Отговори
# 15
  • Мнения: 3 200
Имам дъщеря на 6г.която винаги ми противоречи и никога не се съгласява с нищо ?
И аз си имам такава - вече е на 15.  smile3521 Жива и здрава да ми е, обаче е голям дзвер, когато се стигне до нейното срещу моето мнение.
Да те успокоя - няма спасение. Колкото повече расте, по-зле ще става.
Мирното съвместно съжителство е въпрос на търпение и нерви. Като влезе в пубертета ще изгубиш и двете (търпението и нервите си).
На моменти избушваш, крещиш, плачеш, налагаш се, тя плаче, разкайва се... до следващия път. smile3511
Ако си мислиш, че някоя книга ще ти помогне... Пробвала съм какво ли не, не помага. Това си е характер.

# 16
  • Мнения: 918
При последния спор, получих следния отговор: Просто се успокой и гледай към бъдещето Crazy Мисля да му спра филмчетата, защото мята по мен реплики като маймунка банани.

# 17
  • Мнения: 17 546
Не знам какво да кажа, може би само, че тези с 6-ст годишните нямат много време. Не искам да излезе като хвалба, но моите момчета като бяха на тази възраст, се държаха повече от прекрасно. Така е и до днес! Всички се чудят как слушат мен (баща си рядко го виждат, защото все е на работа, пък и се появява вече мъжкото единоборство в мненията). Не съм някаква властна майка с пръчка в ръка, а по-скоро съм се държала и се държа с тях строго, когато е нужно, а иначе и аз съм се учудвала понякога на себе си, че в един момент си казвам: Ама това са децата ми, ние не сме връстници или съученици! Толкова са внимателни и добрички, че се чудя как съм го постигнала.

# 18
  • Мнения: 1 909
Vili-74, ами защо не погледнеш по друг начин на проблема - хубаво е, че детето си има собствено мнение, по-нормално ли щеше да ти се вижда, ако изпълнява всяко твое изискване безпрекословно?
Друг е въпроса, защо постоянно търси конфронтация с теб - може би иска повече внимание, с може би има някакви други проблеми, несвързани непременно с теб, но като най-близък човек, си избива стреса по този начин.

Аз пък имам друг вид проблеми със сина ми, но не са много далечни от този - той просто живее в някакъв си свой свят, и буквално не ме чува, когато нещо го питам. Налага се да се приближа към него, да го накарам да ме погледне в очите и тогава да му говоря. Той също има собствено мнение за повечето неща, но интересно, че в голяма част от случаите има право и вече се научих да се замислям над съветите му.

# 19
  • Мнения: 494
 На мен не ми пречи ,че спори. По-често го изслушвам,казвам си мнението и ако се убеди-убеди. Рядко,когато е прав(или аз реша,че е така,нагло разчитайки на уж по-правилната ми преценка Wink) го оставям да "спечели". Та,както казах,ако го убедя (имам син, затова пиша в мъжки род Simple Smile)-убедя!ако ли пък не отсичам, каквото съм си наумила(още повече,ако е някакво "правило")и толкова. Опитвам се да съм внимателна и търпелива при тези случаи, като понякога успявам, друг път малко виквам, но няма как-и аз съм човек Laughing!Все едно!Смятам, че е добре детето да има свое мнение, но и не съм от тези, дето правят за щяло и нещяло компромиси, а пък безмислено тръшкане,инатене и спор(заради "спорта") не мога да търпя по принцип.
  Решавам проблема,като поставям ясни правила и държа да се спазват.Така избягвам ИЗЛИШНИТЕ спорове-това е моята тактика. Това и препоръчвам.На 6 години, едно дете може съвсем добре да разбере това. Естествено,че се случват и спорове, но когато това не е постоянно, по-лесно се справям( и по-добре се отразява на здравето, нервите и границите на търпимост Wink).

# 20
  • Мнения: 5 877
Аз гледам да обясня по същество, независимо дали е "малка" за такова обяснение.
Вчера разяснявах спектъра на цветовете и идеята за допълнителни цветове, за да кандиса да облече маслиненозеления суичър към розовите си панталонки. Обяснявах 3 минути (с наглед), но си спестих тръшкане, караница и евентуално избор на нови дрешки.

# 21
  • Мнения: 1 909
Ммм, да, и аз съм по обясняването, когато успея да му задържа вниманието.
 Установих обаче, че понякога той също нещо иска да обясни, но не успява по определени причини - не знае как точно, не му стигат думите или аз прекалено го пришпорвам и няма време. В такива случаи се стига до кризи. Ако успея да схвана навреме, че наистина иска нещо да обясни и да излушам, положението се успокоява.

# 22
  • Мнения: X
Не мисля, че имам достатъчно опит, като родител, за да давам съвет. Но това за изслушването наистина действа. И много обяснения. Като папагал повтарям едно и също, което тя много добре знае, но всеки път се обяснява, като за първи.
А изслушването някак дава увереност на детето, че мнението му се чува и е важно. Понякога ми е доста трудно, защото съм уморена, изнервена, а тя ми обяснява някоя безсмислица, но с много важен тон и доста замисляне да намери правилните думи и да си конструира изречението вярно. Общо взето трябва енергия и нерви за комуникация. Ясно е обаче, че и родителите са хора, всеки има моменти, в които просто иска да бъде оставен на мира. Не мисля, че трябва да ни е гузно или да се извиняваме на децата си за това, по-скоро трябва да знаят, че и мама може да се обиди, да я заболи или просто да е изморена. Толкоз.

Напоследък се успокоявам, като попрочета писанията на майките с тийнейджъри. На фона на техните проблеми моите и се виждат едни нюнюнца  Mr. Green

# 23
  • Мнения: 196
Имам дъщеря на 6г.която винаги ми противоречи и никога не се съгласява с нищо ?

Ако винаги ти противоречи, това по-скоро е сигнал за проблеми с комуникацията, отколкото за наличие на собствено мнение при детето. За собственото мнение - не виждам нищо лошо да го има, винаги се съобразявам. И прави за момичетата, писали тук - изслушването е много важно.

Общи условия

Активация на акаунт