Публикувана: 14 ян. 2008, 12:33 ч.
Последно мнение: 5 септ. 2008, 16:02 ч.

Забременяване след спонтанен аборт

30 066
140
1

1
...
3
4
5
...
10
Всички

# 45 13 апр. 2008, 00:12 ч.

Мнения: 170

Здравей Пепи,
добре дошла при нас. Искрено съжалявам, че и ти си преживяла подобен ужас. Колкото и да е гадно се случва. Моето бебче беше вече на 15 седмици Cry

и въпреки това пак се случи. Не се притеснявай, не си сама, има много момичета, които са го преживели и после имат здрави и красиви дечица. Ще се справим, чуваш ли, не се отчайвай.
Много топли прегръдки!

# 46 13 апр. 2008, 15:15 ч.

Мнения: 34

Момичета, лошото е в "днешно" време, че сме прекалено информирани. Едно време не са били познати в дълбочина тези процеси и отново са се случвали тези неща, но просто жената не е знаела, че е бременна. Било е твърде рано. Жената си е мислела, че просто й закъснява. За това мисля, че за нас ще е по-добре да знаем колкото се може по-малко; да се връщаме към нормалния си начин на живот почти веднага; да мислим позитивно; да си почиваме и да се занимаваме с разтоварващи ни дейности.

С вас съм Simple Smile

# 47 13 апр. 2008, 23:43 ч.

Мнения: 34

И аз съм минала през този кошмар, и то не веднъж. Първият път беше в 26 г.с., вторият в 7 г.с., а третият в 20 г.с и то на рождения ми ден. Вече мина година от последния път, и по ред причини не сме пробвали. Правихме изследвания най-различни и конкретна причина няма. Аз смених работата, и очаквам скоро да ми мине изпитателния срок и да ми удължат договора. Така че плануваме от юни да бебе правим. Аз вярвам, че всичко ще е наред следващият път. Така че спокойствие и само позитивни емоции момичета. Peace

# 48 14 апр. 2008, 22:49 ч.

Мнения: 170

Беба,
напълно разбирам какво си преживяла. Сигурна съм, че юни ще ти донесе щастие.
Силно те прегръщам и ти стискам палци, още отсега

# 49 15 апр. 2008, 00:17 ч.

Мнения: 34

До някъде разбирам в 7-8 г.с., но не мога да разбера тези в 20-25 г.с. Защо, Боже, се случват?

# 50 15 апр. 2008, 06:42 ч.

Стара Загора
Мнения: 7 358

Цитат на: rostis в вт, 15 апр 2008, 00:17

До някъде разбирам в 7-8 г.с., но не мога да разбера тези в 20-25 г.с. Защо, Боже, се случват?

За жалост не можем да контролираме природата Sad

# 51 15 апр. 2008, 12:57 ч.

Мнения: 170

Цитат на: rostis в вт, 15 апр 2008, 00:17

До някъде разбирам в 7-8 г.с., но не мога да разбера тези в 20-25 г.с. Защо, Боже, се случват?

Не знам, Ростис
И при мен беше късно, започнала бях 16 седмица и трябваше да родя бебчето нормално, а после и го видях няколко пъти, беше толкова красиво. На теб казаха ли ти от какво се е получило? На мен казаха, че от инфекция, макар че в изследванията не виждам никакъв отговор.

# 52 15 апр. 2008, 19:29 ч.

Мнения: 34

Здравейте, и аз ви стискам палци момичета. Болката е голяма, независимо по кое време на бременността се е случило. Както казах догоре не се откри основателна причина при нито една от бременностите ми. Просто исках да дам кураж на всички ви, макар и на няколко пъти съдбата да ме е шамаросвала. Просто не се отказвам, вярвам че и аз ще стана някой ден мама. За мен най-големия стимул е, че моя мъж е винаги до мен (нямаме брак, живеем на семейни начела) и много се обичаме. Хубавото е, че нямам поне проблеми със забременяването, а просто не мога да износя бременността (не знам казвам си ще се боря до край). Успокоявам се, че съм млада и че имаме време. Аз съм оптимистка, а в същото време се опитвам и да съм реалистка. Желая ви повече късмет следващият път и много усмивки.

# 53 15 апр. 2008, 21:11 ч.

Мнения: 34

tonita.bg, хистологията не показа нищо. Доктора каза, че е някаква случайност. Не знам как да коментирам неговия отговор, защото този отговор ми се струва несериозен. Но не искам да се впускам в безкрайни и безмерно скъпи изследвания. Ако стане, някой ден, стане. Какъв е смисъла от всичко?!
Аз си мисля, че вирусът, който бях лепнала в началото е оказал влияние. Просто му спря сърчицето и толкоз Sad

# 54 15 апр. 2008, 22:06 ч.

Мнения: 170

Ростис, спокойно
Всички лекари са така, аз съм в Швейцария и тукашните лекари не са по-различни, даже имам чувството, че са още по-невнимателни. Единия лекар, който общо взето беше в началото когато влязох в болницата, след като ме видя след целия преживян ужас ми каза : "Чух, че доста бързо са се развили нещата" и то с една доста мазна усмивка...просто нямам думи.
Всички казаха, че се било случвало доста често и не било основание за притеснение, но и аз като теб естествено искам да знам точната причина, но едва ли някога ще разбера
А днес ми е просто сигурно най-ужасния ден, откакто това се е случило. Не мога да спра да плача вече цял следобед, имам чувството, че никога и нищо няма да ме направи отново щастлива. Колкото повече чета, толкова повече се отчайвам. Вие как сте? Как го превъзмогнахте?

Последна редакция: ср, 16 апр 2008, 18:33 от tonita.bg

# 55 17 апр. 2008, 22:21 ч.

Мнения: 34

tonita.bg искаш ми да си пишем на мейлите или ако имаш Skype?

# 56 18 апр. 2008, 10:21 ч.

Пловдив
Мнения: 238

Тонита знам,че всичко което ми се казва е за кураж и въпреки всичко не ми помага!Сигурно и при теб е така-болката е прекалено силна за да я преадолееш бързо.Не събирам сили за да ида да си взема резултата от хистологията вече една седмица-не искам да се връщам на мястото където изгубих най-скъпото за мен!Не знам какво да правя по нататък.Ходя на работа-учителка съм,затрупвам се със всякъкви ангажименти за да не ми остава време да мисля и все пак идва вечерта когато се лягаме и тогава става страшно-вече не издържам да играя театъра и започвам да плача!Мъжът ми ме разбира и добре че е той да ми"държи главата над водата" защото... Искам да попитам:след сато ми биха антидгамаглобулин трябва ли са пия някакби хапчета още,кога трябва да ходя на някакъв преглед?В такава "дупка"съм,че съм забравила да питам трябва ли да ходя отвово да изследват съвместимоста на кръвните групи и кога.

# 57 19 апр. 2008, 11:00 ч.

Мнения: 1 544

Пепи,
нормално е да ти е мъчно!Вече минаха 2 седмици и не съм взела болничния си,разбирам те напълно.
В крайна сметка обаче,животът продължава и няма да ни безкрайно дълго да се съвземем.
Спрях да плача пред мъжа си,защото не искам да се прибира вечер и да вижда жена,облята в сълзи и сополи,подпухнала и отчаяна...Ако това продължава твърде дълго,хич няма и да му се прибира вкъщи...Ако ме разбираш...Друг е въпросът,че като ревна аз,реве и той.
Има и нещо друго-ако си потънала в голямата дупка,няма кой да те измъкне от там,колкото и да те обича.Трябва сама да пожелаеш и да си помогнеш и съм убедена в това!
Hug

# 58 20 апр. 2008, 00:16 ч.

Здравейте момичета, отдавна следя темата но сега набрах смелост да се включа. Имам два спонтанни аборта тоест в 7 седмица спира сърдечната дейност и съответно ми направиха абразио. Един месец след втория аборт получих зверски кръвоизлив и пак ме кюртираха и то на живо. Сега вече една година пробваме да забременея но не става. Въпреки това се опитвам да не губя кураж. Щом един път е станало ще стане пак не се отчайвате. А за да преодолеете болката от случилото се опитайте да общувате с много приятели, много помага и ви кара да не мислите за това което ви се е случило.

# 59 20 апр. 2008, 14:13 ч.

Мнения: 233

Тонита, пълна ти е кутията, искам да ти пратя ЛС!

На всички момичета - КУРАЖ! Hug

Препоръчани теми

забременяване след аборт

Забременяване след аборт

Забременяване след мисед аборт

34
Искам бебе

Лесно забременяване след аборт

147
Искам бебе

Причина:

Причина: