Честно, не виждам къде има интриги... а аз лично не очаквах негативни неща, против, очаквах нещо интересно. Ама ясно съм го пропуснала с миналата тема, жалко, ще си остана проста и неука... освен ако не взема пък да я изчета. А към призивите ти за раговор по същество не мога да се включа, сигурно ще са все задавани вече въпроси.
- Публикувана: 2 ян. 2008, 11:26 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2008, 16:13 ч.
Иzраел 2
Здравейте на Всички!
Гледам, много сте изписали..забелязвам много динамика и разгорещтени страсти, чак забравих какво щях да пиша, разстроихте емоциалното ми равновесие
Относно известните израелски марки, не видях нищо за Etincelle
тя ми е любима.Не съм от София и нямам представа, дали имат официален магазин там, но преди две години в Созопол имаше едно магазинче на Etincelle.А ето и нещо за тези които случайно попаднат на иврит, могат да си превеждат с това www.morfix.co.il
И..Ялла най-накрая някой да напише нещо за Цар Соломон.Умирам за него Но нека освен цитати от Библията, ако имате възможност да представите някои неща и със исторически факти и изследвания.
Гледам, много сте изписали..забелязвам много динамика и разгорещтени страсти, чак забравих какво щях да пиша, разстроихте емоциалното ми равновесие
Относно известните израелски марки, не видях нищо за Etincelle
тя ми е любима.Не съм от София и нямам представа, дали имат официален магазин там, но преди две години в Созопол имаше едно магазинче на Etincelle.А ето и нещо за тези които случайно попаднат на иврит, могат да си превеждат с това www.morfix.co.ilИ..Ялла най-накрая някой да напише нещо за Цар Соломон.Умирам за него
Но нека освен цитати от Библията, ако имате възможност да представите някои неща и със исторически факти и изследвания.
Моя стил е с история , снимки , видео , данни , години .....така обичам аз , ама после не съм била обективна Сега нямам време да се ровя , да извеждам цитати от стария завет съкратено, да търся научни доказателства , линкове към филми , видео ......То се иска и желание, и атмосфера , и време , и труд.Може някой друг да иска да го направи посвоему.Иначе има он лайн библии , можете да четете там също, само дето ще е по-скучно сигурно и по- дълго. 
Сега нямам време да се ровя , да извеждам цитати от стария завет съкратено, да търся научни доказателства , линкове към филми , видео ......То се иска и желание, и атмосфера , и време , и труд.Може някой друг да иска да го направи посвоему.Иначе има он лайн библии , можете да четете там също, само дето ще е по-скучно сигурно и по- дълго. палачинка, аз за моя бит и мнение съм говорила, относно конфликта и как го виждат местните вече съм си казала мнението , както и другите.Въпроса ти не е нов, чети Живота си е както си е , никой не е обеднял , нито забогатял в ежедневието си тук пряко от войните и финансирането им.И пак - не мисля , че се живее в страх, битово се изказаха много хора и аз.
Живота си е както си е , никой не е обеднял , нито забогатял в ежедневието си тук пряко от войните и финансирането им.И пак - не мисля , че се живее в страх, битово се изказаха много хора и аз.Петя, извинявай, че пак ще опонирам, ама явно сме живели в различни държави, ти в тази дето е нямало безработица и срив след последната интифада, а фирмата на мъжа ми и още десетки фирми в Хай Тек индустрията ги затвориха не заради войната, а защото не им хареса климата на Средиземноморието. ( извинявай за шеговития тон, не искам да те обидя).
Значи полседната интифада започна, поправете ме ако греша, 1999г. с размиризите в Ейрусалим при едно посещение на тогавашния Премиер министър Шарон, който между другото в момента е в кома от близо две години ( ето и любопитни факти вмъкнах
). Започват се военни действия и т.н., всички знаем последствията от такива и не мисля да разтягам повече локуми. Последствията - множество атентати, ОТЛИВ на туристи, затваряне на голяма част от легловата база по телавивските хотели, срив в ХАЙ ТЕКа ( оволняване на хиляди работници нведнъж в едни от най-глоемите световни фирми за високи технологии с офиси в Израел). Израел е туристическа държава и това е основен поминък.Малко любопитни факти: Единствения хотел през 2000г. в който не беше затворен за работа нито един етаж в ТелАвив, поради отлив на туристи, беше ХИЛТЪН, а сте виждали от снимките че няколко километровата плажна ивица на ТелАвив е хотел до хотел по средно 15-20 етажа от световните вериги хотели. Кафенетата, баровете и ресторантите бяха все едно в град на духове от тези американските филми. Половината израелци хукнаха да копуват апартаменти извън Израел, за всеки случай ако нещо стане да могат да се изнесат с първия самолет.
И ако на това му виката, да няма последствия от война
Чак сега толкова години след това, туристите започват да се връщат и големите фирми също. В момента има работа много и то доста добре платена, стана доста по-спокойно и като сравня със София 150% искам "Ба баит"( както се шегувам), което означава У ДОМААААААААААА!
Соломон, цар на Израел и Юдея, е втория син на Батшеба (Batseba) и Давид I. Израелските царе били известни с това, че често се влюбвали и то в най-различни екзотични жени. Така бащата на Соломон ненадейно срещнал в една къпалня Батшеба, жена с възхитителна красота. Определено връзката им не се е осъществила лесно, тъй като жената била омъжена за един от войниците на Давид I, на име Юрия (Uriah). Царят преспал с Батшеба и тя забременяла, а той искал да потули случилото се и се опитал да направи така, че Юрия да е по-често в брачното ложе при своята жена. Но той се възпротивил, тъй като не му се нравeла идеята да стои вкъщи при жена си,докато неговите другари воюват.В отговор на това Давид I решил да погуби войника като го пратил на бой, където в една битка юнакът намерил смъртта си. След това, когато Батшеба вече била “свободна”, царят я взел за своя жена.
Първият им, извънбрачно заченат, син Absalom загинал по време на едно въстание, а на трона се качил Соломон, вторият им син, плод на вече узаконената царска връзка. Той управлявал от 961 - 922 г пр. Хр. По време на неговото управление царството достигнало най-голям мащаб. То се простирало от Euphrat до Philisterland и границата с Египет.
Нарастването на империята по това време се дължало преди всичко на силно развиващата се външна търговия. Соломон започнал строеж на свещен храм в Йерусалим и бил безкрайно уважаван от хората заради своята мъдрост. На него са посветени някои от древните писания от Стария завет: Мъдростите на Соломон и Песен на песните. След смъртта му царството не успява да удържи на нападенията на северните племена и се разпада."[/b]
Соломон, цар на Израел и Юдея, е втория син на Батшеба (Batseba) и Давид I. Израелските царе били известни с това, че често се влюбвали и то в най-различни екзотични жени. Така бащата на Соломон ненадейно срещнал в една къпалня Батшеба, жена с възхитителна красота. Определено връзката им не се е осъществила лесно, тъй като жената била омъжена за един от войниците на Давид I, на име Юрия (Uriah). Царят преспал с Батшеба и тя забременяла, а той искал да потули случилото се и се опитал да направи така, че Юрия да е по-често в брачното ложе при своята жена. Но той се възпротивил, тъй като не му се нравeла идеята да стои вкъщи при жена си,докато неговите другари воюват.В отговор на това Давид I решил да погуби войника като го пратил на бой, където в една битка юнакът намерил смъртта си. След това, когато Батшеба вече била “свободна”, царят я взел за своя жена.
Първият им, извънбрачно заченат, син Absalom загинал по време на едно въстание, а на трона се качил Соломон, вторият им син, плод на вече узаконената царска връзка. Той управлявал от 961 - 922 г пр. Хр. По време на неговото управление царството достигнало най-голям мащаб. То се простирало от Euphrat до Philisterland и границата с Египет.
Нарастването на империята по това време се дължало преди всичко на силно развиващата се външна търговия. Соломон започнал строеж на свещен храм в Йерусалим и бил безкрайно уважаван от хората заради своята мъдрост. На него са посветени някои от древните писания от Стария завет: Мъдростите на Соломон и Песен на песните. След смъртта му царството не успява да удържи на нападенията на северните племена и се разпада.
В “Книга на царете” от Стария завет се крият сведения за някогашното посещение на царицата на Сава в двора на Соломон в Йерусалим. С помощта на различни загадки, чието съдържание не е достигнало до наши дни, тя искала да изпита легендарната му мъдрост. Македа останала удивена и много радостна от факта, че слуховете относно израелския цар са напълно вярни: "Истина се говори значи в моята страна за твоите дела и мъдрост! А аз не вярвах, докато не дойдох и не се убедих със собствените си очи. И виждам, че не бе ми казана дори половината от истината. Ти си по-добър и мъдър дори от разпространяваната мълва. Блажени са твоите хора, блажени са всички твои ратаи, които стоят около теб през цялото време и слушат думите ти!"
Много подробни описания на срещата на двамата антични монарха от два различни континента са направени в древната етиопска хроника от 13 век - Kebra Nagаst ("Величието на царете"). Описано е библейското възникване на човечеството, историята за Соломон и Македа, възникването на втория Заян (Zion) в Африка и залеза на Израел. Не е учудващо, че тези събития са разгледани толкова подробно: те са фундаментални за етиопската православна църква и династията на Соломон, които са продължили да съществуват и до днешно време с техния последен император Хайле Селасие. Книгата доказва израелския произход на законните етиопски царе, пътуването на табернакула (дарохранителницата) и изборът на Господ да сътвори земния си дом именно в земите на Етиопия. Табернакул, или преведено също дарохранителница, е мястото където става свещения контакт между човека и Бога. В миналото той е наподобявал палатка, а днес вече прилича на ракла. На достъпен език е описана и срещата на езическата царица с божествения монарх[/b]
Соломон Срещата на Соломон и Македа
Тамрин, заможен търговец от Абесиния (старо име на Етиопия), който работел за Македа, отпътувал за Йерусалим. Той следвал мълвата, че Соломон използва за строежа на храма благородни материали като дърво, скъпоценни камъни и злато. Темрин разполагал с такива материали и искал да сключи сделка с царя. Това била една благоприятна постъпка за търговеца, той останал удивен от богатството, мъдростта, от спокойствието и справедливата ръка с които управлявал Соломон, от неговото достойнство и приятелско отношение.
След като се завърнал в Етиопия, Темрин обстойно описал преживяното и чутото на своята царица. Македа не намерила думи за това, което разказал поданика й, тя искала лично да отиде при Соломон. Това, което можело да я разколебае било дългото и тежко пътуване, но след известно време желанието да го осъществи станало толкова голямо, че тя не можела вече да му се противопоставя. Тя знаела, че мъдростта е по-скъпоценна от всичкото сребро и злато на земята, и искала да се учи на нея от мъдрия владетел. 797 камили и безброй мулета и магарета били впрегнати. Царицата започнала дългото си пътуване, което до края завършила без прекъсване.
При пристигането си в Йерусалим нейните придружители поднесли на царя много скъпоценни подаръци, а той показал уважението си към царицата като я настанил в близост до него в двореца си. Всеки ден Соломон пращал обилна гощавка за цялата свита на гостенката си. Македа останала очарована от неговата щедрост. Веднъж й се отдала възможност да посети строежа на новия божи храм, и да наблюдава отблизо владетеля. Била впечатлена колко умело той давал наставления на работниците. Тя наблюдавала ловкостта с която използвал езика и царския си авторитет, мъдростта на неговите думи и безкористността на действията му.
Македа поискала да му служи лично, за да е в близост до него и да черпи от мъдростта му. Соломон отвърнал, че етиопката също би могла да говори мъдро и че самия той е само васал на Бога на Израел, който е източника на неговите слова.
На мястото на строежа царят спрял един изпотен работник и попитал царицата, с какво той е по-добър от този обикновен човек. Не са ли те просто двама мъже, чиито животи незнайно кога ще свършат? Стоителния работник би могъл да ръководи работата по-добре дори от самия него, господаря. Съществуването на човека е един сладък дар, но той живее в една смрадлива поквареност и ужасяващи грехове. Господ обаче ще благослови мъдрите, състрадателни и богобоязливи хора.
Македа много се впечатлила от тези думи и попитала кой бог трябва да почита. В нейната родина съществували толкова много богове, а тя чула, че в Израел има само един, който тя не познава. Този Бог се свързвал с хората директно, чрез тъй наречения табернакул. Соломон отговорил, че хората трябва да почитат само един бог - създателя на всичко и всички, Господаря на вселената, този който управлява живота и смъртта. Дарохранителницата позволявала диалог с Бога и чрез нея Той предавал на народа божите си заповеди.
Впоследствие царските особи продължили редовно да се посещават и общували интензивно. След шест месеца обаче Македа пожелала да се прибере вкъщи и съобщила новината на господаря. Соломон се вгледал в себе си и се запитал дали тази прекрасна жена би желала да го дари с наследник. До този момент той имал стотици любовници от различни царства. Това обаче се струвало благоприятно на владетеля, защото наследниците му щели да управляват в чуждите страни, а той щял да има възможността да им въздейства. За сбогуване Соломон устроил пиршество в чест на царицата. Вечерта тя седнала точно зад царя, на мястото от където най-добре можела да го наблюдава и да се учи. Останала възхитена от грижовността с която владетеля подготвил празничната стая. Хитрият цар подготвил месото добре подсолено и подбрал ястията така, че гостенката му да ожаднее. След като двамата привършили с яденето и останали сами в стаята, Соломон я попитал дали не би останала за вечерта в неговите покои. Тя му отговорила, че той трябва да се закълне в своя Бог, че няма да предприеме нищо против волята й. Тя още била девица, и нямала желание да се върне потънала в скръб, грижи и тревоги в родината си, където можело да управлява само ако е неопетнена от мъжка ръка.
Соломон се съгласил, но въпреки това я накарал да обещае, че няма да вземе нищо от неговия дом в свое притежание. Царицата не видяла проблем в това, защото самия той и направил много богати подаръци, но не можела да разбере дали царя не иска да се подиграе с нея. След като и двете страни дали клетва пред бога, отишли да спят - всеки легнал на неговата страна на стаята – в отделно легло. Царят обаче не заспал, а останал да наблюдава Македа, която скоро се събудила, измъчвана от силна жажда. Станала тихо и отишла към един съд с вода, който един от прислужниците бил оставил по средата на стаята. Преди да поеме първата глътка, царят я попитал защо иска да наруши клетвата, която и забранявала да взима каквото и да било от дома му. Македа не можела да разбере, та това било само вода, но тогава той и обяснил, че на земята няма по-ценна течност от нея.
Като се замислила, отново открила истината в думите на царя, а след това го попитала дали й разрешава да отпие. От нейна страна тя освободила Соломон от обета за въздържание, а той и разрешил да утоли жаждата си. След това те легнали заедно. След като се любили царят заспал и имал много напрегнат сън. Сънувал ярко слънце, което огрявало със своето великолепие Израел.
След като постояло така известно време, изведнъж се обърнало и се насочило към Етиопия, където засияло с най-ярките си лъчи за всички времена. Соломон изчакал малко, за да види дали слънцето ще се завърне, тогава небесното тяло отново се появило и засветило дори още по-силно и от преди. Хората от Израел се държали жестоко с него и го мразели. Невъзможно било да съществува мир между тях и слънцето. Хората искали да го загасят, да унищожат светлината му. Така слънцето отишло да свети над земята на Етиопия, Бог изоставил Израел. Царят се събудил, заслепен от лъч светлина и от това спомените от съня веднага нахлули в съзнанието му.
На сутринта царицата отново съобщила, че иска да се върне в родината си и получила от Соломон скъпи подараци, които напълнили 6000 коли. След това той й дал един пръстен от кутрето си, който да й напомня за него. В случай, че й се роди син от него, той трябвало да се завърне при баща си с този пръстен като отличителен знак.
Македа се завърнала в родината си и девет месеца и пет дни след любовната нощ й се родил син, който тя нарекла Bayna Lehkhem - „син на мъдреца“. Детето растяло и все по-често питало за баща си, на когото по външен вид силно напомняло. В началото майка му отговаряла уклончиво на въпросите относно него, но с течение на времето се предала и когато навършил 22 години му разрешила да отпътува към далечния Йерусалим.
Като придружител на младия владетел тръгнал търговеца Темрин. Колите били натоварени с подаръци за Соломон и приготвени за отпътуване. Царицата заповядала на сина си да се завърне в родината си, където ще трябва да се включи в управелението й. По това време в Етиопия имало закон, че може да управлява само девица. Но като била в Израел, Македа разбрала, че за в бъдеще страната трябва да бъде водена от мъж, възпитаван от царя. Царицата изпратила съобщение на Соломон, че ще забрани почитането на множеството богове, ако той благоволи да изпрати в Етиопия едно от покривалата на свещената дарохранителница. След това дала на сина си подарения от царя пръстен и го оставила да отпътува в мир.
Хората, които срещал Bayna Lehkhem по пътя си често го бъркали с техния цар, толкова много си приличали двамата мъже. Скоро Соломон разбрал за пътешественика, и след като научил произхода и целта на кервана и получил описанието на предводителя му, сърцето му се изпълнило с радост, защото въпреки многото му жени, до момента само седемгодишния му неподвижен син Rehoboam го правил щастлив. Царят знаел, че идващия му гостенин не може да е никой друг освен първородния му син.
Соломон изпратил един от своите полковници да посрещне кервана и да ги изненада с подаръци за добре дошли. Мъжът се опитал по изкусен начин да стори така, че земята на Израел да се стори атрактивна на етиопeца. Той напомнил, че в Етиопия климата се преобразува екстремно – от сняг до пустинна пустош. При подялбата на света между синовете на Ной, Африка се паднала на изпадналия в немилост Ham, респективно на сина му Canaan чийто наследници станали завинаги слуги на семитите, от които произлизат израелтяните. Всички тези думи трябвало да притеглят Bayna Lehkhem към трона на Израел, на който той щял по право да се възкачи като потомък на Давид I и първороден син на Соломон.
При пристигането на етиопския принц в Йерусалим настанало объркване. Той бил сбъркан дори от царските стражи, толкова много приличал на баща си. Когато бащата и сина се срещнали, радостта им била голяма. Bayna Lehkhem бил пременен в царски одежди и седнал на царския трон. Всички придворни се преклонили пред него и го признали като техен цар. Принцът показал пръстена на царя и предал съобщението, което изпратила майка му. Но царя не се нуждаел от още доказателства, връзката помежду им била очевидна и много силна.
След малко, ще се опитам да кача снимки
Първият им, извънбрачно заченат, син Absalom загинал по време на едно въстание, а на трона се качил Соломон, вторият им син, плод на вече узаконената царска връзка. Той управлявал от 961 - 922 г пр. Хр. По време на неговото управление царството достигнало най-голям мащаб. То се простирало от Euphrat до Philisterland и границата с Египет.
Нарастването на империята по това време се дължало преди всичко на силно развиващата се външна търговия. Соломон започнал строеж на свещен храм в Йерусалим и бил безкрайно уважаван от хората заради своята мъдрост. На него са посветени някои от древните писания от Стария завет: Мъдростите на Соломон и Песен на песните. След смъртта му царството не успява да удържи на нападенията на северните племена и се разпада."[/b]
Соломон, цар на Израел и Юдея, е втория син на Батшеба (Batseba) и Давид I. Израелските царе били известни с това, че често се влюбвали и то в най-различни екзотични жени. Така бащата на Соломон ненадейно срещнал в една къпалня Батшеба, жена с възхитителна красота. Определено връзката им не се е осъществила лесно, тъй като жената била омъжена за един от войниците на Давид I, на име Юрия (Uriah). Царят преспал с Батшеба и тя забременяла, а той искал да потули случилото се и се опитал да направи така, че Юрия да е по-често в брачното ложе при своята жена. Но той се възпротивил, тъй като не му се нравeла идеята да стои вкъщи при жена си,докато неговите другари воюват.В отговор на това Давид I решил да погуби войника като го пратил на бой, където в една битка юнакът намерил смъртта си. След това, когато Батшеба вече била “свободна”, царят я взел за своя жена.
Първият им, извънбрачно заченат, син Absalom загинал по време на едно въстание, а на трона се качил Соломон, вторият им син, плод на вече узаконената царска връзка. Той управлявал от 961 - 922 г пр. Хр. По време на неговото управление царството достигнало най-голям мащаб. То се простирало от Euphrat до Philisterland и границата с Египет.
Нарастването на империята по това време се дължало преди всичко на силно развиващата се външна търговия. Соломон започнал строеж на свещен храм в Йерусалим и бил безкрайно уважаван от хората заради своята мъдрост. На него са посветени някои от древните писания от Стария завет: Мъдростите на Соломон и Песен на песните. След смъртта му царството не успява да удържи на нападенията на северните племена и се разпада.
В “Книга на царете” от Стария завет се крият сведения за някогашното посещение на царицата на Сава в двора на Соломон в Йерусалим. С помощта на различни загадки, чието съдържание не е достигнало до наши дни, тя искала да изпита легендарната му мъдрост. Македа останала удивена и много радостна от факта, че слуховете относно израелския цар са напълно вярни: "Истина се говори значи в моята страна за твоите дела и мъдрост! А аз не вярвах, докато не дойдох и не се убедих със собствените си очи. И виждам, че не бе ми казана дори половината от истината. Ти си по-добър и мъдър дори от разпространяваната мълва. Блажени са твоите хора, блажени са всички твои ратаи, които стоят около теб през цялото време и слушат думите ти!"
Много подробни описания на срещата на двамата антични монарха от два различни континента са направени в древната етиопска хроника от 13 век - Kebra Nagаst ("Величието на царете"). Описано е библейското възникване на човечеството, историята за Соломон и Македа, възникването на втория Заян (Zion) в Африка и залеза на Израел. Не е учудващо, че тези събития са разгледани толкова подробно: те са фундаментални за етиопската православна църква и династията на Соломон, които са продължили да съществуват и до днешно време с техния последен император Хайле Селасие. Книгата доказва израелския произход на законните етиопски царе, пътуването на табернакула (дарохранителницата) и изборът на Господ да сътвори земния си дом именно в земите на Етиопия. Табернакул, или преведено също дарохранителница, е мястото където става свещения контакт между човека и Бога. В миналото той е наподобявал палатка, а днес вече прилича на ракла. На достъпен език е описана и срещата на езическата царица с божествения монарх[/b]
Соломон Срещата на Соломон и Македа
Тамрин, заможен търговец от Абесиния (старо име на Етиопия), който работел за Македа, отпътувал за Йерусалим. Той следвал мълвата, че Соломон използва за строежа на храма благородни материали като дърво, скъпоценни камъни и злато. Темрин разполагал с такива материали и искал да сключи сделка с царя. Това била една благоприятна постъпка за търговеца, той останал удивен от богатството, мъдростта, от спокойствието и справедливата ръка с които управлявал Соломон, от неговото достойнство и приятелско отношение.
След като се завърнал в Етиопия, Темрин обстойно описал преживяното и чутото на своята царица. Македа не намерила думи за това, което разказал поданика й, тя искала лично да отиде при Соломон. Това, което можело да я разколебае било дългото и тежко пътуване, но след известно време желанието да го осъществи станало толкова голямо, че тя не можела вече да му се противопоставя. Тя знаела, че мъдростта е по-скъпоценна от всичкото сребро и злато на земята, и искала да се учи на нея от мъдрия владетел. 797 камили и безброй мулета и магарета били впрегнати. Царицата започнала дългото си пътуване, което до края завършила без прекъсване.
При пристигането си в Йерусалим нейните придружители поднесли на царя много скъпоценни подаръци, а той показал уважението си към царицата като я настанил в близост до него в двореца си. Всеки ден Соломон пращал обилна гощавка за цялата свита на гостенката си. Македа останала очарована от неговата щедрост. Веднъж й се отдала възможност да посети строежа на новия божи храм, и да наблюдава отблизо владетеля. Била впечатлена колко умело той давал наставления на работниците. Тя наблюдавала ловкостта с която използвал езика и царския си авторитет, мъдростта на неговите думи и безкористността на действията му.
Македа поискала да му служи лично, за да е в близост до него и да черпи от мъдростта му. Соломон отвърнал, че етиопката също би могла да говори мъдро и че самия той е само васал на Бога на Израел, който е източника на неговите слова.
На мястото на строежа царят спрял един изпотен работник и попитал царицата, с какво той е по-добър от този обикновен човек. Не са ли те просто двама мъже, чиито животи незнайно кога ще свършат? Стоителния работник би могъл да ръководи работата по-добре дори от самия него, господаря. Съществуването на човека е един сладък дар, но той живее в една смрадлива поквареност и ужасяващи грехове. Господ обаче ще благослови мъдрите, състрадателни и богобоязливи хора.
Македа много се впечатлила от тези думи и попитала кой бог трябва да почита. В нейната родина съществували толкова много богове, а тя чула, че в Израел има само един, който тя не познава. Този Бог се свързвал с хората директно, чрез тъй наречения табернакул. Соломон отговорил, че хората трябва да почитат само един бог - създателя на всичко и всички, Господаря на вселената, този който управлява живота и смъртта. Дарохранителницата позволявала диалог с Бога и чрез нея Той предавал на народа божите си заповеди.
Впоследствие царските особи продължили редовно да се посещават и общували интензивно. След шест месеца обаче Македа пожелала да се прибере вкъщи и съобщила новината на господаря. Соломон се вгледал в себе си и се запитал дали тази прекрасна жена би желала да го дари с наследник. До този момент той имал стотици любовници от различни царства. Това обаче се струвало благоприятно на владетеля, защото наследниците му щели да управляват в чуждите страни, а той щял да има възможността да им въздейства. За сбогуване Соломон устроил пиршество в чест на царицата. Вечерта тя седнала точно зад царя, на мястото от където най-добре можела да го наблюдава и да се учи. Останала възхитена от грижовността с която владетеля подготвил празничната стая. Хитрият цар подготвил месото добре подсолено и подбрал ястията така, че гостенката му да ожаднее. След като двамата привършили с яденето и останали сами в стаята, Соломон я попитал дали не би останала за вечерта в неговите покои. Тя му отговорила, че той трябва да се закълне в своя Бог, че няма да предприеме нищо против волята й. Тя още била девица, и нямала желание да се върне потънала в скръб, грижи и тревоги в родината си, където можело да управлява само ако е неопетнена от мъжка ръка.
Соломон се съгласил, но въпреки това я накарал да обещае, че няма да вземе нищо от неговия дом в свое притежание. Царицата не видяла проблем в това, защото самия той и направил много богати подаръци, но не можела да разбере дали царя не иска да се подиграе с нея. След като и двете страни дали клетва пред бога, отишли да спят - всеки легнал на неговата страна на стаята – в отделно легло. Царят обаче не заспал, а останал да наблюдава Македа, която скоро се събудила, измъчвана от силна жажда. Станала тихо и отишла към един съд с вода, който един от прислужниците бил оставил по средата на стаята. Преди да поеме първата глътка, царят я попитал защо иска да наруши клетвата, която и забранявала да взима каквото и да било от дома му. Македа не можела да разбере, та това било само вода, но тогава той и обяснил, че на земята няма по-ценна течност от нея.
Като се замислила, отново открила истината в думите на царя, а след това го попитала дали й разрешава да отпие. От нейна страна тя освободила Соломон от обета за въздържание, а той и разрешил да утоли жаждата си. След това те легнали заедно. След като се любили царят заспал и имал много напрегнат сън. Сънувал ярко слънце, което огрявало със своето великолепие Израел.
След като постояло така известно време, изведнъж се обърнало и се насочило към Етиопия, където засияло с най-ярките си лъчи за всички времена. Соломон изчакал малко, за да види дали слънцето ще се завърне, тогава небесното тяло отново се появило и засветило дори още по-силно и от преди. Хората от Израел се държали жестоко с него и го мразели. Невъзможно било да съществува мир между тях и слънцето. Хората искали да го загасят, да унищожат светлината му. Така слънцето отишло да свети над земята на Етиопия, Бог изоставил Израел. Царят се събудил, заслепен от лъч светлина и от това спомените от съня веднага нахлули в съзнанието му.
На сутринта царицата отново съобщила, че иска да се върне в родината си и получила от Соломон скъпи подараци, които напълнили 6000 коли. След това той й дал един пръстен от кутрето си, който да й напомня за него. В случай, че й се роди син от него, той трябвало да се завърне при баща си с този пръстен като отличителен знак.
Македа се завърнала в родината си и девет месеца и пет дни след любовната нощ й се родил син, който тя нарекла Bayna Lehkhem - „син на мъдреца“. Детето растяло и все по-често питало за баща си, на когото по външен вид силно напомняло. В началото майка му отговаряла уклончиво на въпросите относно него, но с течение на времето се предала и когато навършил 22 години му разрешила да отпътува към далечния Йерусалим.
Като придружител на младия владетел тръгнал търговеца Темрин. Колите били натоварени с подаръци за Соломон и приготвени за отпътуване. Царицата заповядала на сина си да се завърне в родината си, където ще трябва да се включи в управелението й. По това време в Етиопия имало закон, че може да управлява само девица. Но като била в Израел, Македа разбрала, че за в бъдеще страната трябва да бъде водена от мъж, възпитаван от царя. Царицата изпратила съобщение на Соломон, че ще забрани почитането на множеството богове, ако той благоволи да изпрати в Етиопия едно от покривалата на свещената дарохранителница. След това дала на сина си подарения от царя пръстен и го оставила да отпътува в мир.
Хората, които срещал Bayna Lehkhem по пътя си често го бъркали с техния цар, толкова много си приличали двамата мъже. Скоро Соломон разбрал за пътешественика, и след като научил произхода и целта на кервана и получил описанието на предводителя му, сърцето му се изпълнило с радост, защото въпреки многото му жени, до момента само седемгодишния му неподвижен син Rehoboam го правил щастлив. Царят знаел, че идващия му гостенин не може да е никой друг освен първородния му син.
Соломон изпратил един от своите полковници да посрещне кервана и да ги изненада с подаръци за добре дошли. Мъжът се опитал по изкусен начин да стори така, че земята на Израел да се стори атрактивна на етиопeца. Той напомнил, че в Етиопия климата се преобразува екстремно – от сняг до пустинна пустош. При подялбата на света между синовете на Ной, Африка се паднала на изпадналия в немилост Ham, респективно на сина му Canaan чийто наследници станали завинаги слуги на семитите, от които произлизат израелтяните. Всички тези думи трябвало да притеглят Bayna Lehkhem към трона на Израел, на който той щял по право да се възкачи като потомък на Давид I и първороден син на Соломон.
При пристигането на етиопския принц в Йерусалим настанало объркване. Той бил сбъркан дори от царските стражи, толкова много приличал на баща си. Когато бащата и сина се срещнали, радостта им била голяма. Bayna Lehkhem бил пременен в царски одежди и седнал на царския трон. Всички придворни се преклонили пред него и го признали като техен цар. Принцът показал пръстена на царя и предал съобщението, което изпратила майка му. Но царя не се нуждаел от още доказателства, връзката помежду им била очевидна и много силна.
След малко, ще се опитам да кача снимки
Чак сега толкова години след това, туристите започват да се връщат и големите фирми също. В момента има работа много и то доста добре платена, стана доста по-спокойно
Ами ето , не ми опонираш.....аз за сега говоря .....затова казах , че съм си показала достатъчно моя живот тука и моето мнение ......Ето сега и ти даде твоето, хайде и другите и така , това е живота ...
До колкото успях прегледах старата тема, много по диагонал и сигурно съм пропуснала страшно много, но поне успях да се ориантирам защо на Петя леко и е писнало. Уточнявам, че нямам абсолютно никакви негативни чувства към темата, държавата или който и да било етнос намесен.
Понеже (четейки по диагонал) не видях отговор на въпроса си (дето си го изтрих) ето го пак в малко преработен вид да няма недоразумения:
Как е настроен средностатистическия израелец? Би ли искал конфликта вече да приключва на всяка цена? или Не, и преди да са постигнати всички политически цели. Или друго яче казано, биха ли имали успех политици и партии с приоритет приключване на конфликта, дори и с цената да компромиси? (пак сорри ако е коментирано и не съм намерила)
Понеже (четейки по диагонал) не видях отговор на въпроса си (дето си го изтрих) ето го пак в малко преработен вид да няма недоразумения:
Как е настроен средностатистическия израелец? Би ли искал конфликта вече да приключва на всяка цена? или Не, и преди да са постигнати всички политически цели. Или друго яче казано, биха ли имали успех политици и партии с приоритет приключване на конфликта, дори и с цената да компромиси? (пак сорри ако е коментирано и не съм намерила)
До колкото успях прегледах старата тема, много по диагонал и сигурно съм пропуснала страшно много, но поне успях да се ориантирам защо на Петя леко и е писнало. Уточнявам, че нямам абсолютно никакви негативни чувства към темата, държавата или който и да било етнос намесен.
Понеже (четейки по диагонал) не видях отговор на въпроса си (дето си го изтрих) ето го пак в малко преработен вид да няма недоразумения:
Как е настроен средностатистическия израелец? Би ли искал конфликта вече да приключва на всяка цена? или Не, и преди да са постигнати всички политически цели. Или друго яче казано, биха ли имали успех политици и партии с приоритет приключване на конфликта, дори и с цената да компромиси? (пак сорри ако е коментирано и не съм намерила)
Понеже (четейки по диагонал) не видях отговор на въпроса си (дето си го изтрих) ето го пак в малко преработен вид да няма недоразумения:
Как е настроен средностатистическия израелец? Би ли искал конфликта вече да приключва на всяка цена? или Не, и преди да са постигнати всички политически цели. Или друго яче казано, биха ли имали успех политици и партии с приоритет приключване на конфликта, дори и с цената да компромиси? (пак сорри ако е коментирано и не съм намерила)
Незнам, за политици или други хора. Моето мнение, на средностатистически полуизраелец, защото съм живяла там едва 7 години е че нищо няма да помогне даже всичките 6 милиона жители на Израел да искат МИР със съседните държави и те в отговор да искат същото. Израел съществува благодарение, че някой има кяр от това, а не в полза на обикновенните хора. Хубавото е, че в крайна сметка страната е там където е защото все пак Евреите които са по-голямата част от населението са свързани и исторически с тези земи. А представяте ли си ако беше в Уганда, може би нямаше да има толкоз конфликт
, но пък и Стената на плача, може нямаше да я има. 
Karol&Erik, От гледната точка на тотално нерелигиозен човек на мен ми е странно това което казваш. Не си представям, че мога да живея някъде, където моето мнение не се брои, само защото на великите сили им е изгодно при положение, че имам избор. А евреите не е да нямат. Е, наистина, има много забележителни места по тези земи, но не мога да си представя, че те са по важни от хората. Но все пак това съм си аз и моята си атеистична логика, де да знам.
палачинка, аз за моя бит и мнение съм говорила, относно конфликта и как го виждат местните вече съм си казала мнението , както и другите.Въпроса ти не е нов, чети Живота си е както си е , никой не е обеднял , нито забогатял в ежедневието си тук пряко от войните и финансирането им.И пак - не мисля , че се живее в страх, битово се изказаха много хора и аз.
Живота си е както си е , никой не е обеднял , нито забогатял в ежедневието си тук пряко от войните и финансирането им.И пак - не мисля , че се живее в страх, битово се изказаха много хора и аз.Петя, извинявай, че пак ще опонирам, ама явно сме живели в различни държави, ти в тази дето е нямало безработица и срив след последната интифада, а фирмата на мъжа ми и още десетки фирми в Хай Тек индустрията ги затвориха не заради войната, а защото не им хареса климата на Средиземноморието. ( извинявай за шеговития тон, не искам да те обидя).
Значи полседната интифада започна, поправете ме ако греша, 1999г. с размиризите в Ейрусалим при едно посещение на тогавашния Премиер министър Шарон, който между другото в момента е в кома от близо две години ( ето и любопитни факти вмъкнах
). Започват се военни действия и т.н., всички знаем последствията от такива и не мисля да разтягам повече локуми. Последствията - множество атентати, ОТЛИВ на туристи, затваряне на голяма част от легловата база по телавивските хотели, срив в ХАЙ ТЕКа ( оволняване на хиляди работници нведнъж в едни от най-глоемите световни фирми за високи технологии с офиси в Израел). Израел е туристическа държава и това е основен поминък.Малко любопитни факти: Единствения хотел през 2000г. в който не беше затворен за работа нито един етаж в ТелАвив, поради отлив на туристи, беше ХИЛТЪН, а сте виждали от снимките че няколко километровата плажна ивица на ТелАвив е хотел до хотел по средно 15-20 етажа от световните вериги хотели. Кафенетата, баровете и ресторантите бяха все едно в град на духове от тези американските филми. Половината израелци хукнаха да копуват апартаменти извън Израел, за всеки случай ако нещо стане да могат да се изнесат с първия самолет.
И ако на това му виката, да няма последствия от война
Чак сега толкова години след това, туристите започват да се връщат и големите фирми също. В момента има работа много и то доста добре платена, стана доста по-спокойно и като сравня със София 150% искам "Ба баит"( както се шегувам), което означава У ДОМААААААААААА! не живяли сте в една и съща, само че всеки вижда това което иска да види или просто от различна страна. Аз съм живяла в Израел от 2001 г. до 2005 г., имам роднини които живеят от създаването и, други от началото на 90-те, а в момента сестра ми живее там и ако всички разкажем по нещо за страната Израел всеки ще каже нещо ,което другия не го е видял или почувствал и това е нормално. Имах причини да се върна в България, но Израел винаги ще остане в сърцето ми и знам, че рано или късно ще се върна там.
интифадата започна точно преди да заминем и наистина Израел изживя криза, но хубавото е ,че туристите започват да се връщат и мисля, че има какво да видят.Не искам да влизам в спорове, а просто да изкажа моето мнение по въпроса.
Препоръчани теми