Експозицията въвежда в социалната ситуация на Ненковото семейство.
Вазов психологизира портретните детайли едновременно уедрено и тънко, ваятелно.
обрисовка
духовната маргинализация
Невероятен пример за екзестенциален нарцисизъм на автора, показващ невъзможност да изрази по разбираем начин отношението си към света. Изявлението му може да породи у читателите въпросите за духовна пренаситеност от объркани образи, принадлежащи към фрагментарни спомени, които от своя страна най-вероятно са плод на почти шизофренична смесица от фонтазни напъни и бедна откъм положителни стимули реалност. А може би се касае за несигурност вследствие родителско отхвърляне по време на ранното детство, което е убило у автора желанието да живее в реалния свят и затова се опитва да компенсира дефицитите в самочувствието си (най-вероятно и сексуално) чрез причиняване на духовно насилие върху околните. Но тъй като другите възрастни са олицетворение на родителите, отхвърлили детската му душа, то той се насочва към непредубеденото любопитство на подрастващите.
Ето, и аз мога да пиша по този начин!
(да ме прощава дядо Фройд)