Няколко плюшени играчки бяха
- Публикувана: 31 дек. 2007, 02:37 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2008, 11:00 ч.
ЗА ДЕТСКИЯ ФЕТИШ!
Дъщеря ми никога е нямала фетиш, ден -два си разнася нещо с нея и после го сменя с друго.
Но една нейна приятелка си разхожда постоянно и навсякъде едно мече, което сигурно е моя възраст. Един ден го намираме на улицата и естествено и го вземаме , защото сме свикнали да я виждаме с него. Първо срещаме майката, с такава физиономия ,където казват за потъналите гемии... А после и детето-плаче с глас, хълца, няма успокоение. Чак като го видя любимото си мече спря.
Така ,че по-добре ,че няма фетиш дъщеря ми...Да го мисля постоянно дали и къде ще го загубя.
Но една нейна приятелка си разхожда постоянно и навсякъде едно мече, което сигурно е моя възраст. Един ден го намираме на улицата и естествено и го вземаме , защото сме свикнали да я виждаме с него. Първо срещаме майката, с такава физиономия ,където казват за потъналите гемии... А после и детето-плаче с глас, хълца, няма успокоение. Чак като го видя любимото си мече спря.
Така ,че по-добре ,че няма фетиш дъщеря ми...Да го мисля постоянно дали и къде ще го загубя.
Нямат силно изразени предпочитания към някакви вещи или играчки. Обикновено най-любими са новите играчки и се разнасят по цял ден, а в последствие се спи с тях, но докато омръзнат. Малкият ми син повече държи да си занесе в леглото новите играчки и грижливо ги завива до себе си(обикновено една играчка), а баткото всяка вечер натрупва десетки стари играчки, възглавници, какви ли не други предмети и книжки плюс нови, ако има-не знам как му е удобно да спи с всичко това около него 
, но няма нищо определено-всяка вечер (почти) са различни неща.
, но няма нищо определено-всяка вечер (почти) са различни неща. 
И Крис си има фетиш. Обича като заспива да си мачка с палеца ръбчето на одеалото. Преди си искаше единствено бебешкото одеало, но сега няма претенции, стига да е със сатенен или найлонов кант. Като го кърмех и беше едва на 15 дни си мачкаше пеленката с която го завивах като пашкулче. Предполагам, че му е останало от тогава и така се успокоява.
Синът ми никога не е имал толкова силни предпочитания към предмет - какъвто и да е. Понякога в продължение на ден-два носи навсякъде някоя играчка, дори спи с нея, но му "минава". Понякога спи с коли, самолети и какви ли не ръбести неща - как не му убиват, и аз не знам, ама ако се опитам да ги махна се буди 
Честно казано, аз съм против това да се привързва прекалено към вещи от какъвто и да е характер, и се радвам, че нямаме такива "екстри".
Честно казано, аз съм против това да се привързва прекалено към вещи от какъвто и да е характер, и се радвам, че нямаме такива "екстри".
Голямата мъкне всяка вечер различна играчка в леглото си,а малката мачка края на чаршафа докато заспи. 
И Крис си има фетиш. Обича като заспива да си мачка с палеца ръбчето на одеалото. Преди си искаше единствено бебешкото одеало, но сега няма претенции, стига да е със сатенен или найлонов кант. Като го кърмех и беше едва на 15 дни си мачкаше пеленката с която го завивах като пашкулче. Предполагам, че му е останало от тогава и така се успокоява.
Нашите се бориха с тази ми пристрастеност до към 15-татат ми година, когато ги надхитрих и от скритото си любимо одеалце си изрязах малко парченце от поръбеното със сатен крайче.
Когато откриха, вече беше много късно, бях голяма.
И досега такива "фетишчета" си мотая из джобовете. Дори заспивам с такова под възглавницата, само като го пипна и ми става едно спокойно. А всъщност ме успокоява да докосвам ръбчето между плата на одеалото и сатененото обточване. Не знам дали го обясних.
Баба ми разказва, как като съм била на 2 седмици, майка ми се е наложило да влезе в болница и са ме отбили. Вечерта съм се съдрала от рев и съм се успокоила мачкайки си края на одеалото. Аз така си го обяснявам.
Обаче в какви комични ситуации ме е вкарвало
като например да обясня на мъжа до мене що е то, на колеги, които са го виждали, веднъж в една командировка падна от ръката ми и трябваше да обяснявам, че това ми е късметлийското нещо за летене.А дъщеря ми си взима бибата, взима "парцала", слага си бибата в ръката, дава ми моя приспивател и така си лягаме. Когато я отучвах от бибата, й бях казала, че вълка я е взел и тя вечер му се обаждаше по телефона, да го помоли да й я върне. Една вечер не намерих въпросния "парцал" и дъщеря ми ми каза: "Ето телефончето, обади се на вълка да го върне"
Срам, ама пусто фетиш!
едва ли "фетиш" е точната дума за нещата, които описвате. повечето малки дечица си имат любима играчка за утеха и приспиване - това е нормално и би било глупаво от страна на майката да го счита за "вреден навик", да "не го допуска" и прочие дисциплинарни изрази.
в някои езици има даже специална дума за този вид играчка, продават се и специални играчки за целта.
моят син заспива с едно малко крокодилче от плат, което стиска в ръчичка и се гали по лицето с него, докато се унася. ако се събуди нощем, търси крокодила и като си го намери - се успокоява и пак заспива. природата си знае работата, не е вредно това.
в някои езици има даже специална дума за този вид играчка, продават се и специални играчки за целта.
моят син заспива с едно малко крокодилче от плат, което стиска в ръчичка и се гали по лицето с него, докато се унася. ако се събуди нощем, търси крокодила и като си го намери - се успокоява и пак заспива. природата си знае работата, не е вредно това.
....Преди си искаше единствено бебешкото одеало, но сега няма претенции, стига да е със сатенен или найлонов кант. .....
Срам, ама пусто фетиш!
Развесели ме. 
Не правя драма от тези навици. Притеснява ме обаче захапката 
Бай дъ уей моят мъж също има подобен навик. Щрака си ластиците на слиповете с палец. Винаги се прокъсват на едно и също място. А бельото си избира според това, дали ластика щрака хубаво
.