Канелените кифлички на Карлсон и др. "литературни рецепти"

Пиратска супа "Капитан Хук" ("Питър Пан"  ):
(Взех я от една диетична книга, но като нямах раци под ръка, сложих рачешки рулца. с пълното съзнание, че това не са истински рачешки рулца. То взе, че стана вкусно.)
В зехтин леко се запържват целина, лук и чесън, нарязани на ситно. Сипва се вода, добавя се бульон на кубче. Когато кипне, пускате парченца филе от бяла риба и нарязаните рачешки рулца. Ако имате скариди, чудесно. Слага се и нарязан на кубчета домат. Огънят се намалява и се вари 10-15 минути. Накрая слагате зелени подправки - магданоз, копър, риган, босилек. Може и сухи, каквото ви се намира. Лимонов сок.
Сервира се гореща.

Сега като наизвадя рецептите от Лаура Ескивел и от Исабел Алиенде ще видите вие, само да се прибера до вкъщи 

Пор на шиш ("Шрек").
Пилешко филе, престояло в марината. Примерно - соев сос, олио, мед, подправки (някои слагат и алкохолец  ).
Печете го на скара или го задушавате в тефлонов съд.
Опеченото месо го забучвате вандалски на дървен шиш.  

Позволявам си да цитирам и mama_mima:
  'Дъщеря ми е голяма фенка на книжките за Франклин и при купуването на поредната попаднахме на рецепта в тях за курабийки. Днес ги направих и станаха изненадващо вкусни . Ето рецептата но снимка нямам защото курабийките свършиха!
1 яйце
125 гр. масло или маргарин
1 чаша захар
1 чаша брашно
1 чаша шоколадови мидички /използвах 50 гр. настърган шоколад/
Яйцето и маслото се разбъркват, добавят се захарта, мидичките/шоколада/ и брашното. Слагат се в на мазнена тавичка и се оформят с лъжица. Дадени са като 12 броя. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса 10 минути. Аз лично малко повечко от 10 ги пекох но пак са вкусни. '

      Aаааа,това е страхотна идея,още тая вечер ще се пробва,че имам едно детенце вкъщи на гости.   

Канелените кифлички на Карлсон, тортата с каймак и ябълковата пита с ванилов сос на г-ца Рог и кюфтенцата на Дребосъчето 

Василиса Умница
тези рецепти съм ги пускала доста отдавна, ама явно си ги пропуснала
арабела, гледам е дала линка

на слука и внимавай колко хапваш, че кифличките са доста калорични, но и вкусни все пак

и да направя едно допълнение - пълнежът на кифличките - вече го правя с разтопено масло, по-лесно се нанася и по-лесно покрива цялото тесто.

пускала съм и тема за миш-маша на г-ца Рог - за съжаление не открих рецептата

За съжаление, пропуснала съм ги. Но ей ги на сега. 
Разбира се, това не е тема само за кухнята на Карлсон, а за всякакви литературни и филмови геройски рецепти.
Джинджифиленото човече (Жинжи от "Шрек"):
Около 1 кг. брашно;
3 кафеени лъжички бакпулвер;
300 гр. масло;
300 гр. захар;
3 яйца;
250 гр. течен мед;
портокалови корички 1 супена лъжица;
2 чаени лъжички канела;
2 кафеени лъжички джинджифил;
2 кафеени лъжички карамфил;
Медът се кипва с подправките, прибавя се маслото, сваля се от огъня и се бърка, докато изстине.
Разбърква се половината брашно с бакпулвера и се прибавя към медената смес. Добавят се яйцата и останалото брашно. Разбърква се, без да се меси. Прави се топка, увива се във фолио и се оставя за една нощ в хладилника.
На другия ден с малко брашно размесвате тестото на кора, дебела 3-4 мм. и изрязвате човечетата. Нямам формичка, затова правя шаблон от твърд картон и с много остър нож изрязвам.
Човечетата се пекат във фурна на 200 градуса, докато станат златисти.
Можете да им нарисувате уста, очи, копчета с глазура.
Съхраняват се в метална кутия много дълго време, като стават все по-вкусни.

Леля Ог, една от най-известните вещици на Света на Диска, представя част от своята огромна колекция от вкусни и преди всичко интересни рецепти, понеже тъй или иначе всички го правят.
Но освен удоволствието от "Ягодовия тремор" и "Носталгичния пудинг на мамчето на Ноби", г-жа Ог споделя и своите мисли за живота, смъртта, етикецията ("ако идеш на техните погребения и те ще дойдат на твойто"), ухажването, децата и браковете и всичко това в изискан стил, който не би накърнил и най-изтънчените чувства. Е, не много...

Повечето рецепти са били изпитани върху хора, които все още са живи.

" Казват, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му, което само иде да покаже, че и с анатомията са толкова зле, колкото и с всичко останало, освен ако с казаното всъщност не ви дават инструкции как да го наръгате, в който случай по-добрият начин е под ребрата и право нагоре.

Както и да е, не живеем в идеален свят и е предвидливо и полезно за младите жени да станат вещи в онези изкуства, които ще възпрат слабохарактерните мъже от забежки. Да се научат да готвят също е от полза..."

Г-жа Ог изказва своята благодарност за помощта им в тази литературна армада на:
г-н Тери Пратчет, г-н Стивън Бригс, Мадмоазел Тина Ханан и Маестро Пол Кидби


По-късно ще се включа с рецепти от книгата!

английски сандвичи за чай по Агата Кристи  филийки от онзи нарязания бял хляб се мажат с масло (съвсем тъничко), отгоре майонеза с малко горчица разбита в нея, и отгоре се редят а/ краставички пресни на кръгчета с малко сол; б/ пак така кръгчета домати леко посолени; в/ пилешко сварено и подправено с черен или червен пипер и сол; г/ шунка    вкъщи са най-любими тези с краставичката, изненадващо предвид месоядното население у нас 

бирен сос за класичски говежди (телешки стек), пак по Агата Кристи или по Еркюл Поаро също би било вярно  в масло се задушава лук на ситно (соте) до покафеняване/омекване, добавят се бира светла (зависи колко месо ще заливате, но между половин и една бутилка от 500 мл), половин чаша дижонска грочица и четвърт чаша мед. оставя се да кипне. измества се от огъня, охлажда се до стайна температура и се излива върху месото. освен черния пипер на този сос се слага и една смесена подправка allspice, но не зная какъв аналог да дам  иначе сосът е много пикантен и много вкусен, аз заливам всякакви меса с него, включително и печени предишния ден примерно, освежава веднага 

Много весела тема!

Аз правих преди време канелени човечета, но явно и аз съм пропуснала рецептата тук. Направих сладко тесто, омесих го, разточих го на ок. 1.5 дебелина и си изрязах произволни човечета, без шаблон. Доколкото си спомням, помощничката ми пожела и слънце и луна, та на човечетата да им е светло. На силна фурна и станаха много вкусни, като хрупкави бисквити.

Преписвам точно от книгата (препоръчвам ви я горещо ).

Мармаладени дяволчета


Още един принос от г-жа Мейзи Нобс, както и поредният прекрасен пример за анкх-морпорските лакомства-горещи, сладки и евтини. Тъкмо онова, което можеш да си хапнеш по време на нощната смяна.
      СТАВАТ ОКОЛО 15 БИСКВИТИ

100 г безсолно масло
 75 г захар
 1 яйце, разбито
200 г обикновено брашно
3-4 големи супени лъжици мармалад

ЗАГРЕЙТЕ ФУРНАТА до 180 градуса С .Подмажете една тава или една сладкарска преса за формички.
Разбъркайте маслото, захарта, а после и яйцето-постепенно, като разбивате добре след всяка добавена съставка.
Малко по малко прибавяйте брашното, докато се получи меко тесто.Щедро гребнете от мармалада и разбъркайте да стане на вълнички.
 Като използвате по около 1 десертна лъжичка за всяко дяволче, разсипете сместа по формичките.Лекичко заравнете връхчетата и сложете по мъничко (около половин чаена лъжичка) мармалад в средата.
 Печете в горната част на фурната 25-30 минути или докато станат златисто кафяви отгоре.

Ето още една рецепта от книгата.

ОВЧИ ПОГЛЕД

Всеки знае, че в Клач ядат овчи очни ябълки, но всъщност никой не признава лично да ги е видял.*
На това му викам съмнителна работа. О, да. предлагат ги на гости. На бас, че ако живеех в пустиня, и аз щях да дам мило и драго за малко майтап,
наистина. Тази рецепта е, ъ-ъ, "реконструирана. Което ще рече, че е абсолютен фалшификат. Но е доста по-ядивна.

мариновани лукчета с размер на очни ябълки       пълнени зелени маслини
 (колкото ви е кеф да направите)                         тубичка крема сирене

ВНИМАТЕЛНО отстранете сърцевината на всяко лукче, като
внимавате да  не  повредите целостта му,  без да броим
дупките  от  двата му края.   (Забележка:
една     от     дупките     трябва     да     е
достатъчно голяма да наврете маслина
в нея). Напълнете лукчето до средата
с крема сирене и после напъхайте и
маслината,     като    се    стараете
пълнежа й да се вижда... малко от
сиренето трябва да цвръцне от
другия край, като, „опашчица".
Ако не цвръцне, тъпчете още -
докато цвръцне!

*ВЖ „Шовинист" относно правилното поведение в случай, че ви предложат овчи очички. 

Последната рецепта ме събуди напълно, тамън бях позадрямала.

Бих си я разпечатала и сложила в рамка, уникална е.

geleva, супер си
обожавам Тери Пратчет
дано успея да си купя книгата лятото, като си идваме
а ти продължавай да ни радваш

аз пробвах да готвя телешко както Луи дьо Фине във "Полицаят в Париж" - филмова рецепта значи
но месото си остана твърдо
те взеха едно голямо парче телешко, сложиха го в тенджера и го мазаха с масло през цялото време, после малко сол, черен пипер и доста червено вино
после го ядоха с голям кеф, но ние нещо не го харесахме

Хахаха, чудесна тема.

Мухи а ла костенурчето Франклин

Необходими продукти: Натурален шоколад.
                                      Домакинско фолио или хартия за печене

Фолиото се намазва с масло. Шоколадът се разтапя на водна баня и от него се капват капчици с неправилна форма върху фолиото. Т.е. ти се опитваш да капнеш капка с лъжичката, то обаче се точи и се получават нещо като "крилца". Като накапеш хубаво всичко, слагаш фолиото в камерата (и в хладилника става) и оставяш колкото шоколадът да се стегне обратно.
Предлагаш на децата да си вземат "шоколадови мухи" и гледаш какво става 

Лучена тарта
ала Джефри Чосър

225 г обикновено тесто за кори
1 чаена лъжичка накълцана прясна мащерка
25г масло
2 лъжици зехтин
8 глави ситно нарязан лук
сол, черен пипер
1/4 лъжичка настъргано индийско орехче
1/4 лъжичка настърган джинджифил
2 яйца
2 жълтъка
425 мл течна сметана
щипка шафран

Тогаз се обади любезният ни домакин:
"Рецепти споделихте всички, без един.
Майстор Греъм - човек с привички -
е по тънката част: изневери и подли игрички...
А с пая си клафути и ти, дет се вика,
отсрами се пак, невесто дълголика.,
добре позната нам от Блумсбъри,
макар потокът на съзнанието ти ни умори.
А ти, писарю от Прага, премного четеш -
не мъдриме Овидий тука, а какво ще ядеш.
Метаморфозите ни кулинарни са,
      да кажем с откровение,
от хаоса на продуктите ни пръква се откровение.
А щом Арс Кулинария звучи с гласа на разказвачи,
от вашия достоен ръст и ранг, то значи
пълни ще са душите ни и сит възвишения дух,
ала ще има и в паниците ни,
и за взискателния ни търбух.
Пък ти, служителю от митницата,
май гледаш ни сеира:
слухтиш, дращиш в тефтера, наливаш се с бира.
Не е ли време да ни уважиш, човече,
до гуша ни дойде да чакаме рецептата ти вече."
"Готов съм - рече той.
- Но макар да владея изкуството да пържа,
да задушавам и варя, направо не издържам
да ви предложа наглед просто печиво,
което не само засища, но е и на ниво.
Та ето какво аз предлагам:

Следва рецептата на митничаря:

На набрашнен плот тънка кора разточете,
поръсете с мащерка и в дълбока тава разстелете,
по ръба с ножа я оформете и в тоз ред,
докато изпръхне, я печете на газ степен пет.
В тиган - тежък, разбира се, и под капак,
масло и зехтин стопете, вие знаете как.
Вътре лук на тънки филийки пуснете,
разбъркайте, захар и сол добавете:
захлупете, ала честичко вдигайте този капак
и бъркайте - ще е късно, ако лукът даде знак.
Капака вдигнете, нека водата поизври -
до десет минути сосът ви ще се сгъсти.
Млян джинджифил и орехче индийско - остана
тях само да притурите сега в тигана.
яйцата и жълтъците разбийте най-внимателно,
със сол и чер пипер ги подправете обезателно.
Сметаната загрейте леко заедно с шафрана,
и я разбъркайте с яйцата - това остана.
Сега настана време да напълните тавата:
почнете с лучения сос, разстлан върху кората,
отгоре - яйчния крем, и всичко е наред.
Пече се точен брой минути двадесет и пет,
докато придобие питата ни цвят златист."
Тук се обади домакинът ни:
"Бог да те благослови, добри човече,
ти на останалите пример даде", рече.
"Явно боравиш с туй изкуство вещо:
не каза много, но не изрече и излишно нещо.
Навярно знаеш, че от времена незнайни
датират днешните уж кулинарни тайни.
В това, как ги споделяш е силата ти, братко:
сгрешил си занаята, казано накратко.
Митницата твоя складира богатства, за които
с истории поклонниците ще ти плащат мито."

От "Супата на Кафка" - пробвах го, много вкусен стана!!!

Анда много хубави рецепти! 

Прасоколеден пай на г-жа Уитлоу за втвърдяване па артериите
Този пай е одобрен от г-жа Уитлоу, икономка в Невидимия университет, като спасителна закуска за магьосници по тъмното време на годината. Може и да изглежда трудно да нахраниш множество гладни магьосници, споделя тя, но опитът я е научил, че трябва да се сложи нещо голямо пред тях. Често нямало особено значение какво точно. Обаче за нея е въпрос на чест нещото да си струва труда. Помня-кога между две хранения в НУ се събират около два часа, което определено кара един старши магьосник да се чувства доста хаплив. Това е добра подплънка.

ПО 2 ПОРЦИИ

ЗА ТЕСТОТО
450 г обикновено бра.шно                     150 мл вода
1 чаена лъжичка сол                            4 супени лъжици прясно мляко
100 г свинска мас

ЗА ПЛЪНКАТА


225 г крехко свинско месце, смляно    350 е сварени свински пикантни
225 г сварен бут, ситно накълцан          наденички
1 главичка лук, ситно нарязан            разбито яйце, за блясък                       
1/2 чаена лъжичка смлян бахар             2 чаени лъжички желатин на прах
1/2Чаена лъжичка смляно индийско      150 мл врял бульон от бута
орехче                                              150 мл портвайн
1 чаена лъжичка изсушен стрит         сол и чер пипер
градински чай

ЗАГРЕЙТЕ ФУРНАТА до 200° С / газта на 6. Подмажете формата за пая (да е височка и с диаметър 18-20 см) или тава както за един самун хляб.
За да направите тестото, сипете брашното и солта в дълбока купа. Сложете свинската мас, водата и млякото в тиган, разбърквайте ги на среден огън, докато маста се разтопи, и после изчакайте сместа да кипне. Изсипете я в брашното и бъркайте, докато се сгъсти. Омесете фино тесто. Разточете три четвърти от него и го разстелете на подмазаната форма за пай или тава. За да направите плънката, омешете свинското, бута, подправките и градинския чай в купа и добавете сол и чер пипер на вкус. Сложете половината от сместа върху основата на пая, наредете отгоре пикантните наденички както са цели и после разстелете останалата смес от свинската кайма.
Разточете останалото тесто (отделете си малко за украса) и изрежете дупчица отгоре. навлажнете го по крайчетата, захлупете го като капак върху другото и натиснете хубаво да се слепи. Разточете последните парченца от тестото и оформете наденички или свински фигурки; подредете ги отгоре и за финал намажете всичко с разбитото яйце. Печете във фурната за трийсетина минути. Намалете огъня и печете пая още11/4-11/2 часа и между другото го покрийте с готварска хартия, като покафенее достатъчно.
Разтворете желатина в бульона, подправете го на вкус и добавете портвайн. Докато паят изстива, сипете бульона в него през дупката (с фуния) и го разклатете, за да сте сигурни, че бульонът е равномерно разпределен.
Като изстине, го оставете на хладно за през нощта да се втвърди и чак тогава го извадете от тавата. Поднесете го на резени.

Анда,   , точно за "Супата на Кафка" се сетих покрай тази тема.

Ето го книжлето, много е свежо:



Това са си истински рецепти, но всяка от тях разказана в стила на известен автор. Изключително е забавно, а рецептите изглеждат сполучливи. Ето какво има:

Агнешко в сос от копър ала Реймънд Чандлър

Яйца с естрагон ала Джейн Остин

Бърза японска супа ала Франц Кафка

Шоколадова торта ала Ървин Уелш

Тирамису ала Марсел Пруст

Петел във винена марината ала Габриел Гарсия Маркес

Ризото с гъби ала Джон Стайнбек

Пълнени обезкостени пилета ала Маркиз дьо Сад

Черешов сладкиш "Клафути" ала Вирджиния Улф

Задушен заек "Фенката" ала Омир

Пиле по виетнамски ала Греъм Грийн

Морски език по нормандски ала Хорхе Луис Борхес

Печен сандвич със сирене ала Харолд Пинтър

Лучена тарта ала Джефри Чосър


Ето още една рецепта от сайта на Колибри:

Агнешко в сос от копър
ала Реймънд Чандлър

1кг агнешко - бут без тлъстини, нарязан на едри парчета
1 глава лук, на филии
1 морков, на пръчици
1 супена лъжица стрито семе от копър, или 3-4 стръка пресен копър
1 дафинов лист
12 зърна черен пипер
½ чаена лъжичка сол
850мл пилешки бульон
50г масло
1 супена лъжица брашно
1 жълтък
3 супени лъжици сметана
2 супени лъжици лимонов сок
Прясно смлян черен пипер

Отпих глътка уиски с лимон, смачках фаса си на кухненската дъска и се загледах в една хлебарка, която се опитваше да изпълзи от мивката. Нуждаех се от маса за двама в Максим, стотачка в джоба и разкошна блондинка; разполагах с агнешко бутче и никаква улика. Вдигнах бутчето откъм кокала. В ръката си усетих хлад и влага, като ръкостискане на патолог. Извадих нож и нарязах месото на парчета. Усещайки острието, накълцах глава лук на филии и преди да се осъзная какво върша, един морков вече лежеше на парчета върху плота. Нищо не помръдваше. Метнах ги накуп в тенджерата заедно с китка копър, дафинов лист, шепа зърна черен пипер и щипка сол. Знаеха си какво ги чака, тъй че ги залях с пилешки бульон и включих котлона. Исках да се варят на бавен огън, на най-бавния възможен огън. След час и половина и четвъртинка бърбън не бяха толкова корави, нито пък аз. Отделих месото от зеленчуците и го похлупих, да не съхне. Ножът бе все така в ръката ми, но не чувах полицейски сирени.
В този град лойта неизбежно изплава отгоре, тъй че прецедих бульона и обрах мазнотиите. Добавих вода и отново сложих тенджерата на огъня. Време беше да се заема с маслото и брашното: смачках ги заедно и прибавих кашата към бульона. Нямах тел за разбиване, затова използвах кожената си палка, за да разбия бучките на гладка каша. Сместа започна да завира и я оставих да къкри две минути.
Разбърках жълтъка със сметаната и ги разредих с малко горещ сос, преди да върна всичко обратно в тенджерата. Притиснах яко лимона и на бърза ръка му разказах играта. Не оказа съпротива. Дори ми се стори съмнително лесно, но знаех: допусна ли сосът да заври, жълтъкът ще се пресече.

Вече нищо не ми пречеше да залея месото със соса и да поднеса ястието, но не бях гладен. Блондинката така и не се появи. Беше по-хитра, отколкото предполагах. Излязох навън да се натровя с цигари и уиски.


Тази не съм правила, но правих прустовското Тирамису и бих казала, че по-автентично надали би могло да бъде. Омлетът по Джейн Остин също е сполучлив. А на някои направо се смях със сълзи, на Шоколадовата торта по Ървин Уелш, например.

запис 

страхотна тема!!!

А готварската книга на Леля Ог откъде може да се закупи? Аз май не съм я виждала, а ми се стори много интересна 

Вчера я видях в книжарницата в МОЛ-а на последния етаж.

Много благодаря   

в "Точният мерник" на Вонегът имаше яки рецепти... не ги помня.

май имаше някакъв овнешки бут,дето се мариноваше 3 дена

тази тема ми напомни една книга, четена доста отдавна, поне преди 10 години

ще се радвам, ако помогнете за заглавието (не го помня вече)
във всяка глава имаше рецепти и то доста интересни
разказваше се за живота на една латиноамериканка, но не помня в точно коя държава
помня, че имаше пълнени чушки с орехов сос
и някаква специална сватбена торта

дано някой се сети
рецептите бяха уникални

йес, намерих я
ето:
http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3457
ето и рецептата: http://griboedov.wordpress.com/2007/10/22/chiles-en-nogada/

мерси още веднъж за темата
помогна ми са си спомня тази чудесна книга

Книгата е "Като гореща вода за шоколад"

maxima, благодаря ти
май заедно сме писали, а 

важното е, че се намери книгата заедно с рецептата
но изглежда много сложно
когато съм на кеф ще я пробвам

и една филмова рецепта
специалното рататуй на мишока от едноименния филм:
http://more.info.bg/article.asp?articleID=765767&topicID=325&issueID=2031




[quote
Поредната пълнометражна и изключително симпатична анимационна лента "Рататуй" провокира сума народ да сготви и опита класическата френска селска манджа от заглавието. Главната роля в това ястие е на патладжаните и тиквичките, плюс домати, пипер и зелени подправки. Получава се страхотна вегетарианска яхния, която изключително добре се съчетава с френски хляб и козе сирене.
Рецептата от филма на "Пиксар" е приготвена от световноизвестния готвач Томас Келър, собственик и главен готвач на най-френския ресторант в Калифорния - "The French Laundry". Традиционно зеленчуците за рататуй са нарязани на кубчета, но за филма Келър ги реже на тънки кръгчета и ги потапя в пиперада, като резултатът е наистина пиршество за сетивата.
Ако сте изкушени и вие, снабдете се с продукти, предвидете половин час за подготовка и около 2 часа за печене и действайте!
Сос "Пиперада"
2 пиперки (1 зелена и 1 червена или каквито има)
2 лъжици зехтин
1 чаена лъжичка счукан чесън
1/2 чаша накълцан лук
3 домата, обелени и без семките, накълцани, като им запазвате сока (или чаша доматено пюре)
1 клонче мащерка
магданоз
1/2 дафинов лист
сол
Oпечете пиперките, обелете и ги нарежете на ивички. Сложете зехтина, чесъна и лука в тиган и ги оставете на горещия котлон, докато омекнат - в никакъв случай да не станат кафяви. Прибавете доматите заедно със сока им, както и мащерката, магданоза и дафиновия лист. Бъркайте около десет минути. Прибавете чушките и продължете да бъркате 2 - 3 минути. Принципно пиперът дава доста сладост на доматените сосове, но може да ръснете и малко захар, за да туширате киселото на доматите. Посолете на вкус и изсипете соса в 20 см кръгла тавичка или глинен гювеч.
Изберете немного широки и неголеми
2 тиквички
1 патладжан
4 домата
Нарежете ги на кръгчета (не забравяйте патладжаните да оставите да престоят и после да изплакнeте със студена вода). Подредете ги върху пиперадата като спирала. Посолете и поръсете със зехтин и пресни подправки - магданоз, босилек, каквото обичате. Покрийте с фолио (капак) и печете ястието в предварително загрята на 150 градуса фурна около 2 часа.
Поднесете с пресен френски хляб и сирене.

Да споменем и Пипи дългото чорапче .Между другото сп."Кулинарен журнал" във всеки брой предлага откъс от литературно произведение ,в което има описана някаква рецепта.Ако някой иска имам всички броеве и мога да ви напиша рецептите.

Има ли ги мадлените на Пруст?
Да, въобще ще ми е интересно да ги постнеш.
Смятам да си разпечатам цялата тема

Ето - ама ги поствам на английски, че някой трябва да намери време да си прави коремните преси 
With apologies to four world-famous writers (Hemingway, William Faulkner, French novelist Marcel Proust, and contemporary American writer Joyce Carol Oates), here are "Classic Recipes" from four of the planet's most eloquent chefs. In the immortal phrase of Proust: Bon Appetit!


ERNEST HEMINGWAY
That was the summer when we ate the trout. There were leaves falling when we ate the trout. The leaves fell on the trout and lay on the trout. And there was dust, and the sound of many fishermen moving down the road toward the trout stream, and the sound of fishermen's feet, and leaves falling on the trout, and we ate the trout.

I did not look at Ruiz. Ruiz had been hit earlier in the day. Ruiz had been struck by a trout fly, and there was nothing to say to him. He sat in the leaves, and the blood ran down Ruiz and into the leaves.

"It is good trout," I said to Ruiz.

"Yes," said Ruiz, "it is good trout."

He did not move. I watched the leaves falling. "It is good trout," said Ruiz, "but it will not help my wound."

"No," I said. "It will not help your wound."

"It is my own fault," said Ruiz. "I cast my trout fly without truth, and it came back and struck me. It struck me because there was no truth in my hand."

He did not speak again. After a long time I looked over at Ruiz, and I saw that he was not eating his trout. I saw that his trout would go uneaten. Ruiz sat very still under the leaves. The blood ran down into the dust, and you could see that Ruiz would never eat his trout.

Then it grew cold. I finished my trout. I got up and walked through the dusty streets to the café and sat down at a table. I did not think of Ruiz, or of the trout he would not be eating.

And I wrote down, with much truth in my hand, the following recipe.


Hemingway's Pan-Fried Mountain Trout in the Afternoon--
from the novel Valiant Swimmers
Take two glistening rainbow trout from a cold mountain stream. After removing the heads, entrails, and scales, dip the valiant swimmers in cornmeal.

In a metal skillet that has seen too many campaigns, melt butter to a depth of 1/4 inch. Heat the butter, and drop the heroic battlers in it for 10 to 15 minutes, or until golden-brown.

This recipe will serve 2--or even more, if diners expire before finishing.

 


WILLIAM FAULKNER
Walking down the road, thinking, not so much that the war has been lost, with all our fine furious hopes blown and scattered like the merest summershot fireflies winking, glimmering down to the immemorial faded trumpeting, the darkness of a dusk that was not even dusk any longer, but only the memory of dusk, faint and dimming and yet somehow still discernible, monstrously elegant, that vision by which, against all the drumming furious bloodtide of a passion which could not, finally, even have been said to have ever existed except in the clangorous, reverberating silence of a few terrifically beating Confederate hearts, and that against all reason, against all good human earthly sense--thinking, no, not that it has all been lost, the bright banners flapping through goldshot autumn Natchez sunset, and the hollow muffled wailing of the bugles there in the furiously motionless stillness of one single afternoon in the courthouse square at Appomattox--thinking, not that, not lost, not ever lost, but kept, sustained against all hopeless odds and reasonable expectation, the legend, the code, the shining and gallant recipe for that which, ever after, would triumphantly, even transcendently endure:


Faulkner's Cracklin'-Broiled Pigs' Feet Vainglorious--
from the novel Valiant Recipes
In the smoldering, shattered ruins of a baronial mansion, find 2 pigs. Collect 6 of their feet. Wrap these tragic survivors in cheesecloth, and cover with boiling water. Boil them for 3 hours, after adding 1 sliced onion, 1 clove of garlic, 1 sliced lemon, 3 bay leaves, 3 peppercorns, and 7 whole cloves.

Now drain the boiled and fate-doomed feet. Cut them in half, and roll them in butter, then cornmeal. Broil them for 15 minutes--and then serve with lemon wedges and a battered, rusting bugle.

 


MARCEL PROUST
In those days (how futile our efforts, once old age has brought, in the same manner by which autumn invariably brings to the green leaves and the windblown shoots of summer the dry, listless breezes which inexorably transform their luminous green to a withered brown, one's youth to a vacant and saddening termination, to recall those vanished days!) it was my custom, soon after retiring to bed, to take from beneath the coverlet (the same coverlet which had sheltered me throughout those days at my grandfather's summer estate, a coverlet which never failed to remind me, because of its musty, faintly decayed odor, and also because of its curious, irregularly woven texture, which felt like nothing so much as the hand of some woman one has loved, long ago, but who has with the passage of the years declined into a faded, ragged, threadbare infirmity, so that the hand which once gave such pleasure, such ecstasy, now conveys by its touch not passion, not aching desire, but only the faint, flickering presentiment of mortality's inevitable end, of times long lost, long forgotten, of my own dimming and rapidly vanishing past) a platter of chocolate chip cookies madeleine, and there, ringed about as I was by the thick, impenetrable darkness of that shuttered room, to discover in the aroma of these cookies, in their grainy, crumbly texture, in the delicate flavor which, melting instantly against the trembling palate, they brought to the passionately salivating mouth, the memory of those other cookies, the ones I had so greedily devoured at my grandfather's estate in the slow, drowsy, summer-filled days before this recipe was at last set down:


Marcel Proust's Chocolate Chip Cookies Madeleine--
from the novel A Remembrance of Snack-Times Past
Beat 1/2 cup butter until creamy. Add 6 tablespoons brown sugar and 6 tablespoons granulated sugar; beat mixture until creamy (or until you doze off into a nostalgic coma). Beat in 1 egg and 1/2 teaspoon vanilla. Sift and stir in 1 cup and 2 tablespoons of flour. Add 1/2 teaspoon salt, 1/2 teaspoon baking soda, 1/2 cup chopped nuts, 1/2 cup chipped chocolate.

Drop the batter from a teaspoon, well apart, on a greased cookie sheet. Bake in an oven at 375 degrees for 8 minutes, while gazing mournfully out the kitchen window at the nodding, snow-shrouded evergreens of your grandfather's estate. Makes about 45 cookies (if savored fully, luxuriously, about a decade's worth).

 


JOYCE CAROL OATES
Burning, burning . . .

Bobbie Sue, alone in the kitchen, alone again, now that Billy Bob has boarded the Greyhound for Natchez, thinking, don't need him, and never did! Bobbie Sue, a tall, thin girl with permanently startled eyes, tall in her rumpled flowerprint dress, thin as a polished jackknife, she cannot understand, has never been able to understand--

Burning, burning . . .

She began to hum a little tune. A snatch of song Momma-Linda had taught her, back in Talladega, back when Momma-Linda was still driving for the Demolition Derby, a big woman, huge-bottomed, singing as she piloted her smashed Chevy through the whirling dust, singing always the same little song: Don't come round no more, making those big love-eyes at me--

Burning, burning . . .

Still humming, dancing a little now, the tall girl in the sweat-stained dress bought nine years earlier at the Pascagoula County Fair--suddenly she stopped short!

Something was trying to tell her something!

Something was trying to warn her about something!

She whirled! She jerked upright! It was the burning! It was the burning!

"Bobbie Sue!" she actually screamed now, actually heard herself screaming over and over again, "your damn supper is on fire!" And the violence went through her, went through her like a butcher's flying cleaver. She would have to start again! Start from scratch! Start all over again, with the recipe!


"Bobbie Sue's Double-Fried Fiery Chicken Violence":
From the novel Fire in the Kitchen!
Smear half a dozen limp chicken pieces with a mixture of flour, cornmeal, and blazing-hot red pepper, while alternately humming country love songs and laughing hysterically.

In a scorching saucepan, sizzle 6 tablespoons of fat. Fling chicken into pan, and sear it until you begin to scream.

Turn frequently until golden, then season to taste--and serve at the point of a knife.

Tom Nugent, who resides in Michigan, is the author of Death at Buffalo Creek, W.W. Norton.

В старите броеве на "Литературен вестник", струва ми се, имаше такива тематични статии.
Някой беше дал рецептата за ябълки в пашалийско вино на П.Р.Славейков например... ама беше хилядодеветстотин и балканската война този брой, надали и авторите го имат. Беше много смешно, де.

За почитателите на Исабел Алиенде: Веселото пиле.

        books.bg

Анда, мерси за мухите на Франклин. 

Някой наскоро беше пускал тема и за курабийките на Франклин, изпълнени по рецепта от самата книжка.

Може да пуснете линка от темата тук.

аз да си кажа за френския гювеч
правих го това рататуй вчера в глинен гювеч с капак
стана супер
само накрая махнах капака и го оставих да се припече
миришеше божествено
знаят какво да ядат френските селяни

Ето малко и от мен и от моята любима Исабел Алиенде, книгата е "Афродита"
"Пияни круши"
1 голяма зряла круша, обелена и разрязана на две половини
1/2 лимон, сока и настърганата кора
2 супени лъжици извара
1 супена лъжица мед
1 щипка индийско орехче
2 супени лъжици захар
1 чаша червено вино
1 пръчица канела
Издълбайте двете половинки на крушата в средата и ги полейте с лимоновия сок. Напълнете ги със смес от извара, мед, настъргана лимонена кора и индийско орехче. Сложете ги в хладилника. Ор виното, захарта и канелата сварете гъст сироп. Излейте горещото вино върху изстудените круши и веднага сервирайте.
Изпробано, трепач е  Да ви е сладко 

Ох, записвам се!

От кога я следя тази тема, ама като няма с какво да допринеса... Май само с Швейковски рецепти...

Че малко ли е!

И за миналата година правих нещо от "Афродита", но сега не мога да се сетя какво беше, ще трябва да си погледна в книгата.

Наталина, чакам с нетърпение Швейковските!   

Ето и моят любим десерт на Лелята:)



Ягодов тремор

Как да ви го обясня? Розов е и се тресе. Голям смях става по купони. Може да пробвате да го сервирате в купа, ама на всички ще им стане ясно, че не го поднасяте както трябва.

Стават 4-6 треморчета
(в зависимост от големината на чашите)

2-3 пакетчета желатин (или вегетарианският му вариант)
300 мл вряла вода
250 г. ягоди
150 мл много гъста двойнонабъбваща сметана
2 супени лъжици пудра захар (или на вкус)
ягодов сладолед за поднасяне
4 големи чаши за шампанско, ип флейта

Бележка на редактора: Много по-лесно е с миксер! И се спряхме на чашите за шампанско, защото съдовете, очевидно предпочитани от г-жа Ог са...ами, неналични. Така де, няма ги по магазините. Така де, не и в магазините по Хай стрийд, със сигурност... Не и по нашата Хай стрийд, във всички случаи.

Разтворете желатина във вода, като следвате инструкциите на пакета и оставете сместа на студено за 10-15 минути.
Междувременно изплакнете и "оскубете" ягодите, срежете ги на половинки и ги сложете в голяма купа /миксер.
Добавете почти всичката семтана (оставете си малко за украса) и захарта. Ако ще използвате мискер, бръмкайте докато сместа стане като млечен шейк. Иначе вземете преса за картофи и я намачкайте на пюре.
Като се охлади желатинът, омешайте го юнашки с ягодовата смес, пресипете резултата в чаши тип флейта и го замразете около два часа (или окато стегне).

Внимателно извадете треморчетата от чашите и ги прехвърлете с върха нагоре в чинии; гарнирайте с две топки сладолед, поставени според предпочитанията, изцръцкайте малко сметана и поднесете.

А спомняте ли си от Ейглетиерови, когато приготвиха топеното сирене в гърне. Четях и преглъщах...

Трябва да потърся някъде книгата, за да препиша рецептата, защото в нета не откривам този цитат.

Ето какво намерих в менюто на един известен Швейковски ресторант:

Гулаш с кнедли от бекон на фелдкурата Ото Кац


- 1кг телешко месо от предницата - леко прошарено
- 120 г мас
- 350г лук
- 50 червен пипер
- 100г доматено пюре
- 150г брашно
- 50 г чесън
- 100г кренвирши
- 50 г люти чушлета
- 0,5 л. бира (най-добре Пилзенска)
- сол, черен пипер, майорана, ким и  200 мл телешки бульон

   Нарязваме месото на късчета и запържваме в маста. Посоляваме, поръсваме с черен пипер и изваждаме с решетъчна лъжица. В същата мазнина запържваме лука до тъмно златисто и прибавяме доматеното пюре и червеният пипер. Оставяме за кратко още на мазнина и заливаме с половината от бульона. Изчакваме да заври, прибавяме част от чесъна, ким и връщаме изпърженото месо и лютите чушлета. Заливаме с половината от приготвената бира - задушаваме до омекване. Изваждаме омекналото месо, а завираме останалият сос, така че да остане на мазнина. Поръсваме брашното и го запържваме. После доливаме останалата част от бульона като бъркаме непрестанно с тел за разбиване на яйца. Накрая прибавяме и останалата част от бирата. Този сос оставяме да се вари поне 20 мин. прибавяме останалият чесън, сол, майораната и черният пипер и през цедник заливаме с него месото. Готовият гулаш се украсява с кренвирши, свежи зеленчуци и  се сервира с кнедлите от бекон.

Кнедли от бекон

- 75 г пушен бекон (цяло парче)
- 50g сланина
- 700г сух бял хляб
- 100г грис
- 2 яйца
- 250мл прясно мляко
- 50g мас
- 100г лук
- сол, черен пипер, и настъргано индийско орехче.

   Пушеният бекон се сварява предварително. После се реже заедно със сланината на малки късчета и заедно със ситно нарязания лук се изпържва в мастта. Накисваме сухия хляб в млякото, прибавяме яйцата, изпърженият бекон, сланина и лук, сол, пипер, индийско орехче и гриса и омесваме тесто. Оставяме го да се отпусне за около 10 мин.  От така приготвеното тесто оформяме топки (всяка около 100г) и варим в предварително приготвена леко вряща, осолена вода - 25-30 минути. Готовите кнедли заливаме с разтопена мас и при поднасяне разделяме на половина.
Изглежда така:
      
Частно казано никога не бих го направила този гулаш дори и само поради огромните количества мас и сланина които се използват. И все пак чехите си падат по такива блюда и маста присъства често на трапезата им!


Мисля че, май интереса към рецептите на Швейк ще намали след тази рецепта

И все пак ако ви интересува някаква определена рецепта, ще се радвам да помогна! 

Ето ти една рецепта за Фондю, Кроасанче Издирих я след като препрочетох книгата за N-ти път преди няколко години.

Фондю с 4 вида сирена

50-80 г сирене “Грюер”
50 г сирене “Ементал”
50 г кашкавал
50 г сирене
100 мл сухо бяло вино
1 скилидка чесън
1 ч. л. нишесте

Виното се налива в малка тенджера, слага се скилидката чесън и се кипва. След това се прибавят настърганите сирена и се бърка на тих огън, докато се разтопят.

Нишестето се разтваря в 2-3 с. л. вода и се прибавя към разтопеното сирене, като се бърка непрекъснато, докато сместа го поеме.

Консумира се с нарязан на кубчета хляб, който се топи във фондюто с вилица.


Сирената могат да се заменят. Ние си падаме по комбинацията от Гауда и Бри. Бон Апети