Аз също мислих да кръстя дъщеричката си на починалата си баба, но май по скоро заради името беше. В крайна сметка реших че е по-добре си я кръстя на живия си дядо че и той човека да си се радва на името. Не че иначе нямаше да й се радва. Може би и от малко суеверие не я кръстих на починалата си баба. Но за второто живот и здраве няма да робувам на суеверия, мнения и т.н.
- Публикувана: 9 ян. 2008, 17:40 ч.
- Последно мнение: 10 март 2022, 21:45 ч.
Кръщаване на дете на починал роднина
Колкото и да не робувам уж на суеверия, аз лично не бих кръстила детето си на починал роднина.
нито на жив ,нито на умрял роднина съм кръстила детето си!
И аз така подходих.
Исках детето ми да има чисто име и то да го изпълва в живота си
с делата си и отношението си към живота и света.
Мисля ,че е доста обременяващо и кармично да кръстиш детето си на починал родственик.
единият човек Господ го взима и прекъсва земния му път,
а другия среща света,по чист от всеки друг...мислиш ли че е редно да го обремениш с такава карма?
Това разбира се е мое становище,но аз категорично не бих кръстила детето си напочинал .
Всяко име има собствен заряд!Прочети и си избери подходящо
Мъртвите са окло нас и ни пазят и бдят над близките си живи
Така погледнато, всяко по-стандартно име е било носено от някой починал, често дори в родата.
хххммм....да...това доказва думите ми по-назад в темата...и ме навежда на една мисъл....
Имам доста примери пред себе си, но ще дам един - моя приятелка беше бременна, казаха че ще е момиче, бяха си намислили име. Да, обаче се ради момче и то повече от седмица преди термин. Така се случи че роди на Антонов ден и така и го кръстиха...казаха че си бил дошъл с името...а този светец нали е умрял в крайна сметка
???
Аз много исках да кръстя дето Валентин, това име много ми харесава, но мъжа ми е имал чичо който се е казвал така и е починал и затова не го кръстихме така. Може хората да казват че са суеверия и бабини му там работи, дори и така да е, аз не искам да си обричам детето със съдбата на умрял човек.
Колкото и да не робувам уж на суеверия, аз лично не бих кръстила детето си на починал роднина.
и аз така .а този светец нали е умрял в крайна сметка ???
??? 
суеверие е. но ако името тооолкова ти харесва, абстрахирай се от мисълта, че го е носил еди- кой си.
когато родих синът си, баба ми с умиление рева по телефона, че съм кръстила детето си на пра- пра дядо му ( неин баща), починал преди 50 години. аз и представа си нямах, че изобщо така се е казвал. е, няма да сменям името, което съм си харесала, заради роднина, който вече си е завършил земния път...