се започна
Обиден съм ти
Мъчно ми е и ми е тъжно, че не ме слушаш
Виж колко ми е тъжно
Мрън, мрън, мрън и заспа
Започна малката гадинка да ни работи и по друг параграф. Точно преди това баща му му отказа да се борят и му излезна със следният довод
Всички добри татковци си борят децата
С нашите камъни по нашата глава. А е още само на три, мале какво ни чака 

Да,при нас си е номер от програмата.Нормално е да ми се сьрдят,като по цял ден са само с мен.На моменти аз омрьзвам на тях и те на мен.А вечер тате,като си дойде от работа му се хвьрлят на врата нахилени!

Александър /7г/ ми се сърди, ако смята, че е несправедливо порицан. Освен това ме поучава: "Абе каква майка си ти! Да си оставиш детето само на улицата!"  , например. А до миналата година направо ме шантажираше: "Ще избягам и няма да се върна вече, а на теб ще ти мъчно ....." и подобни. На което аз обикновено казвах: "Ами избягай" и той "избягваше" на някое скришно място в двора.

Диманка по-често казва: "Мамо, нали като ми се караш пак ме обичаш?"
Веднъж, обаче, така се беше обидила,  че се беше завряла в един гардероб между дрехите, плакала, плакала и накрая заспала..... След двучасово издирване бях на път да викам полиция  .

Дъщеря ми е на 2г и 3м. и като и се скарам или не стане нещо по нейната също  се сърди. Казва, че отива да спи,  отива в детската и се тръшва на леглото. Когато и мине започва да ме вика или идва при мен, гушва ме и ми казва, че много ме обича. И аз я гушвам и и казвам същото, без да упреквам или мърморя, все едно нищо не се е случило.

  По-големият ми син се сърди понякога, тръшва вратата на някоя стая и се цупи известно време там сам...после му минава и забравя-идва в стаята, сякаш нищо не е било. Друг път е по-нещастен и се застоява повече, прави фасони, идва и взема да се обяснява как и той си " имал нерви", как съм го била "засегнала"...дърпа се малко време, не иска да го целувам(,но той поначало не си е по целувките много-много - само когато той пожелае, тогава сам си поисква). Аз, обикновено го оставям да му попремине и после говорим за това-разбираме се и се сдобряваме. Аз си казвам моето, той си казва неговото, убеждаваме се един-друг, стигаме до компромис и така...Следват, обикновено, доста дълги периоди, в които сме "първи дружки" и си влизаме в положението(любимите ми периоди ). Дори виждам, че често си взема поука и я прилага...Така е отдавна, но той, поначало е много мил, любвеобилен и разбран...Сега е на 7 години.
  С малкият ми син обаче нещата са съвсем други. Той не понася обясненията, когато е сърдит или ядосан, тръшка се, не забравя лесно, хич и не иска да се завре някъде да плаче-стои пред всички и много държи да покаже, че е ядосан и се сърди. Има моменти, когато преиграва, но когато наистина е ядосан...страшна драма става...Не разбира от дума, дърпа се, блъска...С него правя така:обикновено се опитвам да му отвлека вниманието, докато попремине кризата, после му казвам, че много го обичам, затова се налага понякога да се скарам и толкова. Той няма нужда от обяснения. Поне засега-ако се опитвам да го успокоя с обяснения, още повече се вбесява. Единственото, което правя е кротко да му казвам,че го обичам,въпреки,че съм се ядосала.При това не повтарям много пъти. Сърди се после, естествено-на него му ''държи'' много повече. Но аз стискам зъби и се държа нормално, все едно че нищо. Ако има нова беля-правя забележка, нищо, че още му "държи" от предната. Цупи се един такъв, дърпа се, не дава да го обличам и пр., но аз, въпреки това, стискам зъби и много спокойно си го къпя, пея му, гушкам го...Забелязала съм, че след известно време, сякаш му минава и превключва...Идва при мен и започва да ме гушка и целува...Той е на двете крайности...
 

Милото - чак  ми се доплака.

Янечек, синът ти може би ще стане дизайнер 

По темата - Аз й се сърдя и тя ми се сърди. Ако е за нещо, за което не съм била права като да й повиша тон - се извинявам. Обяснявам, че съм се ядосала или съм изнервена или какъвто там е поводът за поведението ми. Смятам, че е много важно да изказваме истинските си чувства и да се извиняваме, когато грешим. А не да чакаме на детето да му мине или да му се подмазваме.

Що се отнася до прегръдките - дъщеря ми беше същата. Докато стане на 2 години и нещо само на сила можех да я прегърна и целуна. После я оставих при баба й за 2 седмици. Първият уикенд, в който отидох да видя тя сама дойде и ме прегърна. Още го помня и сигурно винаги ще го помня. Може би тогава осъзна, че не съм й даденост. Това при положение, че има бавачка от 4 месечна, но все пак не се беше разделяла от мен.