Направете си труда и погледнете само колко често в постовете тук се среща ето този емотикон 
Можете ли да ми кажете, а?
Можете ли да ми кажете, а? - Публикувана: 14 дек. 2007, 15:17 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2008, 00:42 ч.
Как си обяснявате агресията в децата?
Този емотикон обикновено се използва от хора с беден речников фонд,а не килъри.
И аз мисля, че причината е в семейството.
Само за пример - аз също в пубертета бях попаднала в не особено подходяща компания, но само благодарение на възпитанието ми, получено в семейството и с огромните усилия на майка ми(учител) и баща ми(военен) успях да изляза без особени последствия, остана ми само тютюнопушенето като лош навик от тогава.
Синът ми в първи клас се опита да бъде агресивен спрямо съучениците си, но след светкавичната намеса и разговор с класната му и последвалите мерки от наша страна, засега смятам, че овладяхме агресията.
Тези два примера ги написах заради поста на jullianna. Но съвсем не твърдя, че от мен и сина ми мога да обобщя и заключа за останалите деца. И все пак имам възможност да наблюдавам и работя и с други деца и виждам какви са родителите. Все още обаче съм далеч от генерални обобщения.
Само за пример - аз също в пубертета бях попаднала в не особено подходяща компания, но само благодарение на възпитанието ми, получено в семейството и с огромните усилия на майка ми(учител) и баща ми(военен) успях да изляза без особени последствия, остана ми само тютюнопушенето като лош навик от тогава.
Синът ми в първи клас се опита да бъде агресивен спрямо съучениците си, но след светкавичната намеса и разговор с класната му и последвалите мерки от наша страна, засега смятам, че овладяхме агресията.
Тези два примера ги написах заради поста на jullianna. Но съвсем не твърдя, че от мен и сина ми мога да обобщя и заключа за останалите деца. И все пак имам възможност да наблюдавам и работя и с други деца и виждам какви са родителите. Все още обаче съм далеч от генерални обобщения.
А съветските филми с много кръв и автомати,направиха ли нашето поколение агресори?
Направете си труда и погледнете само колко често в постовете тук се среща ето този емотикон Можете ли да ми кажете, а?
Можете ли да ми кажете, а? 
Цитат
Почти нищо не зависи от семейството и т.н. Има деца които просто се раждат престъпници и толкова. То е роден престъпник, то от него друго не може да стане просто. Хората са казали че насила хубост не става. Колкото и да го насилваш едно дете, ако няма нищо в главата му то от него стока няма да стане.
Това е зла измислица нали?
А съветските филми с много кръв и автомати,направиха ли нашето поколение агресори?
А съветските филми с много кръв и автомати,направиха ли нашето поколение агресори?
Цитат
Почти нищо не зависи от семейството и т.н. Има деца които просто се раждат престъпници и толкова. То е роден престъпник, то от него друго не може да стане просто. Хората са казали че насила хубост не става. Колкото и да го насилваш едно дете, ако няма нищо в главата му то от него стока няма да стане.
Аз лично смятам,че и телевизията сама по себе си не може да бъде виновна...Синът ми гледа главно филмчета от рода на Мечо Пух.Има си детски канал за образователни предавания.Никога не е ставал свидетел на агресия по телевизия или у дома...Но успя да научи някои хватки от приятели в училище.Не от учителите,а от приятели...Които до известна степен героизира,на които иска да подражава...
Умните доста са мислили и писали по въпроса,та аз само бих копирала част от една статия,написана преди няколко години по друг нещастен повод...
В статията има нещо,което е в подкрепа и на думите на Борис...
Умните доста са мислили и писали по въпроса,та аз само бих копирала част от една статия,написана преди няколко години по друг нещастен повод...
В статията има нещо,което е в подкрепа и на думите на Борис...
А съветските филми с много кръв и автомати,направиха ли нашето поколение агресори?
Агресията
Агресията е все по-честият модел на поведение сред учениците в училище, а и извън него. За съжаление, жертва на агресивно поведение може да бъде всеки. Как да разпознаем агресивността и да я предотвратим преди тя да се е проявила? Какво може да обуславя една агресивна постъпка? Ще попитаме, човекът най-често констатиращ агресивното поведение сред учениците – педагогическият съветник – Мария Георгиева.
Мария Георгиева:”Трагичните събития сред ученици от средните училища в България през последните месеци, които дълбоко потресоха цялата нация са повод да помислим и поговорим преди да е станало фатално късно за:Агресията – няколко гледни точки за проблема в обществото и в частност в училищното развитие на подрастващите.Според психологията “агресивността е специфична форма на поведение, което се изразява в демонстрация на неприязън, а понякога и на груба сила спрямо другиго, с намерение да му причини вреда, болка”.В умерени дози агресията е инстинкт за самосъхранение, целеустременост в преследване на целите, поставени от личността пред самата нея. Това е оръжие, което може да се използва за градивни цели (затова съществуват понятия като “борбеност”, “свръхамбициозност” и други), но в същото време може да унищожи всичко – както обектите на агресивното поведение, така и субекта на агресивно действие.От биологията е известно, че в междинния мозък има центрове, чието дразнене предизвиква агресивно поведение и центрове, чието дразнене го подтиска.За изясняване на понятието “агресия” сред подрастващите обаче е нужно да разгледаме преди всичко социалната страна на въпроса. Защото социалните модели на поведение пречупват през призмата си наследствеността и генетичната предразполо-женост. Заради това някои ученици се задоволяват само с вербална агресия, а други пристъпват към физическа. От личните ми наблюдения върху деца от едни и същи родители съм направила извод, че в повечето случаи съществува коренна разлика в използването на агресията като средство за постигане на целите. В тези случаи родителите обикновено недоумяват защо, след като са се грижели по един и същи начин за децата си и ги обичат еднакво, те са толкова различни? Защо едното дете е буйно и агресивно, а другото ведро и спокойно, тип “златно”. Не бива да се пренебрегва и фактът, че родителите не познават добре децата си – техните мечти, стремежи, копнежи, разочарования, болки, обиди (това ще проличи и при анализа на резултатите от направена анкетата ). Родителите често дори и не подозират какви неща са се случили или продължават да се случват на децата им. Уплашени от авторитарното отношение на родителите си, децата обикновено споделят с далечен роднина, приятел, учител (в частност класен ръководител). А вероятността едно фрустрирано, объркано дете (юноша) да прояви агресия е голяма. Агресивното поведение на юношите е обусловено както от генетичната предопределеност, така и от външните фактори, които влизат в съприкосновение с неукрепналата личност. Гневът, страхът, завистта, озлоблението, чувството на зависимост или несвобода (от родителите например), съпротивата срещу авторитета (на учителите например), огорчението от собствените несъвършенства, самотата, ранимостта, тревожността, фрустрацията, депресията, социалните различия са едни от многобройните причини и мотиви за агресия.Как можем да разпознаем наченките и предразположението на учениците към агресивното поведение, за да обозначим проблема и предотвратим, доколкото е възможно, появата на този разрушителен поведенчески модел?За склонните към агресия личности са характерни честите промени в настроенията, продължителната тъга и депресия, лесната раздразнимост и избухливост, силните гневни изблици, използването на заплахи и обиди, заемането на нападателни пози, използването на недружелюбни мимики, обвиняването на околните за всички неудачи, припряността по време на работа, безпричинната подозрителност, свръхтревожността и перманентната напрегнатост, нетърпеливостта, депресивната потиснатост, недоверчивостта, възбудимостта и други.Човешката агресия може да бъде насочена не само към друг човек, но и към неодушевен предмет. В този смисъл – отпечатъците от подметки по цокъла в училище, драскането по чиновете, стените и таблата в класните стаи също може да бъде като тип агресивно поведение. Агресията може да бъде изразяване чрез действие, но и чрез пропускане да се извърши необходимото действие (неполагане на грижи за болен член на семейството, ненамеса и безучастие при прояви на вандализъм и насилие).Тя може да бъде както умишлена, така и неумишлена (субектът не отчита пряко последиците на агресивното си поведение и не допуска, че те ще имат такъв ефект, какъвто действително имат).Агресията може да бъде съзнавана или несъзнавана (невъзможност за контролиране на импулсите в следствие на някаква патология). Агресията може да бъде афективна, но и целенасочена (постоянна). Независимо от вида й и начините на проявяване, агресивността винаги е свързана с разрушително поведение. Продиктувана е от злонамереност, независимо от това, какви психични състояния са повлияли при нейното мотивиране. Всички тези особености на асоциално насочената юношеска агресивност я превръщат не само в училищен, но в изключително актуален обществен проблем с необратими, фатални последици. От друга страна, тя е много тежък проблем на личността. Пораждат я споменатите в началото фактори – наследственост, среда, семейство, както и отчуждението, изобилието от агресивни поведенчески модели. Тук училището може да направи много, като ангажира вниманието на подрастващите с градивни занимания, учителят да бъде модел за достойно и толерантно присъствие, образец на хуманно отношение и принципност в отношенията с учениците, да намери баланса между строгостта и демократичността в преподавателската и възпитателската си дейност. “
Агресията е все по-честият модел на поведение сред учениците в училище, а и извън него. За съжаление, жертва на агресивно поведение може да бъде всеки. Как да разпознаем агресивността и да я предотвратим преди тя да се е проявила? Какво може да обуславя една агресивна постъпка? Ще попитаме, човекът най-често констатиращ агресивното поведение сред учениците – педагогическият съветник – Мария Георгиева.
Мария Георгиева:”Трагичните събития сред ученици от средните училища в България през последните месеци, които дълбоко потресоха цялата нация са повод да помислим и поговорим преди да е станало фатално късно за:Агресията – няколко гледни точки за проблема в обществото и в частност в училищното развитие на подрастващите.Според психологията “агресивността е специфична форма на поведение, което се изразява в демонстрация на неприязън, а понякога и на груба сила спрямо другиго, с намерение да му причини вреда, болка”.В умерени дози агресията е инстинкт за самосъхранение, целеустременост в преследване на целите, поставени от личността пред самата нея. Това е оръжие, което може да се използва за градивни цели (затова съществуват понятия като “борбеност”, “свръхамбициозност” и други), но в същото време може да унищожи всичко – както обектите на агресивното поведение, така и субекта на агресивно действие.От биологията е известно, че в междинния мозък има центрове, чието дразнене предизвиква агресивно поведение и центрове, чието дразнене го подтиска.За изясняване на понятието “агресия” сред подрастващите обаче е нужно да разгледаме преди всичко социалната страна на въпроса. Защото социалните модели на поведение пречупват през призмата си наследствеността и генетичната предразполо-женост. Заради това някои ученици се задоволяват само с вербална агресия, а други пристъпват към физическа. От личните ми наблюдения върху деца от едни и същи родители съм направила извод, че в повечето случаи съществува коренна разлика в използването на агресията като средство за постигане на целите. В тези случаи родителите обикновено недоумяват защо, след като са се грижели по един и същи начин за децата си и ги обичат еднакво, те са толкова различни? Защо едното дете е буйно и агресивно, а другото ведро и спокойно, тип “златно”. Не бива да се пренебрегва и фактът, че родителите не познават добре децата си – техните мечти, стремежи, копнежи, разочарования, болки, обиди (това ще проличи и при анализа на резултатите от направена анкетата ). Родителите често дори и не подозират какви неща са се случили или продължават да се случват на децата им. Уплашени от авторитарното отношение на родителите си, децата обикновено споделят с далечен роднина, приятел, учител (в частност класен ръководител). А вероятността едно фрустрирано, объркано дете (юноша) да прояви агресия е голяма. Агресивното поведение на юношите е обусловено както от генетичната предопределеност, така и от външните фактори, които влизат в съприкосновение с неукрепналата личност. Гневът, страхът, завистта, озлоблението, чувството на зависимост или несвобода (от родителите например), съпротивата срещу авторитета (на учителите например), огорчението от собствените несъвършенства, самотата, ранимостта, тревожността, фрустрацията, депресията, социалните различия са едни от многобройните причини и мотиви за агресия.Как можем да разпознаем наченките и предразположението на учениците към агресивното поведение, за да обозначим проблема и предотвратим, доколкото е възможно, появата на този разрушителен поведенчески модел?За склонните към агресия личности са характерни честите промени в настроенията, продължителната тъга и депресия, лесната раздразнимост и избухливост, силните гневни изблици, използването на заплахи и обиди, заемането на нападателни пози, използването на недружелюбни мимики, обвиняването на околните за всички неудачи, припряността по време на работа, безпричинната подозрителност, свръхтревожността и перманентната напрегнатост, нетърпеливостта, депресивната потиснатост, недоверчивостта, възбудимостта и други.Човешката агресия може да бъде насочена не само към друг човек, но и към неодушевен предмет. В този смисъл – отпечатъците от подметки по цокъла в училище, драскането по чиновете, стените и таблата в класните стаи също може да бъде като тип агресивно поведение. Агресията може да бъде изразяване чрез действие, но и чрез пропускане да се извърши необходимото действие (неполагане на грижи за болен член на семейството, ненамеса и безучастие при прояви на вандализъм и насилие).Тя може да бъде както умишлена, така и неумишлена (субектът не отчита пряко последиците на агресивното си поведение и не допуска, че те ще имат такъв ефект, какъвто действително имат).Агресията може да бъде съзнавана или несъзнавана (невъзможност за контролиране на импулсите в следствие на някаква патология). Агресията може да бъде афективна, но и целенасочена (постоянна). Независимо от вида й и начините на проявяване, агресивността винаги е свързана с разрушително поведение. Продиктувана е от злонамереност, независимо от това, какви психични състояния са повлияли при нейното мотивиране. Всички тези особености на асоциално насочената юношеска агресивност я превръщат не само в училищен, но в изключително актуален обществен проблем с необратими, фатални последици. От друга страна, тя е много тежък проблем на личността. Пораждат я споменатите в началото фактори – наследственост, среда, семейство, както и отчуждението, изобилието от агресивни поведенчески модели. Тук училището може да направи много, като ангажира вниманието на подрастващите с градивни занимания, учителят да бъде модел за достойно и толерантно присъствие, образец на хуманно отношение и принципност в отношенията с учениците, да намери баланса между строгостта и демократичността в преподавателската и възпитателската си дейност. “
... Мисля,че на първо място виновника е обществото. Голямата информация, която получават децата ни, огромната свобода и ненаказуемост, която виждат. Защо и ТО да не направи това, което правят големите на които не им се носи отговорност...
По-точно мнение не видях.
Родителите са виновни, само че, като общество.
Като муньовци, неспособни на колективно действие с което да изискват от шепа наглеци (издържани от всички останали) да престанат да крадат и съсипват де що сварят безнаказано.
Показната безнаказаност е първата причина.
Втората - тиранията на индивидуалното над общественото съзнание.
Третата - избиването на обществените комплекси в междуличностна, индивидуална агресия.
Резултатът от това е масовата мизерия, която невротизира, оскотява и ожесточава допълнително комплексарските ни реакции - и заедно, и поотделно.
Ако във всяко семейство нещата са наред, наред ще е всичко и в обществото.
И друго-това че големите няма кой да ги наказва като вършат простотии, не означава, че те не могат да наказват и възпитават собствените си деца. И не мисля, че върша престъпления, заради това, че няма кой да ме накаже.
Въпрос на възпитание и мироглед, които предаваш на децата си.
И друго-това че големите няма кой да ги наказва като вършат простотии, не означава, че те не могат да наказват и възпитават собствените си деца. И не мисля, че върша престъпления, заради това, че няма кой да ме накаже.
Въпрос на възпитание и мироглед, които предаваш на децата си.