фана ме шубето....

Честито за новината!
Няма как да не те естрах от раждането-дори и раждали вече жени,за всяко следващо пак си е страх,но да ти кажа(писала съм и в други такива теми),аз съм много голяма бъзла в това отношение,и аз като теб мислех за раждането още като видях двете чертички.Бях заявила още тогава,че ще раждам секцио,стествено изчетох де що има теми из форума и си смених мението няколко пъти докрая и до последно не знаех как ще раждам,защото моя лекар само се подсмихваше и ми казваше,че като дойде момента ще му мислим как..обаче аз толкова бях ошашкана и още повече като преносих с 2 дни отидох и му ревнах,че искам да планираме секцио и то с пълна упойка,защото в никакъв случай не искам да раждам нормално(отделно,че имах и показания за секцио).Уговорихме се да ме приеме на следващия ден,да ме погледнел дали имам разкритие и да сме мислили..е до последно ме разиграваше така,а аз една седмица преди това си ходех с гадни контракции и си знаех,че имам някакво разкритие.Като ме прие и ме прегледа(много ме заболя) и аз отсякох,че стискам кълки няма да раждамнормално и той тогава ми вика"ти щом така си се настроила и те е страх,по-добре да те резна,че така наистина се стрсираш и ще си ходиш още дни така и ще стиксаш,няма да те мъча",оказа се,че съм отишла с почти 5 см р-е и той ми е направил поне още 1см Може би щях да се навия в последния момент за нормално раждане,но той реши да ме бръкне в родилна зала точно(а имаше приемен кабинет),еми на 5см от мен раждаше тъкмо една жена-е отказах се!!! Гледката е по-страшна отстрани,сигурна съм,че не е толкова ужасно за самата родилка,но точно тогава бях готова да си тръгна,ако не ме среже(то къде ли и щях д аида,ама...).Та,с цялото това писание исках да кажа,че избираш варианта,който е най-малко стресиращ за теб,не бива да си спомняш с ужас това велико събитие,аз избрах секцио и не съжалявам,въпреки,че не по-малко ме беше страх от операция и упойки,но го предпочитах пред нормално раждане-в никакъв случай не те агитирам за секцио,има и нормални раждания,които протичат с минимум болкаи то за час.Но на мен въпреки всичко ми включиха и система с окситоцин-така и не разбрах защо,тъй като щяха да ме оперират-еми боли си и то доста,но боли и след секциото,но с доза обезболяващи и воля за по-бързо раздвижване всикчо е ок.Разбира се зависи много от анестезиолога и хирурга Ако имаш въпроси-пиши на ЛС,мога да "дрънкам" още Но така или иначе,това е най-хубавото нещо,което може да ти се случи и е страшно,докато не поне,проблемите както ти пишат момичетата идват след това А и още нещо-няма никаква връзка начина на раждане и фигурата,всичко е до организъм и структура-аз 1 седмица след секциото имах да си свалям само още 4кг(сега са 2),корема ми почти няма и спомен,една малка шепичка над разреза,а нагоре даже си личат плочките от предишното ми спортуване!Успех!

Първо, честито!      
Рано е да се страхуваш.  Всеки лекар ще ти каже, че е най-добре да раждаш по естествен път, стига бременността ти да протече нормално, което искрено ти го желая!
Раждането изобщо не ет олкова страшно, колкото си го представяш. Боли, но болката е поносима. Помисли колко много жени по света са родили и са оцеляли.  Много е важно да се настроиш, че няма да те боли и всичко ще мине леко. Психическото ти състояние също влияе на болката. Въпреки всички страшни истории, които съм чувала за раждането преди да родя (включително моето собствено раждане) аз се настроих, че няма да боли чак пък толкова. Мислех си, че щом навремето жените са раждали вкъщи, на полето или където било писано, то аз няма от какво да се страхувам при положение, че съм в болница.  Може и глупаво да звучи, но на мен това ми действаше мнооого успокояващо. От контракциите изпитах малко по-силна болка само накрая. Тогава акушерката ме успокои, че ако искам мога да викам.  Ама аз все пак преди да последвам съвета попитах дали ако викна болката ще намалее. Отговорът беше - Не, ще те боли повече. Аааа, не, благодаря!  Напъните бяха по-болезнени, но пък за сметка на това самото раждане продължи 20 минути. 
След като родиш идва трудното - безсънни нощи, умора... абе, почивай си сега докато можеш и не го мисли много, много.
 

Честити и от мен!!!Раждането не е толкова страшно,но сега е по-важно да си спокойна и да изкараш лека бременост.през първите 3 месеца на повечето майчета им става зле,но после всичко отшумява.
по нататък ще започнеш да усещаш бебчето,да си мислиш колко хубало и сладко е то и няма да имаш търпение да се срещнеш с него очи в очи!!!
важното е да си намериш добър и свестен лекар, на когото можеш да разчиташ спокойно.
самото раждане е малко болезнено,но да станеш майка не е лесно!!!искам да те успокоя,че много бързо се забравя след това.раждах нормално и се възтанових адски бързо!!!направо да не повярваш!!!но моята бременост като цяло бе песен!!!!
искам да ти пожелая успех и да ти споделя,че трябва да мислиш за бременоста и раждането позитивно!!!и ще видиш как ще преминат леко и безпроблемно!!!

Рано е да се шашкаш от сега,все пак те чакат 9 месеца .А си е доста противопоказно да ги изкараш в безпредметен стрес,пази си силите и нервите за по-късно(като се разбушуват хормоните)А сега просто се радвай на ранната си бременост и на теглото си,което още е в норма,възползвай се от хубавото време за разходки....и си мисли само за хубави неща(добре е за теб и за бебето)
Просто изхвърли всички сънмения и лоши мисли относно раждането,мисли си че това ще е най-прекрасния момент в живота ти!
УСПЕХ!

След като те е страх и не си подготвена за нормално раждане, не виждам причина да раждаш по този начин. Аз имах абсолютно същия проблем - панически страх от нормалното раждане, граничещ с ужас. Родих секцио. Не усетих нито болка, нито притеснение, нищо. Беше едно страхотно изживяване, ако може операция да се нарече така и имам прекрасни спомени от този момент. Възстанових си килограмите на 6-тия месец. Не бих се травмирала психически с приказки, че е най-полезно да се ражда нормално, след като нямам нагласата за този тип раждане, или че ще си остана дебела.

Честито

И мен ме беше страх ,когато разбрах ,че съм бременна ,но родих нормално и двата пъти.


Леко бременеене и мисли само за хубави неща 

Честито, това което ти предстои е най- хубавото нещо в живота, което ще ти се случи. Що се отнася до раждането, аз съм голямо шубе, /пръста да си порежа охкам половин ден/ но раждането не е страшно. Пък и в 9месец не можеш да се наведеш, изправиш, станеш от леглото без 10 пъшкания, да си обуеш обувките, да си изрежеш ноктите на краката и куп други работи, така че ще чакаш с нетърпение да родиш.

Въпреки че родих естествено,пак съм си с килцата отгоре.Но въобще не ми пука.В момента имам други приоритети-да кърмя детето си.А ако искаш да отслабнеш-без значение дали ще родиш естествено или секцио,ще го направиш.Успех и според мен по-добре се вслушай в лекарите за начина на раждане.

Не мога да се съглася с теб защото от значение е и психологическия комфорт, а в БГ никой не обръща внимание на това. Един клиничен пристъп на паника може да обърне нещата в съвсем друга посока. При мен стана така и тогава докторката ми повярва на предупежденията, които й отправях. 

Честита бременност 
Раждането няма смисъл да го мислиш отсега, когато наближи момента ще преценяваш. Може пък да се наложи секцио по медицински показатели и, ако до този момент нагласата ти е била за нормално раждане, след това ще ти бъде по- трудно да се пренастроиш за секцио.
А защо след секцио се свалят по- трудно кг, има ли някакво обяснение или е преценено от наблюдение?

Нормалните страхова на всички нас при първа бременност.
За теглото - всичко си е до натура, зависи и колко ще качиш, според мен тук не влияе вида на раждането.

И аз се записвам да следя темата, че напоследък и мен нещо ме хващат разни страхове, а уж съм безстрашна и съм си по-изпатила от лекари и болници! От самото начало искам да раждам нормално и ако нещо в последния момент не наложи секцио ще си държа на нормално раждане! Първо да ти честитя бременността, след това да ти пожелая леко бременеене и успешен край и не на последно място да ти кажа и аз като другите - да не го мислиш от сега, защото ще се побъркаш в истинския смисъл на думата! Сега мисли само всичко с бременността да е наред, ти и бебче да сте добре, радвай се и чети за да се информираш максимално! Все още е рано да мислиш за начина по който ще родиш! Ще го обсъдите с наблюдаващия ти лекар, ще видите дали има фактори налагащи секцио и т.н! Всичко е много индивидуално! Имам една приятелка, която също като теб се беше ушашкала от самото начало и роди със секцио. Когато я питах как беше, каза следното : "Мислех си че заспиваш бременна и се събуждаш мама, но въобще не се случва така, ако сега трябва да раждам бих избрала нормално раждане!"

Не го мисли отсега.
А и освен това както е казала Ники това са нормални страхове при първа бременност.
Едно с едно ражданията не си приличат, така, че ти пожелавам да се наслаждаваш на лека и безпроблемна бременност и още по-леко раждане
Честито

Не е истина да те хване шубе от толкова мило нещо.Спокойно всичко ще бъде ОК 

Честито и от мен! Пожелавам ти лека бременност, а раждането не го мисли, въобще не е страшно. Аз родих нормално с епидурална почти четири килограмово бебе и нетърпими болки не съм имала. Като ми сложиха упойката, дори поспах малко в предродилна зала, а в родилна, докато разбера какво става, бебчо вече ревеше.