И аз имам такава приятелка. Спомням си, че когато забременях, майка и почна да ми се оплаква, как аз съм си намерила хубаво момче, вече и бебенце ще си имаме, а пък нейното момиче все не може да си намери мъж. Направо в очите и казах, че на нейната щерка мъжа и няма на балкона да падне. Приятелката поживя още малко така и после взе, че избяга. Не се обади на майки си една година. А когато се видяха я сюрпризира с внуче. Сега има прекрасен мъж до себе си и едно прекрасно детенце.
- Публикувана: 29 окт. 2007, 16:38 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2007, 15:39 ч.
За зависимостта от семейството
И аз имам такава приятелка. Спомням си, че когато забременях, майка и почна да ми се оплаква, как аз съм си намерила хубаво момче, вече и бебенце ще си имаме, а пък нейното момиче все не може да си намери мъж. Направо в очите и казах, че на нейната щерка мъжа и няма на балкона да падне. Приятелката поживя още малко така и после взе, че избяга. Не се обади на майки си една година. А когато се видяха я сюрпризира с внуче. Сега има прекрасен мъж до себе си и едно прекрасно детенце.
евалата на тая мацка
Моята приятелка има къде да отиде, ако иска да живее сама.
Семейството е заможно, така да се каже, имат апартаменти, кой в център кой в по-краен квартал, така че има къде да живее,
Заплата и е 600лв. Не е много, ама, дет се вика ще живее по-скромно, пък и ако се отдели родителите и пак ще и помагат, няма да я оставят да умре от глад я. Пък може и гадже да завъди.
Ама не можело, ще се сърдят, щяло да стане скандал, брат и се сърдел.
Нямало да има кой да им чисти и така...
Имаше по едно време едно момче, ама не бил на нейното равнище, беден бил, прост бил и така...
Семейството е заможно, така да се каже, имат апартаменти, кой в център кой в по-краен квартал, така че има къде да живее,
Заплата и е 600лв. Не е много, ама, дет се вика ще живее по-скромно, пък и ако се отдели родителите и пак ще и помагат, няма да я оставят да умре от глад я. Пък може и гадже да завъди.
Ама не можело, ще се сърдят, щяло да стане скандал, брат и се сърдел.
Нямало да има кой да им чисти и така...
Имаше по едно време едно момче, ама не бил на нейното равнище, беден бил, прост бил и така...
Моята приятелка има къде да отиде, ако иска да живее сама.
Семейството е заможно, така да се каже, имат апартаменти, кой в център кой в по-краен квартал, така че има къде да живее,
Заплата и е 600лв. Не е много, ама, дет се вика ще живее по-скромно, пък и ако се отдели родителите и пак ще и помагат, няма да я оставят да умре от глад я. Пък може и гадже да завъди.
Ама не можело, ще се сърдят, щяло да стане скандал, брат и се сърдел.
Нямало да има кой да им чисти и така...
Имаше по едно време едно момче, ама не бил на нейното равнище, беден бил, прост бил и така...
Семейството е заможно, така да се каже, имат апартаменти, кой в център кой в по-краен квартал, така че има къде да живее,
Заплата и е 600лв. Не е много, ама, дет се вика ще живее по-скромно, пък и ако се отдели родителите и пак ще и помагат, няма да я оставят да умре от глад я. Пък може и гадже да завъди.
Ама не можело, ще се сърдят, щяло да стане скандал, брат и се сърдел.
Нямало да има кой да им чисти и така...
Имаше по едно време едно момче, ама не бил на нейното равнище, беден бил, прост бил и така...
хм като стане на 40-50 самотно кукувица, а пък бедните и простите са с щастливи семейства с по 2-3 дечица да видим кой на чие ниво няма да е! аман от такива снобари много ме дразнят честно! човек не се измерва по това колко пари има в даден момент от живота си!
Моята приятелка има къде да отиде, ако иска да живее сама.
Семейството е заможно, така да се каже, имат апартаменти, кой в център кой в по-краен квартал, така че има къде да живее,
Заплата и е 600лв. Не е много, ама, дет се вика ще живее по-скромно, пък и ако се отдели родителите и пак ще и помагат, няма да я оставят да умре от глад я. Пък може и гадже да завъди.
Ама не можело, ще се сърдят, щяло да стане скандал, брат и се сърдел.
Нямало да има кой да им чисти и така...
Имаше по едно време едно момче, ама не бил на нейното равнище, беден бил, прост бил и така...
Семейството е заможно, така да се каже, имат апартаменти, кой в център кой в по-краен квартал, така че има къде да живее,
Заплата и е 600лв. Не е много, ама, дет се вика ще живее по-скромно, пък и ако се отдели родителите и пак ще и помагат, няма да я оставят да умре от глад я. Пък може и гадже да завъди.
Ама не можело, ще се сърдят, щяло да стане скандал, брат и се сърдел.
Нямало да има кой да им чисти и така...
Имаше по едно време едно момче, ама не бил на нейното равнище, беден бил, прост бил и така...
Просто нямам думи,това не може да е истина 
В случая мисля че тя си е виновна щом позволява така да се държат с нея,човек каквото сам си направи никой друг не може да му го направи
Мммм..........всеки сам си избира живота. Ако нещо те притиска и не ти харесва, нормално е да го смениш. Винаги има начин. Винаги е трудно. Но винаги резултата си заслужава.
Според мен човек след 25г. трябва да има живот, отделен от този на родителите си, дори да не е създал собствено семейство. Може да работи и да се издържа, в повечето случаи родителите помагат. Наистина е трудно, но при всички положения е по-добрия вариант.
Според мен човек след 25г. трябва да има живот, отделен от този на родителите си, дори да не е създал собствено семейство. Може да работи и да се издържа, в повечето случаи родителите помагат. Наистина е трудно, но при всички положения е по-добрия вариант.
Откачена работа.
Като се ожениха бях безкрайно щастлива защото си мислех,че поне мога да спя спокойно.Да ,ама - не.Там ядовете пък съвсем други. Откачена работа.
Като се ожениха бях безкрайно щастлива защото си мислех,че поне мога да спя спокойно.Да ,ама - не.Там ядовете пък съвсем други. 
При мен бяха доста подобни нещата с родителите, омъжих се първия път на 22, само и само да избягам 
В комплект с всичкото му обсебване, ходене навсякъде заедно, чувство за вина и т.н.
Някъде имаше един мъдър пост, при мен май това спаси нещата и ми помогна да събера смелост да изчезна и да имам собствен живот, независимо на каква цена... Ставаше дума за следването в друг град а най-смешното е, че именно родителите ме навиха да отида... аз нямах смелост, и как да имам при тая тотална подкрепа/разбирай контрол и намеса 
Та идеята беше да отида и да се прехвърля после в София, ама така ми хареса, че хич и не щях останах си целите 5 години в другия град и добре си поживях 
След това нещата изглеждат съвсем различно вече... Не че са само цветя и рози, но поне имам представа от реалния свят, за разлика от преди 
и за разлика от сестра ми - нейният живот се разви по недобър начин до един момент, по същите причини 
Не съм съгласна с тези, които твърдят, че човек, който търпи това, сам си е виновен... Когато си роден в такова семейство, виждаш света през техните очи - или, по-точно казано, друго просто не си виждал обикновено става дума за властни родители, които не ти дават да мръднеш без тях почти буквално, така че няма и как да видиш друго...
Такъв възел няма развързване, трябва да се среже
В комплект с всичкото му обсебване, ходене навсякъде заедно, чувство за вина и т.н.Някъде имаше един мъдър пост, при мен май това спаси нещата и ми помогна да събера смелост да изчезна и да имам собствен живот, независимо на каква цена... Ставаше дума за следването в друг град
а най-смешното е, че именно родителите ме навиха да отида... аз нямах смелост, и как да имам при тая тотална подкрепа/разбирай контрол и намеса Та идеята беше да отида и да се прехвърля после в София, ама така ми хареса, че хич и не щях останах си целите 5 години в другия град и добре си поживях След това нещата изглеждат съвсем различно вече... Не че са само цветя и рози, но поне имам представа от реалния свят, за разлика от преди и за разлика от сестра ми - нейният живот се разви по недобър начин до един момент, по същите причини Не съм съгласна с тези, които твърдят, че човек, който търпи това, сам си е виновен... Когато си роден в такова семейство, виждаш света през техните очи - или, по-точно казано, друго просто не си виждал
обикновено става дума за властни родители, които не ти дават да мръднеш без тях почти буквално, така че няма и как да видиш друго...Такъв възел няма развързване, трябва да се среже
Indian rose, аз много добре знам какво говоря, защото моите родители винаги са се опитвали да ме контролират, да ми дават тон в живота, дет се вика. НЕ съм драматизирала, просто си правех пак кавото си искам(доколкото мога) и един ден им казах, че не възнамерявам повече да живея с тях. В момента пак живеем в един блок, вход даже. Сърдят се, ако не ида да ги видя един ден. И да, продължвам да ги обичам, просто не си тровя живота с глупости. НЕ мога да повярвам, че това не е до човек 
КАто грешка отчитам това, че не пожелах да уча в дург град
КАто грешка отчитам това, че не пожелах да уча в дург град
Аз подкрепям indian rose. Когато живееш в такава среда,имаш властен или властни родители ти гледаш на света по друг начин,без тях той ти се струва опасно място и е много трудно да поискаш сам да напуснеш семейството си,дори и сегашното ти положение да не ти харесва. Наистина който не го е преживял не може да го разбере. Много е лесно да кажеш -ама защо не се махне и не сложи край на това,когато си възпитан в друго семейство,когато са те научили сам да вземаш решения и да вярваш в себе си и друго е да го направиш,когато цял живот са вземали решенията вместо теб. Може би има силни характери,които не могат да се пречупят под такъв натиск,но са малко,сигурна съм. Така че аз напълно разбирам момичето и й съчувствам искрено. Надявам се да успее да промени нещата по някакъв начин или да намери някой,който да й помогне. Аз успях едва след като бях стигнала на границата на живота и смъртта и не знам как намерих сили да рискувам,просто защото знаех,че ако не опитам няма да има значение дали съм на сигурно и защитено място. Просто мен вече нямаше да ме има.
