Та значи познати сме от скоро, често се засичаме на разходка и си разменихме телефоните. Обажда ми се тя един ден и пита може ли да намине за малко с малката. Докато говорим аз поглеждам набързо имам ли нещо за почерпка и се съгласявам.
Та ето какво ме озадачава. Идват те, предлагам спрайт - о, не тя безалкохолно не пиела. Казвам " добре тогава" и предлагам сок. А тя и това отказва, и кафе не пиела. Можело чаша вода.На масата съм сложила хубави бисквити, които даже не поглежда. Стои няколко часа, а не просто за малко.
На мен особено не ми дреме, но мъж ми много се притеснява. Като се прибра ме дръпна настрани и попита няма ли да почерпя с нещо жената. Обясних му какво е положението, но той продължи да ме гледа подозрително.
Случвало ми се е и друг път такива гости, макар и рядко. Каквото им предложиш отказват, а ако го поднесеш не го докосват дори и след подканяне и става още по сконфузно.
Да кажа че въпросната особа и водата не близна. Можеше поне от учтивост поне нея да изпие - сама си я поиска. Не предлагам отрова в крайна сметка.
Ако е на диета да си каже.
Но ето какво е интересното. След няколко дни аз отивам на гости. Сипва ми се безалкохолно, кафенце....Поднася ми се тортичка и настоява да си я изям всичката. Аз понеже не съм злопаметна си я изяждам. И тя хапва.
Е кажете ми какво е това? Как реагирате на такива глупави житейски ситуации, но все пак силно дразнещи.