Родени 2002 - 3 част

От както гледа един филм "Пътешествие на борда на еднорог" често сънува кошмари в които троловете я преследват

Чакайте да ви кажа за страховете на децата. Това го знам от детски психолог. Преминават през 3 етапа на страх. Първият е в ранна детска възраст, когато им се спи, но отказват, защото имат чувството, че се губят. За тях това е раздяла с майката /или този който полага основните грижи/. Вторият етап е точно сега - на 5-6 год. възраст, когато започват да се страхуват от несъществуващи или измислени неща, например чудовища. И третият етап е около 12 год. възраст, когато започват да се страхуват от природни бедствия. Така, че кошмарите в тази възраст са напълно нормални /все пак и фантазията им е доста развита вече/, освен разбира се, ако не сте забелязали нещо друго, като уплаха от нещо или стрес породен от някакво преживяване. Така, че не се притеснявайте децата ви не са страхливи, просто е период през който трябва да минат и ние трябва да им помогнем да го преодолеят по-леко.

Здравейте от нас! Отдавна не съм надничала в тази тема, гледам че има списък, ама явно е правен докато не съм чела и писала, Рали може ли и Мишето да добавиш? Той е на 16 октомври.
Имам следните проблеми с Мишо в момента: Копира всичко около себе си, всякаш няма собствено мнение, и това много ме дразни. И понеже е много чистосърдечен обикновено той излиза лошото дете, казва "лошите" неща на глас. А има един приятел, който изглежда в къщи чува разни неща по адрес на майка си и  й(няма и с ударение) отговаря много, обижда я, нарича я даже с една ужасна думичка, която няма да напиша (п...а), моето дете не ме обижда, но започна много да ми се репчи, да се опитва да ми отговаря, да ми крещи. Не изпълнява обещанията, които дава. Ходи на забавачка по 2 часа сутрин, там му пишат редовно черни точки, и не защото е най-лошия (макар и много палав, аз не го идеализирам) а защото незнам как успява да настрои хората така да се държат с него, предишния път причината беше, че се клател на стола (за това няма да казвам дали заслужава черна точка), но обикновено много говори. Аз се подтискам, детето ми го отнася  при моите ядосвания и става една въртележка, ходи и на кънки, там също не слуша треньорката, когато тя не гледа и той си прави каквото иска, а децата са много и тя не успява да го контролира нон-стоп! Незнам какво да правя вече  с него, проблемите ни почнаха, когато се роди бебето, не се чувства достатъчно обичан, ревнува, не слуша, и май си е наумил, че така и така ще му се карат, и мама е "пей ли си пенке ле, кой ли те слуша". Напоследък помага само шамар, а аз не искам да ставам животно и само да го заплашвам и бия. Тогава става кротък като агънце.
Има ли някой с подобни проблеми и как постъпва?
Стана много дълго ще пиша отново за да не става отегчително....

Mama Igi шамарите определено няма да помогнат. Явно детето наистина се чувства странно заради появата на новото човече и това е неговият начин да ви привлече вниманието - за това го прави. Опитай се да бъдеш спокойна с него /знам, че е трудно/ и се опитай да го хвали дори и за най-дребното положително нещо, което е направил. Така ще му покажеш другата страна на "вниманието". Дори и сутрин след като се облече го похвали, че го е направил например много добре, бързо и като голям мъж вече. Това ще го зарадва и ще го насърчи да беда по стриктен към нещата които прави. Също така можеш и освен похвала да го целунеш, прегърнеш - да му покажеш, че го обичаш. А и казването на "Обичам те" е много важно - правете го. Освен това е много важно да го убедиш, че той е единствен и че никой никога няма да го замести, нищо, че има и друго човече - то си е отделно. А включваш ли го в нещата които правиш с бебето? Направи го. Кажи му, че е голям батко вече и го помоли да ти помогне да го изкъпете - нека ти полива например. Много писах ама дано съм ти в помощ.

Благодаря ти Лина за написаното, само че всичко това ние го правим, и то по много пъти и в много варианти, аз съм такъв човек, че много се интересувам и много чета за различни неща, и просто съм  в ужас, че със собственото си прекрасно дете не мога да се справя в този момент, но си мисля, че днес налучках начина, ще пиша пак, ако съм на прав път! Повтаряме си многократно колко се обичаме, колко пъти съм разказвала, как той е получил повече от моята обич, и от повече време го обичам, били сме си самички двамата, а и не само това. Разказвам и други неща, помага ми много за бебето и двамата правим и неща за големи само, белим картофи, прахосмучим, мием пода... СПокойна съм много пъти, но знаеш ли, много препатих с тях и съм много избухлива(не се оправдавам), въпреки това, броя до 20 (не до 10), предъвквам думите и т.н., но след 100ния път на повтаряне или след като в момента, в който обяснявам, той прави същото, за което говорим, направо издивявам и понякога се изтървам, аз не бия в този смисъл на думата, да го пребивам или насинявам, обикновено е някой шамар по дупето, на което той отговаря с много обида по-скоро.... Незнам къде бъркам, опитвам се да му помогна, ама май трябва да намеря още нещо, за да се получи, или пък проблема е чисто и просто в мен, че се опитвам да го направя универсален, скучен, еднообразен. Ще си помисля много, дали не се поддавам на хорските приказки, и не тормозя детето излишно.

В никакъв случай не го тормози - не се съобразявай с хорското мнение прекалено много. Остави го тогава да прави каквото той иска /в рамките на позволеното разбира се/, дай му повече самостоятелност, ако нещо не ти харесва му кажи "Аз мисля, че еди си как ще е по- добре". Не исползвай "не", "не може", "не трябва", а точно обратното "това ще стане така по-добре", "така мисля, че на всички ще им хареса". Мисълта ми е твоите изказвания да бъдат с положителни думички. Ох, как го пиша, ама и аз понякога не го правя И ако откриеш правилния път - сподели го. Не се знае на кого кога ще му потрябва. Пожелавам ти бързо и лесно да излезете от тази ситуация. А за това, че се изтърваш по някога - ами всички го правим. Не сме роботи, въпреки, че понякога се чувствам точно така.

За това си много права, толкова много НЕ-та има в ежедневието ни, а една детска психоложка ми беше казала, че при нас точно това е проблема, не бива толкова много забрани да има. А начина, който съм приела тези два дена, не е нищо ново, просто му казвам непрестанно, до досада чак, колко съм горда с него, колко е бил добричък, и колко е бил моя истински стар Мишо, че не е лошо да бъде палав, ама след като свърши със сериозните неща, т.е. забавачката и упражненията в кънките, и че много го харесвам когато е палав и интересен след тях и преди тях. Всъщност аз това винаги съм го казвала, и преди, но примерно на деня веднъж, а сега го правя много по-често през деня, не му позволявам да си помисли, че може да не изпълни обещаното и да ме огорчи отново, защото чува:... ех как ми е хубаво, че съм днес с най-доброто и обично момче, което се грижи мама да е спокойна и добра и да не се разболява от тревога.... Преди казвах, бъди добричък, за да е и мама такава с теб, мисля че е правилно, но може би по-различно формулирано е по-интересно и запомнящо! Пеем на улицата хванати за ръце и подскачаме като малки деца и тримата, е наистина съм страхотна гледка с тия кг и тресяща се, ама детето ми е щастливо и му е леко на душата  ! Нататък ще видим след 1 седмица....

Направих нова тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=269310

Понеже е първата за тази година, избрах такова заглавие Ако има против или други предложения - ще редактирам 
Имам намерение да я нашаря малко, когато ми остне време, не слагам сркове, знаете как е с бебе и батко 

Мисля, че добавих всички новодошли, ако имам пропуски - казвайте докато мога да редактирам 
По същество ще пиша в новата темичка