Публикувана: 6 ноем. 2007, 13:31 ч.
Последно мнение: 10 ноем. 2007, 00:57 ч.

Децата и бъдещите им професии

3 154
46
1

# 30 7 ноем. 2007, 14:31 ч.

Мнения: 2 270

Аз искам единият ми син да стане,най великия треньор по футбол на света,дъщеря ми известна адвокатка,а малкия ми син втори доктор Хаус,но............какво искам аз няма значение.
Малко са познатите и приятелите ми ,които са се реализирари успешно в някоя област и да са учили конкретно за нея.Училището и по конкретно доброто образование може да ти помогне да откриеш това ,което е за теб,това което ще ти помогне в конкретния момент.
Едни хора работят за парите преди всичко,а при други парите са на по заден план.Зависи доколко може да си позволиш едното или другото.
Важното е да научим децата си да се справят с различни ситуации,да им дадем добро възпитание и да се помъчим да им дадем добро образование според възможностите им.А по нататък нека живота ги научи какво да правят и нека сами изберат бъдещето си

# 31 7 ноем. 2007, 14:33 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: ani69 в ср, 07 ное 2007, 14:31

Много точно си го казала!

# 32 7 ноем. 2007, 15:04 ч.

Мнения: 1 426

Аз работя това, което винаги съм искала - компютърен програмист. Нашите бяха категорично против, но аз успях да се наложа - и съм страшно доволна, няма и секунда, в която да съм съжалявала.
Синът ми от малък иска да става учител (сега е първа година студент). Против съм, защото виждам какво е отношението на обществото ни към учителите, но - за разлика от майка ми - стискам зъби и нищо не казвам. Все пак той самият трябва по-добре от мен да знае какво му се ще да прави цял живот...

# 33 9 ноем. 2007, 10:54 ч.

София
Мнения: 2 967

Цитат на: pipilota viktualia в вт, 06 ное 2007, 20:19

Аз също не завърших и не работя това,което искам.

Заради това често срещано явление в България, няма да може да намерим правилния подходи и правилното време за разговори с децата.

# 34 9 ноем. 2007, 11:01 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: pipilota viktualia в вт, 06 ное 2007, 13:31

Чудя се на каква възраст трябва да започнем да говорим с децата за това,какви искат да станат.Дали трябва да настояваме да се ориентират и да мислят за бъдещата си професия и от каква възраст?По какъв начин да стане това?

Ние си говорим по този въпрос още от времето, когато синът ми започна да разбира какво означава "работа", т.е. от около три и половина годишен. За нас това е тема, като всяка друга. Интересното е, че от тогава, почти пет години вече, желанието му е все свързано с динозаврите /първо/ и след това изчистено- археология и палеонтология. Никога не го е променял.
За истинско професионално ориентиране обаче мисля, че може да се дискутира една в края на основното училище, когато могат да бъдат определени с по- голяма точност интересите и наклонностите на децата. Те трябва да са придобили практически опит с редица учебни дисциплини и практически занятия, да са имали времето и възможността да се "пробват" в различни насоки. Тогава те по- обективно и осъзнато могат да направят избор.
Въобще не говоря за МОЙ или на ТАТКОТО избор тук, той няма място. Аз мога само да го ориентирам относно това, какво представляват отделните професии и каква подготовка и ресурси са необходими за нея. До тук съм. Дължа това на собствените си деца, тъй като настоящата си професия съм избрала и аз сама. Дори в момента и не мисля сериозно за конкретна професионална реализация на децата си.

# 35 9 ноем. 2007, 11:41 ч.

София
Мнения: 62 595

Споделянето на личния родителски опит също може да е от полза. За себеси мога да кажа (и за баща им), че сме си казвали и грешките в професионалното си ориентиране, а не говорим само за легендите, в които от деца някои са знаели какво ще правят като пораснат и праволинейно са следвали желанието си. Мисля, че това са съвсем малък (дори статистически предебрежимо малък %) % хора, които са имали късмета да знаят какво искат още от деца. Точно затова тези малко на брой примери са се превърнали в легенди, но може да подведат родителите да имат очаквания децата им веднъж изрекли някаква професия още в първи клас, да се придържат към нея. И ако не се случи, да се получава родителско разочарование, което да се прехвърли и върху децата след време.

Всеки прави своите моментни избори, които му се струват най-подходящи за конкретния момент. Затова дори се говори, че няма грешки, а само натрупване на опит. До голяма степен съм съгласна, но и аз не мога да изляза всеки път от стереотипа да наричам грешка неща, които не са довели до някакъво определено състояние на нещата.

# 36 9 ноем. 2007, 12:23 ч.

Мнения: 2 616

Аз съм решила да му направя на моето чудо психологически тестове за професионалната ориентация, продават такива и по книнжарниците, преди кандидатстването в 7 клас, има мнооооооооооооооооого време до тогава, но.... Много ми е мъчно, че моите родители не ми обърнаха внимание в тази посока, за да се насоча по-правилно към професията, за която имам данни.

Тук също можете да откриете такива ако се интересувате, но голяма част от тях са срещу сериозно заплащане. Sad

# 37 9 ноем. 2007, 13:17 ч.

Пловдив
Мнения: 4 385

И моята дъщеря е в 4 клас и аз се замислям по тези въпроси. В 5 клас се сформират нови паралелки според интересите и знанията на децата. Приемането ще е съответно с покриване на тестове. Тя търси моето мнение и съвет и много се притеснявам да не е тласна в погрешна посока.Лично тя искаше български и английски език, а сама се записа на курс по математика с което много ме изненада и взе друга насока.
И аз ще се радвам на съвет и ще следя всички мнения.

# 38 9 ноем. 2007, 13:18 ч.

Мнения: 5 877

Разбира се, че говорим много за различните професии. Но по-скоро в плана на "какво би било, ако..." Разиграваме ги понякога като ролеви игри - нея я кефи да бъде балерина, космонавт, палеонтолог и художник на животни Mr. Green

Не бих я насочвала към нищо конкретно. Сега-засега искам да пробудя интереса й към множеството възможности и към идеята, че работата може да бъде нещо интересно.
А, и че е важно да има професия и да си печели парите сама.

Последна редакция: пт, 09 ное 2007, 13:25 от Aнда

# 39 9 ноем. 2007, 13:30 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Моят калпазанин в момента е на вълна,че иска да става вуйчо и готвач. Tired

# 40 9 ноем. 2007, 14:20 ч.

Мнения: 2 700

Ама всички вие в 7 клас ли сте се ориентирали newsm78

Откровено казано моята ориентация започна около 9-ти клас Embarassed

, когато АЗ се замислих за какво ме бива.

Според мен родителите трябва:
- да предоставят на децата си разнообразна палитра от познания (като тук не визирам само обучение - екскурзии, различни видове спорт и извънкласни занимания, различни видове преживявания също водят до трупане на опит и изграждане на личността),
- да обясняват в свободен разговор плюсове и минуси на отделните професии,
- да наблюдават, както някой по-горе беше казал, склонността на детето към хуманитарни или точни науки, артистични заложби и т.н.
- да подпомогнат детето в избора му къде да завърши средно образование.
Зрял избор на професия може да се направи в по-зряла възраст.

За себе си твърдя, че сигурно ще насочвам, но няма да предпоставям.

Засега наблюдавам у дъщеря ми силно влечение към живата природа и човека. Гледа с истинско желание филми на медицинска тематика (Хаус, Спешно отделение), но се ужасява от кръв и операции. Искала да стане джи-пи ветеринарка Laughing

или в краен случай джи-пи. Wink

IvelinaAtanasova, наскоро с дъщеря ми гледахме такъв филм, в който децата правиха тест за професионална ориентация. Всички деца бяха потресени от резултатите им, защото не проявяваха интерес към съответните професии. Накрая се оказа, че тестовете били сбъркани;-)
Не искам да омаловажа значението им, но не бих и разчитала на тях.

# 41 9 ноем. 2007, 17:37 ч.

Мнения: 24 467

Не, не в VІІ клас, но тогава може да се постави едно по- сериозно начало на опознаване на различните професии.
Аз самата не бих подходила към избор на нещо толкова важно, като професията, дори за себе си, посредством тестова система.

# 42 9 ноем. 2007, 22:51 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: solaris в пт, 09 ное 2007, 14:20

Ама всички вие в 7 клас ли сте се ориентирали newsm78

Ааа, не

не всички. Аз и до ден-днешен не съм ориентирана.
В 7 клас ми щукна да ставам археоложка. Питах майка какво трябва да уча за целта, а тя ми каза - НГДЕК, ама няма да те пусна в София. Вярно бях на 13, и мен май не ме блазнеше да уча в друг град.
В подготвителен клас прочетох едно преведено по два начина стихотворение и реших, че ще ставам преводачка. Баща ми рече - аааами, за преводачка трябва филология, а който учи филология, става учител. Илюстрира го с примери (майка ми, леля ми и куп техни приятелки) и реши да подходи научно към моето професионално ориентиране, съчетавайки две от силните ми страни (по това време математика и рисуване) и ми предложи да стана архитект. Даже ме води в ателието на своя приятелка архитектка да видя кво е Simple Smile

Аз реших, че е гот, тръгнах на курс по рисуване, но за всеки случай си кандидатствах и филологията. Английска, ама щеше да ме кефи и китайска. Ето ме преводач 11 години вече Simple Smile

(нещо не се оказа така трудно) Mr. Green

Но и архитект, и археолог пак би ме кефило.

# 43 9 ноем. 2007, 23:35 ч.

Пловдив
Мнения: 23 708

Да внеса малко хаос в подредената ви тема Simple Smile

Моят едногодишен син ще е дюлгерин. Като го попиташ "Как прави майстора?" маха с ръчичка като мазач. До нас има строеж и явно силно се е впечатлил. "Как пробива майстора?" показва как се хваща бормашина. Аз се провалям във всичките си усилия да го науча да махва с ръка за довиждане. Simple Smile

# 44 9 ноем. 2007, 23:48 ч.

Мнения: 2 616

Цитат на: solaris в пт, 09 ное 2007, 14:20

Тъй ама на мен пък съвсем нищо не ми казаха и аз хич хабер си нямах какво искам да уча, избрах си "желанието" по-скоро според звученето. Щях да се радвам ако можех да се докоса до "кухнята" Laughing

Учех МИО и Маркетинг, пък и аз вече 4-та година основно с преводи се занимавам Heart Eyes

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Бързи въпроси и отговори деца -6

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: