трябва му психиатър

абе драга, за трети път ли да го напиша, че да го разбереш - да, права си, трябва да е наясно детето, дисциплината, възпитанието и прочие - съгласни сме. ама ти говориш за дете на 2-3 години, а майката пише за бебе на 1.4 години! правиш ли разлика във възрастта, защото тя е ОГРОМНА, тая разлика!

твоето дете сигурно е седяло по цял ден на пода и е чело книжки, когато е било на една година и няколко месеца, а?
я сподели, имаш ли деца и на каква възраст са.
моят син в момента е на тая възраст и освен дето са ми пресни впечатленията от него и връстниците му, съм прочела и доста книжки за детското поведение и развитие.
напълно нормално е детето на тая възраст да изследва света по начина, който му е достъпен - да дърпа щорите, да блъска по сто пъти вратите, да натиска до безкрай копчетата на компютъра. ето това описва майката - прочела съм внимателно. специалистите затова съветват да се обезопаси къщата, а не съветват да се шамари току-що проходилото и осъзнало мобилността си дете, за да не пипа.

освен това, нормално е децата на тая възраст да проявяват интерес към тялото си и това на околните - по груб начин, защото така умеят. да скубят майките си, другите деца, да бъркат с пръсти в очите и носовете, да се опитват да грабнат очилата от лицето... чети, Дона Бонбона и се просвещавай. пише го по книжките това. а и майките в тия форуми го споделят постоянно.

тук не обсъждаме 4-5 годишно хистерично и хиперактивно дете с изпуснато възпитание. тук обсъждаме опознаващо света прясно проходило бебе, за което описаните от майката неща са НОРМАЛЕН ЕТАП. възрастният, понеже се предполага да е зрял, отговорен и да има акъл в главата, взема мерки да ограничи разрухата като се пази, пази детео, обезопасява къщата и започва да въвежда първите основни понятия от дисциплината - с думи, не с шамари по лицето.

престанете да говорите "по принцип", а се фокусирайте върху конкретния случай.

Моят син съвсем целенасочено може да ни дере и щипе.
Явно в яслата се е научил и понякога така ме е драл, че кръв ми е пускал.
Е в такива моменти, като не очаквам, реагирам абсолютно инстинктивно и го удрям през ръката.

Правя и затова казах, че до тогава трябва да се е научило, т.е. на 1 г. дори е късно да се започва с говоренето, вместо да се оправдава, чш "детето така обича...".
Нима трябва да чака до 2 или 3 г., а преди това да го оправдава?

специално за теб jam



Надявам се да прочетеш характеристиката дадена от майката с повече внимание от това, което отделяш на "книжките" с които се (и ме) просвещаваш. Продължавай! И като стане и твойто, да е живо и здраво  , на 4-5 годинки, ела тук да пуснеш тема как ви гони с кухненския нож. 

Моите деца не са яли бой.  Големички са, та знам сигурно по-добре от теб  за какво говоря. Ама знаеш ли защо не са яли бой? Не го пише в книжките! Не са яли, защото много преди да се стигне до ситуации на изпускане на нерви (и ръце) са знаели къде е границата!

Повече няма какво да споделя по темата. Детето за което говорим е или изключително разглезено, или хипер-активно!

Ееее,Азаф-какво си се развихрила-я оставете бебоците да си живеят бебешкия свят ,стига сте ги затормозявали с проблемите на възрастните ,ще им дойде и тяхното време да се сблъскат с живота.Стигам до извода ,че вие май им  завиждате.

не знам за твоите деца, Дона Бонбона, но при теб явно нещо е било изпуснато в началната възраст... способността ти за вникване в печатен текст и анализ на изречения е безвъзвратно увредена.

последно, да го шамаря ли или не?

 

Естествено-нали трябва да знае къде е границата,пък и друго си е да си дете на семейство Адамс- дисциплината се налага,независимо какви са методите.Така родителите ще бъдат спокойни ,че тяхното отроче ще е дете за пример,но интересно какъв?

Разбира се. Искам си и аз безгрижното детство!
 

Искаме ,но сори.....

един шамар не е повод да го квалифицираш като нуждаещ се от психиатър.и на най-добрия човек се случва в даден момент леко да избухне,да удари не силен шамар на детето си.разбира се,аз разглеждам само тази случка,споделена от теб.незнам какво е цялото му поведение.
а колкото до държанието на детето,то трябва да се коригира определено и да не се успокояваш само с това,че е още малка.такава агресия не е нормална,нито пък такава превъзбудимост.съветвам те да вкараш и доза строгост във възпитанието,което понякога не изключва и леки шамарчета и повишаване на тон.това е препоръчвано от специалисти,чела съм доста литература за възпитанието на децата,особено в ранна възраст.
успех и обичай и мъжа си,а не само детето си!

Е сега те изядоха 

Тъй като тук всички много разбираме от възпитание и аз ще си кажа мнението.
За мен е недопустимо да се удря човек през лицето, това е унизително и ако се случи то би трябвало да е след някакъв жесток скандал, евентуално, ако въобще това действие има някакво оправдание . За дете- абсолютно забранено( според мен)!. Но чак за психиатър, случая не е. Говорете си , обяснявайте се ,четете за възпитанието, питайте по-опитни и така лека полека нещата ще се оправят.
Успех!

Леле, колко глупости са се изписали... Комоцио, причинено от шамар, психически травми, психиатри  Хиляда и една притчи, редовни в арсенала на родители, неспособни да се справят с разглезените си деца. Оттук насетне идат наследствения темперамент; лидерския дух; силния характер; кризите на 2,3,4-годишните, както и най-различни други книжни периоди, които трябва да се израстат и отшумят от самосебе си. Възпитание и дисциплина се постигат насила - ако се вникне в този факт отрано, много скубане и хапане ще бъдат спестени. Няма човешко същество, което да се самодисциплинира и самовъзпита - фатална грешка е да се очаква подобно нещо. Психиката на дете, което обитава свят без правила и граници, е в много по-сериозен риск от такова, което получава шамар, защото за трети път е посегнало да удари баща си, например. Под "насила" имам предвид целенасочено и последователно въздействие от страна на родителя, а не "насилие" - започне ли това въздействие от първия ден на детето, до шамари няма нужда да се стига. Както е казала вече Dona Bonbona.