В крайна сметка трудно е да се харесаш на всички, така че най-важното е сам да се харесваш облечен или гримиран по определен начин. Някой може много да ме харесва с дълга пола,ама като сама не съм убедена,че е така,ходи ми разправяй....
- Публикувана: 4 ноем. 2007, 16:05 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2007, 13:51 ч.
За самооценката.
Колкото и зашеметяващо да си мислиш че изглеждаш в момента винаги ще има някой, който да не те хареса. Според мен важното е сам да се харесваш, като обаче не забравяш, че никой не е съвършен, така че сигурно има още много неща, които можеш да подобриш в себе си. Това не е повод да ти пада самочувствието, а по-скоро мотив да не се отпускаш. Защото, няма как да не си признаем, колкото повече годинки отлитат, толкова повече усилия се налага да полагаме , за да изглеждаме прилично. Никой не изглежда идеално, просто на някои им се налага да поработят повече върху себе си. Не бих се смяла на човек, само защото не изглежда добре. Но от някакво елементарно чувство за естетика очаквам да не виждам по улиците жени с мустаци или с къса пола и естествен "чорапогащник", които лъхат на пот или те задушават с дъха си. За мен това е признак на липса на всякакво самоуважение. Ако някой се отнася така немърливо към себе си, как ли ще се отнася към останалите неща в живота си ...
Човек не може да има абсолютно реална самооценка. Непрекъснато се идентифицираме с разни хора, които ни привличат вниманието по някакъв начин, било то добър, или лош.
Може пък да си е казала - ето, на Джей Ло дупето и е голямо, но всички въздишат по него...
Може мъжът и да харесва такива дупета и тя да го подчертава заради него.
Или тя самата да харесва такива дупета и респективно да харесва и своето в тесни дънки.
Може да е всичко.. защо трябва да се чудим как се е облякла - на нея така и харесва.
Може пък да си е казала - ето, на Джей Ло дупето и е голямо, но всички въздишат по него...
Може мъжът и да харесва такива дупета и тя да го подчертава заради него.
Или тя самата да харесва такива дупета и респективно да харесва и своето в тесни дънки.
Може да е всичко.. защо трябва да се чудим как се е облякла - на нея така и харесва.
dodo_dodo, по въпроса за личната ни самооценка си мисля всеки ден. Мисля си обаче в друга насока. Истината е че виждам себе си по-скоро реалистично, отколкото романтично. Знам своите недостатъци, външни и вътрешни и се стремя да ги скрия или пък направо да ги убия. Знам какво може да ме направи по-силна.
Колко пъти ми се е искало да се облека по даден шантав начин,но съм се спирала по безброй причини. Най-важната от която е какво ще си помислят за мен хората?
Страхувам се от това, страхувам се, защото живея в малък град и не ми е приятно хората да ме обсъждат по какъвто и да е проблем или в каквато е насока.
Тук в България, за да си известен обаче трябва да си леко луд, да си леко различен....
Аз поне не познавам хора които си мислят, че са безупречни във всичко и с всичко и дано да не се запозная с такива, ще бъда изпълнена с комплекси или по скоро ще се чудя от кой свят са.
Колко пъти ми се е искало да се облека по даден шантав начин,но съм се спирала по безброй причини. Най-важната от която е какво ще си помислят за мен хората?
Страхувам се от това, страхувам се, защото живея в малък град и не ми е приятно хората да ме обсъждат по какъвто и да е проблем или в каквато е насока. Тук в България, за да си известен обаче трябва да си леко луд, да си леко различен....
Аз поне не познавам хора които си мислят, че са безупречни във всичко и с всичко и дано да не се запозная с такива, ще бъда изпълнена с комплекси или по скоро ще се чудя от кой свят са.
Когато се погледна в огледалото и си кажа:"Това е.Харесва ми.",в този момент аз за себе си съм безупречна,защото изглеждам точно по начина по който бих искала.И да,преценката ми е реална,защото "реалността" не е нищо друго освен възприятия.И всеки я чувства различно.Следователно не можем да сложим етикети:това тук е реално,а това не е.Вярвам и се доверявам на собствената си самооценка.Не виждам защо трябва да ме притеснява отношението на хората към мен,когато аз самата съм доволна.Да,има моменти когато се колебая дали така е добре и се допитвам,но в крайна сметка аз решавам.Обичам да пазарувам сама,да обикалям в търсене на дрехата,която да ми "говори" ,така че като я облека да мога да си кажа:Да,това наистина съм аз.Не мисля,че някога съм изглеждала фрапиращо.Със сигурност ще има хора,които да не харесат стила ми,но според тези общоприети норми за които стана въпрос,смятам,че не е имало такива случаи(фрапиращи).Добрият външен вид означава преди всичко усет,умението да постигнеш най-доброто от това с което разполагаш.Самооценката до известна степен зависи от оценката на околните,но за мен тя не е мерило.Ако приемах всички коментари и комплименти за "реални",вероятно щях да имам високо самочувствие.Но нямам.По-скоро в такива моменти си мисля,че съм постигнала "добър баланс".Тоталната липса на усет за цветове,пропорции и т.н ме стъписва и мен,но хората не са виновни за това,а и всеки е свободен да изглежда така както пожелае.
... Тоталната липса на усет за цветове,пропорции и т.н ме стъписва и мен,но хората не са виновни за това,а и всеки е свободен да изглежда така както пожелае.
По въпроса за самооценката - мисля че наистина са важни ранните години в семейството. Обичам да казвам, че знам точно колко струвам, и че ничие мнение не може да отнеме от мен или добави към мен нещо. Това не ми дава повод нито за горделивост, нито за комплекси, защото съм убедена, че най сигурното нещо на този свят е че нещата се променят - ако нещо ми пречи просто трябва да си го сложа в приоритетния списък и да положа усилия да го променя. По въпроса с това кой как подбира облеклото си - обичам да мириша хубаво, да имам поддържани нокти, кожа и коса и да нося дрехи, които отговарят на предимствата на фигурата ми и на настроението ми - това е в тази последователност по приоритет, дрехите за мен не са голям приоритет.
Когато видя момиче облечено, така че се подчертават недостатъците на фигурата му или дрехите са неподходящи за физиономията му - става ми мъчно. Обикновенно си казвам, че с по-дълга пола и блуза подчертаваща бюста и талията или с цвят, на който изпъква гладката кожа на лицето това момиче ще е страхотно - просто й давам съвети на ум и ... след това веднага забравям за нея
Хубава тема.
Според мен адекватната самооценка е много рядко срещано явление. И то не толкова какво харесваш и какво не, а каква е визията ти. И оттам какво можеш и какво не можеш да си позволиш да носиш.
Не знам защо е пълно с жени и момичета, които носят неща абсолютно неподходящи за тях. Примерно лятото е пълно с къси потничета, под които висят кореми и паласки. Или хилядите къси полички, под които се подават къси, но за сметка на това дебели крачета. И много подобни. Да не говорим пък за модерните и изключително грозни дрехи, които на никой не стоят добре (любимите ми са потуро-шалварите, в които и най-перфектното тяло изглежда смешно).
За себе си аз твърдя, че имам добра самооценка. Примерно при моите 56 кг за 166 см не мога и няма да обуя къса пола. Също така при тази си височина няма да сложа дънки с ниска талия, защото ще изглеждам като кюфте. От друга страна сигурно много коментари отнасям по отношение на цветовете (примерно обожавам оранжево и си го нося, въпреки че на русата ми коса седи отвратително)
Според мен адекватната самооценка е много рядко срещано явление. И то не толкова какво харесваш и какво не, а каква е визията ти. И оттам какво можеш и какво не можеш да си позволиш да носиш.
Не знам защо е пълно с жени и момичета, които носят неща абсолютно неподходящи за тях. Примерно лятото е пълно с къси потничета, под които висят кореми и паласки. Или хилядите къси полички, под които се подават къси, но за сметка на това дебели крачета. И много подобни. Да не говорим пък за модерните и изключително грозни дрехи, които на никой не стоят добре (любимите ми са потуро-шалварите, в които и най-перфектното тяло изглежда смешно).
За себе си аз твърдя, че имам добра самооценка. Примерно при моите 56 кг за 166 см не мога и няма да обуя къса пола. Също така при тази си височина няма да сложа дънки с ниска талия, защото ще изглеждам като кюфте. От друга страна сигурно много коментари отнасям по отношение на цветовете (примерно обожавам оранжево и си го нося, въпреки че на русата ми коса седи отвратително)
Напълно подкрепям написаното от boto. Адекватаната самооценка е не дали се харесваме с дадена дреха, а как изглеждаме в нея
Аз това визирах в темата, но повечето мнения поеха в неправилната посока за правото на избор да имаме свой вкус и да се обличаме според него дори, когато той е лош../ май безвкусие му се казва/
Не е важно дали останалите смятат, че нещо ти стои добре и си красива, освен ако работата ти не е свързана с това ... важно е ти да се чувстваш добре, т.е. аз да се чувствам добре ... има разминаване, разбира се, толкова съм свикнала със себе си, че не мога да преценявам обективно нещата, понякога изобщо не мога да се забележа, друг път си затварям очите, трети се харесвам ... друг път решавам нарочно да изглеждам идиотски 
А това ли е най-важното?
Облеклото ли прави човека?
И дали тази жена, не е наясно, че не е най-прекрасна, но просто се чувства добре в кожата.
Защо това как сме облечени, как изглеждаме се превърна в най-важното нещо, а не това как се чувстваме, какво излъчваме и притежаваме.
Мъчно ми е че хората се заглеждат и обсъждат в подробности външен вид и облекло, а другите неща остават незабелязани.
Консуматорско бездушно общество сме ние.
Облеклото ли прави човека?
И дали тази жена, не е наясно, че не е най-прекрасна, но просто се чувства добре в кожата.
Защо това как сме облечени, как изглеждаме се превърна в най-важното нещо, а не това как се чувстваме, какво излъчваме и притежаваме.
Мъчно ми е че хората се заглеждат и обсъждат в подробности външен вид и облекло, а другите неща остават незабелязани.
Консуматорско бездушно общество сме ние.
А това ли е най-важното?
Облеклото ли прави човека?
И дали тази жена, не е наясно, че не е най-прекрасна, но просто се чувства добре в кожата.
Защо това как сме облечени, как изглеждаме се превърна в най-важното нещо, а не това как се чувстваме, какво излъчваме и притежаваме.
Мъчно ми е че хората се заглеждат и обсъждат в подробности външен вид и облекло, а другите неща остават незабелязани.
Консуматорско бездушно общество сме ние.
Облеклото ли прави човека?
И дали тази жена, не е наясно, че не е най-прекрасна, но просто се чувства добре в кожата.
Защо това как сме облечени, как изглеждаме се превърна в най-важното нещо, а не това как се чувстваме, какво излъчваме и притежаваме.
Мъчно ми е че хората се заглеждат и обсъждат в подробности външен вид и облекло, а другите неща остават незабелязани.
Консуматорско бездушно общество сме ние.
Кое те накара да решиш, че коментираме единствено външният вид на хората?
В този подфорум - коментираме това. В ДиС - отношенията между хората, най-вече когато са в двойка, в самотни родители - изпитанията на онези от нас, които са останали сами...Подфорумите са толкова много, че убедена съм няма как да не съзреш всяка от нас някъде, където коментира и други неща извън визията.
И да повторя - темата не е за облеклото като такова, а за личната ни самооценка. Ако съумееш да надхвърлиш първосигналното възприемане на нещата, които четеш конкретно тук, ще си дадеш сметка, че самооценката е много по-глобално понятие и далеч не засяга единствено начина ни на обличане.
И да, на така поставеното мнение - важно е как сме облечени. Аз, освен всичко друго съм и естет, който обича и се радва на красивото около себе си
Красивото за мен, не е красиво за друг.
Аз мога да се чувствам много красива, но за другите да е смешно и нелепо и обратното.
Абсолютно необективно е това.
Какъв е критерият за добре облечена и с вкус жена?
Тук както чета всяка жена преценява реално ситуацията и се облича що годе с вкус.
Защо обаче в реалността, не е така (това е мое мнение - силно субективно естествено).
Аз мога да се чувствам много красива, но за другите да е смешно и нелепо и обратното.
Абсолютно необективно е това.
Какъв е критерият за добре облечена и с вкус жена?
Тук както чета всяка жена преценява реално ситуацията и се облича що годе с вкус.
Защо обаче в реалността, не е така (това е мое мнение - силно субективно естествено).
ох, ужас 
... не тряваше да отговарям 
...като че ли моят отговор повлече неуместни отговори ...
... не тряваше да отговарям ...като че ли моят отговор повлече неуместни отговори ...Не мисля, ти изразяваш мнение, не правиш глобални умозаключения!