Ами може би все пак не си само ти виновна. Уж е било за заместване, после се оказва, че е за постоянно, а всъщност има да се работи извънредно и изобщо тия от фирмата са го закъсали. Точно ти ли трябва да ги спасяваш? Отказала си им може би защото наистина малко са се поизхвърлили. И не е нужно да се обвиняваш. Операцията, след като е толкова скоро, бързо ще мине и ще отмине, дай Боже мъжът ти да се възстанови бързо и леко и като си стъпи на краката, и ти ще си вече свободна в избора си. Аз лично не одобрявам работодатели, които държат да жертвам цялото си време и целия си живот. Никога не са ми го заплащали адекватно. И не ги е било грижа за мен, когато затъна в безперспективност и безпаричие. Само там, където се интересуват от теб като човек, има шанс да бъде чут и гласът ти и да реализираш някоя и друга идея. Вярвам, че така и работодателите ми са имали по-светло бъдеще, макар в БГ всичко да е леко изкривено.
- Публикувана: 24 окт. 2007, 17:20 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2007, 19:29 ч.
Много ми е кофти......
Наложи се да потърся работа.На интервюто ме попитаха за готовност-казах.Поканиха ме да работим заедно.Не бях предвидила стачката обаче-съвпадна с с дните, в които бях казала, че съм готова да започна.Не бях предвидила и трудността за намиране на детегледачка за седмица.Но исках тази работа.И направих така, че да съм точна и коректна, когато казах датата, на която мога да започна.Какво ми е коствало на мен и на децата ми си е наш проблем.То е временно, не е за цял живот.
Заповеднически глас по телефона
...те е принудил 
...това тук ме разсмя направо 
Заповеднически глас по телефона
...те е принудил ...това тук ме разсмя направо