нашата среща беше насляпо, защото се запознахме в чата.след два месеца сладки приказки се видяхме.малко се стреснах, защото мъжа ми не беше това, което съм очаквала.Понеже е металист очаквах да видя някакъв тип с дълга коса и черни дрехи, не беше голям красавец, сега се чудя какво толкова съм харесала в него.Но се убедих, че не външният вид на човека е важен, а чувствата му и вътрешната красота.
- Публикувана: 18 дек. 2007, 03:36 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 21:07 ч.
Разкажете за първата си среща как е станала...
На рецепцията на един хотел в Испания. Т.к. беше запознанство от сайт/ а след това 6 месеца здрав чат/, решихме да се срещнем на неутрална територия. В началото чувствах че някой ме наблюдава, ама аз се разправях с рецепциониста, защото ми каза, че нямам резервация. Аз не бях притеснена за себе си, а за него- да не си помисли "човека", че съм го излъгала. А той беше вече се настанил в стаята. И ме заведе на първата ни вечеря на свещи/ беше ми я обещал/ и тогава разбрах, че това е наистина мъж, който си държи на обещанията.
Ние се запознахме на събирането, с което отбелязахме раждането на една моя племенница. Той, колкото и да е странно, се озова там случайно. Даже съвсем бегло познаваше родителите. Веднага почувствах, че мога да бъда с този човек. Изпитах някаква тръпка, хареса ми не само външно, но и по начина, по които разговаря и се отнася към другите. Дадох му моя тел.номер, но той не се обади. Един ден, след около месец, отивам на гости при братовчедка ми, която е сестра на майката на племенницата ми, но заваля и тя ми зае един чадър. На следващия ден й го върнах. Тя живее в къща и двете сме приказливи. Вече ме изпраща, чак през оградата, а ние още говорим. С периферното си зрение виждам, че някой излиза от една кола и я поздравява. Той милият познал нея, а мен дори не видял. Аз казах "чао" на братовчедка ми, а с него се заговорихме. Беше почти като първа среща. После ми се обади и така сме вече 9 години заедно.
нашата среща беше насляпо, защото се запознахме в чата.
след седмица трябваше да дойде в габрово на очни и се разбрахме да се видим там
още докато минавах край него с автобуса разбрах,че това е той!
после ходихме на пица и до 5 сутринта прекарахме в сладки приказки (и още по-сладки целувки)..и аз вече бях влюбена, да не говорим за него
после 2 седмици бяхме заедно непрекъснато..сега ни чака сватба
бяхме колеги.работехме магазин до магазин,но аз дори незнаех,че готин пич работи в съседния магазин.такава шматка бях. 
а той ме съзерцавал тайничко и фактически първата ни среща беше като дойде да ми иска огънче да си запали цигарата,а аз милата,мигам,мигам.....неможах да му дам огънче,защото нямах.но както и да е,така се започна..това беше далечната 1993год. 
божеееее ,какви времена бяха......
а той ме съзерцавал тайничко и фактически първата ни среща беше като дойде да ми иска огънче да си запали цигарата,а аз милата,мигам,мигам.....неможах да му дам огънче,защото нямах.но както и да е,така се започна..това беше далечната 1993год. божеееее ,какви времена бяха......
Първата беше в една студентска стая, претъпкана с народ, по - точно с жени, а той сам, и един мълчалив. Та ми стана интересен и се разговорихме, а той така се люшкаше на столчето си.....Истинската ни първа среща беше на кино, но пък тогава се оказа, че и сестра му и вуйчо му са с него-да се смее ли човек, да плаче ли....Ама "любов" необяснима и сляпа, в такъв филм се вкарах, че роман мога да напиша някой ден...
Ние си чатихме около 3 месеца когато бяхме на 16 
После се запознахме и така--сега ще се женим. Но....имаше много неща помежду първата ни среща и сегашното ни положение.
Когато го видях за първи път бях някак разочарована, но пък си знаех, че този мил и прекрасен джентълмен ще промени живота ми един ден!!!
После се запознахме и така--сега ще се женим. Но....имаше много неща помежду първата ни среща и сегашното ни положение.Когато го видях за първи път бях някак разочарована, но пък си знаех, че този мил и прекрасен джентълмен ще промени живота ми един ден!!!
И ние в заведение.
Месец преди това го бях зърнала за кратко, но не се запознахме, така и незнаех кой е и какъв е, но ми направи впечатление.
Една вечер приятелки насила ме замъкнаха в един бар, дойде приятелят на едната и го доведе със себе си (двамата били колеги).
Седях си на тъмно в ъгъла на бара и го наблюдавах, той сам дойде при мен, заприказвахме се, почерпи ме с питие, второ, трето... изнесохме се на отделно сапаре и си разказахме житието и битието - кой от къде и какъв. Сутринта трябваше да си пътувам за Варна (бяхме в София) и нямаше нужда да спя, така, че отидохме и хапнахме в Хепи. Изпрати ме до таксито и тъй като ми стана хладно, ми даде якето си. Знаех само името му и той моето, дадох тел. номер чак след месец. Уговорихме се, след седмица в същото заведение да му върна якето.
4 месеца излизахме всеки ден, после заживяхме заедно и ми направи предложение за брак; 1 година по-късно чакахме бебе.
Месец преди това го бях зърнала за кратко, но не се запознахме, така и незнаех кой е и какъв е, но ми направи впечатление.
Една вечер приятелки насила ме замъкнаха в един бар, дойде приятелят на едната и го доведе със себе си (двамата били колеги).
Седях си на тъмно в ъгъла на бара и го наблюдавах, той сам дойде при мен, заприказвахме се, почерпи ме с питие, второ, трето... изнесохме се на отделно сапаре и си разказахме житието и битието - кой от къде и какъв. Сутринта трябваше да си пътувам за Варна (бяхме в София) и нямаше нужда да спя, така, че отидохме и хапнахме в Хепи. Изпрати ме до таксито и тъй като ми стана хладно, ми даде якето си. Знаех само името му и той моето, дадох тел. номер чак след месец. Уговорихме се, след седмица в същото заведение да му върна якето.
4 месеца излизахме всеки ден, после заживяхме заедно и ми направи предложение за брак; 1 година по-късно чакахме бебе.
Имам спомен от първата ни официална среща, макар че беше преди 16 години.
Чакам аз на уговореното място , но човека не идва, след 15 минути му звъня по телефона / на домашния , тогава нямаше мобилни / и той вдига.
Чоплел семки от притеснение и не може да се накани да тръгне.
Дойде накрая, ама с голямо закъснение. Сега на моменти си викам, защо ли ми трябваше да се обаждам, да бях го разкарала още тогава.
Чакам аз на уговореното място , но човека не идва, след 15 минути му звъня по телефона / на домашния , тогава нямаше мобилни / и той вдига.
Чоплел семки от притеснение и не може да се накани да тръгне. Дойде накрая, ама с голямо закъснение. Сега на моменти си викам, защо ли ми трябваше да се обаждам, да бях го разкарала още тогава.