Помогнете на една обърката бъдеща мама

Мила Ники, от постовете ти останах с впечатлението, че си много мил и добросърдечен човек. Което значи, че ще бъдеш една чудесна майка и независимо колко трудности ще ти създават финансите, децата ти ще бъдат щастливи, защото ще имат най-важното- нежна и грижовна майка. Знам, че си много объркана и изплашена, и сигурно много майки са се чувствали по този начин, но един ден ще бъдеш безкрайно щастлива с дечицата си! Аз също забременях в момент, когато перспективата ми изглеждаше направо безнадеждна- приятелят ми (сега съпруг), с 6 години по-малък от мен, едва-що излязъл от казарма, без работа и без изгледи за такава. На мен ми минаха разни "еретични" мисли през главата, но той беше категоричен, че трябва да запазим детето. Сега и двамата сме щастливи, че сме взели това решение и просто не можем да си представим живота без нашето слънчице! И знаеш ли- това бебе ни донесе късмет и ни потръгна- мъжът ми си намери работа, даже и допълнителни доходи, сега сме на път и на квартира да се изнесем. Е, не сме я закършили, често вземаме заеми, бабите и те помагат, но се справяме. Макар и трудно, не е невъзможно да се гледат деца- винаги ще се намери кой да подари я креватче, я дрешки, я нещо друго. А и тук във форума има доста отзивчиви мами, които неведнъж са помагали на други майки в беда. Така че въоръжи се с търпение и го дай по-весело- та ти ще си имаш дечица! И нещата ще потръгнат- повярвай ми! Силно се надявам и таткото да те подкрепи и да бъдете много щастливи с бебетата! Поздрави! И не забравяй да пишеш какво решение сте взели!:)

Вие сте невероятни! Дълбок поклон пред всички майчици, които ми пишат от вчера насам.Благодаря!!!
Днес моята докторка потвърди, че дечицата ми са двечки.Немога да опиша това мило чувство което изпитах виждайки на визеозона рожбитеси - едничкото хубавичко си бе полегнало и сякаш ми казваше "Бъди спокойна мамо, като мен".От силуета му лъхаше такова спокойствие и мир, че аз останах някак безсилна и немощна.
Все още не съм готова да кажа на таткото. Дано да не сте останали с лошовпечатление за него. Той е един много добър и предан мъж. Пет годишната ни връзка изградихме върху взаимна обич, доверие и приятелство. Незнам защо на мъжете им е по-трудно психологически да преодолеят страховете си в такива ситуации?! Вярно, че финансовото осигуряване пада на техните плещи, но и ние жените се вълнуваме от това.Знам, че той ще зачете моето решение, но така ми се иска първо да видя радостта в очите му, а не страха...
Много съм щастлива, че намерих този форум и, че имам възможността да споделям с Вас. В противен случай напрежението ще ме смаже.
Ще Ви държа в течение на моята, нашата история.
Благодаря още веднъж на всички мамчета, особено на тези от Вас, които ми предлагат и дрешките на своите рожби - много трогателно.
До скоро!
Ники

Хеи Ники това което ти се случва е чудесно. Не познавам човек които да не е посрещнал с толкова страх колкото и радост новината за новото поколение. Това е нормално страховете около децата са много и ще ги носиш винаги със себе си - това е сладката болка на майчинството. Ще минат няколко седмици докато започнеш да приемаш нормално новината. С татковците е малко по сложно. Те се чувстват много по отговорни и не са ги налегнали хормоните на майчинството но свикват(може би малко по бавно). Така че смело напред винаги ще имаш причини да се притесняваш за нещо и то основателни но те не бива да ви пречат да бъдете щастливи

Ние толкова дълго се борихме за моето забременяване, че направо винаги се радвам, когато разбера, че някой е забременял...А е толкова хубаво да си бременна...аз го отлагах много дълго-имах няколко връзки все с неподходящи мъже и когато открих човека, с когото вече пета година сме заедно и който ще е идеалния/според мен/ баща се оказа, че не се получава...Помогнаха ми много момичетата от проблемно забременяване в дир.бг. и сега благодарение на тях след 10 дни очакваме събитието/ще е планово секцио/. А аз много се надявах на близнаци, защото забременях след стимулация....толкова бях закопняла това да ми се случи....Така, че не се тревожи-много хора ще ти помогнат, а и мога да ти кажа, че идеален момент няма....все си мислиш за кариерата,парите, отношенията и те години си вървят....Ако го искаш и ако таткото си заслужава-изобщо не го мисли-ще се справите....Всички имат притеснения....Така,че дано вземете правилното решение за вас. Успех!!!

Аз пък исках близнаци, хем ме беше страх, хем исках... но не стана. Сега се радваме на едно момиченце, което обаче е лудо за двама. Не се притеснявай, вярвам, че таткото ще се зарадва, след като преодолее първоначалния шок - ще трябва да му дадеш малко време за това. Нашият татко веднъж се изказа, че и той в един момент искал близнаци - това много ме изненада, та той се шашна от новината за едно, пък после, както се оказа, размислил  

Ники, ти си двойно благословена! Честито! Ще видиш, че всичко ще се подреди и ще си дойде на мястото!
Следях темата и когато потвърди, че са близнаци се разплаках от умиление. Нямаш представа каква късметлийка си!
И аз мога да помагам с дрешки и аксесоари, само кажи!
Стискам ти палци!

Ура за близнаците. Не се притеснявай. Имаш огромна подкрепа, а и не се страхувай да говориш с таткото. Колкото по-скоро му кажеш, толкова по бързо ще разбереш отношението му  и ще имаш време да се адаптираш към ситуацията. Може пък и той да бъде приятно изненадан. Успех.

Мило майче, стискам палци нещата да се наредят така, както ги искаш!!! Децата са дар божий!!! Няма да ти е много лесно, но съм сигурна, че ще се справите. Успех  

Мила Ники,
Прекрасна новина!
Желая ти успех!Дано и с таткото нещата да си дойдат на място и да отглеждате с много Любов двете човечета!!!
Тук във форума хората са с ОГРОМНИ СЪРЦА ПЪЛНИ С ЛЮБОВ И ДОБРОТА и винаги ще получиш помощ в труден момент!?
Разплаках се,защото знам как се чувстваш - разкъсвана от много ЗА и много ПРОТИВ...Повярвай ми,всичко ще се нареди по най-добрия начин!

Здрасти. Аз съм от тези откачалки дето родиха деца в зората на демокрацията. На 21.12.91 г. аз студентка в първи курс а любимия във втори и току що записал да учи още едно висше. Умрели от глад студенти. Бях убедена че ако го оставя ще го повивам с вестници и ще ровим заедно по кофите. Е оставих го. Нямя да разказвам как бременеех по времето на купоните и на липсите в магазините. И като го родих също ни беше страшно трудно. Обаче нещата полека-лека се оправиха. Всеки си изучи каквото имаше, намерихме си работа и ей го сега пубура ни радва душите и ни опразва джобовете. Даже ни останаха пари да спестим за апартамент (със заем естествено, на роднини не сме разчитали) и за още едно дето както казва големия "като ви гледам как го лигавите, после ще викате че аз съм доброто дете")))))
 Изобщо не го мисли, нещата ще се наредят от само себе си. Само не си махай децата. Аз като се сетя какво хубаво дете (пу пу) щях да махна и колко щеше да ми е празен живота без него направо ми се реве.
А пък сега за това дето също му се чудих искам ли го понеже тъкмо се бях видяла по-свободна с голямо дете, че и още се чудя  като го друсам по цяла нощ а през деня ми се реве от умора и нерви, ама като ми се ухили до ушите и като ми гукне и забравям  че съм скапана.

Много се радвам за теб! Аз все си мечтая за близнаци, и сега съм се заканила да поизчакаме още малко да порастне бебка и да рАботим по въпроса за още някой и друг слънчовец. Винаги съм искала поне три деца, така че съм поставила на таткото ултиматум - да мисли, да умува, да тренира и да ми направи две бебешорчета.
Мила (дано нямаш нищо против подобно фамилиарничене), няма причина да криеш от таткото или да се притесняваш от неговата реакция. След като самата ти казваш, че връзката ви е здрава и изпълнена с обич и доверие, значи г-н Мъж ще се постресне малко, пък после ще видиш как ще подскача и "припиликва" около теб. Сигурно никога няма да забравя как бяхме строили с тати на масата пет теста - два положителни, три не чак толкова и той се хилеше като варена глава от щастие. След това започна да обяснява: "Това ми е първото къпане, откакто знам, че ще съм баща", "Това ми е първото цепене на дърва..." и т.н.

Еи, това е страхотна новина. Не се притеснявай - всичко ще се нареди. Аи тук има много хора, готови да помогнат с каквото могат.
И аз исках близнаци, ама тц, само един юнак се роди. Сега само бъзикам таткото, че като тръгнем да си правим сестричка може да се окажат я близнаци, я тризнаци и на него му се изправя косата  
Стискам палци да се родят здрави ипалави бебчета  и да ви носят много усмивки  

Мила Ники, надявам се и вярвам, че разговорът с таткото ще мине добре и ти желая здравички, прекрасни дечица, които да ви радват и носят щастие и усмивки.Няма да е лесно и трябва да си много силна, но помисли-те са в теб мънички, беззащитни и сладки-това са твоите дечица и е толкова хубаво да знаеш, че ги има!!!  

Мила Ники,
Нека ти напиша и аз нещо. Мамите от форума общо взето са казали всичко. Знай само, че няма нищо по-хубаво от това да очакваш детенце. Сега като се връщам назад във времето, в момента съм на 38 години, а тогава бях на 26, се чудя на себе си.  И ние с  мъжа ми нямахме брак, но живеехме заедно. И като така ето, че аз забременях. Ооообаче решихме, че времето не е подходящо, че нямаме възможности, живеем под наем, не при родителите и финансово няма да издържим. Все още не бяхме стъпили на краката си, аз току-що бях завършила университета и куп други недомислени доводи за да не оставим бебето. Направих аборт, след това втори, след това и трети. Мислехме, че има време. Да, време имаше, докато в един момент не решихме, че времето е настъпило, купихме си жилище, аз вече работех в престижно издателство, той е юрисконсулт и започнахме работа по въпроса. Но, не ставаше. Все пак забременях  2002 г.  - последва спонтанен аборт. След това забременях на следващата година отново - кухо яйце. Отново последва аборт. Не мога да ти опиша какво съм преживяла. Не мога. Толкова съжалявах за всички глупости, които съм направила през годините назад. Защото когато си по-млад и необвързан някак си не мислиш сериозно над тези неща. А сега, когато искаш това да се случи - то просто не става. Е, примирихме се. Спряхме за определен период от година и нещо да опитваме. Но тайничко всеки от нас не спираше да мисли за това. И каква бе изненадата когато в края на  ноември месец м. г. аз се оказах отново бременна. Отново ужас ме връхлетя, този път обаче дали ще успея да го задържа. Това беше война. Спрях работа, болнични, почивка, легло. Всичко, което трябваше направих. Как ни променя живота. Невероятно. И ето, вече съм в шестия месец, бебето се развива (да чукна на дърво) добре и чакаме с нетърпение с таткото да се роди. Ние също нямаме брак, но това е без абсолютно никакво значение.
Помислете  върху всичко това. Желая успех, желая ви две здрави дечица, много целувки и много търпение. И знай, че никога не се връща това, което е сега.

Елеганс