Той ме изправи пред мъчителна дилема...

живота е странно нещо и както Джали ми доказа - може да бъде още по-странен стига човек да иска и да сестреми да МИСЛИ при това
получава се очудващо добра комбинация
помня кагото се запознах със случая й - направо ме побъркваше тази "каша".... а после стана така, че не само я приех ами дори видях всичките преимущества на взетите от нея решения
с това искам само да кажа, че понякога нещата не са черно-бели и ние не виждаме истинските неща -  винаги виждаме ПРЕЧУПЕНО през нечии очи - не забравяйте това когато съдите
аз не бих казала непременно че мъжа не държи на авторката - напр може да си има много причини нещата да се развиват така.....
помня преди години разни съфорумки пускаха гневни постове как тези техни лоши мъже не искат второ дете...и всички ги защитаваха колко са нещастни...аз не виждам така нещата - мъжа ми е пълноправен да реши дали иска дете или не...ми ако той искаше, а аз не - какво пак ли аз ще съм правата...
та в този дух - тези неща са за ДВАМА освен ако няма някаква много сериозна причина някой от двамата да реши сам....и пак - ако мъжа направи нежелано бебе на жената то ние ще го изядем жив...
та нека мислим винаги и за правата на другия да има различно мнение от нашето

Джали е казала всичко което и аз отдавна тайно си мисля - и ще добавя още нещо - можеш и 300 деца да имаш и пак ще си неудовлетворена, щото се оказва, че този стремеж към деца наистина е някакъв вътрешен копнеж към нещо...но криво разбран отнас самите
това го казвам от личен опит...и тепърва ще откривам, че децата не реализират човека и неговите стремежи....
да те са прекрасни, но е хубаво да се осъзнае дали желанието е истинско или е "криво" разбрано....

А колкото до паралели с моята история със Синеокия  не знам дали могат да се направят, защото с две думи нищо не се получи. Аз мнооого наивно се надявах и не исках да повярвам, че човек на прилични години може така да изглупее и да му е толкоз слаб ангела - ама тя въпросната криза на средната възраст се изразява точно в това - тотално изглупяване, вдетиняване (поради страх от смъртта, старостта, бла-бла - да се намесят психоаналитиците за повече яснота!)

Той беше абсолютно най-прекрасният - перфектният генофод! - олимпийска надежда, академични титли, метър 85 и като премигнеше с онова синьото око и на мен ми омекваха коленете  Бившата му жена го докарваше постоянно до хипертонични кризи, хлапето му го мъчеше тежък пубертет и, разбира се, аз се вживах в ролята на безкрайно разбираща  една съща Майка Тереза ( ГБП!!!) - все го оправдавах за всичките му негативи и се претрепвах да помагам, разбирам, утешавам и т.н. - нали голямата любов!  Докато един ден...внезапно остарях! Ама така изневиделица ми дойде, че...още май не съм се освестила  Изведнъж осъзнах колко много заешки набори са се народили след мен и на мъжете, които нямат намерения за сериозни отношения, им е съвсем по на сърце да забодат нещо свежо от студентската скамейка, което лесно после ще отсвирят да пътува с вятъра, вместо да се вглъбяват и да си стоварват беля на главата от сорта на жена, деца и прочее неудобства...

Та - извинете, че се разлях толкова! - на финала въпросната девойка, с която бях подменена, му изигра три аборта (т.нар.аборта) за 6 месеца  щото той уж никак не искаше повече деца, пък (както Jaly беше писала веднъж, че надвива тази, която успее да вмени по-голяма вина) внеменото чувство за вина май преля в някакви бащински чувства (нали беше на годините на татко й  )...и аз бях дотам.

Лекувах се три години (и още ми се явява на сън!)

Така че...решавай! Не знам дали ти помогнах, но поне предупредих! 

Tраянке, ама тя нали доброволно стои в  тази връзка, той не я кара нещо на сила, в този смисъл нещата наистина са за двама, сиреч не са само за него ползите да не живеят заедно, представи си, че има  такива и за нея, щом е съгласна.
Ето, за съжаление пак ще правя аналогия, ама не знам как иначе да го обяснявам. Ми аз не мога да живея  с бащата на дъщеря ми, може и да мога, ама цената ще са зверски компромиси. За това казах в попредният си пост, че напълно мога да разбера подобна ситуация, понеже реално моята е доста подобна.
И да, изглежда някак нечестно, така като го изказваш, ама я си помисли,  много ли ще е честно, да си кажем-ОК, щом се обичаме, да се събираме, пък все нещо ще излезне.
Това е много пожелателно, разбираш ли, ако не си на 20 и  готов за аванатюра, на мен ми изглежда почти безумно, след като съм наясно с даденостите (а те  няма  да се променят, хората се променят само под натиска на много тежки обстоятелства) да разчитам,че нещо ще излезе, по-скоро ми изглежда глупаво. И колкото и абсурдно да звучи, сега и да ме моли да се съберем няма да се съглася, защото пътя да имам този човек покарй себе си, минава през това да живея отделно от него, с всички произтичащи от това неудобства( но и ползи ). Дори и той да иска, аз като го познавам и ако имам малко акъл в главата, не трябва да се съгласявам или да се оставям да ме убеди. Защото наистина има саможиви хора, такива като вълци единаци и ако по някаква причина съм харесала такъв човек, се предполага да мога да живея с факта, че такъв ще си остане. Това не значи непременно, че не ме обича, макар за другите хора и да изглежда така, нито значи непеременно, че е безотговорен.  Това, че някой не те обича, по наична, по който искаш, не означава, че не те обича с  цялата си душа.  Избора си е твой дали да  приемеш таква обич, или да си търсиш друга, съответна на твоите нужди.
За това в ДиС- а  е пълнно с теми на  разочаровани и изненадани съпруги., защото се разчита и се търси промяна , а  в повечето случаи тя е изначално невъзможна.
А това е реалността- съвместният живот, е къртовски труд, има хора, с невероятният късмет наистина да попаднат  на подобен, подходящ за тях човек, но това е по- скоро изключение. Във всички други случаи, съвместният живот се крепи на един тон компромиси и за едният в двойката те винаги са повече. Дали и докога да ги прави всеки сам решава.


Катке, благодаря ти за признанието,че си видяла светлинката в моето тунелче

Джали, ма то не е светлинка, а цял поржектор
просто живота и ти ми показахте колко съм грешала навремето като съм ти давала някои съвети...но пък дори и ти беше пообъркана по онова време така че имам известно извинение
но просто за пореден път откривам че принципите са ми добри и прекрасни...но само като теории...на живо често никакви ги няма
както и да е - радвам се, че моите прогнози излезнаха отвсякъде грешни и най-вече - че ти има сили да постигнеш това което искаш...надявам се и занапред да е така

Катнадийн , наистина сега като го погледнеш назад не  е истина какъв сериал се получи, всъщност са минали точно 3 години откакто за първи път писах тука...Ама факт- в живота рядко става каквото си мислим или каквото очакваме, та аз така се отучих да планирам, щото ха съм го планирала, ха не е станало:))

извинявам се на авторката за офф-а

И аз да резюмирам всичко в тоя дух - вече съм напълно убедена, че "най-сигурният начин да Го разсмееш Оня отгоре е да си направиш план." 

А иначе, Jaly, всичко ми е ясно като картинка, дето го казваш, но...се опасявам, че авторката е в заблуда относно човека и неговите мераци - дано да ме опровергае животът и всичко да й се нареди както си го мечтае  (ама планове да не крои!) 

Момичета,

Последните постове ме карат да се гордея с преценката си за компанията тук...  
Най-големият план, който съм правила в живота си е да заложа на търсенето на нов партньор в интернет и по този начин да се "откача" от бившия си съпруг (времетраене: 6 месеца).

Не съм била сама от 17-годишна!! Това си е много време, за да свиквам тепърва. Три 4-годишни връзки, скачени една за друга. Ако има следващ път, сигурно пак така бих до изпълнила  
Има, обаче, една умора вече, пък и настоящата ми връзка е може би най-пълноценната. Както и да ги въртя нещата, не мога да си представя човек, който да ме изпълва с повече възхищение от настоящия ми мъж.
Както и да го сравнявам с много други... все им намирам кусури и той си остава с ореол.
Като махнем идиотското му поведение, когато се ядоса, и страха за личната му свобода, той е прекрасен!
Следващото дете (не се отказвам ) може да почака!
Животът ми, обаче, няма да спре и да ме изчака да намеря решение.
Оттук нататък трябва да започна да повтарям вече казани от вас неща  


Debka, мама и тати са на 130 км. от София и виждат внучето си веднъж на 3-4 седмици.
Има едничка баба в София (на 70 и кусур години). Детегледачката е основната ми опора.... за което й плащам!
Бабите - на тях гледам да разчитам рядко, защото влиянието, което те имат над сина ми е огромно и ако нещо не ми хареса, после превъзпитанието трае месеци. Споменавам ги, милите, само защото те имат силното желание да взимат детето и са алтернатива, която при все това не използвам често.
Работното ми време така съм си го нагласила, че: 1. е ненормирано; 2 е над 9 часа на ден, като не изключваме почивните дни. Собствен бизнес (недостатъчно голям, за да имаме външен управител). Убий ме, не мога да се заровя вкъщи!
Ще кажеш:"За какъв дявол са ти деца тогава!?"
Ей т`ва ми е в главата - за какъв дявол са ми деца. Защото аз не съм самичко дете и гледам да наваксам ли... защото неговото желание да имаме съвместно дете би било последното и най-голямо признание в любов ли... защото съм си мечтател и в главата са ми се загнездили големите щастливи семейства от множеството прочетени класически произведения и не по-малко класически филми...
Не зная... помогни с мнение!

не съм Дебка, ама пак да се обадя   и защото в  теб има хъс на ловец, това те кара така неистово да се стремиш към нещо, което той в момента не иска. Само си представи дали толкова много ще го искаш, ако утре той каже "ОК, искам да си имаме бебе?".....и надявам се знаеш, че най-много сълзи се проливат от сбъднати мечти, та току виж човека размисли и каже "хайде", тогава да няма "дръжте крачета да бягаме"(шегувам се)

  най-вероятно защото това Е последното и най-голямо признание в любов и според мен.

Обаче това с класическите филми и книжки................мноооооого зле! Огледай се наоколо и се опитай да преброиш съотношението на щастливи големи семейства и разпадналите се на подвидове такива, къде щастливи, къде по-малко щастливи. Аз много късно осъзнах, че процента на първите е нищожно малък в сравнение с останалите  и от многото книжки и филми...се вкарах в един недотам класически сюжет 

Ако за 4 години,не е успял да ти ги покаже,повярвай,едва ли ще ги усетиш някога.

Според мен ти не искаш просто едно дете,ти искаш семейство ...но такава връзка като твоята не я разбирам .По точно разбирам е,имала съм и аз такива връзки,но тогава бях сама ..,на този етап от живота ти мисля че е добре добре да си помислиш,струва ли си да си с човек,коёто мисли,1.че е по добре да сте заедно,но под различни покриви.2 да сте заедно,но да нямате деца ...Някак една такава безперскетивна ,моментна връзка е според мен,"4ук" и леко позабавено "4ао" ...

детето не е никакъв признак на любов смея да твърдя

pepelja6i, виждам че си поела към висините на щастието си - та ако позволиш да те посваля малко.
Много внимателно ти изчетох всички постове и с всеки изминал ми е странно еуфоричното ти отношение по повод вашата 'връзка'.

Значи: 1. Живели сте заедно, но той е поискал да се разделите. Това е много по-различно от това да не сте живели заедно никога или пък да сте решили двамата да се разделите. Видно от това, което пишеш - ти искаш да живеете заедно.
2. Той те обижда /нагрубява/, когато се ядоса... Обаче ти го оправдаващ с това, че той 'така си се държал' с близките. Глупости на търкалета. И бившия ми мъж беше избухлив, когато живеехме заедно - откак сме се разделили и аз го 'превъзпитах' ми е избухвал има няма 2 пъти за 1 година, а се чуваме всеки ден... Та явно не е толкова 'кибритлия'.
3. Той те е ревнувал, явно неоснователно, Ноооо ти смяташ, че трябва да си промениш поведението си, за да не му предизвикваш ревността, а не че тох трябва да спре да те задушава/да речем/.
4. Ти искаш дете, а той не иска.
5. Никога не си била сама - винаги във връзка.
6. Той си държи на свободата и явно връзката ви е отворена откъм неговата страна

Така синтезирани нещата не те ли водят към някакъв извод? Защото на мен ми крещят. С риск да те заболи ще ти кажа какви са ми, макар че това едва ли ще промени съществуващото състояние на нещата: Този мъж може и да те е обичал някога, но сега не те обича. Това, че е поискал да живеете отделно е първата крачка към раздялата ви. Той няма намерение да прави семейство с теб, а тъкмо напротив... Може би дори се чуди не виждаш ли как се опитва да те остави: Вдига ти скандали, казва че флиртуваш с други, иска да живеете отделно... Незнам дали ти го обичаш, но определено обичаш да имаш връзка и си готова на доста жертви и самозаблуди.
Не ти казвам да го оставиш... Просто се опитай да видиш нещата такива каквито са и ако те устройва си имай връзката. За да не се
чудиш после от къде ти е дошло...

Ооооо,определно

Catnadeen, не детето, а желанието точно от мен да го има, смятам за израз на определено отношение.
Но това няма особено значение.

За моя жалост се очертаха 2 особено силни тези:

1. Такав връзка е възможна, защото характерите определят общия изглед на връзката и в края на краищата живеенето под един покрив не е наложително за общото щастие, нито пък съвместното дете...
2. Такава връзка е невъзможна, защото, отстрани погледнато, той не прелива от стремеж към мен (по всички показатели), достатъчно му е само да съм му подръка, а и това е временно... като всичко на тоя свят...

Лошата ми черта - да надавам ухо на всеки разумно звучащ довод, - отново се проявява!!!