Някой ден ще одуша продавачка с голи ръце...

         

Ох, на мен това по магазините ми се случва постоянно, откакто имам проблеми с тези мои 20 кила отгоре. Просто е отвратително. В България определено продават само дрехи за манекенки, или останалите номера са свършили вече. Но пък откакто съм тука при дебелите американци съм се отдала на едно пазаруванеее.... Ухааа... И чувството е страхотно, защото имат в наличност поне още 20 номера над моя    Отделно, тук се чувствам направо фиданка, в сравнение с всички останали, а пък как ме и заглеждат....  

много добре те разбирам! аз се чувствам по същия начин. Е не съ с наднормено тегло... но пък всичко ми е тясно или късо. Една риза - най-голям размер ми беше все едно съм се вмукнала в тази на дъщеря ми. Продавачката заяви "е, какво толкова. като си я купите ще и преместите малко по-навътре копчетата и няма да зее" Ама че готино!  От горе на всичкото изпитвам чувство на малоценност като видя всички тия...малки китайски дрешки Вярно,че си като Гъливер в страната на лилипутите

      да вземем всички да направим списък с дрешки от които имаме нужда и да ти пратим парички    

     wa_wa, би било супер да мога да ви зарадвам.
Тука има супер дрешки за нормални и по-пълнички жени... Виж за слаби, жени, обаче, е проблем... сестра ми си пазарува от детските щандове  

Ау, сега се сетих        Тука има невероятни дрешки за бременни    Направо страхотно сладки... И разбираемо... Те жените тука са си постоянно в това положение, та затова и дрехите вървят  

Мамо Фин, ти май отдавна не живееш тук. За съжаление малко неща са се променили, и то в по-голямата си част не на добро. Продавачките,обаче, въпреки че вече са направо друго поколение, си остава едно гадно, мързеливо и начумерено племе. Независимо от това, че "чорбаджията" им изисква (ама не винаги) "приятна външност", "чувство за хумор", "владеене на поне един чужд език". Това според обявите за работа. От там насетне-жална ни майка. Рядко са любезните продавачки-забелязала съм такива в по-скъпите магазини. Така например, аз си купувам обувки само от "Georgio Modelli" във Варна, като основна причина са изключително любезните момичета там и приятелската политика на фирмата (известяване с e-mail-и, покани за промоции и т.н.).

Зъхи,права си. С този проблем аз се срещнах, когато бях в по-началните  бременни месеци и след като родих. НЯМА ХУБАВИ ДРЕХИ за по-различни от описаните от теб хора. Полудях и ми идваше да изкрещя на тъпите търговци къде има е акъла, чували ли са за "маркетингови проучвания" и т.н. Знам,че дори и да го бях направила, отговор нямше да има.   Явно основната цел на търговците на парцали са пубертетите (и то слабичките, другите да си гледат работата или да се опитват да отслабват) и кльощавите клиентки.

Туфи... лятото стават 12 години от как съм се "пофинландчила". Честно казано, не помня добре как са били нещата в България по онуй време... всъщност, помня, но само добри неща.
А сега, преди 2 години когато последно бяхме в България (с Финчо (да види той от къде съм... остана очарован и доста объркан от какво ли не) и с Оливер (да го види баба ми, па и другите клюкарки от блока...) и да ти кажа... как не ми побеляха косите от тревоги за това онува, не знам.

Бе то бяха одумвания, празни обещания, опити за подкуп, размяни на телефони (познай обади ли се някой и обадих ли се аз на някой), клюкарстване... Съседките баби като ни награбиха да ни целуват, аз изпаднах в ужас. Мъж ми какво да прави... остави се да го мачкат и правят на пихтия. Аз бях наречена ДЕБЕЛА, говореща с АКЦЕНТ, забравила БЪЛГАРСКИЯ...
И после един ден отидохме да си търсим бански. Влизаме в магазина, там една любезна от по- любезна леличка седи зад тезгяха. Като ни видя и подскочи, подуши, че ще прави бизнес. Обаче, никой от банските не ми стана така както трябваше, а не исках да си купя модел А-ла-БАБА (единствения дето ми стана) и тя реши, че е крайно време да прекрати с любезностите и като ме почна...
Тя: От къде си?
Аз: От тука.
Тя: Аааа... казвай от къде си. Не ме лъжи, че си от тук!
Аз: Ами какво да кажа? От тук съм си.
Тя: А защо се преструваш, че не можеш да говориш на български? Сега искам да излезеш от магазина ми и да се върнеш когато си свършила да се преструваш.
Аз: Не се преструвам. Просто така си говоря.
Тя: Вън и се връщай когато си се научила да говориш български както трябва.

И така, подбрах недоумяващия Финчо и излязохме от там след което аз се разплаках. Може би ме разбирате как се чувствах тогава.
Истина е, че завалям някой думи, а за значението на други трябва да седна и да помисля дали така беше... Но бизнесменско ли е да се държиш с клиентите си като с просяци само защото не могат да говорят перфектен български и не са с крака горе до сливиците, както Зъхи писа???!!!

Мамо Фин, не се притеснявай, те повечето продавачки също не умеят да говорят български, нищо че не са си и показвали носа навън от Бг!  
Много ти пука!  
Аз самата бях забравила да говоря български покрай двете години майчинство!    По цял ден само с тома дребното, дето не говори никакъв език и само до магазина, където - "Дайте едно масло и един хляб, че бързам!", направо речникът ми се беше свел до 200 думи!    
Но с тренинг всичко се оправя, да ме видиш откакто пак работя (дай Боже да не е задълго! ) как си оправих и език, и всичко...
Ти ела в България, пък ще те научим и на диалект даже (за по-голяма достоверност!   )!

Хахаха...

Ще трябва и да псувам да ме научите, че съм забравила уроците от улицата преди 12 години...

Мамо Фин, в нашата държавица бизнеса (и не само той) се прави на стария български принцип "По дрехите посрещат, по ума изпращат"...какво да се прави, манталитет. Понякога поговорката се сменя в "....по парите изпращат"
           

Да за жалост Туфи.    
И аз си спомням времето как винаги обикалях магазините след работа. Нямах проблем с обслужването.
Решах ли да си сложа къси гащи и потник и в събота да изляла по магазините, то тогава наистина изпадах в подобни ситуации.

В Америка забравих какво е нагиздването, за да ходиш по магазините. Тук и с най-оръфаните дрехи и обувки да си то ти си КЛИЕНТ. Учат ги всеки ден, че КЛИЕНТА винаги е прав, а който се усмихва и е любезен има бонуси към заплатата.
Никой не те дискриминира и продавача гледа да те упъти и да ти помогне. Ти само купуваи.

Дано някога да стане така и при нас в България.