Признавате ли съграденото от вашите мъже?

Моят, когато е на работа, нищо не прави.Добра заплата на гърба на горкия данъкоплатец. Вкъщи поработва, вчера сготви чудесно заешко.

Мария Лу,от тук нататък едва ли на някоя ще й стиска да напише професията на мъжа си.

Моят точно в момента работи като курортист в къщи.

Да, признавам съграденото от моя мъж, а не от мъжете изобщо. Нашето семейство се изхранва от моя мъж, а не от чуждите.

"Признавам" не е точната дума. "Оценявам" е тази, която бих използвала. И всеки път, когато пипна грапавите му длани или превързвам поредната драскотина, разбирам какво му коства. Мебелист е, между другото. Нищо интелектуално, ако не броим хилядите изчисления на детайли. И съм му благодарна, че след 17 години като фризьор реши да се преквалифицира в името на семейството и по-високия доход - малко са мъжете, които биха го направили.

Да и на мен ми се струва, че този дето пише е мъж, който все още не може да се раздели със соцреализма. Или пък работи някоя от изброените от него професии и не получава благодарности и призвание от жена си 

Или си мъж, или си недоклатена домакиня с мъж-бачкатор. Сори.
Аз не мрънкам, а и не мисля, че е трудно да родиш дете - родила съм близнаци секцио и не мисля, че е голямо геройство /но пък благодаря на мъжа ми, че през бременността ми, когато трябваше да не ставам от леглото - переше, готвеше, хранеше ме в устата и се грижеше за мен като за дете/. На децата на капризите не угаждам - опитвам се да ги възпитам, а това изключва угаждането и лигавенето. Не чистя - имам домашна помощница. Не готвя - за това има магазини и мъжът ми също обожава да готви. Всъщност, готвя, но само и ако съм на кеф - обикновено в събота сутрин ми идва музата, ама това наистина е за удоволствие.
Мъжът ми не работи нито една от споменатите професии и не се връща изцапан вкъщи, но пък бавно и постепенно напредва в професията си, като междувременно си поделя с мен домашните задължения и възпитанието на децата. Аааа, вкъщи се цапа - обича да ремонтира сам и вкъщи майстор влиза веднъж на високосна. За всичко това - Браво!
И както казах, децата си ги отглеждаме заедно, а вечер се прибираме заедно след работния ден /но не "на тръстиката" - работата и на двамата ни е на бюро, пред компютър и с добра заплата/.
И да - радост е да знам, че сме заедно, че разчитаме един на друг и се подкрепяме. Още повече, че да отгледа и възпита децата не може и не трябва да е само задължение на майката /лично аз мисля така и за всяко едно нещо в семейството - важно е мъжът и жената да са партньори, а не мъжът "на тръстиката" и жената "боса и бременна до печката". За да не стане недоразумение, уважавам много домакините, за които да бъдат такива е въпрос на личен избор и им носи щастие и удоволствие. Ама такава благодарност, че той гради света, докато аз градя бъдещото поколение, нещо много ретро ми звучи...

Не, не казвам "Браво!" на мъжете. Казвам го на жените, защото, въпреки че раждат, гледат деца, чистят, готвят, перат и какво ли още не, вършат и 90 % от всички изброени от теб дейности.
А често казано, не познавам мъж, който да копае канали, да прекарва тръбопроводи, да си пълни устата с нефт, да отпушва шахти, да се цапондри в мините, да опъва жици, да кара камион, да строи пътища и самолети и изобщо цялата тази трудова оргия, която си описал/описала, само в един живот.

Разбира се, че им благодаря! Направо се учудвам как може да има жени, които да не благодарят, не само на своя собствен мъж, а на всички онези, за които си писал. Аз още от ставането си сутрин започвам с благодарностите - в тоалетната благодаря на онези, направили канализацията (включително на мургавелкото, който я отпуши), после пускайки душът благодаря на онзи, измислил топлата вода (нали и той е мъж  ), а излизайки от вкъщи вдигам ритуално ръце нагоре и поднасям топлите си благодарности на тези направили пътищата, както и на тези, дето си пълнят устата с нефт за да мога да си карам таратайката.
На моят мъж пък персонално освен легена с вода, в който измивам отрудените му крака, със специална четчица му почиствам смазката влязла под ноктите му, после му намазвам с благ мехмем ръцете и му сипвам топличка яхнийка. Въобще много съм благодарна аз.

О, не, не съм си измила ръцете от смазката, както м/у другото и мъжът ми не го е направил, защото работим съвсем различна сфера 

Награда не търсим  и двамата работим, за да изкараме пари и да осигурим съществуването си, не за награди

Темата май не е за съграденото от нашите мъже, а за определен кръг професии, които ти по някаква причина издигаш над другите научи се да оценяваш труда на всички и може би ще разбереш мисълта ми 

Повечето мъже предпочитат ръцете им да са изцапани с машинно масло, например, отколкото с материал от наакан памперс  . Те и нашите ръце се цапат, ама с друго. И ние носим тежко - например 10 кг, бебе, което е свикнало да бъде постоянно на ръце. И нас ни болят гърбовете, и кръста, и врата.
Но не бива да се правят сравнения, още по-малко да се изкарваме жертви. Мъжът и жената са равнопоставени. Колкото единият заслужава признание, толкова и другият. Разбира се, има изключения в случай на лентяйство и мързел. Мъжът се връща вечер уморен и иска да си почине, ама и жената е уморена от гледането на детето и шетането, или пък е била също на работа. Колкото единият иска да си почине, толкова и другият. Необходимо е взаимно разбиране и взаимна помощ и подкрепа.

villiana,
 
При такова положение една революцийка вкъщи му е майката. Или предупредителна стачка, която се изразява в гарнизонка с преспиване за майката. 

А на мен ще ми признаят ли, че ремонтирах ютията си сама и че научих съпруга си, как се поправят бушони в екстремни ситуации?

Ха, 10 кила бебе, айде бе, кога беше това? Ми то само бебето ли е? Аз обикновено съм го вдигала с все количка, която е още десет килограма. Станаха 20. А и детето ми не е тежало винаги десет килограма. По някое време стигна 15. Ай сложи и количката, пък смятай. За матр'яла от памперсите просто няма да коментирам, то това на мен не ми правеше даже впечатление. Отивам, измивам се и давам нататък. А не като невежия да мрънкам, че видите ли ръцете ми били в смазка. И нефт не съм сръбвала, мъжа ми също....и с риск да прозвуча цинично, но....кой за каквото е учил, невежа.

невежа- новият Борис, тъй стана работата май
Признавам, всичко им признавам. От мъжа си искам само да не ме врънка за трето  дете, НЕ съм феминстка, еманципацията само ми пречи. Сериозна съм.