Срещнах голямата си любов и двамата съвсем естествено решихме, че искаме да си имаме бебе. Бяхме гаджета. А мама е страшна моралистка. Когато щастието се случи, най-много се притеснявах от реакцията на моите родители. Наложи се да споделяме новината поотделно - аз на моите, той на неговите родители. По причината, че ни делеше 350км. разстояние.
Та вечеряме у дома, а аз въртя, суча, не ми стига смелост да си кажа. И започнах от далече... Похвалих се, че вече си имам годежен пръстен. Мама се притесни, било рано още, от скоро се позмаваме, той живее на другия край на България, да изчакаме поне до пролет, че да съберат някой лев за сватба... "На пролет ще се ражда бебето", рекох аз. Никога няма да забравя радостта в очите на татко. Скочи от масата и хубаво ми нацелува бузите от щастие. А мама определено се уплаши. И се започна една тирада "Аз казах ли ти да не ходиш с него на почивка, да не ходиш у тях..."
А свекъра и свекървата много са се зарадвали. Отдавна очаквали този миг, че синчето тогава беше вече на 29...