СПОНТАНЕН АБОРТ - да поговорим - 2

Да и аз съм си задавала въпроса защо на нас които толкова много искахме бебе ни се случи това при положение че има толкова много хора които не си искат децата и ги изоставят. Но за съжаление на повечето жени се случва. Никой не може да каже конкретната причина. Когато отидох на лекар ми казаха че дори и по времето на Чернобил не е имало толкова много аборти. Наистина е по-добре да споделяме тези неща, защото ако се правим на силни и ги държим в себе си натоварваме психиката, а всеки знае че повечето неща които ни се случват е защото са в главата ни. Ако всеки ден мислим за това което ни се е случило или сменяме канала когато видим реклама с бебе (защото аз така правех в началото) докъде ще стигнем? Вредим само на себе си по този начин. Сега разбрах всъщност защо не е хубаво до 3 месец да не казваш че си бременна. Не защото предизвикваш нещо по този начин. Ние се бяхме похвалили на всички близки въпреки че аз не исках да се знае. Но моят човек каза че не може да държи такава радост в себе си. И после когато чухме лошата новина всеки път когато някой ме питаше как съм аз минавах през това което съм изживяла. За това решихме следващия път до 3 месец ще си знаем само ние. Вярвам че следващия път ще е успешно. И знам че всяка от вас тук която иска бебе ще го има. Просто не трябва да мислим за предишния път и всичко ще е наред. Желая на всички ви и на мен успех и късмет и в наи скоро време да ни сполети щастието и да обсъждаме коя къде ще ражда, а не коя колко време трябва да се пази. Малко дълго стана и съжалявам че ви натоварвам с глупостите си, но това е мястото в което мога да кажа това което мисля без да ме гледат отчаяно и със съжаление 

juju^  , не ни натоварваш, наистина това е мястото, на което можем да говорим за преживяванията си. Всяка от нас е минала през това и ще те разбере. Но не съм съгласна с това, че до 3-тия месец бременността трябва да се крие. Аз също бях казала на семейството си, на близките приятели и колегите. И много се радвам, че го направих, защото после имах невероятна подкрепа в тяхно лице. Ако не бях казала, трябваше да мина през кошмара сама и нямаше да мога да обясня на приятелите или колегите ми защо плача, когато видя бременна жена или малко дете. Така че, когато забременея отново (дай Боже да е скоро), отново ще постъпя по същия начин. Ще изживея пълноценно всеки миг от бременността си. Защото, според мен, да пазя това в тайна, е първата крачка към това да изкарам цялата си бременност в депресия и страх. А бебето няма да е виновно затова, че преди това съм загубила друго бебе. И няма да го карам да изживява моите фобии докато е в утробата ми. Защото новото бебе няма да замести старото. Никога няма да забравя детето, което съм загубила, но и няма да карам бъдещите си деца да страдат заради тази загуба....
 Прегръщам ви всички и съм сигурна, че скоро всяка една от нас ще бъде в Отчетни
 
 

Да и ти си права, че без подкрепа от приятели няма как да се справим. Просто в момента ми е още прясно така да се каже и за това мисля така. Незнам дали ще мога да се израдвам следващия път веднага. Другото за което доста често се замислям е дали ще мога да забременея отново, но когато си го помисля си казвам че щом е станало веднъж значи ще стане и втори път. Просто следващия път ще съм подготвена. Само искам да минат по-бързо тези месеци на изчакване. Сега повече от всякога съм сигурна че искам да съм бременна и да имам детенце.

Гушкам те Всички ще имаме дечица

Благодаря ти от все сърце. И аз те гушкам  и се  за всички нас

juju^, ако се чувстваш по-добре - не споделяй, ако не - по-добре кажи като забременееш. При мен първата бременност беше след 5 годишен стерилитет - исках целия свят да разбере. Не знам защо, но се чувствах уверена, че всичко ще е наред, че ще бъдем добре и ще родя живо и здраво дете. С малки проблеми, общо взето всичко беше добре. Благодаря на Господ, че запази сина ми и мен живи и здрави. При втората, напълно неочаквана бременност, но ужасно желана, проблемите започнаха още в началото. Не бяхме казали на никой, освен на семействата си и една приятелка, която помолих да дойде с мен на лекар, тъй като моята лекарка беше отпуска, а аз кървях. До 14 седмица, почти никой не знаеше. Обади ми се "приятелка" да ми каже - "Оооо, ти си бременееш в тайна, що така?" Казах й че имам проблемна бременност, че не се знае ще го задържа ли, толкова е трудно и болезнено, че лекарите не дават надежда и затова не съм казала. А след миседа чух - "Тя нарочно не казва и затова си го предизвика сама". Почувствах се, все едно съм си убила детето лично с две ръце.  Толкова ми беше зле после На такива хора не бих искала да кажа, от тях подкрепа никаква. Но близки приятели, които плакаха с мен и стояха с мен на телефона, докато чаках кюртажа - ето това си заслужава споделянето. Без тях не знам дали щях да изляза от дупката...

Geia съжалявам за загубата ти така както съжалявам за загубата на всяка от нас. Сигурна съм че ти сама знаеш, че не си убила детето си като не си казала на никой. За съжаление винаги се намират такива "приятели", които да ни "помогнат" в трудния за нас момент (говоря попринцип независимо от момента). Света е пълен със злобни и завистливи хора. Аз някак си вътрешно си мислех че ще случи нещо лошо и в момента в който си мислех лоши неща си заключвах пръстите, но не помогна. Съдбата си знае работата. Когато дойде момента тогава ще преценя да казвам ли или не. Може би човек се наплашва. Ако ми кажат че всичко е наред и няма проблеми съм сигурна че ще искам да изкрещя силно пред всички че ще ставам майка. Незнам. Не съм се отчаяла или нещо такова просто не искам да го мисля в момента защото се затормозявам, а изпадна ли в отчаяние знам че нищо няма да стане. Така че да го караме по-лекичко и по-ведро   

О, мила, живеех няколко месеца в тъга, защото си мислех наистина, че аз съм виновна и търсех какво съм сгрешила, за да се случи така. Сега благодарение на двама души съм много много по-добре. Мога да погледна напред с надежда, че няма да ми се случи пак или ако се случи, то ще го посрещна с цялата сила, на която съм способна. Не мога да си позволя да изпадна пак в депресия. Имаше дни, в които исках да умра... Да си отида с бебето си... Сега се надявам и се моля за успешен край 
Пожелавам ти на теб една спокойна и красива бременност, завършваща с едно, а защо не и две здрави бебета!

 

Благодаря ти за пожеланията. Аз преди си мислех искам момиче за да му връзвам панделки. Сега не ме интересува какво ще е. Едно, две колкото дойдат важното е да забременея и да го износя пък каквото Господ даде. Радвам се че си се поуспокоила и не се обвиняваш. Просто това не зависи от нас. Колкото и да се пазим каквото и да правим, ако не е писано няма да го бъде. Много целувки и никакви черни мисли, за да не се караме  

Ще забременеем и ще износим живи и здрави деца! И ще сме най-щастливите мами! Важното е да вярваме в добрия край!

Само така. Ей така трябва да мислим. Ще си разменяме снимки на бебетата а мойе и да ги сватосаме. Без да ви познавам вече ви обичам

 

Момичета, гушкам ви и аз