моля дайте ми съвет......

Много си млада, затова се колебаеш. Бягай от там, докато е време, има много свестни и добри мъже, защо да си пропиляваш живота с това чудо? Това, че ти е първият въобще не е важно за съвместния ви живот.

Бий му един невъзвръщенски шут в комплексарския задник по посока мамка му!

Спасявай се мила, докато нямате деца. Не мисля, че такъв човек може да се промени. Ти си още много млада, така както описваш нещата, не виждам какво ще загубиш, ако се разделите.

Ако е така те съветвам да се махнеш. Сега, когато няма деца е лесно.
Един съвет обаче, ако си тръгнеш го направи един път за винаги. Не се подлъгвай от молби, ревове, обещания за промяна, заплахи,  преследвания, цветя и пеперуди...Тръгни и не се обръщай!!!
В никакъв случай не е нормално да бъдеш мачкана по какъвто и да е начин. Абсолютно недопустимо е да ти посяга.

Работиш ли? Има ли при кой да отидеш? Имаш ли близък роднина/приятел, който да ти помогне да се изнесеш за един ден?
Ако си сигурна в решението си да си тръгнеш, в никакъв случай не му го казвай/показвай/намеквай. Щом ти е посягал има опасност от насилие.

С две ръце се подписвам под този постинг!

Не понасям такива мъже  ... след време ще страдаш още повече, ако не се промени в началото, няма да се промени никога

От известно време съм читател във вашият форум и съм заинтригувана от вашите мнения и съвети относно проблемите,които ви вълнуват.Ta и аз да си кажа болката....Женена съм от година,а някак с мъжа ми не можахме да си нагодим характeрите.Израснал е с манталитета,че жената е задължена да прислугва на мъжа, а за него е достатъчно да ходи на работа и да се връща, нищо друго не го интересува.Вечно е недоволен от мен,а и от там идват всекидневните ни кавги.Той е от типа "мамини синчета" и все ме сравнява с майка си.Свикнал е всичко да получава наготово,всичката домакинска работа я върша сама,ако го помоля за помощ той ми отказва с претекста,че тава е мое задължение.Критикуваме,че не готвя (това не е вярно) правя си труда да сготвя нещо,а той предпочита да яде в майка си.Цяла седмица работи,а събота и неделя предпочита да прекарва с родителите си,а на мен не ми се ходи всяка седмица там,говорили сме не веднъж на тази тема и все ме изкарва,че аз съм искала да ги отдалеча един от друг.Дразниме с неговото безразличие също,за него важно е да се наяде и наспи за мен не му дреме.Понеже той ми е първият мъж много ме засегнаха думите му"за мен е по важно да можеш да готвиш от това дали си девствена" дори му зададох въпроса за какво по точно се е оженил,за да има кой да му прислугва,на което той потвърди със сричката"Да".Дори вече си дал правото да ми посяга на 2-3 пъти.А от началото беше коренно резличен беше мил и гальовен показваше,че държи на мен,а сеге животът ми е ад (няма друга сигурна съм).Когато има някакъв проблем тича да иска съвет от майка си,защото го е отгледала така че вечно да бъде зависим от нея,нейното мнение е пред моето.И в крайна сметка виждам че нещата няма да се оправят понеже сме говорили безброй пъти мисля,че е време да прекратя брака си....но се колебая все още....вие какво бихте ме посъветвали?Аз съм на 22 а той на 28 години.