Как си обяснявате агресията в децата?

В една друга тема бях писала... имам чувството, че поколението майки около и над 30-те, които са възпитавани строго и надъхвани, че "скромността краси човека", а впоследствие са се оказали просто смотани, на свой ред възпитават у децата си свръхсамочувствие. За компенсация, заради това, че им се иска децата им да станат оправни и успяващи. В резултат в момента е пълно с деца в пубертетна и предпубертетна възраст, които си въобразяват, че всичко им е позволено и всеки им е длъжен.

Zdraveite, sajaliavam, che pisha na latinica.
Rabotia s deca. Pochti chetiri godini ne biah na rabota v uchilishte, togava imashe edinichni sluchai na agresivni i nasilstveni proiavi v otdelnite klasove, SEGA sa edinici klasovete, v koito niama takiva proiavi. I taka... temata e izkluchitelno interesna za men, shte ia sledia i shte vi spodelia rezultatite /oshte ne sam gi obrabotila/ ot edna anketa, koiato napravih v edno obiknoveno balgarsko uchilishte.  

А защо пък реши, че тези деца не са обичани? Аз не говоря по принцип в случая, говоря за конкретни деца, чиито семейства са ми близки и ги познавам много добре. Даже едното е тип италианска къща - живеят заедно и задружно доста хора - баби, прабаби, дядовци, лели, братовчеди... Та детето никога не е останало без внимание, без поне един възрастен около себе си, без любов и грижи. И въпреки това е силно агресивно, нагло, без никакво понятие как да се държи в обществото или че има някакви норми за спазване. Живяло първите седем като център на Вселената, в един момент се оказва, че в училище категорично отказват да го считат за такъв, което води до ежеседмични срещи с училищния психолог...
Та проблемите с любовта не са свързани само с нейната липса, а и с погрешното й проявяване...

 Добре, съгласна съм, че ние идваме от едно време, когато не просто някои, а всички бяхме възпитавани по описания начин. Затова и масово бъркаме във възпитанието на децата си. Някои от нас се опитват да обмислят поведението си и принципите си на възпитание, да отсяват, да се учат от чужди добри практики и пр., но това е рядкост. Пък и какво са всичките "добри практики и чужд опит", различен от този, който сме виждали и са ни втълпявали в онова "другото време", от което идваме, щом почти всеки ден виждаме по телевизията ученически разстрели от всички краища на света-от САЩ до Финландия. Така че, да, родителското възпитание е от най-основно значение, но за съвременната детска агресия има още куп причини. Цялото ни общество е залято отвсякъде с агресия и жестокост. Картината е направо апокалиптична и не виждам как може човек да предпази напълно от това влияние децата си. Колкото и да говорим, колкото и да даваме пример, колкото и разбиране и обич да влагаме в отношението си към децата, ние-родителите, не сме единствените, от които зависи оформянето на децата ни, а сме само една част. Затова проблемът е изключително мащабен, изключително важен и , при всички положения, обществен. Агресивни са деца от всички слоеве, раси, етноси...в никакъв случай нещата не могат да се обяснят еднозначно.
  Въпросът е какво да правим? На първо време, ако сме отговорни хора, трябва да се борим за национална стратегия. Нищо на дребно, като отделни мерки, няма да спре насилието сред децата, а е ясно, че то ще се увеличава, ако продължи само да се констатира.
  

И какво? Да чакаме да дойде Държавата, за да ни възпита децата?
Ето, сама казваш, че това е световно явление. Какво да се направи на национално ниво, да се спусне пак желязната завеса ли? Да забраним екшъните, рапа, чалгата, компютрите и телевизията. Ок. И после? Децата ни ще започнат да се замерят с камъни. 

Децата винаги са си играли на война. Това не е нещо ново. Новото е, че бъркат игра и реалност.

. прекалено е сериозна темата, за да се обсъжда сериозно. Децата са такива, каквито си ги направим. Всички.

И че няма кой да ги научи къде свършва играта и къде започва реалността. И че играчката може да стане плачка. И за причинно-следствените връзки, и за отговорността, и за наказанията...

Да де, да.

наскоро гледах по немска телевизия, че и консервантите, стабилизаторите както и цялата химия в храните, действа "агресивно" на децата.

Мислех да дам някакво такова предположение, но реших, че нямам доказателства и ще ми се изсмеят тука.... Всъщност знам, че подсладителите възбуждат много нервната система и май по-добре да ядеш и пиеш боклуци със захар, отколкото с нутрасуит/аспартам...  Явно всичко се натрупва и рано или късно се отразява...

Със сигурност нямаше да ти се изсмея, дори напратив. И аз мисля, че има сериозна връзка между консервантите, стабилизаторите и всякакви други химии в храните и напитките и възбудимостта на децата.
 Не си спомням добре, но наскоро ми попадна нещо, в което пишеше, че в някои американски училище пилотно са махнали всички автомати за газирано, започнали са да дават в стола само или поне предимно нормална сготвена храна и проблемите с свръхвъзбудимостта на децата намаляли. Но не помня подробности, нито кой е правил проучването.

Ами децата, които по цял ден висят пред телевизора? За малките деца говоря. Почти във всеки дом телевизорът работи непрекъснато. За фон. И не става дума за това, което дават по телевизията. А за цялата истерия на рекламите, видеоклиповете, шоу програмите...
Опитвали ли сте се да заспите, когато телевизорът е включен? Тази непрестанна смяна на кадрите може да побърка дрът човек, камо ли едно дете. А бебе?
Между другото, в яслите и градините децата също се гледат от телевизор.

Други такива готЕни изречения знаеш ли?