МОля ви за мнение, относно свекито!

И при нас е така.

Подкрепям напълно мнението на ТИТИНА.Може би съм субективна защото свекърите ми са ХОРА,на които се възхищавам и които правят всичко за мен.Но много са ми крайни тези изказвания"непозната,чужда" за жена,която е родила и възпитала половинката на вашия живот.И пак обаче си оставям едно но....има свекърви,има и свекървещици дано съм от първите

Бих оставила детето ми на свекърва ми/майка ми само ако нямам възможност да се грижа за него и съм затрупана с работа.
Ако ти можеш да го гледаш не виждам никаква разумна причина да го оставиш  на други роднини - като искат да го видят покани ги на гости.
Отношенията ми със свекърва ми също са малко обтегнати, но никога не съм й отказвала да ми дойде  на гости да си види внучето.

Според мен ще е стрес за детето ...аз не бих

 ... не съм чела темата

Ако не искаш да си даваш детето, не го прави! Кажи й, че според теб е малко още и така. Ти взимаш решенията и не дължиш обяснения! 

Права си,не и го оставяй..........
аз не бих оставила моето

хм,на нея не й ли стига,че си вижда внучето,защо толкова държи то да остава у тях,след като си има родители,които са си вкъщи и могат да му отделят достатъчно внимание

И аз мисля така.

След като родителите ти правят нещо за това дете, значи все пак го виждат често.Нали така?
Аз пък не мога да проумея какви са тези мераци бебето да гостува на бабата без майка си.С какво точно би им попречило присъствието на майката в изграждането на силната връзка баба-внуче?Защо, собствената ми майка един път НЕ изпита нужда да оставя  детето си при нея и да се разкарам от къщата й?

Когато бебето стане дете, ще гостува на баба и дядо, но докато е бебче е желателно да не се отделя от майката.Не защото майката има нужда от това, а и защото детето също преживява тежко дългите раздели с майка си в този етап от живота си.
А това да си готов дори да травмираш най-малко трима души(в това число и собственото си дете) в името на това внучето ти да е по-близо до теб, си е чист егоизъм, не обич.

Фактът,че е изказала такива мнения за теб вече,говори,че нищо чудно да почне да те оплюва и пред собственото ти дете.Навремето баба така говореше пред мен за майка разни обидни неща и на мен много ми тежеше,като споделих с майка какво е говорила,почна да ме упреква,че съм си измисляла и внушавала.
Така че като не знае да си държи езика зад зъбите,по-далеч от детето, да се научи първо къде какво може да говори,гледай я ти

Майка ми никога е нямала добри отношения с баба ми ( свекърва й), но никога не ни го показваше или нещо да ни е казвала. Никога не сме били спирани да ходим  там, а като съм била бебе доста дълго съм била всеки ден от 8 до 14 под грижите им. Не си спомням някога да е казвала нещо за как сме били хранени или гледани. Наранявана много пъти от свекър и свекърва не ни е лишавала от възможността да имам един от най-прекрасните си спомени: "Как деди ( дядо ми ) ме учи да пиша. А следобед се събуждах от гукането на гугутките от перваза им и камбаната на "СВ. Седмочисленици"." Ако нямах тези спомени какво щях да имам от тях като спомен сега, когато ги няма.

Честно казано съм потресена от начина, по който говорите внучета- баби. Не ги гледали, както вие. Не правили, както вие правите и т.н.  Та ТЕ не са ВИЕ. Но ТЕ са отгледали мъжете, с които сте и обичате. Или са собствените ви майки, които са отгледали ВАС. Духовната връзка и неща остават в спомените на децата и са в пъти по-важни, отколкото какви яденета е яло и с какво е било облечено.

И най-важното: след 20-25 години и вие ще бъдете баби. Искате ли подобно отношение, защото всичко на тази земя се връща по един или друг начин? ( само не казвайте: аз ще съм друга....)

maio, не се връзвай на думите на свекърва си. А си помисли защо тя има такова мнение. Може би пък просто и е известна само едната гледна точка, съвсем различна от твоята. И моите дълго време мислиха, че всичкото благо в живота ни е благодарение на сина им. Пък аз нищо не правя, само харча. Оказа се, че хабер си нямат с какво всъщност се занимавам, кое имущество е мое, кое е на сина им. Постепенно започнах говоря с "ще си купувам нова кола", вместо "ще си вземаме нова кола", което те разбират като "той ще купи кола", "ще си ги платя от моята сметка" и т.н. Започнах повече да им говоря за работата си и заниманията си. И на тях им се избистри ситуацията. От много време насам не са поставяли под въпрос моя принос в семейството ни и едва ли биха го направили. Съветвам те вместо да се обиждате и т.н. просто да си поговорите по женски със свекърва ти. Ще се изумиш колко сходни проблеми имате със съпрузите си, с поведението им и т.н. Позволявай си да поправяш всяка неточност, която допускат. С повече комуникация основните недоразумения ще се изгладят.  Животът е прекалено кратък, за да го живеем в недоразбиране и дразги.


Бабите, особено когато са надалеч, по-скоро искат да гледат внучетата без родителите им, защото смятат, че така помагат на младите - дават им 1-2-3 седмици време да излизат и да се забавляват. Това не значи, че искат да ни е гадно без децата, да ни тормозят и т.н. По-вероятно значи, че иска да направи нещо за теб и мъжа ти. Не знам защо намесвате егоизъм тук. Една баба егоистка няма да гори от желание да се посвети 2 седмици денонощно на детето ви. Една баба егоистка ще си гледа нейния живот и хич няма да се запита дали имате нужда от помощ, та камо ли 2 седмици да ви гледа детето.

Аз лично не бих оставила такова малко дете с човек, когото не познава, пък дори и баба му. Моята майка гледа дъщеря ми пет дни, но дойде у нас. Всичко, което исках да се спазва беше й написано - жената се справи перфектно. Моята свеки не е гледала детето досега, тя отначало искаше да й я водим, но с нас, естествено. Но като видя, че няма да стане, те идват у нас. И това е добре - мисля, че е важно детето да контактува с баба и дядо. Това е важно за него, но не бива детето да става жертва на това да се угоди на свеки.
А хора, които още нямат деца да взимат отношение по въпроса толкова категорично ми се струва смешно. Преди да се роди детето нещата са едни, после съвсем други. Казвам го донякъде от опит.