дарителска кампания на ГИОО

ОК! Отговарям на Снежина и напускам темата!
Просто трябва да има договореност, форми много, с доставчика на услугата в дома - най-често това е кмета. Напр. споразумение за съвместна дейност, общ проект... Без това нещо никой няма право дори да влиза в домовете. Особено сега след случаите в Бургас и Дупница.
Успех на всички!

Казвате, че внимателно сте прочели, но от думите ви, аз виждам, че това не е така.

Не само, че не целя излизането ви от темата (може би, по-скоро участието в правилната тема, а тя не е тази), но се съмнявам, че сте разбрали идеята на този проект.
Може би, защото не познавате хората, които от години са лично ангажирани с децата от различни институции. В самите институции, не отвън.
Тоест, тези хора имат достъпа, за когото говорите. Имат ангажименти, познават нуждите на децата в същите институции.
Извеждането на деца, извън пределите на институциите, никога не е и няма да става, освен с цел - медицински грижи или  групови забавления с достатъчно на брой т.нар. надзорници.

Това що касае СЕГА.
В бъдеще, наистина, теоретично и по добрия почин на вече успяли държави в тази насока и ние имаме съвсем други позиции и те са почти единодушни, но ГИОО, всъщност е сдружение с малко различни цели като цяло.
Не напразно е наречено така.

Моля ви, ако наистина имате интерес, било то професионален или любителски, да обърнете внимание на споделенето в едноименната тема. Ние осиновителите имаме нужда от подобна организация, която да защити или да се пребори (надяваме се) в бъдеще, за някои на пръв поглед, дребни промени в законовата уредба.
Промени, които смятаме, че ще допринесат само в положителна насока.
Поради тази причина се роди ГИОО.
За да бъдем чути.
Като обикновени родители, никой не пожела да го стори. Като организирано движение, се оказа, че имаме по-големи шансове. Това е.

Мисля, че всички бъдещи и настоящи осиновители, ще се съгласят с мен, че никой от нас не желае съществуването на т.нар. "домове". Кой по-добре от нас, познава болките, страховете и последствията от престоя на децата там?

lacho_laky, надали за едните аплодисменти, сме тръгнали да слагаме чифте пищови на гол тумбак. Недейте така, това вгорчава и най-малката надежда, че това, с което се заехме има смисъл.

DarZaMen, моля те не допускай толкова лесно да бъде вгорчена надеждата.
Аз толкова се зарадвах, когато ви открих.
Винаги ще има различни гледни точки. И винаги ще има какви позитиви да ползваме от тях - в конкретния случай съм сигурна, че е така.

И нещо важно, което искам да уточня: Аз не съм осиновена, не съм осиновител, дори не съм кандидат осиновител и не знам дали ще бъда. Но желая да застана до вас, защото тази борба и резултата от нея засяга всички ни.

нещо не разбирам!? не ми е ясно! добре,да приемем, че не сме прави! че не е това начина!
никой не посочи какъв е тогава! никой не даде алтернативен вариант! и какви кметове!? домът в Хасково е към МЗ и няма нищо общо с общината!
та мисълта ми беше следната! форумът е точно затова, да обменим идеи, да се опитаме да намерим верния път!
желание да помогнем, явно имаме всички!
за жалост, идеи нови тук не намерих! видях само упреци!

Не разбрах алтернативата, която предлагат Ренрен и Лъчо. Не съзрях и конкретните им идеи.
Иначе мненията и на двамата изглеждат компетентни, дълги и празнословни. Стил оперативка.
Та, ако можете да помогнете с нещо на ГИОО, направете го. Пък докато дойде бъдещето, по- добре ентусиастите да правят вредни според вас неща. Поне правят нещо.
 

мдам, не говорим с ренрен и лачо лаки на един и същи език. определено не.
и аз никъде не видях да се предлага нещо, освен да се закрият домовете. ми хайде да ги закрием. това искаме и ние. 15 000 деца. че май са и повече.
какво ги правим после.
казвате, че спечелени проекти удължават живота на домовете. и тези за защитено жилище също ли. май не. но и те се правят с пари.
питам, къде да сложим тези 15 000 деца от домовете.
ако наистина бяхте чели внимателно темата и то не тази, а стществената, щяхте да видите, че не само протеста беше осъществен а и работим и след него.
аплодисменти не ми трябват. сама си аплодирам.
интересно е, че когато ставаше дума да се присъединят хора с конкретни идеи, предложения и подкрепа, имаше гробовно мълчание. виж тук се разрази полемика и духоблудство.
обяснявате ни неща, които знаем. критикувате. но нищо не предлагате. това дори и сляп човек би го видял. питам се каква е целта ви. за пореден път давам препратка към темата за дискусии и предложения.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=234795.0


хубаво е, че искате да напуснете темата. приветствам решението.

и аз няма да споря, защото явно това е целта, докато се освини съвсем темата.
имам малко по-друг поглед върху нещата.
и той е следният. в домовете ще влязат външни хора. ще идват редовно. независими, критични, виждащи неща, които друг няма как да види само от посещения веднъж месечно събота или неделя. ако това стане в повечко домове би било доста нелицеприятно за персонала. хмммммммм, дали това не е проблема и причината да се разводнява темата, а.
домове не се закриват за месеци. несериозно е дори да се мисли за това. и докато не могат да бъдат закрити има нужда от хора вътре. външни, през седмицата. хора, които виждат защо аджеба тези деца са в толкова тежко психическо състояние. дори и децата от най-представителните домове.
само че един подобен граждански контрол не се харесва никому. и си заслужава да се проведе кампания за задушаването на подобна възможност още в самото и зараждане.

Бях обещала да не се намесвам, ще се постарая да е за последно.

накратко-идеята е следната. набиране на средства за определен дом, с цел наемане на квалифициран персонал, който ежедневно ще работи с децата. става дума за учители и педагози, които на база хонорар ще занимават децата и ще допринасят за менталното им развитие. всички знаем с какви дефицити идват децата при осиновителите от домовете.

Моделът на грижи в домовете е предимно медицински - в ДМСГД към МЗ и предимно педагогически в домовете, които до скоро бяха към МОН. Защо тези модели не помагат на децата?
Отношенията, които се създават между децата и възрастните в домовете много се различават от тези, които са в семействата, тези, които помагат на детето да порасне и да стане самостоятелен човек.
За да работи един педагог, напр. в училище, на него са му нужни отношения от типа "аз зная" - "ти не знаеш". Това е предпоставка, за да се случи процеса на учене и е валиден за началното училище, гимназията и университета, за съжаление и за домовете. В семейството отношенията между децата и родителите започват по същия начин, но след време стават "аз зная" - "ти също знаеш" и в най-добрия случай завършват с "ти знаеш повече". Това отношение позволява на едно дете да расте и да става самостоятелен човек. В същото време за детето е много трудно, често и невъзможно, ако среща единствено и само отношения от първия вид, каквито са в домовете. Накратко според мен има повече смисъл в домовете да влизат доброволци непедагози и да помагат на децата да създадат нормални човешки отношения.
Детето от дома си създава представа за отношенията между възрастните от това, което вижда в дома, а то е единствено отношенията на персонала, които са административни - най-често шеф и служители. Това е модела, който господства там - отношения на йерархия и административна подчиненост. Естествено отношенията между възрастните не са само това, има семейни роли на майката на бащата; на мъжа и на жената и т.н.
Сега си припомнете какво е господстващото положение с баланса на половете в домовете - обикновено това е женско царство, колкото са по-малки децата, толкова повече "лелки с бради" има там. А мъжете са в най-подчинената роля - разбира се професионална, напр. огняр или шофьор, но за децата това е без значение. В по-големите домове става различно, тези мъже, от които нищо не е зависело се превръщат във възпитатели и от тях вече всичко зависи. Как ли изглежда света на възрастните през погледа на едно дете,  местено от дом в дом? Нищо лошо за хората, които работят там, аз съм убедена, че те правят всичко възможно да се грижат за децата добре, моделът просто не го позволява.
Семейните роли не могат да се възпроизведат лесно в дома, но пак е по-добре доброволците да не се асоциират с персонала и да не са само жени.
И накрая в нормалния свят децата общуват с различни по възраст хора, в т.ч. различни по възраст деца. Сега си ги спомнете в домовете - разделени по възраст, защото така е по-удобно на персонала. Ако сравним с нормалния свят - все едно да имаш 15 братя и сестри все във втори клас.
Ами, нали искахте предложения......
Сигурна съм, че не съм казала нищо ново.
Ние "злите" социални работници по тези и по много други причини твърдим, че домовете не са добро място за децата. Много по добри са семействата - на приемните родители, на осиновителите или на биологичните, ако има кой да работи с тях.  И не одобряваме акции, които могат да доведат до затвърждаване на моделите и на проблемите в домовете.
Затова казах, че трябва да се помага внимателно.
Е, този път вече беше за последно

Renren, оставам малко без думи...

Дала сте си труда да опишете това, което дъвчем от маса време, в същият този форум и не само в него. Чудесно, не става въпрос дали казвате нещо ново или не, а дали изобщо имаше почва за спор.

Позволете ни, обаче като едни крайни егоисти, да се загрижим, според възможностите ни, тези деца, които идват при нас именно от "домовете", такива, каквито са СЕГА, да получат минимален шанс за промяна в този вреден модел, който така добре сте описала.
Модел, който поражда достатъчно дефицити при децата. Дефицити, които после са задача на хората, при които отиват.
Не знам вече на какъв език да го кажа. Хората, които ще ползват средствата, са доброволци, занимаващи се от много време с конкретни институции.
Не казвайте, че такива нямат достъп до социалните домове, няма да ви повярваме. Все пак, някак сме влязли там и се кълна, че не е през комина...

Зли социални не познавам, познавам широки души, малки души, компетентни и некомпетентни, теоретици и такива, които съчетават чудесно практика и теория.

Повярвайте, изчели сме де що има закон, наредба и директиви. Доклади, стратегии и какво ли още не. Видяли сме и нещата в действителност.
ГИОО е млада организация, създадена основно от работещи майки.
Основната ни задача е да си поставяме реални цели за решаване.
Проблеми в сферата на осиновяването, които възпрепятстват отглеждането на децата в семейство, както и проблеми възпрепятстващи отглеждането им в среда близка до семейната има и е странно, ако трябва ние да го обясняваме на социалните работници.

Отново и за последно: Добре дошли в тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=234795.0

така е по-добре. обаче пак казвам, това не е подходящата тема.
нейсе.

колкото до доброволците. аз не съм на това мнение. и ще се обоснова защо. доборовлци и сега има и то не малко. слава богу хората стават все по-ангажирани. само че с доброволци трудно се прави нещо. в българия. говоря за дългосрочни инициативи, изискващи последователност.

а защо е така би трябвало всички да знаем. когато човек не знае с какво да нахрани детето си трудно намира време дългосрочно да упражнява константна благотворителна дейност. повечето майки работят, нямат средтсва да оставят на детегледачка детето си, стресирани са.

по мои наблюдения с директна работа по домовете се занимават именно жени, които на равностойни начала са глава на семейството с мъжете си и се грижат за прехраната на семейството.
единици са тези, които могат да си позволят лукса да планират времето си като голяма част е посветена на доброволческа дейност.
тъй като години наред в българия богати хора нямаше, сега, когато се появиха са все още неориентирани. първо се заемат да покажат благополучието си, после придобиват малко по малко останалите качества, които ги отличават като преуспели, едно от които е милосърдието. обикновено това се случва чак при второто поколение.

та, непедагози или педагози - хората, които ходят при децата по този проект трябва да са заплатени. не прекомерно, но не и символично. само така има шанс да е дългосрочен. проекта БАБА също не е никак лош, но и за там се искат средтсва.
българия е бедна държава, като бедността засяга обикновените хора. колкото и добро сърце да имаш, в повечето случаи се налага да избираш между семейството си и децата в институциите. този, който жертва семейството си заради каузата на благотворителноста е или нереален човек, или неподходящ за подобна работа.

в дългосрочен план естествено е добре да се започне работа с доброволци, но лично моето мнение е, че в българия това все още е нещо, на което много бавно ще му дойде времето.

заплащането задължава. от друга страна е помощ и за хората, които ще са с децата. баланса между поощрението и доброволния труд е важен. заплащането на час се базира на средното заплащане на еквивалентни услуги в тази сфера и то в нашия случай ще е така или иначе по-скромно.

защо не функционира модела с педагози в домовете..........ами по простата причина, че педагожката, психоложката и всички видове ожки не си вършат работата и няма контрол, или просто персонала се пази взаимно. защото заплатите, макар и малки, са сигурни. защото на много места има дарения, които доста често стигат до нечии джоб, но не и до децата. и в общи линии, колкото и нископлатена, тази работа се оказва в крайна сметка лукративна и лека. всеки млад кадър, влязъл със сърце и душа в професията претърпява, ако не се нагоди към колектива, ерго към сегашния модел, пълно фиаско.
домовете са понякога непревземаеми бастиони. говори се, оттук оттам има слухове, но факти се изнасят малко.

съгласна съм, че трябва да се помага внимателно. само че всеки има своя гледна точка. големите проекти искат и много време, много средтсва и много хора. хубаво е да се работи с приемните семейства. само че те за българия са около 100, е нещо тълпи от желаещи няма........
отделно от това, в държави с много по-голям опит с тази алтернативна грижа битува съмнението, доколко тя е наистина добра. изводите са по-скоро негативни.

да се върнем пак на етноса. межуданордни осиновявания почти няма, националните в голяма степен вървят мудно поради възможностите за предявяване на претенции относно етническия произход на детето. това са само видимите проблеми. оставям настрана изкуственото поддържане на бройката за да не бъде закрит някой дом и абсолютната липса на каквато и да било координация в съвместната работа на социалните работници и персонала в домовете.

голяма част от децата нямат никакъв шанс да растат в семейна или подобна на нея обстановка, докато не се измисли друг модел за отглеждането им. да чакаме или умуваме за гигантски проекти и промени е добре, но отделно от това е добре да работим и за малките неща. за възпитаването на децата и на обществото ни.
и вместо да се наддумваме тук, викам да правим кой каквото може.

става дума за конкретен много, много малък проект. обосновах се защо хората, участващи в него ще са платени. само по себе си това му гарантира дълго съществуване, при условие, че финансирането е осигурено. ако считате, че с доброволци може да се постигне същия резултат, още по-добре.
свържете се с МИТБУЛ, пратете и хората, които два пъти седмично по два часа ще отделят дългосрочно и редовно от времето си, и да започваме.
по мои прости сметки, за да доближим модела на семейната среда в бебешкия дом в хасково ще ни трябват около 20-30 семейства. лично НИЕ не се наемаме да ги намерим, но ако ВИЕ желаете, ще ви подкрепим в начинанието .

Добре, деееее, ми като имате по-добри идеи и сте професиналисти, направете един професионален проект. Ние дилетантите ще се опитаме да помогнем.

мда, за около 80 деца не съм убедена, че ще са достатъчни, но все пак ще е задоволителен резултат.
интересно дори, че досега никой не се е сетил за подобен вариант...

Една идея за индиректна помощ от желаещи работодатели да помогнат, като доброволците - техни служители са възмездени за вложения труд.

Конкретно: ГИОО може да потърси работодатели-ентусиасти, които да дадат съгласието си техни служители (които желаят разбира се) да прекарват по един(?) работен ден в месеца в домовете и да работят с децата.

Лично за мен по-сериозния въпрос остава с организирането и синхронизирането на един такъв процес.

Снежина, това не е лошо като идея, но на мен лично ми с иска да постигнем донякъде някаква дори и минимална привързаност от страна на децата, т.е. тези хора да са едни и исъщи, да няма текучество и да има спокойствие и сигурност а децата

Да, знам.
Идеята е колкото добра, толкова и налудничева.
Но пък в нашия случай определено ни трябва и малко доза от това...

Много трудно ще определим кое е по-малкото зло например за едно 6 мес. бебенце - дали това, че ще има контакт и ще трябва да свиква с много различни хора, или това че само ще лежи и няма кой да го научи да сяда, а по-късно няма да има кой да го пусне да пълзи и да го държи за ръцете, докато прохожда... и т.н. ?
Аз нямам отговор.
Затова провокирам и вас.
Крайната цел е да ликвидираме домовете в сегашния им вид, но до тогава?

не съм писала скоро, защото сме в процес на подготовка...
Snegina то и моята идея е малко налудничава, но ще опитаме. искаме с малко средства да постигнем все някакъв резултат.

да ви кажа, че дори и платени, намирането на хора се оказа доста трудна работа! която накрая се увенча с успех 
имаме налични три педагожки, при това по мое мнение, подходящи.
само да вметна относно забележките, че е по-добре да са доброволци, щото педагозите не са хора един вид...
за мен е по-добре да са специалисти, т.к. това е един вид вече заявено желание от тяхна страна за работа с деца! и второ имат опит за  работа с деца в група! и не на последно място, смятам, че могат да бъдат толкова човечни, колкото и хората, без тази квалификация!
искам да се мотивирам и защо платени!
защото това е поет ангажимент, и така се подсигуряваме, че няма да разчитаме единствено на добра воля...друг е въпроса, че доколкото виждам, те ще допълнят графика  и с достатъчно извънредно безвъзмездно присъствие!
което никак, ама никак не отменя и включването на доброволци и то младежи на около 15-16 години. още не сме изготвили плана на работа с тях, но имаме и там първи стъпки.
ще опитаме да включим и баби-доброволки, но на тях възлагам най-малко надежди..
имам още една идея, но т.к. още не е узряла напълно ще я задържа още малко.
персоналът в дома застава зад нас на сто процента! досега директора ни съдейства по всякакъв начин!
в момента очакват бум на грип и свижданията за забранени. затова започваме от 01.03.
да,действително това е едно от основните правила !
дотогава продължаваме с налудничавите идеи 
дано успеете да ми разберете малко обърканата мисъл...  кой знае как звучи отстрани!
ако има нещо питайте! и давайте идеи!