Техники за твърдо поведение.

Моят шеф също не е от хората, които могат да се карат, да правят груби забележки, да се държат зле, но когато някой не е направил както трябва той го вика при него на четири очи и спокойно с любезен тон тихо му обяснява какво не трябва да прави и къде е сгрешил. Няма логика да се ядосваш и да мълчиш за неща, които не ти харесват. Не разбирам защо ти е толкова трудно? Казваш й директно - това не трябва да го правиш и точка! В никакъв случай не мога да допусна да ми възразява, човек който работи за мен по описания от теб начин. Може да предложи някакъв вариант, да изкаже свое мнение, да каже как смята, но не и да се налага.

Предполагам, че ако оставите същата жена да работи при вас, е добре да пуснеш мъжа си да се оправя с нея и да наложи авторитет. Нищо чудно тя да те възприема повече като емигрант, отколкото като шеф, защото си българка. Нещо подобно на фамилиарничене между съседи или роднини. И в допълнение вероятността заради възрастта да смята, че е по-опитна. При това положение тя ще се подчинява стриктно само на мъж, особено мъжа, който дава парите в къщата - съпруга ти.

Недей да му мислиш толкова! Казваш един път, ако не разбере от дума, казваш директно, че ще се разделите. От личен опит ти го казвам - не бъди приятел с прислужницата си, колкото и гадно да звучи, защото ти вече си видяла докъде е стигнала. Имам чувството, че някои хора само да усетят, че нямаш сили да си го кажеш, за да не ги нараниш и да не се чувстват обидени, ти се качват на главата.

О, Лени, да ти имам проблема. Написваш на един лист по точки точно какво искаш от нея. Да няма после казал-рекъл и тя да се оправдава, че не е разбрала. Връчваш листа и кротко и мирно казваш "От днес това са новите изисквания за работата при нас. " Точка. Ако иска да ги спазва, ако не - чао. Жени бол. И постави дистанция, ти си я оставила да ти се качи на главта. Не само ти, и мъжа ти, като гледам какво пишеш. Че аз съм живяла au-pair в три семейства и такава сЛободия не е било никъде.
Ако имаш проблеми с казването - покани ме на гости де, ще кажа всичко вместо теб Ходи ми се в Италия

Намали сумата когато и плащаш и като те попита "Защо?" и обясни точно и ясно защо!  Също така и кажи, че ако се повтори и след това предупреждение, заплащането и ще продължава да намалява. Не се притеснявай, няма да се фръцне и да каже, че напуска, а смятам, че тутакси ще се сети колко пъти си и ги казвала тези неща!

не случайно битува поговорката, че бизнес с роднини и приятели не се върши.

Струва ми се, че има доста вярно в това, което е написала RadostinaHZ. У нас ситуацията беше подобна. Първата жена, която свекърва ми беше наела да помага в домакинството, беше прекрачила границата. Свекърва ми по принцип е доста твърда жена и не търпи да й се противоречи много, но и не обича да тъпче някого. Може би поради тази причина допусна въпросната жена да й се качи на главата (пък и на нас). Освен че й плащаше, канеше я също и да обядва с нас. Стигна се дотам, че жената знаеше кое е по-добре, купуваше тя препаратите за чистене, спореше. Не се стряскаше дори от свекъра, който пък има невероятно мнение за себе си, че всичко знае най-добре. Имаше случай даже, когато свекърва ми беше някъде извън града по работа, ние я приехме, тя си определи в кой друг ден да дойдела и кога да не дойдела, стоя едва ли не досред нощите и накрая ни намаза кухненската печка с някакъв препарат и ни остави да сме си я изчистели... Да не говорим, че беше без работно време - идваше в 8--10 сутринта, започваше деня от кафето и цигарата, а после стоеше и до 10 вечерта. В един момент на свекърва ми просто й преля да тероризира цялата къща и я освободи. И с останалите жени, които идват да чистят, се държи добре, но просто определи някаква дистанция, и на тях им дава да обядват, но не сядат с нас на масата и не вземат думата.
Та, Лени, ако не успееш да наложиш правилата, май ще трябва просто да потърсиш друга жена.
успех и наистина бъди по-твърда. Това не означава непременно, че си по-груба. Две различни понятия са това.

ami ne, tja ne nie nito rodnina, nito prijatel.
naehme ja po normalen nachin, do interview'to ne ja bjah vizdala...

po-skoro  vazi pogovorkata ' bij, da te uvazavat'

Изграден характер не се променя. Проблем ли е да намерите друга жена?

Разбира се, че не, просто ми се иска да не се стига до там.
Засега ще изчакам да видя дали ще има ефект от директни забележки.
Ако няма... ще се разделяме.

Лени, разбирам те. И на мен винаги ми остава неприятно чувство, когато трябва да настоявам и да се боря с арогантност. Все си мисля "Груба бях, не биваше". Обаче трябва и това да го умееш, иначе ще те тъпчат. Мисля, че с времето вината ще ти мине.

Практически съвет от мен:

Кажи и кротко, като я гледаш в лицето и не й даваш да върши нещо друго през това време и да се разсейва "Знам, че си имаш мнение, но бих искала да правиш нещата както аз намирам за правилно. Потвърди, че ме разбираш". Гледай да звучиш твърдо, но не гадно.

Ако се меси в разговорите с мъжа ти, веднага на секундата казваш, "Еди коя си, това е между мен и мъжа ми!"

С мъжът ми сме точно обратното. Той гони докрай, въобще не се притеснява да прави забележки и скандали. Аз съм по-плаха, все намирам извинение на хората. Преди ме хващаше срам да го гледам как се пазари. Сега просто не гледам, знам, че ще има ефект.

Успех!

  ...

имах предвид, че в случая ти си допуснала да изградите някакви по-приятелски отношения. началник, който е приятел с подчинените си, е сладък началник, но работа не може да свърши. знам го от личен опит.

Аз съм като теб. Не съм имала домашна помощница, но с подчинените си съм имала подобни проблеми. Ами такава съм си, не мога да бъда властна и смятам, че поради личното отношение, което имам с тях сме много добър екип с отлични резултати.
Когато искам нещо и отсреща започнат да ми противоречат изпадам в твоята позиция. Затова казвам спокойно но решително "Така го направи!" или "Така ще стане!" или "Така искам да го направиш!" ако пак спорят не се обяснявам а пак повтарям предното изречение. Ами нацупват се ама става по моята. Имала съм и такива дето се опитват да се наложат и когато ми донесат нещо дето не съм искала го вземам и казвам, че сега искам да се направи както съм казала. Мисля, че за чаршафите примера, който си дала, мокри ги вземам в един плик и в пералнята. Ако прекалява с потупванията и викането направо си и кажи "Не прави така!" и после "Помолих те да не правиш така!". Мисля, че ключовото е да не се обясняваш. На близките си дължиш обяснение, но на нея в случая не.
Лично аз смятам, че жената влага старание и е привързана към вас и едва ли ще намериш по-добра помощ. Да може новата да прави каквото искаш, но пък друго няма да е наред.

В интерес на истината съм била и от обратната страна - работила съм като детегледачка в няколко семейства. Когато се грижиш за близките на хората и искат от теб да се стараеш и да не си вършиш работата проформа и само служебно то трябва и с теб да не се отнасят като господари.
 

Мисля, че е възможно да има взаимно уважение, когато всеки си знае мястото. Ако опиташ да поднесеш всичките си изисквания, както тук, с уговорката, че никак не ти се иска да се разделяте, но евентуално ще се наложи, дали няма да има ефект? Човек наистина не бива да е груб. А и положението задължава някак. Аз винаги спазвам дистанция -  любезност, може уважение, но без интимности. По-лесно се изисква така и по-важното - получаваш исканото. Репликата " Може и да си права, но АЗ държа да е по моя начин/но нека сега го направим така! " винаги ми върши работа.