Ровехте или си затваряхте очите?

Да отговоря и аз на собствената си тема:
Усещах признаци на охлаждане в отношенията ни с БНД и говорехме за тях, макар че тогава имахме тежки семейни проблеми /баща му на смъртно легло, моя с проблеми в бизнеса/ и общо взето не беше ясно кое от къде идва... Но признаците на изневяра тотално ги проспах, поради безкраничното доверие, което му имах в това отношение...

Когато обаче се усъмних не се посвених да му преровя джобовете, телефона, и-мейла, скайпа... /пропускам ли нещо?  / и долу горе на 3-тата минута от дейността си - знаех и отговора изневерил ли ми е аджеба любимия или не.
В последвалите години 'контролно' съм проверявала думите му, както и личните му вещи... И надуших задаващата се нова изневяра, изпреварих го с раздяла.

Не съжалявам, че съм му вярвала. Не съжалявам, че съм ровила... Дадой му шанс да ми признае - не го направи. 
Към новите си връзки подхождам с пълно доверие... но на нелогични отговори вече не вярвам. А и имам лошото свойство на паметта да не забравям и след 2-3 години мога да попитам пак за нещо и да си направя изводите, кога са ме лъгали...

Аз съм от неровещите... Много ми е неприятно. Ровя само по джобове и то преди пране или докато са си още облечени Евентуално мога да поровя в публична информация - някой форум и до там.
На мен са ми обяснили че предвид обстоятелствата веднъж месечно ми правят проверка, но докато не усетя, че е така, не ми е проблем.
Иначе мразя и да ме проверяват - това ми е болна тема. Някой да ми рови в личното пространство не го приемам и не защото нещо да крия, а защото си е лично. И ако искам ще допусна друг, ако не искам няма.
Като цяло предпочитам да вярвам на партньора, но едно наум винаги си имам... Така че при нелогични отговори и явно лъжи не си затварям очите и искам сметка.

Stun, много хубаво си го казала. Аз  общо взето гледам да се държа с другите, така както искам и те да се държат с мен. Та не искам да ме ровят и аз да ровя. Когато има нещо то си личи и се усеща. И едното наум никога не го забравям 

Това с ровенето по джобове и аз не го правих. Бедна ви е фантазията кво съм изпирала. Лични карти, пари, карти Ю Ги О (последното е най голямото бедствие). Даже бях пуснала тем в ДиС "Какво сте прали".

И какво се оказва тия дето ровили-намерили,тия дето не ровили-след като се разделили поровили и те намерили.С една дума айде да не се дебнем че ще се хванем!На мене по скоро ми е интересно а със следващия ще ровите ли?Тоест като ви светне лампичката,като ви проговори и шестото и осмото чувство какво да правим?Да поровим да се уверим,или беж?

OOOOO,Иса и за момент не ги затворих.
 
Щом започнах да подозирам ,че има друга ,да усещам ,че дори и секса не е както преди,че е вял и отнесен  се поогледах.Стана ми  вече ясно среднощните чатове с приятеля от Пловдив,прочетох това между редовете,което трябваше само той да знае(но нали и аз си го познавах и знаех какво иска да му каже ).Забелязах често повтарящият се номер без име,все по-честите закъснявания от работа и накрая намерих и смс-а.А в папка скрити ,те бях толкова много .Сутринта когато отиде на работа отворих и смс центъра на м-тела а там всичко се обяснява ,чрес смс-(на приятеля му)-коя е,каква е и т.н.Не чаках и миг щом пъзела се донареди обадих му се на минутата и му казах веднага да дойде да ме вземе със служебната кола ,без немога и няма.И така оставих 3 месечното бебе на приятелка и цял ден бях с него  и разговори,разговори,лъготене.
После още 2месеца-лъжи и признавам ,рових и търсих тогава ,когато ми дадоха повод и усетих ,че любовта си отива и има трети между нас.
Не съм от хората ,който ще си премълчат и ще търпят да си говори в съседната стая с ;друга;и да живея в псевдо семейство.
Ако бях такава сега щях да пиша в Дис.
Дано сте ме разбрали какаво исках да кажа,че като си спомня какво беше и

Иса, за мен затварянето на очите е нещо като всичко останало - зависи само от едно - МОТИВАЦИЯТА на човек
- да го прави
- или тази да не го прави
ако човек се чувстав добре предвид видими признаци за изневяра, ако тези признаци "остават невидими" за брака - явно ще има мотивация да се стои
и другото - може и да не ти изневеряват, но ако не ти дават това от което имаш нужда?

много съм мислила по въпроса. не е товма, че аз имам по-малко самочувствие от вяска една разведена жена. но аз в моя брак намерих причина и мотивация и я намирам всеки ден за да продължа с този мъж. той промени много неща. не всичко разбира се, но и аз не се спарвих с недостатъците си на 100%
намирам повече причини да съм с него отколкото с друг

както писах - всимко е до мотивация. но тази мотивация трудно ще я докараш ако другия не ти дава нищо! така, че не вярвам на жени само оплакващи се от половинките си , но стоели десетилетия при тях - явно половинката си е платил данъка за да стои правоверната му с него

но и Джали е права - това е сега
след 10г няма да имам този избор който сега, а най-малкото дори да го имам - много трудно се признава че си загубил толкова време напразно

въобще иса ще ти кажа като личен опит - ако си затваряш очите - ИМА ЗА КАКВО - те.е човека отсреща си стурва
а дали това затваряне ще доведе до раздяла...кой може да ти каже?
много грубо ще прозвуча - ама ако намериш най-перфектния за теб - кой ти гарантира че утре няма да стане нещо и той да изчезне от живота ти?
гаранция никаква
затова приемам че трябва да с живее не без мисъл, но и не в постоянен страх
хубаво аз ще живея в страх че той пак ще изневери - и това може да стане сле 1, 5 или 10г! може пък никога да не стне? ми доо тогава може а да поискам да си ида....може и никога да не се разделим, да нес и изневерим?!
тогава защо да живея в страх?
живея така - знам какво може да стане...имам в предвид, въпреки че човек никога не може да е подготвен какво ще се случи в действителност
и не си тровя настоящето с предположения
колкото щастие ми е дадено - нека не го тровя с излишнви коментари, доуточнения и предсказания

дори месец да си щаслива - бъди изцяло
не бъди сляпа, но не се опитвай да гледаш в тъмното - не можеш и да искаш
верния може винаги да стане неверен, има и случаи неверни да стават верни
живота е пъстр и че при един едадено нещо е протекло еди как си - не значи че при друг ще стане така...

При мене нямаше никакви признаци, ама никакви.
Нито внимание ми е липсвало, нито разговори, нито секс, нито време, прекарано заедно.
Ако някой е проспал нещо, то това е бившата му, все пак той още не беше разведен тогава и живееше с нея, а не с мен, децата бяха малки, не ги е лишавал от внимание, работа - много, офисът ми беше в съседство, и за техни неща помагах... Виждахме се всеки ден, буквално.
Откъде, ама откъде да ми хрумне при това положение, че той ще изкопае отнякъде сили и за трета жена за нещо повече от 'чук и чао'?
Разбрах коя е въпросната чак когато вдигна телефона в собствената ми къща , за да ми каже с величествено задоволство 'той е в банята', а впоследствие и родителите й започнаха да ме тормозят да съм се откажела от любимия в нейна полза.
Спирам, че ми се повръща
Още не мога да си простя, че пренебрегнах оня далечен сигнал на осмото си чувство, щяхме да си спестим доста нещастия, а не на последно място и няколко години от живота...

момичета, в ДиС не пишат жени по-различни от вас
тези, които си признават че е имало/има проблем да знате н живеят в псевдосемейства
Славче! наистина според мен човек, осъзнаващ такава ситация не би мотгъл да живее в нея
но ако има жени, минали по вашия път, но останали с половинката си - повярвайте - тази половинка бая се е постарала и се старае всеки ден да доказва, че оставането си струва

мислех, по този въпрос също - от една страна вече бивши съпрузи, и от друга - тези, минали през катастрофа но останали заедно
едните се страят да видят доброто в другия, другите интуитилвно търсят лошото или то само си идва по един или друг начин
нормално и логично! в крайна сметка кой иска да спи с врага си? а от др страна, кой би живял добре с мисълта, че е изгубил най-добрия човек на света???
трябва да си луд да правиш едното или другото
за мен в двете ситуации хората си затварят очите в една или друга посока - едните за лошот, другите - зо доброто

и още нещо - дадена ситуация може да е алогична за мен и да не струва, но това не значи, че тя няма да е добра за друг
на времето си спомням какво писах на Джали - една млада бях и пълна с увереност че моите лични виждания за "достойно4  и "правилно" са най-верни
ми Джали опроверга всичките ми теории...а представям си ако се бе вслушала в съветите ми...леле леле....
така, че аз не съм спряла да вярвам в това окето я съветвах...но то не би сработило при нея.
така, че това кето на нас ни се вижда като затваряне на очи, липса на взискателност или други +недостойни4 постъпки от страна на този или онзи - още ен значи, че той не е щаслив и няма да бъде такъв, и че не е прав в неговата си микровселена

веднага опровергавам
кой е казал че живее добре? тука бъка от такива, които си признаваме че не живеем добре.
най-добрия човек на света може би не е моя бивш, нито твоя настоящ, така че загубил добър човек пък имаш шанс да спечелиш още по-добър... и да живееш сравнително качествено с вярата , че си си дал шанс
 

това, че съм го плюла в пристъпи на ярост, е съвсем нормална постъпка и всеки на мое място би го направил, което не значи, че човек не се променя и бла бла от този род - ето например вчера се видях с БНД-то и го видях в една прекрасна светлина... ами, не смятам, че живея добре, но това не е по причина че съм загубила БНД-то, нито по причина, че той не е толкова лош, колкото го изкарвах
айде стига толкоз спор

Колкото и да съм твърдяла, че само изневяра е причината да сложа край сега вече съм на друго мнение.
Зависи от човека до теб.
Ако е човек. И ако обича. Ако се грижи за семейството си, не го лишава нито от финанси, нито от внимание, нито от присъствие. Ако е опора в труден момент, ако отъждествява себе си със семейството. Много са ако - тата.
При нас това беше капката, преляла чашата.
Малко изместихме смисъла на темата.
Пак казвам - като осиновиш някое ЕРД (Дани, нали знаеш че ти си изключение), първо го кастрираш да не сее поколение на вън... Да не забравим и останалите атрибути, които трябва да бъдат премахнати да сме спокойни.

Катнадеен,като казах ;псевдосемейство-имах предвид само моето,каквото вече бе станало.
А като казах ,че щях да пиша в ДиС-го казах с идеята ,че там пишат омъжени жени и имат други ама съвсем други проблеми.Нямам нищо против тях,но те имат доста против нас-;самотните;.
Да не спорим за Дис

Хм, тук не разбрах...искаш да кажеш, че съм изключение сиреч, че не съм осиновен ЕРД или че съм ЕРД, което е изключение, демек изключителен ЕРД?

Е, сега, не си ЕРД.

нямам мнение по това
но от както писах все мисля и ще ти кажа и кажа на всички вас следното - ВИЕ СТЕ НЕ ПОІМАЛКО ДИС! от всеки друг
вие и вашето семейство сте толкова семейство колкото моето, че дори и повече понякога
вие също имате свой дом
защото мъжа-баща е част от дома и семейството, но той не го прави и не го отъждествява, така че семейство без мъж или пък жена си е също толкова семейство и това семейство има свой дом!
виж друг е въпроса, че слава богу тук не обсъждате с кви прахове перете и колко пъти сменяте бельото и ....мда да не почвам че ще ходя да драйфам
и това е основната причина да си се въртя при вас, още повече че твърдя винаги че съм имала и кой знае може пак да имам причини да се въртя тук...

КАСИ, не споря бе мила!
просто разсъждавам на глас...моите си мисли породени от мои лични преживявания от порчетено тук и в др теми
напоследък съм се размъдрила
та поста ми бе насочен към следното мое умозаключение - човек вижда в ближния си само толкова колкото му изнася
трябва да се отдалечи от него и да не е подвластен на емоции и др чувства за да види относително реално нещата....и пак ще ги види само спрямо своя житейски опит и мироглед...доста относителни понятия нали?