До мамите на плачещи бебета - разказа на една много изнервена и отчаяна мама...

миличка, 
аз имам ревлив син. и те разбирам. той стои сам по 5 минути, после се дере. не реве, а се дере и пищи. единственото спасение е носене до като не му опротивея. чистя с кенгуру. готвя с кенгуру. всичко правя с кенгуру. така час, час и половина, после заспива. за около час.

Доста дълго си писала, явно искаш да разкажеш наистина подробно какво преживяваш! Единственото успокоение, което мога да ти дам е, че не си единствена, все едно четох за себе си преди години- моите ревяха почти денонощно. Първата нощ, в която не се е събудило нито едно бебе им е на година и половина, но САМО ЕДНА НОЩ!!! Никой не искаше да ни идва на гости, никой не ни искаше на гости, не можех да ходя на кафе, защото като спирахме да се движим с количката ревяха, в колата ревяха, през деня ревяха, през нощта ревяха, искаха само на ръце и то САМО С МЕН   !!! При такова ежедневие няма как майката да е спокойна! Това което аз направих е да се убедя, че децата са абсолютно здрави и проблемът ни не е здравословен! Педиатърът ни каза - тип нервна система, това е, нищо не може да се направи Е аз бях известно време на успокояващи лекарства и сега като си спомня за тези години /кошмара продължи до около 3 годишна възраст/ направо настръхвам, но какво да се прави - ревящите бебета няма да ги изхвърлим я! Дръж се, все някога ще спре да реве

Нямам какво да кажа - същата работа и у дома с малките разлики,че бебето ми е момиче,на 8 мес ( и още си реве така) и нямаме второ дете. Избухвам,крещя,рева,никой роднина не иска да ми помага, а майка ми ме заплашва,че ще ме издаде на Агенция за закрила на детето,защото тормозя малкото и явно не съм узряла за майка.Мъжа ми - също като твоя,работи,а на мен ми се струва,че гледа да не се задържа вкъщи.Абе,да не преповтарям,ама сме съвсем същата картинка,до края ти изчетох поста...дано скоро се оправят нещата! Понякога толкова ми става зле,че ме хваща яд,че го родих това дете!

Мила, разбирам те напълно. Ние сме по същия начинин, но при нас има една баба която помага и поне за малко имам мира. Пък и знам че нямаш нужда от съвет, няма и да ти давам. Знай че не си сама и споко скоро всичко ще отмине  

Не казвай това...  Малкото пате също не е виновно - то още не знае как да ти прави напук! 

Виждам,че си на ръба...тежко ти е,знам.Няма да ти давам съвети,не виждам смисъл.Само горещо се моля твоят ад скоро да свърши

Не съм от най-сведущите.но мисля мога да ти дам ценни съвети.
1.Детето може да е урочасано. И аз така съм ревяла и някаква баба казала,че съм урочасана,баяла ми нещо там и после съм се кротнала.
2.Виж в сайта на баба Ванга,там има много лекове и съм чувала майки да изпробват успешно билки против колики,неспокоен сън и т.н.
3. Пускай повече музика-Зайченцето бяло,коледни песнички,може нещо да му хареса.
4. Вземи си слинг-така хем ще го кърмиш и разнасяш,хем ще си свършиш нещо
5.Ти пий чай от маточина,поне да спиш що годе добре.
Успех

Разбирам те напълно. Да не те отчайвам повече, но при нас този период отмина чак когато синът ми стана на около 3 год. До тогава се будеше всяка нощ. И аз не помня като мама на Ани и Ники, да съм легнала и да съм се събудила чак на сутринта. А като беше бебе ревеше точно както го описваш, с малка разлика, че стоеше и при съпруга ми...
Съвет ни мога да ти дам, аз поне не намерих изход...

Освен да се обърнеш към хомеопат, друго не ми хрумва да те посъветвам. То и мойто дзвере беше ревливо и инатливо (не че сега не е на мама овенчето), ама пред твоя случай мойто беше песен. Пробвай с някакви музикални играчки, чета из нета че майките на малки бебета са много доволни и от някакво филмче бебе Айнщайн. Във всеки случай се опитай да осигуриш и на големия си син малко почивка. Прати го за седмица- две при някоя баба ако можеш. Да се наспи спокойно детето, да го поглезят малко. Пък и на теб ще ти е малко по- лесничко така. Искрено ти желая нещата при вас да се променят бързо към по- добро.

наистина можеш да се обърнеш към хомеопат. Но не разбирам защо се пазиш да не си гушкаш бебето? Детето има нужда да се чувства сигурно. Аз мойта дъщеря я носих като малка постоянно, но сега като по-голяма, вече на почти 9 месеца не мога да я гушкам ако тя не иска.Явно то иска да е гушнато, ти не го взимаш, то реве и ти се изнервяш и от там и него го изнервяш. Ползвай слинг или кенгуро. А за нощното будене и ние сме така вече 5 месеца като последните 2 една нощ не мога да се наспя, вече свят ми се вие и едвам гледам, ама пустите зуби докато не излезнат...... Тя си спи при мен и и давам ако иска нон стоп да суче само да е спокойна, пък все някога ще свърши този тормоз.

И трите ми деца са ревливи. Второто момченце всъщност е малко по-кротко, но и той си иска нон стоп внимание и на ръце. И моите реват нон стоп като твоето, с тази разлика че и в колата и в количката реват. На практика мируват само като спят и като ги разнасяш и забавляваш. Имам помощ, майка ми. Бих те посъветвала и ти да си намериш отмяна за няколко часа на ден поне, защото така ще се побърка цялото ти семейство, и до разводи се стига. И аз съм нервна от недоспиване и ревове, пак не си говорим с мъжа ми, само по някой път се озъбим един на друг. Ужасно е, но наистина няма как да изхвърлим децата на боклука. Радвай се, че поне е здраво детето. Моята Ева има проблем и той е основната прична за рева и. Ходим по лекари, но за сега няма подобрение. Почвам да се отчайвам. Големият ми син, който е на 2г3м като до 3 месечен е прекарвал нон стоп в слинг на врата ми, защото ревеше ако не е там. Близнаците - мен самата ме е страх да остана сама с тях. Майка ми одеве влезе в банята за 10 мин. През цялото време единият е ревал, щото ги хранех един по един и през това време другия се дере. Нито приказки, нито играчки, музика помагат. Реват докато не ги взема и това е. За 10 мин пощръклях. Не се виждам без помощ, честно. Намери си и ти, друго не знам. Всъщност иди ако искаш в църквата попа да му прочете молитва, може да помогне.
Иначе ние имаме голяма къща, налага се децата да спят в различни стаи, понеже спят по различно време и много лесно се будят ако ревне едното. Нощем Ева почти не спи, аз никак. СУтрин към 5-6 се приспива явно от умора и рев заспива, но тогава става Давид, големия в 5.30 ни буди всичките и почва да пищи и препуска навсякъде и съответно събужда всички. Докато не тръгне на ясла 7.30 няма тишина. После бебоците си доспиват. Събота и неделя баща му го изкарва на двора рано рано и там седят почти цяла сутрин за да спят бебетата. Дори сега в студа седят навън. Няма как просто

И аз мисля, че ще е много добре, ако намериш жена за домакинската работа. Ако има кой да те отмени в тази работа, ти ще имаш повече време за бебето и за себе си и няма да се изнервяш и бързаш чистейки, готвейки и т.н. Моето дете бе със силни колики, мога да кажа, че плачеше много до близо две годишна възраст. Нямаше ден, нямаше нощ-това бебе имаше газове, дереше се ужасно докато не се изпръцка. На всичко отгоре направи ингвинална херния и педито каза да не допускам да плаче, за да не се заклещи хернията! Беше ужасно трудно, беше все на ръце до двегодишен. Но детето порастна, коремчето му се оправи и започна да отказва носенето на ръце, после започна да се заиграва и изобщо колкото повече порастваше, по-лесно ми ставаше да го гледам. Така че споко, ще порастне и твоето бебче и ще се кротне.
При теб е по-сложно, защото имате и батко. Горкото дете, сигурно му е много трудно...Но пък ще порастне добър и силен човек, самостоятелен и лишен от егоизъм. Изобщо това е време на трудности, в което семействата се каляват. Никак не е лека тази промяна за всички вас - нов член на семейството и то какъв-обсебващ и изискващ такива грижи! Но малко време да мине, да позакрепне детенцето, да се успокои и нещата ще се оправят. Пожелавам ти това да е скоро.   

Мила,много ти съчувствам.И ние имахме един такъв период,в който само на ръце се укротяваше,иначе или ревеше,или бучеше постоянно и изнервящо,но поне нощем спеше непробудно.Този период отмина когато се научи да седи сама на дупето си.Сега я слагам седнала,около нея играчки и аз дори успявам на компютъра да поседя,а когато това занимание й омръзне я слагам в проходилката.Отново трябва да съм край нея,защото не знам какво може да докопа и събори върху главата си,но поне е тишина.Е,все още готвя и се къпя само когато спи,но все е нещо.Открих няколко песни,които й харесват и като ревнеше ги пусках да свирят.А я приспивах като легна по гръб и я сложа върху мен и започвам да се друсам на леглото или да друсам нея.Ако се успокоява докато суче, му предлагай по-често гърдата.Както са ти казали,ползвай кенгуро или слинг - хем ръцете ще са ти свободни ,хем няма да плаче.Моята също се успокояваше като й пусна музикалната въртележка над леглото,обаче като свърши музиката,пак ревеше.Сега не реве толкова много през деня,обаче е свикнала с мене и не иска да стои при чужди хора,нито да спи на чуждо място.И започна да се буди нощем,но я взех да спи при нас и когато ревне й мушкам цицата в устата и тя пак заспива и аз също,а когато не иска да суче-шишето с вода е до мен и давам вода и друсам леглото,обикновено заспива.
Не те съветвам да ходиш при врачки и баячки или да даваш непроверени отвари.Като стане на 7 месеца го пробвай в проходилка,много майки са против нея,но аз съм доволна.Пожелавам ти по-бързо да мине този период и да не ти се изчерпва търпението.Прегръдки

Описваш долу-горе моя случай с дъщеря ми.На всякъде бяхме заедно.Не я задоволяваше дори това да е в мен, ако аз съм седнала.Трябваше да съм права и да ходя. До тоалетната ходех с нея и на бързи обороти, защото пак ревеше, понеже не е в мен на изпаренията
Не я оставях да реве, защото започваше да повръща и да се задушава.Скачах още в началото на рева й защото знаех какво ще последва.Точно това според мен й подсказа че с рева си може много лесно да ме манипулира, защото винаги й угаждах
Всичко приключи когато Мария стана на 1.3 месеца, с прохождането й.Сега също е много превързана към мен, но не и така болезнено и обсебващо.Промени се от раз Заиграва се сама и е достатъчно аз да съм около нея и да ме вижда.
Знаеш ли, хубавото е че 25-те кила от бременноста ги свалих за отрицателно време без диети и фитнес.Вече съм вдигнала летвата много на високо с търпимостта и е много трудно някой да ме извади извън нерви.

Galausa, мила 
Знам какво ти е, защото и при нас 3 месеца беше така. Ники непрестанно ревеше. Не само вкъщи, а и навън. Излизаме за памперси, половин час добре, мълчи си, вози се. И като му стане нещо и като писне!  Мъжът ми беше стигнал до там, че да казва "няма да излизаме вече, да не ни слушат поне хората". В неделя излизахме в 7 ч на кафе. Среща ни медицинската сестра и ни пита защо сме навън толкова рано. Аз и казвам, че сме добри хора и много толерантни - оставяме комшиите поне в неделя да си поспят.
Помагаше ни само гушкане и цокане по всяко време. Спи при мен, какво да направя?
И при вас ще се оправят нещата, аз си мислех, че този рев няма край.
А само какъв глас вади! Толкова малко човече, а все едно реве магаре.
Заведи го на лекар, може да има колики все още. Имам хомеопатични за успокоение.
Ако искаш пиши ми на лични да ти кажа какви са и да питаш педиатърката дали са подходящи за Момчил.