Не дава пари за апартамента, защото е на нашите

  • 4 555
  • 64
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 4 884
За мен човекът си е абсолютно прав. Аз съм горе-долу в същото положение. Живеем с мъжа ми и детето в апартамента на майка ми. И аз съм тази, която е на мнение, че засега не бива да се влагат пари за ремонт на жилище, което не е наше. Плюс това имам и брат... Някому тези разсъждения може и да изглеждат като тънки сметки, но всъщност си е правилно. И при свекърите да живеех, пак така щях да разсъждавам. Не се знае след време как ще се обърнат нещата и апартаментът, в който си вложил средства и труд, вече да не е за теб, а друг да живее там наготово. Така мисля аз.


Това с "тънките сметки" може да го разбере само човек, който е изпадал в такова положение. Наистина времената са такива, че братя и сестри се карат и не поддържат връзка помежду си години наред (а може и завинаги), заради единия имот. Лично аз съм ставала свидетел на абсурдни и грозни сцени заради жилища и земи, но в крайна сметки всеки е прав за себе си, и всеки тегли чергата в посока интереса на своето семейство. Смятам, че докато човек не създаде свое семейство, е далеч по-склонен да отстъпва "своя дял"-теоритично ако щеш. Малко са хората (ако ги има изобщо), които да са склонни да предоставят безвъзмездно на семействата на своите близки роднини апартаменти, без да искат нищо в замяна. Живеем в един груб и комерсиален свят. Ако отстъпваш, те смятат за глупав и слабохарактерен, и те настъпват още по-грубо. Това го знам от личен опит, даже в момента отчасти съм страна в такава ситуация.
Но все пак всичко зависи от гледната точка на човек. Няма "грешно" мнение в случая..Simple Smile

# 46
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Мен ме подразни единствено един факт в първият постинг на авторката- че тя нямала пари, а мъжът й си бил спестил някакви... Това никога не съм могла да го разбера и ми е чуждо като мислене...
Аз също не бих искала да влагам пари в нещо, което не е мое/ наше  Naughty

# 47
  • Мнения: 352
Тарталета, много хора точно това подчертаха. Ми така е,за жалост-ако останат за месеца 500-600лв. той ги слага в неговата сметка. Аз и нищо не съм казвала.При положение,че изкарва в пъти повече от мен. Когато се оженихме работих допълнително във фирмата на сестра ми. Той дори не знаеше колко допълнително получавах от там в продължение на 1 година.Е, вярно че после с тези спестени пари допълних за нашата кола.И тази ми постъпка може би е моя грешка. Той винаги ПОДЧЕРТАВА че всъщност парите са общи-но ако всичко е у мен-далеч няма да ги има.

# 48
  • София
  • Мнения: 4 884
Тарталета, много хора точно това подчертаха. Ми така е,за жалост-ако останат за месеца 500-600лв. той ги слага в неговата сметка. Аз и нищо не съм казвала.При положение,че изкарва в пъти повече от мен. Когато се оженихме работих допълнително във фирмата на сестра ми. Той дори не знаеше колко допълнително получавах от там в продължение на 1 година.Е, вярно че после с тези спестени пари допълних за нашата кола.И тази ми постъпка може би е моя грешка. Той винаги ПОДЧЕРТАВА че всъщност парите са общи-но ако всичко е у мен-далеч няма да ги има.


galinela, всяко семейство си има свой начин за разпределяне, заделяне и ако щеш-скриване на пари. За някои това, да скриеш реалните си допълнителни доходи от партньора, е едва ли не престъпление, за други е нещо съвсем нормално. Аз имам една приятелка, която е болезнено честна с мъжа си за всяка стотинка, която изкарва с труда си. Често, в моменти на семейни драми, ми е споделяла, че смята това за голяма грешка, но след това постъпва по същия начин. Явно това е най-правилния за нея начин, което не означава, че е най-правилния за теб и мен.
Така, че както казах и по-горе, няма някъв унифициран модел как трябва да постъпваме в еди каква си ситуация.
Всеки се спасява според разбиранията и възможностите си. Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 49
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Въобще не разбирам такава ситуация. Ми ние живеем в жилище, което е на името на свекървата. По вашата логика нито трябваше да правим подобрения вътре, нито ремонти, нито изолация, нищо. А и за колата сигурно не трябваше да участвам, щото като я купувахме и книжка нямах, защо ми е кола? Да, може утре всичко да стане, и да се изнеса. Но когато влагам време, пари и усилия, го правя за НАС, не за себе си. Това се отнася и за парите - какво значи "той има, аз нямам" - в семейството няма "аз и ти", има Нас. Тъпо е да се проявява какъвто и да е вид егоизъм спрямо човека, който би трябвало да ти е най-близък.
А що се отнася до отношенията с роднините - тогава вече двамата заедно трябва да прецените ситуацията, не всеки да дърпа в различна посока. Така няма да стигнете далеч  Peace

P.S. Това, естествено, си е лично мое мнение, и може въобще да не се съобразяваш с него  Wink

# 50
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Ама разбира се! Аз казах, че това за мен е чуждо е непонятно. Всеки да се спасява поединично.

# 51
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Много е гадна подобна ситуация.Обаче има много хора,които са се надявали ,че след като вложат пари в ремонт на дадено жилище и това им гарантира собственост след време.
Една приятелка преди години продаде собствената си гарсониера за да направи ремонт на уж "общото" по-голямо и по-хубаво жилище с тогавашният и съпруг.Направиха супер ремонт.Но след няколко години бракът м/у тях се срина и познайте .Апартамента му бил дарение от родителите.Тя заедно с детето трябваше да отиде да живее при майка си,а той си доведе друга жена да живее в апартамента ремонтиран от парите на бившата му съпруга.Е кво е това сега???
Така,че много е трудно да се поставим в ситуацията на някой друг.Пожелавам упех на авторката.Дано намерят правилното решение.

# 52
  • Мнения: 3 271
При положение,че изкарва в пъти повече от мен.

Точно това ми е много странно. Не коментирам, че е лошо или нещо такова, просто ми е странно. Вече няколко пъти виждам такива отношения и недоумявам. Защото живота е дълъг, някога може мъжа да не работи или да взима по-малко и тогава какво, живее от спестяванията си ли? А ако внезапно заболее и стане нетрудоспособен? А по времето на майчинство жената харчи "чужди" пари ли? Явно е, че има семейства при които този модел "работи" и в повечето случаи е или когато единия взима в пъти повече, или когато и двамата взимат доста добри заплати.
Извинявам се, че измествам темата, просто разсъждавам малко в тази посока, защото виждам все повече такива случаи едва в последните години..

# 53
  • Мнения: 4 300
Въобще не разбирам такава ситуация. Ми ние живеем в жилище, което е на името на свекървата. По вашата логика нито трябваше да правим подобрения вътре, нито ремонти, нито изолация, нищо. А и за колата сигурно не трябваше да участвам, щото като я купувахме и книжка нямах, защо ми е кола? Да, може утре всичко да стане, и да се изнеса. Но когато влагам време, пари и усилия, го правя за НАС, не за себе си. Това се отнася и за парите - какво значи "той има, аз нямам" - в семейството няма "аз и ти", има Нас. ...
Да, ама това което е на негово или твое име е ваше и затова някой ден ако не дай си боже стане най лошото ( или почти най лошото) то ще е за теб и децата ти ( или половината).
А когато е на името на майка му, дори и да е било ваше става нейно, разбираш ли? И ти и децата ти оставате без нищо или ще я чакате да се смили.
И в този форум могат да се намерят такива истории, за съжаление не се случват толкова рядко.

# 54
  • Мнения: 9 990
Мисля, че е нормално да се ядосаш на така казаното.
Ние също живеем в апартамента на мама. От време на време кат се ядосам на мъж ми, щот неще да оправи нещо по апартамента, му казвам да се изнася на хотел Simple Smile Чувала съм реплики "защо да правиш нещо по апартамента когато не е твой". Ами живея там, налага се.
Наистина добър вариант е да ти прехвърлят апартамента на твое име. Нашият си се води на името на мама, но това за сега не ми пречи.

Едно е да смениш течащ кран, съвсем друго е да направиш нова баня или кухня....Едно е да поддържаш имота, друго е да го ремонтираш.

# 55
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Защо не говорите с родителите да ви направят подялбата от сега. Дали вие ще доплащате или не, няма значение, но да имате черно на бяло споразумение. Така се знае кое на кого е и нещата са чисти и ясни. Още повече, че има две жилища, а не само едно, което всички да го искат и да става сложно и скъпо. При мен това стана още преди години. Разбрахме се с родителите ми и с брат ми и сега всеки си знае собствеността, никой на никого не е обиден, в прекрасни отношения сме и всеки спокойно си прави подобренията и ремонтите.
Има обаче и кофти варианти - на моя позната техните като казаха - ние докато сме живи, нищо няма делим, като си отидем, правете каквото знаете - това вече е беля и тогава трябва да се внимава с ремонтите.

# 56
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Разбирам позициите и на двете страни-живеем в жилище, което е полумое.
Само че-временното е най-сигурно. Докато чакаме да можем да имаме нашия дом, по нашия начин и пр, ще продължим да живеем живота си в очакване да започне.
За пари по дома ни никога не съм се стискала, даже обратното. Не мога да живея по начин, който не ми допада. Едновременно с това не ми дреме ако трябва да си тръгнем и да оставим всичко-човек не трябва да робува на вещите.
За дадени пари не жаля.
Така че-да се хващате и да си го правите, а тоя, дето дели на мое и твое, колко може да направи сам  Stop Stop

# 57
Защо не говорите с родителите да ви направят подялбата от сега. Дали вие ще доплащате или не, няма значение, но да имате черно на бяло споразумение. Така се знае кое на кого е и нещата са чисти и ясни. Още повече, че има две жилища, а не само едно, което всички да го искат и да става сложно и скъпо. При мен това стана още преди години. Разбрахме се с родителите ми и с брат ми и сега всеки си знае собствеността, никой на никого не е обиден, в прекрасни отношения сме и всеки спокойно си прави подобренията и ремонтите...

Най-добре се съберете с родителите, брат и сестра и говорете човешки. Кажи, че искате да вземете големия апартамент и ако те са съгласни, тръгвате по каналния ред - адвокат, оценка на имота, да се види техните дялове какви са... Теглите заем и им ги изплащате. Не съм специалист, но имам бегла представа от наши близки - 3 сестри, като едната изплати на другите 2 дяловете им от наследствения апартамент.  Simple Smile  Така всичко е ясно и точно и вие почвате да оправяте собствения си дом.

# 58
  • Мнения: 9 990
Разбирам позициите и на двете страни-живеем в жилище, което е полумое.
Само че-временното е най-сигурно. Докато чакаме да можем да имаме нашия дом, по нашия начин и пр, ще продължим да живеем живота си в очакване да започне.
За пари по дома ни никога не съм се стискала, даже обратното. Не мога да живея по начин, който не ми допада. Едновременно с това не ми дреме ако трябва да си тръгнем и да оставим всичко-човек не трябва да робува на вещите.
За дадени пари не жаля.
Така че-да се хващате и да си го правите, а тоя, дето дели на мое и твое, колко може да направи сам  Stop Stop
Да бе, ако се наложи да започнеш от нулата на 55 години е съвсем различно.Ако оставиш всичко...ако всеки така оставяше всичко ехеееейНе е до робуване на вещи.Това никак не  е малко-като пари, като услилия, всичко.Когато си си оставил здравето за да го издокараш, айде, нема нужда.Много хора са в подобно положение. Confused

# 59
  • Мнения: 352
Истината е ,че не знам всъщност кое е правилното решение.Специално за изплащане на дяловете не съм и помислила, като се има в предвид ,че са стари панели на 20 години.От друга страна пък и мъжът ми има сестра, която живее в наследствено им жилище и той има 1/2 от дяла. Тя пък и за изплащане и дума не дава. Той никога нищо директно не и е казал за пари ,но тя веднъж подхвърли, че си прави ремонт за семейството и а не за някой друг.И аз не знам вече. Както и да е -ремонт ще правя ,за да бъде уютно на МОЕТО ДЕТЕ в края на краищата ,да си има стая, което и належащо.

Общи условия

Активация на акаунт