ЗаЩо се врьЩат хората в Бьлгария?

Аз бях една чужбинска мама, предпочела да се върне в България.
Имахме възможнот цял живот да живеем в Германия. Мъжа ми имаше хубава добре платена работа (електронен инженер), аз родих и двете си деца там. Както се казва всичко си имахме и нищо не ни липсваше с изключение на роднините, и носталгията към Родината беше голяма. Всичко свързано с България ми липсваше и с нетърпение броях дните докато се върнем. Искам да спомена, че в Германия имахме и приятели и бързо се интегрирахме, защото езика и двамата го знаем и не ни създаваше пречки.
Сега, когато вече 8 месеца сме в Родината аз се чувствам свободна, нищо не ми липсва и не съжалявам за избора си, че предпочетох България пред чуждата страна.

Искам да се върна и ще го направя. Не е вярно подчертаното твърдение. Не можеш да правиш такива генерални изводи. Има много причини, заради които хората се връщат. Както и много заради които са напуснали страната. Виж с последното ти изречение
съм съгласна, знаех коя съм, какво искам и какво мога като дойдох тук, реализирах се професионално (всъщност продължих професионалното си израстване и тук), знам защо искам и да се върна.

Титина, без да се обиждаш... Мисля си, че щом си тръгнала от БГ, значи не си открила себе си там до такава степен, че да нямаш причини да търсиш реализация другаде. Сега си в Канада, но и там не се чувстваш конфортно, поради което искаш да се върнеш в БГ.

Обяснението за детето ти, което би било "дървото без корен": ти сама си казала, че коренът се дава от родителите. Ако не можеш да го направиш в Северна Америка, няма да можеш да го направиш и в България. Единствената разлика е, че там ще имаш роднини, които да го направят вместо теб. Аз предпочитам да поема пълна отговорност за възпитанието и отглеждането на децата си. Правех го в БГ, правя го и тук.

Има и нещо, което ти си казала и от което ми стана откровено неприятно. Не вярвам нито една от нас да нарича себе си "успяла" и да изкарва прехраната си като разносвачка на пица, да работи на строеж или да чака на социални помощи. Всички ние не просто си позволяваме да ходим по ресторанти и концерти, а приемаме това за нещо нормално, за стандарт. Не съм наясно с това как очакваш културата да дойде при теб. Моето мнение е, че ние трябва да я търсим и изграждаме. Аз, например, на драго сърце пътувам по час и половина, за да закарам голямата мома на балет, концерт, спектакъл или цирк.

И отново, не парите са определящи, а средата. Аз избирам и създавам такава, каквато смятам, че ще е от полза за това децата ми да станат пълноценни, търсещи, интелектуално развити личности.

 

Споко, не се обиждам. Дойдох в Канада, защото открих един мъж, заради когото си заслужаваше да го направя. Ако бях поискала от него да се върне щеше да го направи, но прецених, че и той трябва да има възможност да постигне мечтите си, както аз постигнах своите. Това е компромис в името на семейството ни.
Не съм съгласна, че само ти и единственно ти градиш "корените" на детето си. Реално погледнато ти си с него много малка част от деня ( не визирам точно теб), защото работиш. Детето ти през това време е на детска градина или на училище, в среда със съвсем различни разбирания от нашите, да речем. Е на мен определено не ми харесват тези техни разбирания.
По отношение на културата, ами в този каубойски град не е на ниво, има прояви да, но ще дам пак баналния пример, рок концерт и до мен си изкараха пиленце и си хапваха. Поправи ме ако греша това не уважение към труда на човека срещу теб. Това е само един пример, но не е изолиран случай. Как можеш да научиш детето си кое е правилно и кое не, като непрекъснато нещата които вижда да точно обратното на твоите думи?
Била ли си някога в Калгари? Заповядай на гости, сега да не хукнат всички, не мога да Ви приема и след това ще си говорим.

Титина, радвам се, че си ме разбрала правилно.

Ееех, какво ли не правим от любов...

Иначе не смятам, че само ние даваме корени на децата си. Писах по-горе, че и кръгът от приятели го прави. Но ние полагаме основата, която е най-важна. Мисля, че колкото и да се бунтува един тийн, когато поулегне се връща към това, на което са го научили родителите му.
Що се отнася до "каубойския град"  , не, не съм била в Калгари. Изобщо не съм ходила в Канада до момента. Благодаря за поканата    Ама ако чак толкова не ти харесва защо не се преместите на друго място? Това в Северна Америка поне е лесно, не като в БГ - вързан пред къщата, като куче, и не мърдаш.

Пък за това как да научиш детето си кое е правилно и кое не, и в БГ ще се сблъскаш със същото. Сигурна съм, че не смяташ да обясняваш, че е нормално да се хвърлят торбите с боклук от прозореца, да се дават подкупи, да се краде и да не се прибира акито на кучето ти.

Защото тук е нефра (съпруга ми работи за такива компании). Другаде в Канада няма къде, ако не ни мине котка път след година, година и положина ще сме в Хюстън.

Вчера стоя под прозореца на сестра ми и минава един човек с домашното си куче, което нещо се разлая и изведнъж излиза на балкона една особа, която ни замери с две пластмасови шишета (явно целящ се в кучето) Действието се развива почти в центъра на София.

Стискам ви всички видове палци!

Ще ми е любопитно дали ще искате пак да се прибирате, като поживеете тука.

Ех Титина, по-каубойски град от Хюстън всъщност няма, ииихааа   ...
Не излизайте по тъмно  .
В Калгари не съм била, но гледах представление на Албърта балет в Торонто, ами страхотни са. Значи не е чак такава дивотия. Освен това културата си е каквато я направите, има филми, книги, музика, картини, достъпни по целия свят. Винаги можете да си ходите до Бг за някоя порция Камен Донев   ... Може и до Виена за коледния концерт   ...
Аз в Бг не мога да се върна, всички казаха защо. Но, нямам лоши чувства. Направо съм си заровила главата в пясъка засега. Детето ми ще знае бг, ако успея да го науча, че сега разбира всичко, но само някои думи казва. Ще му дам синтезирано най-хубавото от бг - коледа, великден, кукери, хора, носии, народна музика, донесла съм атласи с изкуство - Майстора, Вешим, Лавренов, Златю Бояджиев ... Архитектура, история, основни автори - Паисий, Ботев, Елин Пелин, Чудомир ... Ще пропусна засега всичко от втората половина на 20-ти век  , като порасне, ако го интересува да се заинтересува ...

Ще се върнем да, мъжът  ми ми е обещал 5 години тук(Северна Америка) и се прибираме. Каза, че текат вече
Самолетите, респективно цените на билетите от Калгари са малко по-различни от тези в Торонто.
Погледнах току що сайта на Албърта балет (благодаря за линка, смятам да замъкна децата от училище на някое представление)- август- нямат преставления, Септември само в Едмънтън, Октомври - 3 представления в Калгари. За град с население 1.02 милиона жители това си е направо липса.

Нямам време да чета всички отговори тука, но ми прави впечатление колко много генерализации има както за България така и за "чужбина."  Аз лично не бих се прибрала в България защото вече тази среда ми е напълно непозната, но мога да разбера защо други искат да се върнат там. Желанието да са близо до роднини, желанието да се реализират там професионално са напълно естествени. Много се изписа и за северна Америка и за културата тука. Живяла съм в поне 4 различни щата, и между другото, не е лесно да намериш разнообразие от културни развлечения ако не живееш в NYC. Има балет в мид-уест, да, но правят 2-3 постановки на сезон. Има и театри за деца, но най-много един в град и те също имат 2-3 постановки на сезон. Има и пътуващи театри, но не винаги каквото искаш да видиш и не за деца. Цирковете за мене и шоута като "Go, Diego, go" са вид култура,  но не тази която на мене ми харесва. 

Да, можеш да се качиш на самолет и да отидеш на театър в NY, но с дете това не е толкова лесно, особено ако представлението не е специално за деца. Всъщност, на повечето шоута деца под 5 или дори 7 години не се допускат. Трябва ти гледачка (българската практика на баби приемам, че не е реална за северно-американския стил, а ако е, тогава вече говорим за български стил на северно-американска земя), която да стои с децата 2-3 дни докато ти гледаш последното нашумяло шоу с половинката в голямата ябълка.  И затова ти трябва не само нагласа, но и пари.

Моите детски спомени от България неизменно съдържат опери, оперети, детски театри, куклени театри--сега ми се вижда главозамайващ този избор. Балета който преподават към детската градина на детето ми е със смешно качество, особено след като дете съм посещавала балетна школа в България като дете.  Не знам какво е сега. Може би нещата са се променили.

Друга причина да искат хората да се връщат би била икономическа. Реално погледнато, сега източна европа е мястото за бизнес и бързо икономическо израстване, но това изисква определен вид талант и знание за страната. Ако четете финансови вестници и списания, знаете че Американската мечта се превръща в илюзия и за средния американец. Няма да цитирам статистики. Отворете който и да е брой на Financial Times.

Виждам и много причини, поради които хората не биха искали да се връщат в България--безсрамна корупция,  здравеопазване което е в критично състояние, де-евалюацията на морални ценности и много други. Въпросът беше защо хората се връщат.

Прочетох два пъти написаното от теб. Или аз недоглеждам, или наистина не видях твоя отговор на поставения в темата въпрос.

Фея,
прочети пак

Ето съмъри: 1. Разбирам защо биха се върнали: а. роднини и близки 2. възможности за бизнес (тая причина не е за всеки)

2. Разбирам и защо не се връщат (корупция, етс.)

3. Не ми харесват генерализациите за България или чужбина направени в темата. Нито едното, нито другото са черни и бели.  Културното отклонение беше реакция на изказванията за северна Америка... Изкуството тука е лукс, не само заради пари, но и заради начина на живот. Ако работиш, имаш малко дете, и не ходиш до Броудуай всеки месец, театрите са кът в повечето щати.  В предишния град където живеех закриха кукления театър поради финансови причини.

И да добавя, че сиренето, ракията, или кафенета са смешни причини за връщане. Моите две стотинки, каквото и да струват те...

ОК, трябва да се качвам на самолет, но за съжаление не заради театър

да, Pixie , права си за много неща